Äðàñêàíèöà áåç èìå
Публикувано: пон апр 24, 2006 3:30 pm
Корина се събуди. Трета поредна вечер съуваше един и същи сън. Страховете и притесненията и се материализираха в един и същи кошмар. Знаеше, че вече я подозират, всъщност, нямаше как да бъде другояче. Проблемът обаче се състоеше в това, че не беше готова да понесе напрежението. Беше загубила самообладание, събудеше ли се от кошмара, започваше да обикаля параноично из апартамента, държейки в лявата ръка спрея, който дори не помнеше кога и от къде беше купила, а в дясната ръка стискаше кухненския нож, който държеше от два дена от дясната страна на леглото си. Тази вечер обаче не само кошмарът я накара да подскочи в завивките и след това да се опитва в рамките на пет минути да нормализира дишането и сърцебиенето си. Имаше още нещо - усещането, че нещо ще се случи. Да, именно това чувство, именно този гъдел, който те напряга до такава степен, че опънатата тетива на лък изглежда като отпуснат конец, развяван от повея на вятъра в сравнение с това усещане.
Не можеше да се познае... Млада и привлекателна, на двадесет и шест години, с добро образование, за което родителите и бяха похарчили солидна сума пари, притежаваща тяло със стегнати форми, небрежно разпуснати коси, вплитащи се в най-причудливи форми, но никога неизглеждащи смешно, пълни устни сключваха една от най-невероятните усмивки, а от големите и кръгли очи извираше най-директният поглед с който някой може да бъде погледнат, поглед казващ ясно какво се иска от човека отсреща. Но всичко това беше преди месец. Сега, сега от младата и привлекателна дама нямаше и следа. Превръщаше се в развалина и всичко се дължеше на една глупава пиянска вечер. Вечер, в която беше насила дрогирана, а след това почти принудена да проституира от новите си приятели, вечер, която промени живота и, вечер, която не помнеше добре, вечер, която от три дни се материализираше само в съня и.
Беше намерана от таксиметров шофьор полугола в покрайнините на града. Имаше разкъсвания в областта на слабините, а по ръцете и дрехите и имаше следи от кръв. Кръв, която полицията вече месец се опитваше да разбере на кого приндалежи. След едноседмичен престой в болницата, се оказа, че е с частична амнезия, причина за която е евентуалният удар от тъп предмет, който е понесла в областта на слепоочието. В болницата разказа всичко, което помнеше от онази вечер - как излиза от вкъщи и се качва в таксито. Откакто обаче започна да сънува кошмара, картинката малко по малко и се изясняваше. Нямаше смелостта да потърси полицията, защото усещаше, че е извършила убийство - според съня беше застреляла мъжа, с когото беше на среща онази вечер. Всичко, което искаше да разбере в момента, беше това, кой беше мъжът и има ли някой друг, който да знае за случилото се.
Утре по обед трябваше да се срещне със следователя. При последния им разговор му беше подхвърлила, че има странни сънища, но нищо повече конкретно. Опитваше се всячески да разбере дали в нощта, в която я намериха, не е изчезвал мъж, искаше да разбере кого е застреляла, а това пък възбуждаше интереса на следователя към нея, защото наистина имаше изчезнал мъж и мъжът беше не кой да е, а големият син на Джулиано Карбоне - Паоло. Фамилията Карбоне беше от новобогаташите. За тях само се знаеше, че живеят зад високите бели стени на къщата, която притежаваха, че карат лъскави коли и че са свързани с мафията. Това, което не се знаеше от никой, дори от петдесет и седем годишния Джулиано, е че синовете му участват в бизнес с наркотици.
