Bulfleet.com - Official Forums

Замакът "Реивън холм".Валеше.Луната беше засенчена от гъсти облаци.Скрит дълбоко в гъстата гора ,между дървета и храсти,моят замък беше единственото ми убежище от ловците.Трябваше да стигна до там.Бях ранен ,а без луната щях да умра от среброто на куршумите.Само в Реивън имах шанс.Изправих се и се затичах с последни сили през гъстата гора.Усещах как силите ме напускат.Сребърния куршум бавно ме убиваше от вътре.Трябваше до га извадя.Превърнах се във върколак.Поех си дъх и разкъсах гръдния си кош.Извадих кършума.Още няколко крачки и излязох пред железните огради на замъка.Бутнах вратата.Краката не ме държаха.Едвам стигнах прага.Паднах на стълбите.Нададох един последен вой.Това беше краят.Адът най-после ще се здобие с един върколак.

Градът.Жалки хора.Завързан за кръст,воден към кладата.Нее жалки създания няма да стане.Стояха стотина хора с вили и кръстове.Очакваха моето тяло да бъде изядено от пламъците.Не успях да се освободя и ме завързаха за кол.Обграден от сено и пръчки.
--Ти изчадие дяволско!Заради това че последва дяволът ще бъдеш наказан.Запалете кладата!--каза отчето.Изведнъж настана суматоха.
--Помощ върколак!!--бягаха хората като подплашени овце.Отчето избяга и не хвърли факлата.Кой беше върколакът.Не не може да е Улф.Не може.Изведнъж чух вой.Опитах се да разкъсам веригите.Изведнъж дойде Габриел.
--Ти няма да ходиш никъде.Ще бъда вънаграден за твоята смърт.--каза ловеца и хвърли факлата.Огънят се усилваше.Превърнах се във вампир.Напрегнах се и започнах да чупя оковите.Габриел избяга зад една каруца.Още малко и ще съм свободен.Изведнъж пред мен се изправи върколакът.
--Хаидее убии ме.--казах му.Той се хвана веригите и ги уви още веднъж около ръцете ми.
--Неее--Габриел стреля във Улф.Уцели го право в гърдите.Той избяга ,но куршумът очевидно беше сребърен.Габриел се прекръсти и тръгна по улицата.
Погледнах залезът.Огънят започна да ме погълва.Затворих очи.

Затворих очи.....и се опитах да си припомня едно заклинание.Единственото способно да ме спаси в дадената ситуация и в същото време достатъчно просто,за да може и вампир с малки магически възможности като мен да го направи......но не намирах нищо!Сякаш думите бяха изтрити от мозъка ми,макар да знаех,че някога са били там....и те се появиха!
-Шара-ледикус-прошепнах аз.Огънят продължаваше да гори,но вече не ме нараняваше.Дори ме гъделичкаше леко със пламъчетата си-сега сотаваше само да падне дървеният стълб,на който бях завързан и щях да съм свободен.Чаках минута,две,три.....цели тридесет дървеният кол се държеше под напора на пламъците.Вече бях изчерпал повечето от нищожната си магическа мощ и заклинанието скоро щеше да спре да действа...но колът се прчупи пред напора на могъщият огън.Чух пропукване,после още едно-напънах се с всички сили и откъснах стълба.Изтъркалях се на паважа от кладата.Бях изцеден физически и ментално.Трябваше ми кръв.....кръв.С мъка махнах дървото от гърба си и започнах да бродя по улиците на града.Всеки вече знаеше лицето ми...нямаше да бъде лесно намирането на плячка.Преди бях използвал гостоприемството на хората срещу тях,но сега нямах тази възможност.Къде,къде,по дяволите,можеше да намеря жертва?Само едно място изникна в главата ми-улиците.Върколака едва ли бе минал безпрепятствено по тях.Затичах се с останалите си сили.Всяка крачка ми костваше неимоверни усилия,всеки дъх,който взимах,забиваше още един пирон в уморената му душа.Улиците бяха пусти,черни,мръсни....От къщите не се виждаше светлина както обикновено,не лъхаше топлота.Месецът ярко осветяваше лицето ми,но не и пътя ми.Всичко запояваше да се замъглява все повече и повече...смъртта щеше да дойде за втори път.Но сега щеше да е без право на обжалване.
И тогава я видях.
Една жена.Лежаща в безсъзнание на паважа.Фенера осветяваше нейното тяло и нищо друго-само тя бе важна.Втурнах се към нея,макар и мускулите ми упорито да твърдяха,че няма да успея.Но аз успях.Не нзам дали духовоното(доколкото то бе останало в мен) ми бе помогнало,но успях да я стигна.Не погледнах лицето й,не попитах коя е-просто я хванах и впих зъбите си във врата й.Усетих как топлата кръв се стичаше по гърлото ми,топлеше изморените ми мускули,вливаше в мен нова живителна сила.Вкъсът на прясна кръв бе незабравим,колкото и пъти да я бях пробвал-всеки път ми се услаждаше като за първи път.Алената течност се стече от усните по врата,към тялото ми.Усещах как меката й топлина влива в мен нови сили.Пуснах момичето и то тупна безжизнено на улицата.Не ми пукаше коя е-бе задоволила глада ми.Глас зад мен ме сепна:
-Виждам,че не си поплюваш,сган мръсна!-да,това можеше да бъде само един човек.
-Габриел.Вездесъщият Габриел-ловец на злото,укротител на лошото.Да,славата ти те изпреварва,ловецо-обърнах се и го погледнах в очите.
-Кладата явно не свърши работа.Не очаквах да имаш достатъчно магическа мощ,за да се измъкнеш чрез магия.Но няма значение-сега ще те довърша.
-Може би някой друг път,ловецо-светкавично забих ноктите си в гърдите му.Преди той да успее да се осъзнаее,аз вече се бях трансформирал и летях над града.
Идваше време за лов.

