Бавно отворих очи.Събудих се в кабинета си,миналата вечер ми се събра доста работа.Огледах се, на тази планета слънцето не беше силно и светлината ставаше жълто-оранжев буламач.Това не ми понасяше на очите,грабнах дистанционото за щорите и ги затворих.Прозинах се и се протегнах на въртящия се стол.Загледах се в картините ми по стената.Много бях горд с двете истински саби които бяха закачени и кръстосани на стената.Както си размишлявах вратата се отвори и като хала влетя един пират сержант.
--Доставка за лейтенант Улфи Де Улф.-Тои постави един пакет на дървеното ми бюро.
--Мерси сержант.--И той излезе както влезе.
Странно не очаквах пратки.Отворих плика вътре имаше една папка.
Заглавие-Военен доклад.Прочетох всичко.
--КАКВО!!Битка при [4:321:15]-Контра атака-поверена на Улфи и Хъски.
След малко тичах по коридорите..Генерала ни чакаше.(Хъски беше мой приятел.От малки се познавахме и сме се били в много битки заедно.Той беше с черна коса и сини очи.Беше приятен на вид за разлика от повечето пирати тук на ХАГАР.Стигнах до кабинета на шефа,по пътя се зблъсках с Хъски.Влязохме вътре.Заповедите бяха кратки.
--Отивайте там и накажете копелетата!--Някои май не си е пил успокоителните.
--Дадено сър.--Машинално отговорих аз.
Излязохме и тръгнахме към хангарите.Базата беше цялата от метал,което я правеше малко скучна,но хангарите макар и метални бяха много красиви с огромна врата и наредени кораби.
Моят кораб беше.
Име--''SILVER''
Клас--кръстосвач
Ниво--7
Специалност--Много силни модификации,достъпни са 4-ри гаус оръдия
Хубав кораб,досега не ме е предавал.Корабът на Хъски се казваше
''ХЕЛТИКС''.След малко двата кръстосвача вече летяха към координатите.
Стоях в контролната зала(от там където се оправлява кораба)и си бъбрех с Хъски по комуникацията.Изведнъж се влючи друго лице-това беше Хектор командващ една голяма бойна орбитална станция.
--Улфи Хъски.Идвайте при нас няма да ги победите.Пратихме 10 скаута казаха,че виждат 5 огромни сребърни кораба и една огромна...
след това бяха унищожени.Също така са унищожени и 3 планети-наши.
Насочихме се към към станцията.Можехме само да гадаем какво са видяли скаутите.Голяма колона кораби или...ЗНС.Пък и кои са тези сребърни кораби.
Имах усещане в устата, че това ще е началото на една голяма война или нещо по-голямо...
НЕИЗВЕСТНОТО Е НАИ-ГОЛЕМИЯ ТИ ПРОТИВНИК.
Вратите на доковете бавно се отвориха.Двата кръстосвача влетяха в орбиталната станциа.Закачихме се за държащите куки и загасихме двигателите.Вратите на кораба се отвориха и се разгънаха платформите за слизане.Екипажа ми бавно слизаше,но аз тичах към контролния център.Станциата представляваше нещо като правоъгълник с накичулени сензори и плазмени оръдиа,само отгоре стърчеше контролния център.Никога не съм обичал тия консерви.
Стигнах пред вратата на центъра.Тези остарели херметически врати се отваряха много бавно,нещо което до сега не ми правеше впечатление.Зад мен дойде Хъски.Влязохме бързо,но приятеля ми влезе нормално сякаш атаката не го интересуваше,но видях ,че по челото му имаше малки капчици пот.А аз се изтрелях вътре.
--Улфи,забави се!--каза Хектор.
--Ядох торта пред вратата!--ухилих се аз.
--Хайде Хъски!--каза капитана и го погледна.
Сега разбрах защо той беше ''спокоен'',всъщност тои трепереше и беше целия в студена пот.Ходеше бавно и гледаше към холографската карта в центъра на залата.
--Хъс?--гледах го с недоумение.
--Какво ти е!-- попита Хектор.
--Слушайте ме--каза Хъски,който като че ли щеше всеки момент да припадне.
--Това е...са,това са...Охх...Улфи, Хектор това са древна империа.Много силна и непобедима.Това са ''ВАЛКИРЙТЕ'',ако не ги спрем...ще загине целия свят.--с треперещ глас говореше Хъски.
--Но,нали сам каза,че са непобедими!--казах аз.
--Силни или не те унищожиха 3 планети почти една след друга,а това е непосилно дори и за ЗНС.
--Те убиха семейството ми!--изведнъж каза Хъс.
--Това няма да може да го спре цялата пиратска империа,а това бяха само пет кораба.И съжалявам приятелю.--тихо казах аз.
--Неизвестен за нас клас кораби!Както и,че блестяха.--обясни Хектор.
--Няма да се предадем. Нали?--никои не ми отговори.
Изведнъж се включи екрана и над нас и се появи генерала.
