Èç "Ãàëàòêè÷åñêàòà èñòîðèÿ"
Публикувано: ср яну 18, 2006 11:40 pm
ИСТОРИЯ НА ВСИЧКО СТАНАЛО
Глава 1 - Началото
Галактиката "Единствена Галактика 52" се намира доста далеч. Толкова много далеч от всичко останало във Вселената, че прилича на самотен остров насред черен безбрежен океан.
Преди милиарди години тази галактика съвсем случайно откри, че може да мисли, когато реши да заприказва една своя спираловидна съседка. След няколко неуспешни опита, продължили 17 милиона години установи, че съседката не можеше или не искаше да говори.
"Сигурно за нещо ми е обидена"- установи ЕГ 52.
Следващите 150 милиона години ЕГ 52 безуспешно опитваше да намери друга себеподобна за събеседник, да си побъбрят и да разнообразят скучното си ежедневие на безцелно разширяване на Вселената.
"Със сигурност не са мъртви, защото светят. Най-вероятно всички са ми обидени"-помисли си тя."От друга страна"-продължи с разсъжденията-"аз едва наскоро разбрах, че мога да мисля и е почти невъзможно да съм обидила някого. А ако съм го направила то е било неволно, защото преди да осъзная, че имам разум, не съм била в състояние да ръководя действията си. Трябва да направя нещо."
Около 2 милиарда години, ЕГ 52 искренно се извиняваше на всички галактики около нея и обещаваше, че повече няма прави така, въпреки че изобщо си нямаше понятие, какво е направила. Отново
безуспешно. Почуства се доста гузна е реши да поспи. И преди да потъне в галактически сън си помисли:
"Ами, ако са заспали? Или да не чуе дявол, са вдишали някаква субстанция,от която са изпаднали в безсъзнание? Кой знае, какви отрови има в тези дебри на космическия мир. Ще се опитам да ги събудя. Длъжна съм пред съвестта си!". И тъкмо преди да започне първото си викане в живота се сети, че галактиките изобщо не дишат и се отказа. След около два милиона години, което се стори за ЕГ 52 като един миг, тя установи, че си няма представа от галактическа и каквато и да е друга анатомия и е твърде вероятно всички от нейния вид да имат дихателни органи.
"До доказване на противното, ще го приема за истина. Трябва съм да опитам всичко!"
Последиците от тези размисли бяха две. Първо се закле пред себе си, никога да не взема прибързани решения и второ, реши да събуди агонизиращите и припаднали от отровна субстанция себеподобни.
В продължение на 300 милиона години ЕГ 52 издаваше такива нискочестотни вълни, които, ако самият ти си галактика, ще чуваш като силен крясък на един сантиметър от ухото. Тези викове намалко да предизвикат нов Голям Взрив и всичкото Битие щеше да започне отначало, ако не бе спряла навреме. Точно това си помислиха жителите на една планета, в една друга галактика, чието общество беше в такъва мизерия и упадък, че си взривиха хубавата синя планета, за да могат да започнат на чисто при новото Сътворение.
Останала без глас ЕГ 52 се почуства самотна. Вече знаеше, че е единствената разумна галактика във Вселената. Но според нейните представи, не можеше да съществува само едно единствено нещо, затова...
"...затова значи трябва да има и друта Вселена, пълна с говорящи галактики, където ще се чуствам щастлива. Още от самото начало чуствах това място някак си чуждо. Сигурно съм от друга Вселена.
Сигурно при преминаването от едната във другата Вселена съм получила тежка амнезия и затова не си спомням нищо. Трябва да намеря себе си"
ЕГ 52 промени траекторията си, увеличи скоростта и се насочи, към един тъмен ненаселен участък в пространството, тъй като поради някакви галактически съображения прецени, че точно в тази посока
трябва да започне нейното пътешествие. Това бе първото в Историята на Всичко Станало търсене на собственото АЗ.
И първата и най-голяма заблуда в същата тази История.
В действителност, всички галактики във Вселената, която беше единствена, и затова се казваше Вселена, имаха разум и можеха да говорят, но бяха обидени на ЕГ 52, защото тя си бе позволила да ги
заприказва. Работата на една Галактика не беше да споделя мислите и терзанията си с други, ами да се рее във вакуума и да разширява Вселената. Но никоя от другите галактики не посмя да каже това на ЕГ 52, защото беше доста обидно да се говори и щеше да се изложи пред своите съседи. Някой дори смятаха, че ЕГ 52 има психически отклонения и не и обръщаха внимание. Други спяха в дълбок непробуден сън.