Върнах се в съзнание.Седях на килима в хола.Не бях мъртав и раната я нямаше.Странно кой ме е излекувал.
--О събудили се!--попита нежен женски глас зад мен.Скочих и си пуснах ноктите готов да убия всеки.
--Ти пък коя си?--попитах аз.Беше руса ,с чудесно лице.Излъчваше нежност....
--Това сигурно е домът ти.Извинявай че влязох ,но иначе вампирите щяха да ме убият.--каза тя с нежният си глас.
--Това не е място за теб.--казах аз.
--Добре извинявай за нахалството.Между другото има чай на масата в кухнята ще облекчи болката.--и тя тръгна към врата.
--Чакай!--спрях я аз.
--Да?--
--Ох остани ако искаш.--не знам защо въобще не я изритах на вън още щом я видях.
--Наистина ли?
--Да--и тя ме прегърна.
--Благодаряти вълчо--
--КОЙ?--нима тя знаеше кой съм и ме е излекувала
--Знам че си върколак.Няма да кажа на никой.--каза тя и тръгна към кухнята.
--Но защо.Всеки човек би ме убил--попитах аз.Не можех да повярвам.
--Защото не можех да те оставя да умреш.Пък и ще е хубаво някой като теб да ми е приятел.Ще гони разгонените момчета--и тя се усмихна.Това за приятелството не го очаквах.От малък съм сам без приятели.Никой не е говорил с мен, е освен онези които убивах.
--Добрее имаш приятелството ми.--
--Може ли да ми покажеш къде ще спя.--хитро ме погледна.Под хвърлих и една карта на огромният замък.
--Ако срещнеш вълци кажи че си мпй гост.--предупредих я и тръгнах нагоре по стълбите.
--Амм вълци....--стреснато попита тя.
--Да Рейко,Дарк, Сторм мояте приятели--казах аз.
--Добре.Лека нощт.--казя тя
--Само внимавай къде ходиш.Иди в западното крило стаите са отключени.--завих в тъмните коридори.И тя тръгна към спалните.Горкото момиче с кого се забърка.
Отидох да си легна за няколко часа, да си възвърна силата.След това ще отмъстя на жалката човешка раса.