Във вечерта на убийството Корина имаше среща, но не с Паоло, когото дори не познаваше, а с най-обикновено момче, което беше срещнала в университета преди 3 месеца. Мики, така се казваше момчето, така и не можа да отиде на въпросната среща, наложи се да остане до призори в лабораторията, в която работеше. На път за вкъщи блъсна с колата си пиян пешеходец и беше задържан от полицията. Корина, от своя страна, изнервена от чакането в ресторанта, беше твърдо решена, че ще се забавлява тази вечер. След втората чаша вино, тя се премести в дискотеката отсреща, неподозирайки, че вече е направила впечатление на двамата братя Карбоне. Корина не слизаше от дансинга, а разголените и рамене привличаха всички мъжки погледи в заведението, като предизвикаха и един-два скандала сред семейни двойки. Тя се забавляваше, забавляваше се така, както нямаше да се забавлява никога повече...
На излизане от тоалетната силна мъжка ръка я стисна нежно за китката. Паоло, който цяла вечер не беше свалил поглед от нея, я придърпа към себе си и я попита дали иска да продължи да се забавлява в компанията на него и брат му. Алтернативите пред нея не бяха много и тя се съгласи, а и в интерес на истината Паоло и се стори симпатичен. След като изпиха по един-два коктейла, Паоло предложи да се преместят във вилата им, която се намираше в покрайнините на града. Тя се съгласи и тримата отпрашиха към вилата с Мерцедеса на Никола, братът на Паоло.
Още по пътя големият Карбоне извади пликче с някакви бели таблетки. Обясни на Корина какво представляват амфетамините и и предложи да опита, но тя му отказа - никога до момента не беше приемала наркотици и не беше попадала сред хора, които употребяват. Паоло Извади една таблетка от пличкето и демонстартивно я прехапа със зъби, пресегана се с пликчето към брат си, който управляваше колата, а лицето му почти се упря в лицето на Корина. Тогава тя посегна да го целуне, същевременно му измъкна и таблетката от зъбите, а двамата братя си намигнаха съзаклятнически.
Развеселени и шумни, те слезнаха от колата в двора на вилата, която не беше нещо особено, а както се оказа впоследствие, не беше и тяхна - освен с наркотици, двамата братя се занимаваха и с проституция, именно от тази постройка тук тръгваше пътят на две трети от уличниците в Милано. Изведнъж Корина се оказа легнала по гръб на земята. Никола се опитваше да я разсъблече, а Паоло се опитваше да натика нова таблетка в устата и. Изплаши се, но беше късно, двамата братя играеха игра, която бяха упражнявали многократно. Докато усещаше как някой прониква в нея тя губеше съзнание. По-късно, когато твори очи, не знаеше къде е, лежеше полугола в някаква канавка, ръцете и бяха в кръв, а в далечината фарове се приближаваха към нея. Едно такси спря, някакъв мъж слезе, качи я в колата и я откара в болницата...
На вратата се позвъни и това я накара да подскочи, за първи път си спомняше всичко толкова ясно, трябваше да го разкаже на някой, не беше извършила убийство! А кръвта, от къде тогава беше кръвта по ръцете и?! Досети се, че докато се е борела, най-вероятно е изподрала нечие лице. Това всъщност беше самата истина. Точно когато Паоло сменяше Никола и се готвеше да проникне в нея, тя събра сили, надигна се, обгърна лицето му с длани и заби ноктите си колкото се може по-надълбоко... На вратата продължаваше да се звъни. Тя отново се стресна, погледна към стениня часовник, показваше пет и половина сутринта, кредешком се промъкна до вратата и погледна през шпионката. Униформен мъж стоеше пред вратата, но козирката на шапката му закриваше лицето. Единственият униформен, който знаеше ардесът и, беше следователят и тя без да се замисля отвори вратата, но за неин ужас изпод козирката я погледнаха очи, които беше виждала само в кошмара си. Никола я сграбчи за врата и запушвайки и устата я вкара в апартамента. Блъсна я на леглото и точно когато се канеше да стреля в нея, изстрел прониза нощта. Никола се свлече на колене пред нея, струйка кръв потече от устата му, а на вратата следователят стоеше, насочил пистолет към нея. Попита я дали е добре, тя само кимна и избухна в ридания. Той остана при нея през цялата нощ.
