Bulfleet.com - Official Forums

ИГРАТА

ПО ИГРАТА "MANHUNT" И ФИЛМА " УБИИСТВЕН ПЪЗЕЛ"

ОФИЦЯЛЕН РОМАН.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН РОДИТЕЛСКИ КОНТРОЛ.. ВУЛГАРЕН РОМАН



Миналото,не можеш да избягаш от него.То те преследва.Идва за теб.Никоя сянка не е достатъчно тъмна.Притиснат си в ъгъла и го усещаш.Усещаш как кръвта ти бушува.То е тук пред теб.
Времето да убиеш миналото дойде.Влез в играта....

Касета номер 8067...
Play....
Вълкът....
Изолацията,самотата,без социални контакти.Затворен в собствения си свят.Свят подобен на този.Свят на мъчение и болка.Компютърът,отдаден на него.Време е да се промени.Време е да поиграе на нова игра.Играта на живота.

Мрак...Лежах на на нещо.Имаше и нещо в ухото ми.Проверих дали всичките ми крайници работят.Изправих се и изведнъж лампите светнаха.Заслепиха ме.
--А значи си буден.Времено ще си сляп.--значи имах слушалка в ухото.
--Къде съм?--наистина не знаех.
--Това не е от значение.Протегни ръка напред.--напипах нещо като нож на масата.
--Сега ще влезе един идиот.Като светна лампите ще има един жив човек в стаята.--Мрак....приклекнах.Вратата се отвори.Светлина от фенерче осветяваше пода.Нямаше как.Трябваше да го направя.Пронъкнах се зад светлината.Вдигнах ръка.Миналото.Образи минаха пред очите ми.Премигнах и забих ножа в гърлото на човека.Хъркаше и грухтеше.Затворих очи.Лампите отново светнаха.Бавно отворих очи.Още един удар.Още един кошмар.
--Похвално.--ехиден смях прокънтя в ухото ми.
--Вземи двата ножа.--Извадих онзи от гърлото му и онзи от ръката му.
--Платките на врата ти и бележката в джоба ти ще ти разяснят положението.При следващото ти убииство ще се чуем.--тишина.Огледах се.На платките пишеше.
Вълкът.Ловец. Номер 7732. А на бележката в какво съм обвинен.Не ценя живота.А за да се спася трябва да мина през собствения си свят.Изходът е там където е реалноста.
Прибрах бележката.На веригата имаше кръст.Кръстовете нека Бог отвори вратата към свободата ти.
Бях облечен в черни панталони.Маратонки.Тениска и черно кожено яке.Всичко беше в черно.Но не само дрехите,душата ми стана черна.Нещо в мен се събуди.Животинския инстинкт.
Загасих лампите...
--------------------------------------------------------------------------------------
Бриближих се до прозорчетата на вратата.Бавно я отворих.Намирах се в нещо като бунище.Луната осветяваше двора,но все още имаше сенки.Скочих в най-близката до стената.Някой идваше.Сянката се приближаваше.Някакъв бабаит с маска на череп и с бухалка идваше насам.Започна да оглежда врата.Изсумтя и ме подмина.Тогава забих единия нож в кръста му,той изквича и изпусна батата.Хванах го за главата и започнах да забивам другия нож в гърлото му.След като го прободох към четири пъти го пуснах.Тръгнах напред по двора.Малката сградка от коята излязох беше единствената,а навсякъде имаше хълмове от буклук.Между някой хълмове имаше стени с метални врати.Изведнъж някой ме потупа по рамото,още един гангстер с маска на череп.Удари ме в лицето.Отскочих назад.
--Ела да ти го еба в гъза!!--май простакът не беше наред с речника.
Скочи срещу мен.Хванах юмрука му,а с другата си ръка разпорих корема му.
--Нали е приятно.--отново гласът в ухото ми.
--Незнам.--нали и без това си бях мръднал какво е още една простотия.
--Това е само началото.Ето ти малко работа да не скучаеш.Това е територията на "Гробарите" вътре между стените.Превземи я.Убии всеки идиот и вземи дистанционото за вратите.Зад този хълм от буклук има малка къща,там е водачът.--
--Е не съм поканен.--
--Ами само покани се.--мрачния глас заглъхна.
Между двата хълма имаше голяма сянка.Спрях в нея,приклекнах и потропах по стената.Виждах няколко мутри да патрулират около малка дървена къща.
--Глухи тъпаци.--казах си и шутирах едно изгнило гърне на ауспух.
Двамат тръгнаха бавно насам,така се клатеха,май са се напили до козирката.Спряха пред сянката.
--Еееййй кой е тук.--пияндето изфъфли.
--Падащ буклук.--и двамата си врътнаха задниците.Промъкнах се зад единия,хванах го за устата и му прободох врата.Другия дори не забеляза,но след като ножовете ми се забиха в кръста му започна да пищи.Извадих ножовете и се затичах обратно към сянката.От къщата излязоха трима.Единия беше дебел космат изрод,а другите кекави слабоумни кретени.Отидоха при издъхващия си приятел.Пак потропах.Двамата дойдоха,но направих грешка.Влязоха в сянката.Забих ножа във врата на единия.Приклекнах и се прицелих в корема на идиот2.И двамата се търкаляха и крещяха.
Излязох бавно от сянката,стиснал двата ножа закрачих към дебелака.
