Bulfleet.com - Official Forums

--Приближават!!--
--Дясно на борд дявол те взел!!!--
--Д-д-да сър!--
--ЗАЛЕГНЕТЕ!!!--едно гюле се заби в левия корпус на кораба 'Реив",зейна дупка.
--Потъваме.--разкрещяха се моряците.
--ДЖОНСЪН ЕЛА ТУУУУУК!!--крещеше капитана Дейв Макнайт.
--ДЖЕЙКЪП!!Къде си?--едно малко момче на около 12 години искочи от някъде.Беше русоляво със прилични дрехи.А аз Джон Джонсън станах от пода след като онзи взрив ме отнесе на метър от левия ръб на кораба.
--ДЖОН!!!--видях капитана до лоцмана който упорито въртеше руля.Още един изтрел ни удари.Носа на кораба се взриви и на всякъде се разхвърчаха дъски.Затичах се към капитана.
--Джон пази сина ми.Вземете спасителна лодка и изчезвайте от тук.--Той свали медалиона си и до даде на момчето.
--Помни ни Джейк.--момчето стисна медалиона.Аз го хванах за ръка и тръгнах към десниа борд с лодките.Изведнъж нещо разтресе кораба.Врагът ни взема на абордаж.Обърнах се към капитана.
--Вървете!--той извади сабята си и тръгна към скачащите пирати на борда.
--Таткоо!!-извика Джейк ,но аз не го пуснах.Бързо спуснах лодката във водата.Свалих момчето вътре.Екипажа ни нямаше да защити кораба.Отвързах въжетата и лодката започна да се отдалечава от кораба.
--Джон,вземи сина ми и се махайте.--извика капитана парирайки поредния удар на един грозен пират.
--Мога да ви помогна.--извадих сабята си и скочих върху един нищо не подозиращ едноок кучи син.Забих сабята в гърба му.Той изкрещя и падна зад борда.Един пират скочи на борда.В черни дрехи и сребърна ризница.Беше едноок.Обърна се към капитана.
--Капитанеее...--оня извади една рапира.Макнайт се биеше с двама пирати.
--...Зад вас...--той промуши капитана в гръб.Той падна.Чувах само оглушителен гаден смях.Пирата се обърна към мен.Гадни черни зъби,малка брада.Лице с много белези.Той замахна към мен и ме поряза в ръката.Изведнъж се сетих за момчето.Но трябваше да отмъстя за капитана.На борда имаше бурета с барут.Носа на кораба гореше.Избегнах удара на гадняра ,претърколих се по земята и взех една дъска.Запалих я от огъня и я метнах в трюма през отворените товарни врати.Затичах се и скочих във водата.Лодката не беше далеч.Плувах около минута когато регатата "Рейв" се взриви.Дъски ,тела мачти всичко полетя във въздуха.Пиратския кораб също пострада видях дупка в десния му корпус.Качих се в лодката.Кораба се беше взривил на две и къмата и носа бавно потъваха.Погледнах Джейк.Гледаше пламъците и плачеше.
--Татко...не оцеля нали?--
--...да...--Беше ми мъчно за момчето.Хванах греблата и поех на запад към Санто доминго.Малко градче ще си набавим храна ,ако имаме късмет дори кораб.Момчето гледаше медалиона.Вътре имаше снимка на майка му и баща му.
--Какво ще правим Джони.--тихо каза той.
--Ще вървим натам на където ни отвее вятъра.--И продължих да греба.Късно вечерта престигнахме в града.Наех стая в една страноприемница.Парите ми привършваха.След малка вечеря Джейк си легна ,а аз излязох.Трябха ми пари.Града беше малък.Обиколих няколко хана.Спечелих пари на карти.После огледах доковете.единственото нещо за продан беше един стар боен кораб.В добро състояние.Липсваха му около десет оръдия.Няколко платна ги нямаше.Цената беше ниска даже прекалено за този звяр.С по 20 оръдия на борд.Имаше само един проблем с 50-те жълтици които имах...това си остава не възможно.До него обаче имаше една фрегата.Запазена,но стара.Говорих с папитана той каза 20,000..тази вечер не ми върви.Реших да направя нещо по въпроса с парите и кораба.Макар ,че не бях пират трябваше да извърша едно не пристойно деяние.Върнах се в кръчмата и заспах.Събудих се още преди първите петли.От кога не бях ял петел.А сега към дока....

