Õåé, ïîåòå
Публикувано: нед апр 16, 2006 6:46 pm
Хей, поете чуй ме ти,
знам, че в редост и сълзи,
твориш от сутрин чак до мрак,
и в провал, почваш пак и пак.
На живота тъй се радвай,
но знай, човека днес е друг,
в нищета, разруха даже,
истината друга чух.
Обясни на невежи люде,
що трябвало и още трябва,
за да се човек не чуди,
как пропаднал е вовеки.
И тез слова се чуха с гръм и трясък,
но няма я веч таз мисъл дейна,
във небето разпиля се с блясък.
и Нивга веч искра не грейна,
във душата на поета.
RoYaL
знам, че в редост и сълзи,
твориш от сутрин чак до мрак,
и в провал, почваш пак и пак.
На живота тъй се радвай,
но знай, човека днес е друг,
в нищета, разруха даже,
истината друга чух.
Обясни на невежи люде,
що трябвало и още трябва,
за да се човек не чуди,
как пропаднал е вовеки.
И тез слова се чуха с гръм и трясък,
но няма я веч таз мисъл дейна,
във небето разпиля се с блясък.
и Нивга веч искра не грейна,
във душата на поета.
RoYaL