--ДА ТИ ГО ^*^$#^!%$*****">****--брей.... Затича прасчо към мен с бата в ръка.Избегнах два удара ,но третия не.Ужасно болка в гърба ме накара да се свлеча на земята.Оня вдигна бухалката,но го ритнах в пакета.Изправих се.Хванах го за варата и му вкарах едно коляно в гърдите.Избих му зъбите ,след това взех бухалката и му сплясках главата.Измъкнах дистанционото от задния му джоб и влязох в къщата.
--Видя ли,не е трудно.--след като се уверих че е чисто седнах на един стол.
--Не предпологах че има толкова мозък в главата на оня.--даже и по панталоните ми.
--Нито пък аз.Виж имам едно предложение за теб.--каза гласът.
--Нещо което ще ме върне у дома.--
--ДА,но ще трябва да работиш за мен.--
--Слушам--
--Това е шоу.Ти си ловецът,а те жертвите.Шоъто се продава за милиони.--
--Аз ставам актиор в замяна на какво?--
--Храна, и достъп до дома ти и СВЕТА.--
--Откъде знаеш че след като изляза няма да избягам?--
--Само си го помисли и ще си мъртъв.--
--А ако откажа?--
--Сам ще си проправяш път към свободата,но ти ще си жертвата.--
--Приемам!--че какво имах да губя.
--В задната стая има информация за жертвите и карта на "студиото"--
--Добре--
--В кухнята има храна.--
Дали не направих грешка. Е да играем...
-----------------------------------------------------------------------------------------------
На следващатя нощ.
--Приготвили се?--
--Да.Но все още не разбирам за какво ми е този сърп.--
--Нали трябва да направиш добро шоу.--
--И как да го използвам?--
--Използвай въображението си.Сега върви.--Загасих лампите и излязох на бунището,насочих се към една от металнити врати.
--Знаеш ли,не изглеждаш достатъчно страшен.--
--?!--
--Намери си маска череп и няколко вериги.Отсечи и нечия глава след това си я закачи на колана.--
--Отврат.--
--Ще изглеждаш много...опасно.--Натиснах копчето и врата се отвори.
--Здравей,шибано копеле!-трима кретени стояха на вратата.
--Няма място за повече ловци.Така че е време да си тръгваш.--Бяха с хокейни маски и бухалки.
--Я ела насам.--спогледаха се.Мускулести бяха ,но май не бяха много умни.Този в средата се бриближи.Напипах сърпа окачен на колана на кръста ми.
--Хаиде де аре са да те пречукам бе майкати...--Замахнах със сърпа.Влезе отляво на врата му и излезе от дясно.Разкъсах врата му и земята стана червена.Продуцентът ръкопляскаше в слушалките.
--Кучи син!--тъпак2 се нахвърли срещу мен.Ритнах го между краката и забих сърпа в рамото на третия.
--Не знам дали е толкоз претъпкано има три свободни места.--
--Моляте не ме убивай!Не! НЕдей!--хванах го за врата застанах зад него,взех сърпа и разпорих корема му от край до край.
--Не!НЕ! АААА! АХ _УААА! НЕ....--запуших му устата и забих сърпа до сърцето му,още едно разрязване по дължина.Пуснах тялото в кашата от черва и кръв.Приближих се до третия и му взех бухалката и веригите.Окачих ги по колана си.
--Бухалката е много скучна без модификации.--
--Това може да разбие глава и е скучна?--
--На 2 метра от теб има бодлива тел.--
--Аха,добре.--Взех телта и я увих около батата ,като забих някой шипове да я държат.
--Сега ще стане по интересно.--излязох от бунището,затворих вратата и излязох на нещо като площадка за рециклиране.Машините за мачкане на коли работеха.Кранове вдигаха коли и метали и ги трупаха около някаква зграда.
--Нали не мислиш да отидеш така.--
--Че какво ми е?--
--Намери си маска!Всяка банда си има свой дрехи и маски.--
--Дегизировка.--
--Както искаш го наречи.--Изведнъж нещо избухна в скрап саита.Един хълм от буклуци се свлече.
--Друг път ще дойдеш тук,отиди в северната част и си намери маска.--
Влязох пак в мойта територия и излязох през друга врата.
1 час по-късно..
Намерих си маска на череп.Този който убих нямаше нищо против да ми я даде,сега да видим какво има в скрап саита.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Влязох....беше пълно с гадняри.Движех се като ненормален(нали и те са ненормални)
--Кво стааа?--
--Как е ,пак патрулираме.--говорех им,но май нещо не схващаха затова се потулих в един ъгъл.Застанах като на пост,скръстих ръце и започнах да наблюдавам какви ги вършат.Тази маска череп много ми отиваше.
--Нали не мислиш да стоиш и да бездействаш.--
--Събирам информация със експертния си поглед.--
--Достатъчно простотии,захващай се на работа.--един гард мина покрай мен.Наведох се и взех едно найлоново пликче.Последвах го и го удуших.Обаче един ме видя.
--Е сега ти ебах майката,кучи син....ахакл ааа --започнах да го налагам с бухалката.Колко рани се получиха от бодливата тел.
--Хъм,а ти питаше какво и е скучното.--
--Кръвта ти е фикс идея.--
--Ти си психопат не по-малко от мен.--
--Може би.--
------------------------------------------------------------------------------------