10 Години в търсене на ковчега на Вампира.10 пропилени години обикалящ и странстващ из Африка,Турция и дълбокия ориент.Поне се научих да си боравя със всякакъв вид бойни техники при бедуините от Сахара,акробатика при турците и проникване във всякакви помещения.Казвам се професор Габриел Бастен преподавател по Вампирология към австрииския институт по паранормални явления.Обаче както преподавам на студентите там аз имам скрито аз:Ловец получаващ поръчките си от таен орден на "Кръстонсците на Божията Ръка"-група фанатизирани кардинали фанатици по повод божията ярост и отмъщение.Те искат да се заличат вампирите от лицето на земята.Неслучайно ме пращаха в територии около Трансилвания-местонахождението на някогашния граф Влад 3-Дракула както и на митичния Носферату.Едно от приключенията ми бе да науча за ковчега на един току що пробудил се жаден за кръв вампир.Тази информация трябваше да я науча от писанията на летописец живеещ във старинен замък далеч от свтлините на града.Отидох дотам пеша,по пътеката озарена от лунна свтлина.Ходех объгърнал се с шлифера си и близките клони ме закачаха,изпукваха и се трошаха.Наближих замъка...Бе малък,нещо като форт..и видях,че единственно един прозорец свети и примигваше.Явно летописеца не бе се възползвал от услугите на електричеството и използваше старомодния начин със свещи.Доближих се до стената и извадих кукохващача ми-пистолет със разтваряща се чрез газови капсули кука във въздуха(напълно безшумен бе заряда отласкащ стрелата).Насочих кукохващача към една малка козирка и изстрелях куката...Хвана се,почнах да се катеря бавно и се оглежадах да не ме види някой-Че кой ще ме види?Няма жива душа тук освен нощните свирачи-щурците.Качих се на малката козирка и прилепен до стената пропълзях до прозореца-летописеца дълбоко се бе вгълбил във писането си.Около него бяха натрупани много книги и бюро пълно с листа.Скочих тихо на пода и съвсем леко се приближих до него.Извадих камата си и я допрях до гърлото на летописеца.Казах:
-Къде са те и вампира и Върколака и ми кажи къде е ковчега на оня вампир?
-Незнам...
Допрях острието по близо до сънната артерия на човека и потече леко кръв
-Ммм потече кръв...Знаеш ли вампирите и върколаците как обичат този мирис и вкус?
-Господине незнам за какво говорите...
-Знаеш много добре-и усилих бодежа на ножа ми от сребро
-Добре добре....
-Те са в града...сам ще трябва да ги намериш а за ковчега незнам...
Летописеца получи инфаркт и почина
-По дяволите-казах аз и отидох при въжето си,спуснах се по него и се затичах към града-"горките невинни хора...Онези чудовища ще ги наранят"извадих пистолетите си и тичах към града...

Летях,летях,летях.....така хубаво бе чувството на порещият вятър.Чувствах се прекрасно от новата кръв,която току-що бях изпил.Чувствах,че силата ме изпълва,чувствах се могъщ!Очите ми бяха абсорбирали част от нея и виждах прекрасно-в далечината се мерна самотна душица.Оголих зъбите си и полетях през мрака.Глупавата човешка твар нямаше дори да ме усети-приближавах го с неимоверна скорост.Вече предвкусвах вкуса на прясната кръв.Ходещата аптечка дори не се обърна-нямаше си и на идея какво му готвя.Секунда преди зъбите ми да се врежат в крехката му плът,той се обърна.Зърнах лицето му за миг-то бе изпълнено със страх и ужас.Не ми пукаше-тинтересуваше ме само кръвта,не чувствата на нишата твар.Зъбите ми разкъсаха крехката преграда и усетих как алената течност се стече в гърлото ми.Чувствах нови сили......с всяка следваща жертва ставах все по-могъщ.Трупът на човека падна от тъцете ми-вече беше безполезен.Трябваше ми още кръв.....щях да отмъстя за унижението на кладата.Щях да отмъстя на всичките мръсни твари,които се опитаха да ме изгорят жив!!!!!