--Току що беше унищожена още една планета.--лаконичо отговори той
--Аз и ''СИЛВЪР''сме готови за бой!--бързо казах аз.
--Сядай и трай пиратски.--заповяда той.--Слушайте.--И той пусна един запис.
----Раса-хора.-Много развити,умствено и физически.
Една от многото разпръснати колонии откри непознат ресурс и построи силни кораби и оръжия.Завладяха за отрицателно време около двайсетина слънчеви системи.Унищожиха и една ЗНС,само с четири кораба.Ползват тяхни си кораби с огромни размери.Новият ресурс им позволи да строят непробиваеми брони.След това измислиха как да фокусират йонните лъчи без да губят от силата им.
Станаха практически непобедими,но един ден от нищото се появи друга цивилизация,по-силна от тях.Възникна война и ''ВАЛКИРЙТЕ'' изчезнаха.Само че останаха още планети.Силните преди да унищожат всичко изчезнаха без следа.Планетите.които обитаваха останаха пусти.И ''ВАЛКИРЙТЕ'' оцеляха.Един ден те ще се надигнат отново и ще настъпи ''АРМАГЕДОН.Единствения начин да бъдат унищожени е чрез технологията на...О,не...НЕ...БАААМ.--Последва изтрел и записа спря.
--Сами се досещате,че ни чака много работа.--каза генерала.
--Сега си починете и бъдете в готовност...бъдете готови за всичко.--каза шефа и изчвзна.
Всичи се разотидоха,останах само аз.И пак имах онова усещане в устата.
ТРЕВОЖИШ ЛИ СЕ КАТО ВИДИШ ГОЛЯМ КОРАБ.
Хъски тъкмо излизаше,когато се обърна и каза
--Улфи каквото и да стане ще се остана с вас до краи.Ще се бия докато не измре всеки валкир.
--Не съм се и самнявал в теб.--казах спокоино аз.И тои излезе.
Обърнах се и пуснах картата.На мястото на планетите ни имаше само отломки.Прегледах съседните системи, една от тях беше без слънце.Идиално скривалище.Може би не тряваше до го правя,но пратих шпионска сонда на там.След това бавно излязох.Пресрещна ме Хектор и ме повика в столовата.Той бързо отиде там.Опитах се да забравя за проблемите и тръгнах след него.
Влязох вътре на една маса бяха Хектор и главниа готвач Симпски.Тои готвеше божествено,а в орбитална станциа това е мечтата на всеки воиник.Личеше си ,че обича да си похапва по шкембето му и огромното му тяло.Май е бил култорист едно време,но вече не му личеше.Пък и беше беше с гола глава.Седнах до тях.
--Здрасти!--весело казах аз.
--Теб маи те познавам отнякъде.--попита учуден Симпски.
--А пък аз познавам превъсходната ти яхниа.--усмихнах му се.
--Ти да не си онзи дето ми омете тенджерата веднъж.--ококори се готвача.
--Същият.
--Улфи!!Приателю!!Даи прегрътка.--Доста мечешки ме прегърна и маи ми счупи нещо.
--Сядаи сядаи.Сега нося яхниата.--хубаво беше,че винаги беше запасен с много храна.Някои пирати прекосяваха галактики само за неговата храна.Тои донесе една голяма тенджера раздадени лъжици и хляб.И ние започнахме да се''храним''.Стана ми малко тъжно за Хъски,че испускаше това.Изведнъж пуснаха хубава музика и се потопихме в атмосферата на купона.
След около три часа говорене и ядене се натъпкахме до горе.Ах колко е хубаво да си с приатели и храната на Симпски.
--Е наядохме се,но ни чака воина!--казах аз.
--Ей Симпски идваш ли с нас!
--Да-каза спокоино тои.А аз за малко не паднах от стола.От години всеки път го питах щом доида и отговора беше не.
--КАКВО!!!!.Ура.УРА.
--Симпски не го храни много, слаб е но с твоита храна ще стане прасе.
--Хектор нали и ти идваш?
--Е,че иска ли питане.--гордо каза капитана.
Изведнъж доиде един сержант.
--Викат ви в комуникациониа център сър!-Ние се повдигнахме и тръгнахме натам.Този път не се обаждаше генерала.Някакъв непознат.
--Кои командва тук--попита непознатиа,чието лице беше цялото в брада и мустаци.
--Аз.--каза Хектор.
--Добре.Говори генерал Морфиус командващ валкирйски боен кораб ''ТЕГАР''.Гответе се да умрете!--И ичезна.Точно пред нас имаше огромен сребърен кораб.Може би два пъти по голям от станциата.Огромните уръдиа се за завъртяха срещу нас и.....спряха.Тъи като те бяха пред нас ние можехме да избягаме през задните докове.И така направихме.Злобаря се опитваше да ни каже нещо но на екрана му пишеше 'връзката невъзможна'.Корабите ни бяха излетели когато те стреляха.Огромните йонни оръдиа зривиха станциата и я превърнаха в топка огън и метал,коите се пръснаха из космоса.А ние бяхме вече далеч.Всички се бяха спасили с изключение на един стар рециклатор.