Реших да не стоя така и се насочих към едно малка сграда с дървена врата.Бутнах я и влязох в нещо като склад.Леко осветен от някаква крушка която висеше на кабела си.По пода имаше червени петна.Заобиколих кръга от светлина на крушката и застанах в един тъмен ъгъл.
--Надушваш ли нещо?--
--Кръв.--
--Нее.Тук има нещо.--даа във въздуха се разнасяше миризма на канал.
--Шахта?--
--Да но къде е тя?--
--....--някой влезе в склада.Светлината от вън освети помешението и силуета ме видя.
--Ей курво гадна кой те пусна вътре?--приближих се до него.
--Момчетата от вън.--глупакът си подаде косматия нос навън и огледа около вратата.
--Къде са те.....--забих сърпа във врата му.Той се свлече на пода.
--Мамка му!--някъв ме видя от вън.Развика се за помощ.Затворих вратата ,но тя нямаше ключалка или резе.Гласовете приближаваха,отдръпнах се в задната част на склада.
--Мисли вълк мисли.--е сега нещата.....Те отвориха врата.Шест горили влязоха,въоражени с бухалки и ножове.
--Предател?--те се подредиха в една линия.
--Я стига от вас съм.Кой е шефа тук?--
--Аз!--един дебелак се обади.Хванах сърпа и го запратих към него.С въртеливи движения се заби в окото му.
--Мамка ти!Дръжте го.---наобиколиха ме.Опитах се да хвана ножовете на колана ми,но гадовете бяха по-бързи.Спряха ме с ритник в корема и един ляв.Олюлях се ,но избегнах един бейзболен удар.Последва втори ,който се заби в гръбнака ми.Паднах на пода.Претърколих се до шефа извадих сърпа от окото му и го забих в слабините на първия попаднал ми.Издърпах хладното оръжие и с него блокирах една бата.Ритнах идиота в топките.Докато той се превиваше от болко аз се завъртях и още един врат се сдоби с дупка...е сърпа излезе от другата страна на врата му и почти му отряза главата.В този момент онзи зад мен се изправи,замахна и....получи нов удар в пакета.Забих сърпа носа му вдигнах дръжката и острието излезе през устата му.Другите двама оцелели се осетиха.Не успях да извадя сърпа от носа на оня и ме сритаха.Изтъркалях се на пода.В този момент пак осетих миризмата на канал,бях точно над него,но двамата ме хванаха.Изправиха ме и получих удар с бата в тила........................

