Bulfleet.com - Official Forums

10 years of War Craft....

Four years have past,since the mortal races ended up together and stood united against the might of The Burning legion.
WORLD OF WAR CRAFT

* * *



Подземния град.Подземния форт на Прокудените(The Forsaken).Построен под руините на Лордерон.Замъка на кралица Силванас.Битката срещу немъртвата напаст(The Scourge) продължаваше.Опасноста от предстоящи атаки държеше нас охраната нащрек.Градът беше спокоен.Чудно ,но ние немъртвите не се различаваме много от хората.Банки,къщи,страноприемници, красив е подземния ни град.С канали през града по който тече зелена отровна течност.Бих казал .че денят беше скучен.За мен дните винаги бяха скучни.Аз съм Майк просто Майк.Като съм се събудил от гроба съм бил без език,така ,че не говоря особенно,всъщност не мога да говория.В устата ми има само едни огромни кучешки зъби.Сякаш некромансерите са се опитали да направят нещо с мен ,но то не се е получило.Бях си завързал една черна кърпа пред устата.Немъртвите мислеха ,че не искам да говоря ,че съм прокълнат или ,че съм се затворил в мой собствен свят.Разправят ,че съм убивал всеки който види зъбите ми.Горките заблудени трупове.Пазехме един канал,който излизаше в една пешера в планината.Аз и един Урод(abominatoin) .Седях на земята и се опитвах да не обръщам внимание на грозното, три ръко,оригващо се,скълупено от трупове.Острех си меча и очаквах да дойде караула да ни смени с Бонго(така се казваше урода).
След час дойдоха.Един страж и друг урод.Бонго отиде в кланницата да се нахрани,а аз поех към града.Отидох във военния сектор.Носът ми ,който стърчеше над кърпата надушваше печено свинско,но от стоене на едно и също място и бездействие не се огладнява.Седнах до ковачницата.Скука.Изведнъж настана някаква суматоха.
--Те пристигнаха!--каза някакъв плешив гард.местния капитан претича по улицата и отиде да посрещне тях.А те бяха някакви прочути войни немъртви.Това разбрах от шашнатие трупове.Една тълпа се запъти към кралския сектор.Имаше един войн,някакъв магиосник в червена роба и един качулат некромансър.Капитана ги поведе към кралицата.Отново скука.Искам движение,искам битки,искам слава.Голям апетит за един труп.искам да покажа на тия кокали на какво съм способен.Наричаха ме тихия.Искам да съм опасен и тих.Горкият безделник.....

Интересно е написано,само да питам ще има ли някакво развитие или си решил просто да напишеш как преминава безкрайния живот на един немъртъв?

Ще има.....като аз напиша своята част.