--Е воината започна.--казах си аз.Наистина ни чакаше много,ама много работа.
УНИЩОЖЕНИЕ БЕЗ УНИЩОЖИТЕЛ
Летяхме на 100 процента скорост.Насочих бордовите камери назад,но освен отломки там нямаше нищо друго.
--Какво по...--в същия момент 4 протонни торпеда се забиха в нас и унищожиха задните щитове.
--Обръщаи!--викнах на пилота.Кръстосвача бързо се завъртя.Бях ме в готовност да стреляме, ако имаше по какво.
--Улфи,защо спря бягаи.--викна Хъски от ''Хелтикс''
--Вие тръгваите!--И те се скриха зад една от луните.Но докато стигнаха до там изминаха 10 мин. а от гадовете и следа нямаше.
--Включи стелт режима.--заповядах.Сега никои не се виждаше.
--Хайде покажете се!--но те не се показваха.
--Сър,маи ги няма.--каза един пират до мен.
--Не вярваи на очите си.
--Сър засичаме радари.
--Включваите сенсорите.--Когато два кораба в стелт режим ползват радари се получават аномалии.Така никои не може да засече другиа.
Пред мен на екрана се показа картата със минаваща зелена линиа на сензорите.
--Слушаите звука на сензора.
--ПИНК...ПИННННК....ПИНК...ПИНК..ПИНК.ПИНК.ПИНК.ПИНК.
--ОГЪН--Изкрещях и 4 йонни лъча излетяха към последното пинк.Последва огромна експлозиа и те се показаха...не одраскани дори.От огромниа кораб излетяха 8 лъча.Ние се вдигнахме нагоре,но един ни удари и разби предниа и долниа щит.
--Осем лъча.Това беше невъзможно.
--Обръщаите--но не можехме силово поле ни притегляше към големите им докове.Пристигнахме,нас ни затвориха и източиха цялата газ от кораба.
Килйте бяха със щитове нещо което не можех да разбиа с умениата си от стари затвори в които съм бил.
--Дано Хъски ни намери.Тои има голям опит в стелт освобождаваниата.
--Улфи,какво ще правим-- каза Симпски от килията пред мен.
--Ще си починем.--и седнах на разгънатото легло.
--Е добре.-- каза тихо готвача.В съседната килия беше Хектор.Затвора представляваше по 8 килии с щитове от двете страни на малък коридор.
--Ще се измъкнем!--каза Хектор,но никои не му отговори.
Корабът се полюшна очевидно се движехме на някаде,но накъде.
И така сега всичко беше в ръцете на Хъски.Сега него го чакаше много работа.
СПАСЕНИЕ КЪМ АДА.
--Сър,те плениха леит.Де Улф--каза наблюдателя.
--Да ще ги спасим.--каза Хъски и взе микрофона.
--Искам връзка с останалите спасени кораби.--На екрана се включиха другите капитани.
--Поемете курс към ХАГАР.Аз имам още работа.--каза Хъски и след тяхното съгласие изключи връската.Пратиха малка едноместна сонда която беше неуловима за радерите.Доковете на кораба бяха с щитове ,но сондата проби дупка с носа си,Хъски излезе и тя падна под кораба а от там в необятниа космос.Тои се скри зад едни метални кашони и изчака двамата воиници да се махнат.Докът беше много светъл и позволяваше хубава видимост-наи големиа враг на шпионина.
Пазачите бяха в бели брони с малки шлемове с визори пред очите.Носеха силни лазерни пушки.Хъски бавно и тихо ги заобиколи.Излезе от дока и тръгна по малък леко осветен коридор.Изведнъж напипа една закачена карта на стената.Намери затворническите помещениа.По пътя уби два гарда,но все пак стигна.Хъски стоеше пред коридора с клетките.Между тях патрулираше един пазач,които си тананикаше нещо.Хъс го изчака да се обърне.Затичасе срещу певеца и му скочи на главата.Двамата паднаха на пода самоче гарда беше със счупен врат.
--Хъски те отведоха Улфи към стаята за разпити.--каза Симпски.
--Добре първо ще ви освободя намерете СИЛВЪР и го подгответе за излитане.--говореше Хъски докато ги освобождаваше хората.
--Намерете оръжиа.--и те се разделиха.
Получих доста силно кроше в главата.Бях завързан за стол в център на малка стая.
--Говори!--крещеше Морфиус.
--Пак те питам КЪДЕ Е РЕЛС ТЕИРЪР!!--и получих удър в тила.
--А...пък аз отново ти казвам,че НЕЗНАМ КАДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ Е РЕЛС ТЕИРЪР!И какво е тва?Да не си си изгубил играчката.--и последваха много удъри.
--Пазачи отведете го.--каза генерала на перковците.