2 часа по късно...
Бях се събудил 10 мин. преди полунощт.Анна спеше и оставих вълците да я пазят.Преслочих оградата и с огромна скорост се насочих към града.Луната изгря.Силата преливаше в мен.Очите ми светнаха.Наближих предградията.Усещах нещо.Някаква непозната миризма.....ловец.Освен това във въздуха витаеше зло...вампир.Над града се беше спуснала мъгла.Превърнах се в човек и закрачих през улиците.
--Стой.Има нощен час.Върне се в къщи.--каза един войник който се появи зад мен.Бавно се обърнах и се превърнах във върколак.Хванах го за вратът.
--Помощ!--не можа да каже нищо повече.Пуснах го.Продължих по улиците.Видях една групичка гардове.Говореха си нещо.Приготвих се за скок и скочих между тях.Скочих на главата на единия и му отхапах половината врат.Избегнах една от пиките насочени срещу мен.Хванах една от тях и я счупих.Счупих ръката която я държеше по точно изтръгнах ръката.Улицата се поля с кръв.Хванах друг.Бръкнах му в устата.Хванах му долната челюст и я извадих.Още кръв.Последните двама се разбягаха.Имах едни много дълги нокти.Настигнах единия и те минаха през гърдите му.Другия просто го разкъсах както си знам само със уста.Един селянин мина по улицата не можех да допусна да ме види и той се прости със главата си.Излетях от града.Мисля че това беше достатъчно за днес.Не съм злобен ,но хората сечат гората,моята територия.Това беше единствената причина за злобата ми и убииствата.
Върнах се в замъка.Посрешна ме Реико.
--Улфи!Нападнаха ни вампири и отвлякоха гостенката ти.Сторм е леко ранен ,но ще се оправи.--телепатично ми каза черният вълк.
--О,нее.Видя ли кои бяха?--попитах го аз.
--Приличаха на хората на Дрегорик.--
--Пазете замъка момчета.Аз отивам на гости на Дреки.--И поех на исток.Време беше да изляза от прекрасните Трансилвански гори и да отида в планините.
За какво му е Анна.

Пристигнах в града.Бе тъмна нощ и луната грееше в пълния си блясък...Лошо предзнаменувание.Затичах се към площада където преди дни бяха избягали върколока и вампира.Там бяха останали отломки и пепел от огньовете запалени да пратят зверовет при дявола.Дишах тежко от дългото тичане и дъха ми вдигаше пара.Поех си въздух и се закашлях.Миришеше ми на мъртво и разложено.По инстинкт извадих пистолета си и повдигнах козирката на шапката си с дулото му.Видях капки кръв по големите каменни блокове служещи за паваж.Кленах да ги разгледам по обстойно и после извадих уреда за отчитане на гамаглобулина в състава на кръвта-отчете,че е 85% вампирска със силно регенериращи кръвни клетки.Изключих брояча,огледах се на всички страни и си казах"Може още жертви да паднат...трябва да действам бързо".Тръгнах по една тясна уличка воден от интуицията си...Не след дълго се натъкнах на следи все едно някой се е влачил.Ясно бе,че е онзи вампир.След още малко ходене се натъкнах на труп.
-По дяволите-прошепнах и обърнах безжизненото тяло.-Той е бил тук и вече е с нови сили от изпитата кръв..Лошо-Трупа бе на жена,на врата и имаше голяма рана-Оня се бе насмукал с кръвтта и и сега кой знае къде е...Много лошо.реших че вече няма смисъл да го търся в тази тъмнина и отидох в един хотел.Оттам ме изхвърлиха заради това че нося оръжие...некъдърници те не знаят че се опитвам да ги опазя от злото.Реших да си направя лагер извън града.Отидох на една поляна близо до града,опунах си палатката и се шмугнах под спалния чувал.Пред мен се появяваха образи на жената,летописеца и разговора със чудовищата.Явно ще сънувам ужасни кошмари обаче тепърва почвам...Лошото предстоеше...
-=-
Чу се ужасен писък.Скочих от завивката,облякох се и се втурнах към писъците и рева на хората.Пристигнах и видях още едно безжизнено тяло лежащо на земята с прегризани вени,а около него се бе насъбрала малка тълпа.Казах
-Моля ви одръпнете се може още да е жива-хората се одръпнаха.Огледах тялото,извадих брояча-отчете, че е напълно мъртва.Никакъв шанс за регенериране-процес:За изгаряне...Лошо.Онзи вампир не си поплюва и е бил много скоро тук.Ще се срещнем с него...Все някога ще се срещнем