Утре обещавам да я имате живот и здраве

Черния Череп(BlackSkull) крачеше сред Подземния град като сред свой дом.От много време не се бе връщал по тези земи-далечните планини на каменния нокът(Stonetalon Mountains) и горите на Ашенвейл го привличаха повече.Но бе получил писмо от Брек Ледения дъх,че има нужда от помощ.В миналото се бяха били рамо до рамо в източните и западни райони на територията,останала от Немъртвата напаст.Хората,а и не само те от Алианса, сигурно с наслада щяха да гледат как Уроди се бият с Уроди, а Гаргойли свалят гаргойли.... Прокудените постепенно възвръщаха теротории, защото Артас се беше оттеглил на далечния остров Нортренд и никой не знаеше със сигруност какво му се е случило....Носеха се слухове, че нощен елф на име Илидиан успял да го срази пред Ледения трон - целта на бившия човешки принц. Други предполагаха обратната, доста по-жестока истина-Артас бе успял....и Кралят на Личовете е бил освободен от своя затвор, в които собствените му създатели-демоните-го заключили при предателството му....Те може би можеха да се справят с него, но никое същество на Азерот не можеше дори да стигне близко до всепомитащата мощ на Краля, особено обединена с тази на Артас.
Но сега всичко се бе уталожило, Прокудените бяха сключили леко нестабилно спорозомение с орките,таурените и троловете и се бореха предимно с Алианс- Немъртвата напаст не бе голям проблем.
Черния череп ходеше в компания на един уорлок и един мощен войн.С тях бе преживял не една или две битки из Калимдор, не един път взаимно си бяха спасявали живота от опасните същества, които населяваха Азерот.
-Трябва да видя един....стар приятел-промълви магьосника.
-Аз имам път до банката,пък трябва да посетя и другите уорлоци, от доста време искам да споделя някой особени същества, които може би могат да се призовават.Честно казано мисля,че...Войнът го прекъсна,защото уорлокът,с прякор Белязания-заради огромния белег на лявата му буза от нож,имаше навика често да се отплесва на свои си теми.
-Ходете където щете.....аз ще видя Варитамас и ще се преклоня пред кралица Силванас, за да ми донесе тя късмет и успех в битките.
Магьосникът го погледна -войните прекалено много вярваха на късмета,но така поне нямаше да се скучае.Откъсна се от групичката и тръгна към частта, където се събираха всички магьосници като него-лечители.Всъщност лечители е малко простовато, защото Прокълнатите изучаваха лекуващата магия не само като такава, но и нейните точни противодействия, които причиняват повече болка отколкото облекчение.Черният череп препускаше като ураган между продавачи, банкери и стотици други немъртви, които изпълняваха съвсем нормални задължения.Стигна до огромна зала, по краищата на която имаше пръстен с дори повече "хора" ,подобни на тези преди малко, а от пръстена се извиваха стълби до най-ниските части на града...и отровните канали.За немъртвите те яха безвредни, но за всяко живо същество- дори орките,троловете и таурените -бе смъртоностно.Както си препускаше изведнъж се блъсна в някакъв омършавял скелет,помисли си,че е просто някоя играчка на някой уорлок, но скелетът обърна мъртвите си очи към него.През устата му имаше кърпа-сигурно отдолу нямаше нищо.Магьосникът го погледна,стана,изтупа се и тръгна пак.Не бе минал и две крачки и усети, че немъртвият ходи след него.Когато Черепът минеше две крачки-и той минаваше две крачки.Когато минеше четири-и той четири.Накрая се ядоса,обърна се рязко и се провикна в лицето на...някакъв женски немъртъв.
-Не ме следвай бе!.....Оф,извинете ме...
Тя го изгледа злобно,показа немъртвата си злобна паст и го остави.Малкият досадник беше изчезнал, но магьоснкът усещаше,че няма толкова лесно да се отърве от него...

Ще има продължение ,според мен ще стане интересно.Айде ако е останал някой фен четете.Ако се кефите на УОУ ударете едно око на разказа.

Засегнали сте любимата ми тема. Май ще седя в тази тема и ще давам Refresh през 15 мин. Да...така ще направя.

темата е много яка и историйте ви също предлагам само че само вие двамата да поствате да не развали някой неграмотник историята защото това е първата история която си давам труда да чета от край до край...
Предупреждавам всички най-сериозно в тази тема и при най-малко съмнение за спам ще трия мнения
Позволявам си д направя темата важна след като новият модератор влезе в 'владения' нека си реши дали ще я остави така

Брей ,разказа се харесва не мога да повярвам е значи имам причина да пиша.Ей сега иде продължението.