--Пазачи?--тои се обърна но там нямаше никои.
--Маи са си подали оставката!--казах аз с крива окървавена усмивка.
--МЛЪКВАИ!--каза тои.Изведнъж от сянката се показа Хъски.Лицето н а генерала стана бяло.
--Бии го Хъс, убии го!-и тои се нахвърли върху него като не му даде шанс дори да извика.Хъски хвърли един нож в гърлото му след това тихо му счупи врата.
--Хаиде Улфи да се махаме!--и тръгнахме по коридорите.За щастие не бях толкова разглобен и поддържах темпо.Стигнахме до кораба без да срещнем никои дори беше зареден с газ.
--Може да е капан!--казах аз.И в дока влязоха около 30 щурмоваци.Командващиа беше някакъв майор.Единственото ни прикритие бяха няколко метални сандъци.Само че влязохме в кораба и отлетяхме.Те не стреляха.Но ние да и изпепелихме дока.След това поехме курс към ХАГАР.
ДОМ,РОДЕН ДОМ.
Хектор взе петнаисет от хората ми и се върна да превземе ТЕГАР.А ние с Хъски поехме към Хагар.След известно време вече бяхме в орбитата на планетата когато видяхме много останки от битка.Кораби на парчета,транспортери и няколко метеорити които се бяха превърнали в камъчета.
--Маи пак имаш лошо предчувствие!--каза Хъски но без усмивка.
--Такова предчуствие не съм имал.--И ние се насочихме към столицата от където излетяхме.Облаците се разкъсаха и пак ме освети светлинния буламач.Сложих си слънчевите очила.Наближавахме земята.всеки момент щях ме да видим красивите сгради.Пуснах бордовите камери и ги насочих към дока.Останки само останки сиви срутени сгради.Кратери от торпеда.Градът ни беше срутен.Сградата на центъра се държеше.СИЛВЪР и ХЕЛТИКС се приземиха един до друг.Аз излязох.
--Хъски стоите тук пазете дока.Аз отивам сам.--Тои кимна.
Взех си двата сребърни пистолета клас ''Вълк" и доста амуниции.Отворих огромните врати на дока и се затичах през останките към офиса ми.Тъи като хангарите на центъра бяха сринати бяхме спрели в един градски док.Наближих огромната сграда.Качването до офиса ми не беше трудно,само че половината ми офис го нямаше.
--НЕЕЕЕ,шибани копелета.--едната ми сабя я нямаше.Всъщност половината ми офис го нямаше.Взех сабята и прибрах ножника.След това я окачих на колана си.Погледнах долу към земята.Вгледах се и видях много мъртви пирати някои бяха разкъсани други надупчени от лазери.Нещо не беше наред никоя пушка не може да раскъса така човек.
--Какво е станало тук?--Казах насебеси.
--Това са чудовища.--каза един женски глас които ме стресна.Обърнах се някакво русо момиче се беше появило на вратата.Имаше черни очи и ранк ефреитор.Видях че кожата и не беше груба още не беше изпитала суровиа пиратски живот.
--Коя си ти,пиратке?
--Казвам се Ашли и с теб сме единствените живи на тази планета...е освен зверовете.
--Какви зверове?--казах аз и се надявах да говори за животинките обитаващи Хагар.
--Валкирите ни гонеха след като се скрихме и те видяха че няма да ни хванат пуснаха хиляди гадове които ни избиха.--каза тя тъжно като глеше пода.
--Е идваш ли с мен далеч от тук.
--Да--плахо каза тя.
--Корабът ми е наблизо.--И тръгнах по стълбите на долу.Излязохме отвън на прашната улица.Слънцето си светеше ,лек вятър по духваше прахта.
--Да се махаме оттук.--каза Ашли като се оглеждаше притеснено.Изведнъж едно голямо космато и зъбато преличашто на тигър се показа от ъгъла.
--Вземи този пистолет и бягаи към док С.--И тя побягна бързо.Грозотиата ме гледаше и ръмжеше.Извадих сабята.Тя не беше декоративна а титаниева но не съм се бил с нея ,само веднъж.Насочих я срещу нещотото.
--Хаиде грозна кошницо,да те видим--и се хвърлих срещу него.Имаше големи нокти и ми разкъса кракът.Нанасях му бързи удари.То се отдръпна исе затича срещу мен.Взех си пистолета и както тичаше го гръмнах в главата.Строполи се в краката ми...мъртво.Бързах към дока.Върху двата кръстосвача стояха пиратите и стреляха по какви ли не гадинки.Скочих при тях като за малко не си загубих долната част на тялото.
--Аиде бе Улфи сами ли изкаш да ги утепаме.--каза Хъски,а до него Ашли стреляше с невороятна скорост и гняв за момиче.Стана доста напечено дзверовете се катереха по корабите като по някога слизаха с някои пират в уста.