100 милиарда години по-късно ЕГ 52 едва различаваше отделни галактики в далечината, чиято светлина прогресивно намаляваше, но все още се виждаше. След още един такъв цикъл от време бе обгърната от абсолютен мрак. Тогава чуството на самота, което я бе обсебило по-рано я напусна, и на негово място дойде още по-голямо чуство на самота. Въпреки падналия дух, ЕГ 52 реши да не се отказва в своето търсене, дори това да й коства живота.
Това самоволно, самонадеяно, безотговорно пътешествие щеше тотално да обърка следващия Голям взрив, ако Вселенския Разум, който междудругото си имаше доста работа, не го бе забелязал съвсем случайно. Тъй като не можеше пряко да се намесва в работите на галактиките, той бе принуден да направи нови изчисления и да промени стойността на една много важна константа в Изначалната Формула с цели 0.000000000000000000003 процента. Ако не бяха нанесени тези корекции, при следващия Голям Взрив, Вселената щеше да се превърне в нещо изключително ужасно, което Вселенския Разум даже и не искаше да си представи.
Междувременно се случваха едни други неща. На доста места около звездите на ЕГ 52, се появи живот, появи се разум, почти приличащ на галактическия, ама не точно. Странстващата галактика, разбира се, не подозираше нищо и дори се почуства още по-самотна от тоя факт. Това нямаше голямо значение, защото е невъзможно една галактика да установи контакт с разумни същества, населяващи малки планети, кръжащи около по-големи звезди, които бяха един от основните й изграждащи елементи. Та тези разумни същества, ставаха по-разумни, развиваха цивилизации, до момента, когато ставаха по-неразумни и тези цивилизации умираха, а на тяхно място или на друго се появяваха нови и нови... Изобщо вътре в ЕГ 52 кипеше живот.
Един двукрак, с разум, от една от по-новите цивилизации, си изкарваше прехраната от останките на вече отдавна измрелите цивилизации. Този никому непознат историк и археолог се казваше Къртисиус Ктапон К`хааогрети Ксай Пети, или накратко Кърт Несретника...
--------------------------------
Очаквам мнения и оценки
Глава 1 - Началото
Галактиката "Единствена Галактика 52" се намира доста далеч. Толкова много далеч от всичко останало във Вселената, че прилича на самотен остров насред черен безбрежен океан.
Преди милиарди години тази галактика съвсем случайно откри, че може да мисли, когато реши да заприказва една своя спираловидна съседка. След няколко неуспешни опита, продължили 17 милиона години установи, че съседката не можеше или не искаше да говори.
"Сигурно за нещо ми е обидена"- установи ЕГ 52.
Следващите 150 милиона години ЕГ 52 безуспешно опитваше да намери друга себеподобна за събеседник, да си побъбрят и да разнообразят скучното си ежедневие на безцелно разширяване на Вселената.
"Със сигурност не са мъртви, защото светят. Най-вероятно всички са ми обидени"-помисли си тя."От друга страна"-продължи с разсъжденията-"аз едва наскоро разбрах, че мога да мисля и е почти невъзможно да съм обидила някого. А ако съм го направила то е било неволно, защото преди да осъзная, че имам разум, не съм била в състояние да ръководя действията си. Трябва да направя нещо."
Около 2 милиарда години, ЕГ 52 искренно се извиняваше на всички галактики около нея и обещаваше, че повече няма прави така, въпреки че изобщо си нямаше понятие, какво е направила. Отново
безуспешно. Почуства се доста гузна е реши да поспи. И преди да потъне в галактически сън си помисли:
"Ами, ако са заспали? Или да не чуе дявол, са вдишали някаква субстанция,от която са изпаднали в безсъзнание? Кой знае, какви отрови има в тези дебри на космическия мир. Ще се опитам да ги събудя. Длъжна съм пред съвестта си!". И тъкмо преди да започне първото си викане в живота се сети, че галактиките изобщо не дишат и се отказа. След около два милиона години, което се стори за ЕГ 52 като един миг, тя установи, че си няма представа от галактическа и каквато и да е друга анатомия и е твърде вероятно всички от нейния вид да имат дихателни органи.
"До доказване на противното, ще го приема за истина. Трябва съм да опитам всичко!"