Ходех след...как му беше името,а да Черния череп.Казват ,че бил много страшен магиосник.Можел да те заледи и с един удар да те разбие на кристалчета.Страховито.Но аз се интересувах от прочутите герой.След като е толкова могъщ ,може би може да ме измъкне от тая дупка.Не исках да му досаждам,просто по някога не се владея.И така вървях след него по улиците на Подземния град.Завихме към Магическия отсек и той се насочи към една група млади магиосници.Бяха се наредили в редица и повтаряха някакви думи.Пред тях стоеше някакъв немъртъв с черна роба ,с голо кубе и с голяма книга в ръце.Аз се скрих зад близкия фургон.Черепа се приближи до учителя.Чух гласовете им:
--Добре ученици утре ще продължим.--младите магиосници минаха покрай мен.
--Радвам се да те видя стари приателю!--каза моят човек.
--Значи си получил писмото ми.Това е добре.--каза учителя с дрезгав,мъртъв глас.
--За какво ти е моята помощт?--
--Ох...Немъртвата напаст отдавна е заплаха за нас.Но сега нещо става с тях.Редиците им се увеличават.Атаките стават все по чести,а това не радва кралицата.Пророците убезумяха пресказват нашия край....говорят за Отмъштението на Краля.Варитамас нареди да съберем най-силните си войни.За това те извиках.Остани в града,утре пак ела.--каза учителя и се подпря на тоягата си.
--Хъм...думите ти са тревожни.Добре ще остана тук.Сбогом за сега.--той се обърна и излезе от магическия отсек.Аз тихо се изнизах след него.Черния череп спря на улицата.Вдигаше се врява по улиците.А,даа пророците....
--Бягайте сегаааа или ще умрете завинаги!!Гнева на краля ще се стовари върху вас!--група от около 10 пророка тичаше по улиците немъртвите се плашеха.От една уица се зададе отрях от стражи ,които на бързо изритаха пророците.
--Хъм...нещата не вървят на добре.--каза магиосника.От някъде дойдоха неговите приятели.Тръгнаха към страноприемницата в търговския отсег.Някой ме тъпна по рамото.
--Майк отивай си на поста.--каза капитана и ми метна един злобен поглед.Хайде пак.Скука.
....след 13 часа....
Отново ми мина смяната и излетях от поста си.Отидох във военния отсег.Днес щеше да има съзтезание за войни.Обикновенни дуели ,но там могат да те забележат.В един кръг се беше събрала огромна тълпа.В кръга двама яки войни се налагаха.Единия замахна и главата на другия излетя в зелената река.
--Спокойно ще го закърпят и победител е Харън Фюриъс.--Викаше един немъртав ,който събираше залаганиа.
--Кай ще се опита да го победи?Има ли някой смелчага?--Онзи се изхили и изръмжа.Разбутах тълпата и излязох на ринга.Извадих меча си ,грабнах щита си и вперих поглед в него.
--Изгледжа имаме опонент.И това е Майк тихия.На загадъчната личност в града.Е Фюриъс приемаш ли предизвикателството.
--Да те видим малкия.--Той тръгна към мен.
--Приемаме залагания!--
--20 бронз за тихия!--
--5 сребърника за Харън!--след малко започнах да не ги чувам.Следях движениата на противника.Замахна с буздугана се,но аз приклекнах и избегнах тромавия му удар.Ударих го в черната му броня.
--Ха ха хаааа.--изсмя ми се.Бронято го правше много голям.Последваха много удари.Замахна от ляво,после от дясно,след това вдигна боздугана и го стовари върху каменния под.Избягвах всичките му удари.Но не и следващия.Замахна фалшиво и ме удари с юмрук.Станах затичах се срещу него.Извих се настрани за да избегна удара и му ударих един ляв с ръка.Той ми се озъби изрева като звяр и се впусна в нова яростна атака.Боздугана отново разтресе земята.Скочих настрани и се озовах зад гърба.Хвърлих се на гърба му.Бронята му беше много здрава.Трябваше да го ударя във врата.Мяташе се и се опитваше да ме свали.Меча ми изхвърча в тълпата.Ударих го по главата със щита си и го захвърих.Свалих кърпата от устата си големите ми зъби просветнаха и се впиха във врата му.Усетих как пробивам навътре докато не стигнах до коста му.Натиснах по силно и тях се счупи.Трупа падна и главата зе неестествена поза наобратно.Публиката гледаше безмълвно.Може би повече огромните ми зъби.Завързах кърпата отново.Взех меча и щита и тръгнах да разбутвам тълпата.
--На къде си се разбързал?--Каза един немъртав с изгнило лице и брадва в ръка.
--Не беше честно и сега ще си платиш.--той замахна хванах ръката ,която държеше брадвата.В другата си ръка държах меча си и го забих в корема му.
--Той уби пазача!!!Хванете го!!!-нахвърлиха се върху мен.Взех щита си вдигнах го нагоре за да спре скачащите върху мен трупове.
--Беше честно!!!Майк е победител!!!!--и стана едно меле....излязох от купа кости ,който се биеха със зъби и нокти.Тръгнах да бягам,но някой ме хвана за ръка.Беше в червена роба.Скрихме се в един тъмен ъгъл.
--Здравей!.--беше Черния череп.Заотстъпвах назад.
--Не не не небягай.--може би съм го впечатлил със уменията си да хапя.
--Кралицата се нуждае от войни е мисля че ще си полезен.--
--Хайде сега ела с мен искам да те запозная с едни хора.--Заведе в страноприемницата там бяха приятелите му седнали на една маса и се наливаха с вино.Мълвата се носеше из града едни ме аплодираха други ме освиркваха.
--Представям ви Майк добър войн.Мисля ще ни е полезен,ако се наложи да се бием с немъртвите.--
--Сядай малкия.--каза война.Бутнаха ми една чаша и започнаха да ми разправят за опасноста,за бойните си приключения.Слушах с интерес може би това е моят шанс.

Можеш да си намериш играта във всеки лицензиран магазин:)

В тази история ще включите ли и някоя девойка( елфка ):)?