--Да ги убием!--каза Хектор и над главата ни се показа Тегар които разпъна някакви мини-гънове и обсипа земята около корабите с трупове.Пропъди ги след това и ние излетяхме и не се приземихме докато не убихме всяка гад.Хагар беше отново наш.Събрахме се в Тегар и си устроихме купонче с храната на Симпски и музика стана доста весело.Разбрах че Ашли е млада пиратка която ще се присъедини към нас в боя срещу Валкириите.
--Е хора мога да кажа че се събрахме силен отбор.Ще смачкаме лошите и ще препостроим Хагар и западащата пиратска империя.--казах една реч и маи ги въодушевих защото започнаха да сипят обиди по адрес на Валките.
Трябва всичи пирати да се обединим срещу тях защото много от нас бяха пострадали.Всички пиратски империи ги чакаше много работа.Звездните вълци щяха да се надигнат и тогава всички ние щяхме да се бием до последен дъх.
Време беше, да времето на воината доиде....
ТЕХНОЛОГИЯТА
Всички се бяхме събрали в ТЕГАР и се чудехме какво да правим.Беше много....напълно очевидно че ни трябва технологията на силните,но от къде да я вземем.
--Може ли да кажа нещо--тишината беше прекъсната от Ашли.
--Разбира се.--казах и аз като се надявах да ни каже нещо полезно.
--Споменахте името на баща ми.Да баща ми се казва Телс Реирър.Тои беше от учените на Силните.--всички мълчахме и я слушахме.
--Знам къде е той и може да ни даде технологията на щитовете РЕИС.Но той няма да я даде току така.Баща ми е мъдър и ще я даде само на достоина нация.
--Ами да му я поискаме.Може и да ни я даде.--казах аз.
--Не знам.Ами ако не ни я даде.--замислено каза Ашли.
--Ще видим.Хайде Хъски, Ашли да го намерим.И да спасим света.--гордо казах аз и се запътих към входа.
--Улфи ти си пират не го забравяи.Винаги парите са били над всичко за теб а сега ще ставаш герои.Внимаваи да не се провалиш.--каза един от старите пирати.
--АЗ!Герои!Не това е за лично отмащение.Те ми счупиха сабята.Но също така и за всички пирати които паднаха мъртви.
--Не ставаи самонадеян това ще те унищожи.Сега върви.--и ние тръгнахме.
Ашли ни каза кординатите и три изтребителя излетяха от Хагар.Минахме през един свръх скоростен тунел и се озовахме в 3 вселена.Напълно обикновена вселена като изключим колосалната планета на четвърто място в системата.Очевидно силните не са изчезнали просто са си свършили работата и са се прибрали.Но планетата беше огромна.Колкото 10 сатурна.Цялата беше в синьо сияние.Поискахме разрешение и доидоха изтребители които ни езкортиха до един огромен док.Слязохме.Невероятно красиво беше.Красиви докове хангари коридори.Разглеждахме докато един войник ни водеше при Реирър.Аз и Хъски бяхме очаровани но Ашли беше спокоина очевидно беше отраснала тук.Минахме през една кръгла кристална врата.Влязохме в стая с бюро, разни цветя по ъглите и страни чертежи ,и картини по стените.На един стол седеше Телс.
--Татко!--и тя се хвърли в обятията му.Той беше на около 45 години с бяла брада.Прегърна дъщеря си.
--Ашли още ли си пират.Ах,ти млада госпожичке!--изведнъж впери поглед в нас.Стояхме на вратата и ги гледахме.Той стана но не пусна дъщеря си.
--Ти си пират!Ако сте охрана напуснете.--спокоино каза той.
--Не аз съм Улфи Де Улф.Идвам да искам щитовете РЕИС за да победим Валкириите.Те се надигнаха отново и рушат планети наред.Хиляди пирати са мъртви.Вашата технология ще ни помогне да ги спрем.Ние сме достоини след победа ще ви ги върнем.--бързо казах аз.
--Много смело да ми кажеш това.Заради тази твоя постъпка тестът ще бъде бой със сабя.Тест за достоинство.Днес си почини утре ела на арената.--заби ме.Направо ме заби дуели.За един щит.Поне ще е със саби.
--Добре се насади--каза Хъски и тръгнахме към хотела.Ашли остана при баща си.Хъски отиде да спи.А аз отидох да тренирам със сабята.Цял ден тренирах.Малко се разходих из града.Високи сгради много дървета и чистота.И синьо сияние.После се прибрах в хотела и заспах.
Май утре ще е интересен ден.Гадното усещане леко се появи в устата ми.Арена...странно и малко страшно.Хъммм...
АРЕНА? ПАК ГАДНОТО УСЕЩАНЕ.
Бях станал и сега бавно ходех през града към арената.Бях приготвил сабята и пистолетите в изрядно състояние за бой.Завих зад ъгъла на голямата улица и видях хиляди хора, които енергично се придвижваха към голям метален...правоъгълник който очевидно беше арената.Арената имаше голям вход сигурно се събираха по много хора.