Ох главата ми.....мрак,нещо е тясно.
--Случайно да ме чуваш?--надявах се да получа обяснение или смъртна присъда.
--Как спа?--
--Къде съм?--
--2 метра под земята в ковчег.--
--Къде?--
--О да от дърво е с медни дръжки...--Нещо се задушавах.
--И как да изляза?--
--Ами...къде наръчника "аз съм зомби"--
--Майната ти.--
--О да пътят към светлината минава през ада.--
--УФ и ти си един любител.Ако искаш нещо да бъде свършено тук свърши си го сам.--опипах ковчега.Можех само да се преобърна.
Кослорода свършваше.
--Ах ти подла змия....отивам в ада.--
--Прав ти път.--
--Ще ти откъсна крайниците и ще нахраня прасетата с тях.--
--Себе си?--
--Ти си извратен.А аз съм идиот защото ти вярвах.--
--Знам .че си идиот щом се остави на банда педераси да те пребият.--
--Те са твой хора психопат.--
--И ти си мой човек,но без мозък.--задушавах се.Преобърнах се в ковчега.
--Я чакай малко...--Ад горе ад долу.От долу нагоре.
Замахнах и ударих дъното.Кухо.Още няколко удара и то започна да поддава.Но почти не ми останаха сили.Кислород....
--Хайдее-още един удар и цялото дъно пропадна.Но нямаше второ дъно.Пропаднах в мрака.
--И сега какво бе гадняр?--
--Приятен полет към ямата с колове.--
--ПО ДЯВОЛИТЕЕЕ!!!!--вече четвърти метър.
--Хвани се за сламка.--
--Сламка....--изведнъж усетих нещо.Хванах се за...верига.Бавно уби инерцията като разкървави ръцете ми.
--Защо не падаш нима ти се живее?--
--Не само че ще оцелея ,но и ще ти откъсна главичката.--
--Чау.--
--Какво?--и веригата се откъсна и отново полетях в мрака.
--Ла ла лаа уа уа ха ха ха хаааа.УМРИии!!--и аз литнах....

ХАХАХАХАХАХХАХАХХА Така ли свършва Много готино. Малко като Saw I & II Хареса ми доста, браво Един въпрос, улфи. Сега като другия форум го няма къде ще се подвизаваш?

Не свършва...всичко щем нещем тука ще пишем(поне аз за себе си мисля така)

Е са,ако ви кажа дали умирам.....къде Улфи и такъв кратичък разказ.
Така всичките ми истории са тук.Аз съм модер и оставам тук.Продължавам да пиша тук.Айде ако искате пишете мнения тук нямам нищо против.Айде спокс бе тва нали е официален роман ще има още и то доста.