Последиците от тези размисли бяха две. Първо се закле пред себе си, никога да не взема прибързани решения и второ, реши да събуди агонизиращите и припаднали от отровна субстанция себеподобни.
В продължение на 300 милиона години ЕГ 52 издаваше такива нискочестотни вълни, които, ако самият ти си галактика, ще чуваш като силен крясък на един сантиметър от ухото. Тези викове намалко да предизвикат нов Голям Взрив и всичкото Битие щеше да започне отначало, ако не бе спряла навреме. Точно това си помислиха жителите на една планета, в една друга галактика, чието общество беше в такъва мизерия и упадък, че си взривиха хубавата синя планета, за да могат да започнат на чисто при новото Сътворение.
Останала без глас ЕГ 52 се почуства самотна. Вече знаеше, че е единствената разумна галактика във Вселената. Но според нейните представи, не можеше да съществува само едно единствено нещо, затова...
"...затова значи трябва да има и друта Вселена, пълна с говорящи галактики, където ще се чуствам щастлива. Още от самото начало чуствах това място някак си чуждо. Сигурно съм от друга Вселена.
Сигурно при преминаването от едната във другата Вселена съм получила тежка амнезия и затова не си спомням нищо. Трябва да намеря себе си"
ЕГ 52 промени траекторията си, увеличи скоростта и се насочи, към един тъмен ненаселен участък в пространството, тъй като поради някакви галактически съображения прецени, че точно в тази посока
трябва да започне нейното пътешествие. Това бе първото в Историята на Всичко Станало търсене на собственото АЗ.
И първата и най-голяма заблуда в същата тази История.
В действителност, всички галактики във Вселената, която беше единствена, и затова се казваше Вселена, имаха разум и можеха да говорят, но бяха обидени на ЕГ 52, защото тя си бе позволила да ги
заприказва. Работата на една Галактика не беше да споделя мислите и терзанията си с други, ами да се рее във вакуума и да разширява Вселената. Но никоя от другите галактики не посмя да каже това на ЕГ 52, защото беше доста обидно да се говори и щеше да се изложи пред своите съседи. Някой дори смятаха, че ЕГ 52 има психически отклонения и не и обръщаха внимание. Други спяха в дълбок непробуден сън.
100 милиарда години по-късно ЕГ 52 едва различаваше отделни галактики в далечината, чиято светлина прогресивно намаляваше, но все още се виждаше. След още един такъв цикъл от време бе обгърната от абсолютен мрак. Тогава чуството на самота, което я бе обсебило по-рано я напусна, и на негово място дойде още по-голямо чуство на самота. Въпреки падналия дух, ЕГ 52 реши да не се отказва в своето търсене, дори това да й коства живота.
Това самоволно, самонадеяно, безотговорно пътешествие щеше тотално да обърка следващия Голям взрив, ако Вселенския Разум, който междудругото си имаше доста работа, не го бе забелязал съвсем случайно. Тъй като не можеше пряко да се намесва в работите на галактиките, той бе принуден да направи нови изчисления и да промени стойността на една много важна константа в Изначалната Формула с цели 0.000000000000000000003 процента. Ако не бяха нанесени тези корекции, при следващия Голям Взрив, Вселената щеше да се превърне в нещо изключително ужасно, което Вселенския Разум даже и не искаше да си представи.
Междувременно се случваха едни други неща. На доста места около звездите на ЕГ 52, се появи живот, появи се разум, почти приличащ на галактическия, ама не точно. Странстващата галактика, разбира се, не подозираше нищо и дори се почуства още по-самотна от тоя факт. Това нямаше голямо значение, защото е невъзможно една галактика да установи контакт с разумни същества, населяващи малки планети, кръжащи около по-големи звезди, които бяха един от основните й изграждащи елементи. Та тези разумни същества, ставаха по-разумни, развиваха цивилизации, до момента, когато ставаха по-неразумни и тези цивилизации умираха, а на тяхно място или на друго се появяваха нови и нови... Изобщо вътре в ЕГ 52 кипеше живот.
Един двукрак, с разум, от една от по-новите цивилизации, си изкарваше прехраната от останките на вече отдавна измрелите цивилизации. Този никому непознат историк и археолог се казваше Къртисиус Ктапон К`хааогрети Ксай Пети, или накратко Кърт Несретника...
--------------------------------
Очаквам мнения и оценки