На сутринта отидоха в участъка, там беше и Мики. След едномесечен арест, късно снощи той беше освободен, оказа се, че името на пияния човек, когото прегази е Паоло Карбоне.
*****
Благодаря на мама, благодаря на татко, благодаря на всички, но най-вече благодаря на Игла, който ме провокира да напиша нещо.
Не бях писал проза повече от 10 години
Не можеше да се познае... Млада и привлекателна, на двадесет и шест години, с добро образование, за което родителите и бяха похарчили солидна сума пари, притежаваща тяло със стегнати форми, небрежно разпуснати коси, вплитащи се в най-причудливи форми, но никога неизглеждащи смешно, пълни устни сключваха една от най-невероятните усмивки, а от големите и кръгли очи извираше най-директният поглед с който някой може да бъде погледнат, поглед казващ ясно какво се иска от човека отсреща. Но всичко това беше преди месец. Сега, сега от младата и привлекателна дама нямаше и следа. Превръщаше се в развалина и всичко се дължеше на една глупава пиянска вечер. Вечер, в която беше насила дрогирана, а след това почти принудена да проституира от новите си приятели, вечер, която промени живота и, вечер, която не помнеше добре, вечер, която от три дни се материализираше само в съня и.
Беше намерана от таксиметров шофьор полугола в покрайнините на града. Имаше разкъсвания в областта на слабините, а по ръцете и дрехите и имаше следи от кръв. Кръв, която полицията вече месец се опитваше да разбере на кого приндалежи. След едноседмичен престой в болницата, се оказа, че е с частична амнезия, причина за която е евентуалният удар от тъп предмет, който е понесла в областта на слепоочието. В болницата разказа всичко, което помнеше от онази вечер - как излиза от вкъщи и се качва в таксито. Откакто обаче започна да сънува кошмара, картинката малко по малко и се изясняваше. Нямаше смелостта да потърси полицията, защото усещаше, че е извършила убийство - според съня беше застреляла мъжа, с когото беше на среща онази вечер. Всичко, което искаше да разбере в момента, беше това, кой беше мъжът и има ли някой друг, който да знае за случилото се.
Утре по обед трябваше да се срещне със следователя. При последния им разговор му беше подхвърлила, че има странни сънища, но нищо повече конкретно. Опитваше се всячески да разбере дали в нощта, в която я намериха, не е изчезвал мъж, искаше да разбере кого е застреляла, а това пък възбуждаше интереса на следователя към нея, защото наистина имаше изчезнал мъж и мъжът беше не кой да е, а големият син на Джулиано Карбоне - Паоло. Фамилията Карбоне беше от новобогаташите. За тях само се знаеше, че живеят зад високите бели стени на къщата, която притежаваха, че карат лъскави коли и че са свързани с мафията. Това, което не се знаеше от никой, дори от петдесет и седем годишния Джулиано, е че синовете му участват в бизнес с наркотици.
Във вечерта на убийството Корина имаше среща, но не с Паоло, когото дори не познаваше, а с най-обикновено момче, което беше срещнала в университета преди 3 месеца. Мики, така се казваше момчето, така и не можа да отиде на въпросната среща, наложи се да остане до призори в лабораторията, в която работеше. На път за вкъщи блъсна с колата си пиян пешеходец и беше задържан от полицията. Корина, от своя страна, изнервена от чакането в ресторанта, беше твърдо решена, че ще се забавлява тази вечер. След втората чаша вино, тя се премести в дискотеката отсреща, неподозирайки, че вече е направила впечатление на двамата братя Карбоне. Корина не слизаше от дансинга, а разголените и рамене привличаха всички мъжки погледи в заведението, като предизвикаха и един-два скандала сред семейни двойки. Тя се забавляваше, забавляваше се така, както нямаше да се забавлява никога повече...