Огромните и размери внушаваха величественост но нещо витаеше във въздуха.Мирис...миризма на...смърт.Влязох с предимство.И ме закараха право на дуелният.....терен.А теренът представляваше четириъгълник обграден от скамейките за публиката.Видях че има прозрачни щитове май тук се водеха големи и опасни битки.Всички си седнаха на местата и изведнъж един глас се разнесе над арената.
--Турнир за достоинство.--маи беше гласът на коментаторът.
--Улфи де Улф ще се бие за щитовете РЕИС.Пет рунда.Само саби.--каза той с много висок глас.
--Нека мачът да започне.--и всичко утихна.Вратата от другата страна на полето се отвори.От там излезе мъж с голям меч и лека броня.изтеглих сабята от ножника и го изчаках да се приближи.Оставаха му десет метра от мен когато се разкрещя и се затича срещу мен.Направих крачка в страни за да избегна тежката му атака.Само дигнах леко сабята към гърлото и както тичаше се заби в острието.Падна кашляики...след малко умря.Врата пак се отвори и излезна човек с черна броня и сабя.Този път аз се затичах към него.Плъзнах се по пода и го спънах.Черният падна на земята по лице.Преди да успея да го убия той ме спъна.Опита се да стане но не му позволих изтарколих се до него и с крак му счупих врата.Трети и четвърти рунд нямаше.Преминахме направо на пети.
--Много добре.--каза Тайрър по микрофона.
--Сега съм ти приготвил истински тест.Прототип на нова броня с изключителни способности.(БРОНЯТА НА ЛЕГИОНЕРА).Хаиде Де Улф да те видим сега--каза Релс и млъкна.Пред мен се появи човек с черна броня леко жълта.Като че ли беше от някаква страна материя.Онзи извади някаква златна сабя,но я прибра обратно.Погледна ме.От ръката му излетя шокова вълна която ме удари и запрати 5 метра назад.
--Какво е това!!--казах си аз тъи като ми изкара въздуха.Грабнах сабята и я забих в бронята му.Дори не го одрасках.Само че той ме хвана.Удряше ме с все сила.Риташе ме.Бавно паднах на земята.Видях че ще се опита да ме убие.Минах му между краката.И се отдалечих от него.От другата му ръка излетя топка плазма която изгори лявата ми ръка.Грабнах сабята и я запратих към открития му врат.Но той си включи щит и тя падна на земята.Гадняра я взе и почна да я огъва за да я счупи.Изведнъж се разнесе вой на сирени.От небето се спуснаха Валкирски кораби.Един лазер уцели черния,но не му направи нищо.Валките видяха че бронята е много здрава и разгънаха един тежък лазер който е проктиран за унита.Този път го убиха лазерът се вряза в гърбът му.Скочих грабнах си сабята и избягах от арената.Отвън ме пресрещна Реирър.Ти се доказа вземи щитовете.
--Да се махаме от тук--каза Хъски който незнаино откъде се взе.Аз Хъски Ашли баща и и насхте кораби излетяха от планетата следвани от 2000 мега транспортьора носещи щитовете за корабите.Валкириите си излетяха от планетата и си отидоха.А ние се насочихме към Хагар.
Сега след като получихме технологията имахме шанс срещу противниците.Доиде време за обединение и война.
Вече нямах гадно усещане в устата...направо ми се гадеше.
ЕКИПИРАНЕТО НА ЕДНА....АРМИЯ
Отново седях в в СИЛВЪР.С ХЕЛТИКС летяхме към Хагар носеики щитовете.Щитовете РЕИС представляваха четири устроиства,които се закачат на кораба от всички страни.След това създаваха
непробиваем енергиен щит.След известно време на планетата започна екипирането.Оставих кораба на дока и отидох В комуникациония център.Трябваше да се обадя на някои стари приатели.Огромните леко наранени щитове се вдигнаха.И така започнах да звънкам на пиратите.
--Алоо.--обади се един женски глас.Бях набрал Дедмен но не очаквах жена.
--Търся...--
--Дедмен на телефона.--какво ли стана с жената.
--Да типично.Улфи на телефона.Коя беше тая жена?--тъпо казах аз.
--А ти ли си.Това е жена ми.Какво те е накарало да ми званиш.Пак ли проблеми с властите?--каза със странен глас Дедмен.
--Ха деда беше това.Искаш ли да сриташ няколко задника.Ако приемеш ще получиш нова технология.Докарай си флотата в Хагар.--той каза добре и приключих ме разговора.Така направиха и едни от най известните и силни пирати като: РедБлеид,Кучето,Вълк,The Beast,Espirit,генерал Блек и още много пиратски империи.Всички се събраха на Хагар и бяха екипирани с щитове.
Огромна флота се спусна на земята.Това бяха моите хора.Целиат съюз ''Звездни Вълци'' се спусна на земята.Дигна се много прах като се приземиха унищожителите които закриха слънцето.Флагманския кораб на Арони се приземи с малък ескорт.Всички се събрахме в командния център.Време беше да измислим стратегия.Седнах ме на една кръгла маса.