Нощта се беше спуснала.Няколко фенера осветяваха малкия док.Чуваше се само пляскането на вълните и музиката от близката кръчма.Стигнах до дока на регатата.Дъските скърцаха.Кораба също скърцаше.Имаше няколко фенера по мачтите му.Приближих се до левия му борд.
--Стой!!--чух глас от дока.Обърнах се.
--Този кораб е наш.--пет тъмни силуета стояха пред дока.Държаха саби е револвери.
--Оо аз ами..таковаа..търся си работа..да точно така.Та питам се трябва ли ви морски вълк.--ухилих им се.Един излезе напред.Имаше мустаци и кърпа на главата.
--Глупако ние ще крадем кораба...и ти си дошъл за същото.--каза онзи.
--Да.--нямаше смисъл да ги лъжа.
--Морски вълк а?Искаш ли да се присъединиш към нас?--човека гледаше лукаво,показа си белите зъби.Странно очквах да са зелени и изгнили.
--Трябва ми кораб за да се измъкна от тук.С мен е и едно момче.--Казах му.
--Добре.Помагаш ни да го откраднем после те оставяме където искаш.--каза той.
--Дадено.--и той ми подаде един револвер.Качихме се на регата по въжените стълби.Подадох си носа на борда.Видях един моряц да обикаля с пушка в ръце.Той дойде до нашия ръб.Мойте нови приятели го хванаха и го удушиха.Скочих на палубата.От трюмовете се разнасяше музика.пеене и смях.
--Май не са ни поканили на забавата.--каза един друг с големи мустаци.
--Да отидем да се повелисим заедно.--каза трети той пък беше с голяма брада и огромни мустаци.Беше доста якичък.Слязохме в трюма.Наложи се да убием още един моряк.Стигнахме пред спалните помещения.Музиката беше силна.Някой дрънкаше на тамбура чуваха се и акордеони и хармоники.
--На три...--каза шефа на бандата.
--Еднооо....---
--Две....--
--ТРИ!!--изби вратата с ритник.Петимата нахълтаха.Влязох и аз.Опрях револвера в челото на един матрос.
--Кой е капитана тук?--извика онзи якия.
--Аз.--напред излезе един в бяла риза.Спретнат човек.
--Предай ни кораба си.--каза водача.
--Никога.--капитана понечи да извади револвера си.Онзи матрос които бях взел на мушка ми хвана ръката и ми заби един ляв.
--ПО дяволите!!--паднах на земята.Капитана налагаше шефа.Матросчето ме изрита в корема.Опита да повтори на се претърколих,изправих се.Хванах издващия му юмрук и му забих един в челюста.Добре премерения удар му счупи ченето и го изкара в бесъзнание.Около мен се вихреше меле.Якия мяташе хора.Брадатия стреляше по някакви моряци.Капитана падна на пода с дупка в челото.
--Край на веселбата!--каза нашия водач и изплю кръв на пода.Една жена излезе от тълпата и се хвърли върху трупа на капитана.
--Не..неее--плачеше тя ,но нашите хора я изхвърлиха,както и целия екипаж.Върнах се и взех Джейк след половин час бяхме в открито море.Слънцето изгря.Капитана дойде при мен.Онзи с белите зъби.
--Сам Баркли.Пират.--представи се той и ми подаде ръка.
--Джон Джонсън.Морски вълк.--стиснах ръката му.
--А това е Джейк.Баща му беше убит и аз се грижа за него.--малкия гледаше как Бен Мартинс онзи с големите мустаци зарежда едно оръдие.
--Мисля ,че от него ще излезе добър пират.--каза Сам.
--Може би.--отвърнах и отидох при момчето.Другите членове на бандата бяха Стиив норк бивш войник,Кучето заклет пират и Пит,просто Пит.Бяха добри момчета.
--На къде Джони?-- попита ме Сам.
--Към Хавана.--и така започна нашето пътешествие през Карибско море.Но спомените няма да умрат.

Харесва ли ви? Интересно ли ви е? Искате ли още? Какво мислите?
Айде моля по едно мнение.

Увлекателно е.

gL, Wolfy.
Страхотни истории както винаги... gL.

Радвам се ,че ви харесва.Айде продължавам историята.

Вече два дена пътувахме под жаркото слънце.Силния попътен вятър ни тласкаше напред към Хавана.За щастие бурите ни пощадиха и ние пътувахме необезпокоени.Момчето се привърза към брадатия Бен.Мотаеше се край него носеше му разни неща.Той го научи да чисти оръдията да опъва мачтата...Нямаше по добро място от това за да израсне един истински мъж.Джейк се примиряваше с твърдите бисквите и чорбите на Пит.Беше добър готвач ,но любовта му към лучената супа често ни караше да ядем само бисквити.Сам го научи да стреля с мускет.Беше забавно да гледаш как малкия се опитва да вдигне пушката,но след няколко дни заякна.Мисля да го направя истински морски вълк.Баща му би се гордял с него.Аз стоях на кърмата до Скот и разглеждах карти.Обмислях бъдещето.По кой път да поемем след Хавана.Падна нощта.С Джейк стояхме на носа на кораба.Бях упрял гръб на мачтата ,а Джейк стоеше до ръба.Стояхме и сазерцавахме звездите.
--Татко сигурно е някъде там горе.--каза Джейк.
--Казват ,че когато човек умре на небето се изкачва нова звезда.--казах му аз.
--Те ми липсват.--той отвори медалиона си.
--Даа...знам какво испитваш.--сложих ръка на рамото му.
--Джони, научиме да се ориентирам по звездите.--
--Разбира се.--И му обясних за полярната звезда и всички звезди и съзвездия.
След ден и половина пристигнахме в Хавана.Цялата ни банда се запъти към местната страноприемница.Градът беше среден по размери.Павирани улици,малки спретнати къщурки.До града имаше един форт.От стените стърчаха оръдия.Влязохме в ханна.Набавихме си храна и вода.Излязохме.Пред стояха четирима пирати в черни дрехи.Носеха медалиони.Знака на "Прокълнатите".
--Той е избранният.--каза един.
--Какво каза тоя?--попита Сам.
--Предайте ни момчето.--каза друг от четиримата.
--Никога.--и извадих сабята си.
--Вземете детето!!--и те нападнаха.Контрирах един замах на шпага ,завъртях се прободох един в корема.Сам и Бен се пазеха от ударите.Скочих върху врага.Ударих го с ритник в зъбите и го прободох.Другите двама бяха заклани от нашите момчета.
--Добра работа Джон.--каза Скот и се отправихме към кораба.Отпътувахме и продължихме по курс.
Избран.За какво?От кой?Надявам се ,че това няма да се повтори.А тези прокълнатите бяха древни пирати,водени от свойте вярвания.Техен идол беше "Черната перла".Мечтата на пиратите.От Хавана ще отплаваме към Ню Орлиънс.Сам беше добър човек заедно щяхме да пътуваме до града,а от там всеки поема по своя път.

Куул.

Мерси мерси.

Това ще се довърши.Ще видя може би в Петък ще има пост.Хайде ако на някой му е харесал разказа да гледа.