На излизане от тоалетната силна мъжка ръка я стисна нежно за китката. Паоло, който цяла вечер не беше свалил поглед от нея, я придърпа към себе си и я попита дали иска да продължи да се забавлява в компанията на него и брат му. Алтернативите пред нея не бяха много и тя се съгласи, а и в интерес на истината Паоло и се стори симпатичен. След като изпиха по един-два коктейла, Паоло предложи да се преместят във вилата им, която се намираше в покрайнините на града. Тя се съгласи и тримата отпрашиха към вилата с Мерцедеса на Никола, братът на Паоло.
Още по пътя големият Карбоне извади пликче с някакви бели таблетки. Обясни на Корина какво представляват амфетамините и и предложи да опита, но тя му отказа - никога до момента не беше приемала наркотици и не беше попадала сред хора, които употребяват. Паоло Извади една таблетка от пличкето и демонстартивно я прехапа със зъби, пресегана се с пликчето към брат си, който управляваше колата, а лицето му почти се упря в лицето на Корина. Тогава тя посегна да го целуне, същевременно му измъкна и таблетката от зъбите, а двамата братя си намигнаха съзаклятнически.
Развеселени и шумни, те слезнаха от колата в двора на вилата, която не беше нещо особено, а както се оказа впоследствие, не беше и тяхна - освен с наркотици, двамата братя се занимаваха и с проституция, именно от тази постройка тук тръгваше пътят на две трети от уличниците в Милано. Изведнъж Корина се оказа легнала по гръб на земята. Никола се опитваше да я разсъблече, а Паоло се опитваше да натика нова таблетка в устата и. Изплаши се, но беше късно, двамата братя играеха игра, която бяха упражнявали многократно. Докато усещаше как някой прониква в нея тя губеше съзнание. По-късно, когато твори очи, не знаеше къде е, лежеше полугола в някаква канавка, ръцете и бяха в кръв, а в далечината фарове се приближаваха към нея. Едно такси спря, някакъв мъж слезе, качи я в колата и я откара в болницата...
На вратата се позвъни и това я накара да подскочи, за първи път си спомняше всичко толкова ясно, трябваше да го разкаже на някой, не беше извършила убийство! А кръвта, от къде тогава беше кръвта по ръцете и?! Досети се, че докато се е борела, най-вероятно е изподрала нечие лице. Това всъщност беше самата истина. Точно когато Паоло сменяше Никола и се готвеше да проникне в нея, тя събра сили, надигна се, обгърна лицето му с длани и заби ноктите си колкото се може по-надълбоко... На вратата продължаваше да се звъни. Тя отново се стресна, погледна към стениня часовник, показваше пет и половина сутринта, кредешком се промъкна до вратата и погледна през шпионката. Униформен мъж стоеше пред вратата, но козирката на шапката му закриваше лицето. Единственият униформен, който знаеше ардесът и, беше следователят и тя без да се замисля отвори вратата, но за неин ужас изпод козирката я погледнаха очи, които беше виждала само в кошмара си. Никола я сграбчи за врата и запушвайки и устата я вкара в апартамента. Блъсна я на леглото и точно когато се канеше да стреля в нея, изстрел прониза нощта. Никола се свлече на колене пред нея, струйка кръв потече от устата му, а на вратата следователят стоеше, насочил пистолет към нея. Попита я дали е добре, тя само кимна и избухна в ридания. Той остана при нея през цялата нощ.
На сутринта отидоха в участъка, там беше и Мики. След едномесечен арест, късно снощи той беше освободен, оказа се, че името на пияния човек, когото прегази е Паоло Карбоне.
*****
Благодаря на мама, благодаря на татко, благодаря на всички, но най-вече благодаря на Игла, който ме провокира да напиша нещо.
Не бях писал проза повече от 10 години