--Здравеите-- каза Арони и разгъна един доклад.
--Това е главната и единствената планета на Валкириите.
--Корабите ще се готови до една седмица.--обявих аз.
--Мой хора ги държат под око за всеки случай.--каза Биист.
--Там не е проблема.Шпионския доклад показва че имат огромна флота.Също така и доста защити.--каза високо Арони.
--И какво да не би да нямаме шанс.Полевите изтребители ще се справят със защитата.А унищожители ще поемат корабите.--каза Еспирит.
--Да.Така ето го планът.Аз и ЗВЕЗДНИТЕ ВЪЛЦИ поемаме небето.Ще удържим флотата им докато изтребителите унищожат защитата.След това ще се спуснат Улфи,Хъски,Дедмен,Биист и Еспирит които ще завладеят столицата и ще ни осигурят победа.Въпроси?--Разясни Арони.
--Ами аз мисля че ния петимата ще направим много повече щети на столицата отколкото едно уни.--казах аз и ги погледнах.
--Много повече-- каза Еспирит.
--Ще направим щети като от ЗНС.--с усмивка каза Дедмен.
Седмица по-късно всичко беше готово.Флотата стоеше на няколко хиляди километра от планетата на Валките.Доиде времето на една воина за отмащение.
--Късмет на всички!--каза Арони и прекъсна връзката.
Пак гадният вкус в устата.
ЗА ВСИЧКИ ПАДНАЛИ БРАТЯ И ПИРАТИ
Приближавахме главната им планета.Арони звънна на Валките. Обади се някакъв младок.
--Аз съм сина на Морфиъс.Ще отмъстя за баща си.Взех бронята на легионера сега тя е завършена.ГОТВЕТЕ СЕ ДА УМРЕТЕ ЗАЩОТО ПЛЕННИЦИ НЯМА ДА ИМА.МРА ХА ХА ХА ХА.--и прекъсна.
--Улфи внимаваите на земята.--каза Арони.
--Не се тревожи,шефе.--казах аз и отидох при другите които се приготвяха.Маи бяха разбрали за легионера.Но по нищо не им личеше.
--Е приятели ще трябва да внимаваме повече.--казах аз докато си подготвях екипировката.
--Може би.Но пак ще ги сритаме.--каза Еспирит.
--Е ще трябва доста да се постараем с легионера.--каза Биист докато наранваше една лазерна карабина.
--И то много много--казах аз и взех един снайпер.
--Ако го срещнем ще извикаме другите,сами няма да го атакуваме.--обясних.
--Той ще търси теб.--каза Хъски.
--Мен!!Та нали ти уби Морфиъс.--въпросително изгледах Хъс.
--Да ама за мен никой не знаеше.--ухили се той.
--Оххх това няма да ми хареса.Изведнъж се чу гласът на Арони от колонките.
--Ето какво ще правите като се приземите.
--Улфи ти намери контролният център на тертетите за да спрем производството на кораби.
--Дедмен ти ще намериш главният компютър и ще спреш соларните панели.
--Хъски ти намери генераторите и изключи всички щитове.
--Биист и Еспирит ще намерят ядрото на центъра и ще изключат всички механизирани защити.--И той зареди информацията на датападовете ни.Изведнъж както си чакахме атаката да започне се чу гласът на помощник капитанът.
--Момчета,открихме място от където можете да се спуснете на планетата не забелязани.
--Екшънът започва по рано.--с усмивка каза Дедмен.Качиха ни в един Мега и ни спуснаха на планета през една дупка в огромният планетарен щит.Планетат беше метална и претъпкана със сгради.Беше залез и красивата жълта светлина осветяваше ОГРОМНАТА флота.Много унита, бойни кораби и някакви непознати кораби.Приземихме се.Врата се отвори Еспирит излетя на запад към целта си.
--Ще се срещнем там Биист.--и излетя по улицата.Всички се разпръснаха.Вдишах от въздуха миришеше на изгорели газове.По гледнах към небето флотата се вдигна към нашата флота.Нямахме никакво време за губене.Взех снайпера и бавно тръгнах по улиците.Разминах с един патрул очевидно знаеха че сме тук.Бавно се запромъквах към центъра.
През това време Еспирит разбиваше на пух и прах един оряд щурмоваци.Стреляше по тях с такава бързина че не им остави никакъв шанс.А Биист причакваше една канонерка от един балкон.Тя мина под него и тий се хвърли отгоре.Един отвори люка исе опита да блъсне Биист но той го застреля преди това да стане.После скочи вътре в канонерката и застреля пилота.Биист хвана контролера и бавно затропа по улиците към един боен отряд Валки.На другата страна на града Дедмен убиваше човек след човек.Воините се опитваха да го изненадат по какви ли не начини но все не успяваха.Хъски бързо се придвижваше към генераторите като след себе си оставяше редичка войни със счупени вратове.Аз застрелях няколко войника но останах незабелязан.Знаех че легионера ме търси.След известно време всичкиси изпълниха задачите.Събрахме се в центъра които аз прочистих от Валки.Огледахме залата.Казах ме на Арони че сме изпълнили задачите и той ни каза да превземем безащитното кметство.Връзката прекъна.
