ìîå "ìàëêî" ñòèõîòâîðåíèå
Публикувано: чет мар 23, 2006 4:10 am
незнам това да ли ще ви хареса но аз дори се отчудих от мене както си седях тази вечер и тъгата която беше се събрала в мене ми дойде това на ум поради факта че преди ден моята ме скъса дано да ви хареса
Отидах си и се върнах в живота
Cърцето няма вече стон
и тихо кротко намалява с тон
лека полека се превръща в лед
няма пулс няма да е с теб
а душата реве и кънти
спасение няма от тези врати
захванали здраво нея
и строго вече пея
отивам си Живот и Надежда
и нямам сила за повече прежда
да изваям живота мой
с вериги се покрива той
потъвам в мрака и самотата
и след писък затваря се врарата
и края наближа с ярост и безумие
изгубил свякво разумие
викам край живот отидах си вече
потънал в адското поречие
на пустоща и гнева
и леко вятъра повява
и тежко ми шипти това беше края
и се отнасям в Рая
Покрай красиви бели ангели
тъмнината самотата ми зели
чуствам се отнесен полетял
из облаците прозрачни и прозрял
колко много сам загубил
но вече така сам се погубил
няма връщане нямам вот
тук оставам до живот
вейкам се страдам и креща
искам отново среща
с любимия обичан човек
да остана с него до век
и изведнъж бяла ръка
протяга и разбива моята тъга
дава ми втори шанс
да въстанова моя баланс
и тихичко прошепва
"Не се бой има ден
има месец и година
място и момент
в който ти ще откриеш
своята половина"
И от този невероятен момент
аз повярвах има късмет
и за нищо няма да го пропилея
и така тъпо с шепи да го лея
Давам ти съвет безценен
който ще ти е верен
не се отчайвай приятел
винаги ще има предател
и ще дойде времето
любовта приятелството дето
никога не се забрава
нито се признава
а остава до живот.
Отидах си и се върнах в живота
Cърцето няма вече стон
и тихо кротко намалява с тон
лека полека се превръща в лед
няма пулс няма да е с теб
а душата реве и кънти
спасение няма от тези врати
захванали здраво нея
и строго вече пея
отивам си Живот и Надежда
и нямам сила за повече прежда
да изваям живота мой
с вериги се покрива той
потъвам в мрака и самотата
и след писък затваря се врарата
и края наближа с ярост и безумие
изгубил свякво разумие
викам край живот отидах си вече
потънал в адското поречие
на пустоща и гнева
и леко вятъра повява
и тежко ми шипти това беше края
и се отнасям в Рая
Покрай красиви бели ангели
тъмнината самотата ми зели
чуствам се отнесен полетял
из облаците прозрачни и прозрял
колко много сам загубил
но вече така сам се погубил
няма връщане нямам вот
тук оставам до живот
вейкам се страдам и креща
искам отново среща
с любимия обичан човек
да остана с него до век
и изведнъж бяла ръка
протяга и разбива моята тъга
дава ми втори шанс
да въстанова моя баланс
и тихичко прошепва
"Не се бой има ден
има месец и година
място и момент
в който ти ще откриеш
своята половина"
И от този невероятен момент
аз повярвах има късмет
и за нищо няма да го пропилея
и така тъпо с шепи да го лея
Давам ти съвет безценен
който ще ти е верен
не се отчайвай приятел
винаги ще има предател
и ще дойде времето
любовта приятелството дето
никога не се забрава
нито се признава
а остава до живот.