Като цяло разказът е хубав. Но изглежда малко нереалистично сам човек да опука 5-6 (дори в случая в крайна сметка да го побеждават), че и след удар с бухалка да може да се изправи следващите няколко мунити. Между другото ми се вижда добра идея малко по малко да разкриваш части от миналото му, в началото казваш, че е бил отдаден на компютъра, но нищо повече. А имайки предвид какъв хладнокръвен убиец е, може да има интересна история. Е, това ако ти решиш де.

Браво бе.Първо не съм казвал ,че са "ме" ударили зверската с батата.
Второ я бе аз и по 8 убивам.Пък и двама чакаха отстрани ,ако се бяха включили от началото....щяхме да стигнем по-бързо до края.
Споко бе разказа ще е дълъг за това и историята е малко по забавена.
Нали е психо бе сега почва онази част ,която има само в "Мълчанието на агнетата".ПСИХОООО сега ще почне страшната част от която ви избива студена пот.Ае четете,ако ви кефи.

п.п.Хубава критика,но аз това съм го обмислил и премислил и т.н.
И ако ме удрят зверски така че да ми счупят гръбнака ще кажа не бойсе.Аз и по 8 убивам без да правя повторения и всеки един е убит най-зверския възможен начин.
Айде следващия път по хубава критика.Мисли мисли бе.

наобиколиха ме.Опитах се да хвана ножовете на колана ми,но гадовете бяха по-бързи.Спряха ме с ритник в корема и един ляв.Олюлях се ,но избегнах един бейзболен удар.Последва втори ,който се заби в гръбнака ми.Паднах на пода.

Ами виж сега, никъде не казваш, че двама са стоели отстрани, а че са го наобиколили. И това "се заби" мен лично ме кара на мисля, че ударът е бил силен. За другото се радвам, че си го обмислил, аз не мога да знам колко дълъг смяташ е разказът и правя коментари въз основа на написаното до сега.

П.П Ще се постария следващия път коментарът да е по-добър.

Падаш ,но къде?Падаш или някой те тегли.Тегли надолу.Надолу към собствения ти ад.Знаеш какво е то.МИНАЛОТО.Гаден смях.Ти чувстваш болка,но тя не е човешка.Тя е онази тъмнина вътре в теб.И тя с гадните си черни зъби яде душата ти.Кръвта ти изтича.Сърцето не издържа.НЕ може да държи затворена онази злоба вътре в теб.Освободи я.И УМРИ.
--Недей има я онази искра ,която държи ключалката.--
--УМРИИ.Да защо се съпротивляваш.--
--Бии се за доброто в теб.--
--Убивай или умри.Усети кръвта си.Вкуси я.--
--НЕ това е вечния мрак.Раздиран от болка и мъка.--
А защо тишината не издава шум?--кой е това?
--Ами защото никой не издава шум.--логично.А може би защото никой не иска да издава шум.
--А защо сянката е тъмна?--Какво е това?
--СЯнката не е ли част от светлината.--даа.
--Но винаги е зад светлината.--Защо?Защото е слаба?Защото не иска да се бие?
--Защото там и е мястото.Да съществува като нечия сянка.--Тя няма право да се покаже.
--Но ти я виждаш.--Виждаш я винаги зад светлината нали.
--А кой съм аз тогава?--
--Сянката.--
--Светлината.--
Пропадане в собствената си агония и самота.Нямаш какво повече да губиш.
УМРИИИИИ....умриии .....умриии ....умрии...умри.--ехото забиваше думите все по надълбоко.
--НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!--мракът ме погълна.Задънена улица.Крайът е близо.Ужасна болко прониза гърдите,лявата ръка двата крака и корема.Нанизах се на коловете.Изведнъж коловете потънаха в земята.
--Даваш ми шанс....или просто...искаш да ...видиш как се гърча.--И коловете излязоха с огромна скорост от земята.Пронизаха ме и отнове ме вдигнаха във въздуха.Усещах как бавно се свличах надолу по тях.
Плюех кръв.Колко е студено тук.Изведнъж коловете пак потънаха.Паднах на прашния под.Време беше да сънувам.Сън не.
Сега ще сънувам кошмар.