Изведнъж зад нас чухме тежки стъпки.Обърнахме се зад нас стоеше Легионерът.Погледна ни и насочи една тежка картечница към нас.....
КОЙ КОГО? СИЛАТА НА ВЪЛЦИТЕ И ПЕТИМА СМЕЛЧАЦИ
...отскочихме встрани малко преди да започне дъждът от куршуми.Легионерът се опита да ни направи на решето но преди това да стане изкочихме на улицата.Заехме позиции по ъглите на голямата улица очакваики гадняра.Само че Еспирит го нямаше.Взех снайпера и се качих на покрива на една сграда коята гледаше към центъра.През оптиката видях че приятеля ни се сражава с Легионера в ръкопашен бой и то доста добре.Грабнах комуникацията:
--Еспирит, доближи го някой прозорец за да го гръмна.--
--Добре.--Каза той и след малко Легоинера излетя през един от прозорците.Малък прицел и един лазер излетя към главата на лошият.
Изстрелът го удари по шлема но нищо не му стана.Той изтреля една шокова вълна която удари Еспирит и го прати 15 метра назад и го заби в една колона.След това Легионера тръгна към него вероятно за да го убие.А ние вече тичахме към тях.Когато стигнахме той душеше Еспирит.Взех си сабята засилих се към него и го спънах.Легионера падна по гръб, сега видях лицето му.Това беше синът на Морфиъс.Той тръгна да се изправя на Биист го спря.Хъски взе една верига и ги завърза около връта.Легионерз въобще не се уплаши.От бронята му излетя огромна вълна и ние паднахме 10 метра назад.Виеше ми се свят.Легионера се засили към мен.Блъснаме и паднахме в един док.Докато падахме успях да завътя гадняра и той умекоти удъра.Но пак нищо не му стана изправи се и удари с лявата си ръка.Паднах по гръб и видях че отгоре четиримата го заляха с куршуми.А нашата флота вече навлизаше в града.Полевите изтребители рушаха йонните уръдия.Един изтрел падна в съседния док и стената се разпадна останаха само няколко киселинни тръби.Легионера се засили към мен но като тереодор отстъпих встрани.Сега забелязах средно голямата дупка на гърба му.Дупка от лазер очевидно не са успели да поправят бронята.Този път аз се засилих и забих сабята в гърба му.Но отдолу той имаше още една броня.Биист,Дедмен,Еспирит и Хъски стреляха по Легионера със собствената му картечница.Аз го заобиколих и стрелях в дупката на гърба му долната броня не издържа на силния лазер и се счупи.Те отново го атакуваха с дъжд от куршуми.Обърнах се взех една от киселинните тръби я пъхнах в бронята на Легионера.През дупката се изля киселинна която започна да го изгаря от вътре.Той пищеше и се опитваше да свали бронята.След малко единия крак на бронята падна защото вече нямаше какво да го държи.Легионерът падна на земята.Вдигнах визора му и насочих пистолетите Вълк в лицето му.
--Ще те убия!--безпомощно каза умиращия.
--Така ли!.
--Това е за пиратите.--и стрелях
--Това е за Хагар--пак стрелях
--А това за сабята ми--и му разпилях главата.Ритнах бронята и тя се разпадна на съставните си части.Нашата флота доста се трудеше горе в небето.Унитата стреляха по каквота видят.Кръстосвачите обикаляха около бойните кораби и ги зривяваха.След като разрушиха флотата се спуснаха на земята и завладяха планетата.Аз станах лидер ма пиратите а Арони на Звездните вълци.Ние петимата бяхме повишени в генерали и си разделихме бронята.Аз взех сабята и ги оставих да избират.
В коридорите на кораба на Арони.
--Арони ,искам да се върна в саюза отново.Ако може де--казах му аз.
--Добре.Време е за едно старомодно пиратско нашествие.--каза той.
И така всичко се оправи.ЗВЕЗДНИТЕ ВЪЛЦИ станаха ужас за всички колонии и империи.Другите петима се разделиха.Биист и Еспирит също влязоха в нашия съюз.Дедмен се върна при жена си.Хъски стана мирен бизнесмен.Валките изчезнаха завинаги а силните си останаха необезпокоявани на родната си планета.Ашли остана при баща си и заряза пиратския живот.А ХАГАР беше препостроен.
Седнах в новия си офис който сега беше с гръб към гадното слънце.На стената пак бяха кръстосани две саби моята и тази от комплекта на легионера.
И затворих очи.
Този разказ е посветен на:TheBeast,DeadMan,Espirit и на великия съюз "МОРСКИ ВЪЛК