Планината.Карпатите,обгърнати в ледена прегръдка.Беше студено.но за мен това не беше проблем.Пробивах си път през виелицата и скалите нагоре към върховете.По опашката ми имаше ледчета.Вампирите слизат до градовете в подножието и отнасят живи хора с тях.Живях като млад тук ,но после слязох да пазя територията си.Колкото повече се изкачвах толкова по-черно ставаше небето,усещах присъствието на дяволът.Изведнъж светкавица прониза черното небе.Реших че сега е прекалено опасно да ги нападам и се запътих към стария дворец. Валкреин стар замък,замръзнал,но никой не би влязъл вътре.Причината беше върколшкият дух.Никаква твар не можеше да уцелее повече от минута.Влязох през каменните стени,които бяха полу-разрушени.Един стар каменен мост свързваше скалата със двореца.Никой не ме посрещтна.Влязох в двора.Толкова стар замък,но високите сгради още се държаха.Бараките бяха с пропаднали покриви.Влязох в двореца.Насочих се към тронната зала.Усетих как силата ми се възвърна.Духът беше тук.Духът на всички върколаци.Влязох в залата.Окъсаните завеси и изпочупените колони ,не бяха уцелили тронът.Приближих се и застанах на колене пред него.
--Търся едно момиче.Вампирите са я отвлекли.Дрегорик.--тихо казах аз.
--Жива е.Усещам огромна болка в нея.Във кулата на върхът.--прешепна духът.Поклоних се и излязох.Съмваше се.Нямах много време.Излетях като светкавица право към върха.Наближих едни железни стени със шипове по върховете.Кули със катапулти.Небето над крепоста беше раздирано от множество светкавици.Отидох пред вратата.Забих си ноктите и я изкатерих.Щом стъпих на земята от другата страна,се появиха вампири и вампирки.
--Ъммм върколак.ДРЪЖТЕ ГО!!--изкрещя някой.И се спуснаха към мен.
Първият летящ кръвосмучещ звяр ме пропусна,аз му скочих на гърба.Скъсах му крилете и забих зъби във врата му.Винаги атакувах вратът на противника.Следващият хванах за краката и го забих в наредените колове за балистите.Вампирите рзбраха че не съм новак.
--Не съм дошъл за вас идиоти.Тук съм за момичето.--викнах им.Те се прегрупираха.
--ДРЕГОРИИИК!!Излез жалък изрод такъв!--изкрящях към главната зграда.И той излезе.Голям черен вампир с разперени криле и огромни зъби.Но той не ме интересуваше,той държеше Анна в ръцете си.
--Ето ме вълк.Гледай как приятелката ти се превръща в моя невеста.--и тръгна да я хапе.
--Неее!!--затичах се през вампирите скочих .До като летях отскочих от арката на покрива,полетях към Дрегорик.Всичко се случваше за части от секундата.Забих си нактите във гърдите му.И захапах главата му.Анна падна покрива.Дрегорик полетя.Не пусках главата му.Летяхме над замъка.Започна да си забива ноктите в мен.Пуснах главата му,но докато падах се хванах за краката му.Започнахме да падаме надолу.Малко преди да наближим земята се завъртях с него и той се заби във коловете по оградата.Аз паднах във снега.Станах изтупах снегът и се обърнах.
--СЛЕДВАЩИЯТ!!--изкрещях им и се озъбих.Качих се на покрива.Взех Анна в ръце.На вратът и имаше две малки дупки,бях дошъл навреме точно преди да започне да пие.Тя доиде в съзнание очевидно я бяха били и измъчвали.
--Върколако?--изстена тя.
--Да хайде вкъщи.--и я изнесох от крепоста,вампирите не помръднаха.
След около 2 часа бяхме обратно в Реивън холм.Възвърнах си територията беше време за малък обяд.Извадих един кокъл от шкафа,седнах на дивана и загризах огромната кравешка кост.Оставих Анна в леглото и и оставих Сторм да я пази.Отново всичко беше спокойно,поне в моята територия.

Гледах мъртвото тяло на един събрат.
Дрегорик.
Винаги си е бил тъпичък,ама чак пък толкова,че да се остави върколак да го хване за главата.Може и да бяха низши твари(лично мнение),ама не бяха безобидни.Даже смях ме напуши-върколакът сигурно бе избил половината му "лична стража"-пропаднали до дъното вампири,без никакви магически способности.Аз може би не нях толкова могъщ колкото Дракула или Носферату,но имах в пъти повече мощ от общата на Дрегориковата "стража".Изсмях се-сигурно половината лежаха мъртви горе.Влязох в замъка-величествените някога стени сега бяха подали и тавана е станал изключително нисък.Проврях се и тръгнах към кулата-усетих присъствието на Върколашкият дух край мен.Мразех го-както мразех и всички от нечистокръвната вълкочовешка раса.Как можеше да се наричат създания на мрака-та те се трансформираха до пълната си мощ веднъж месечно!!Как можеше нещо толкова непостоянно да живее наравно с нас,могъщите вампири?Страннен бе тоя наш свят.Изкачих кулата и открехнах вратата.Пред мен се показаха неколцина тела.Върколакът ги бе направил на салата-крака,ръце и вътрешности се търкаляха около мен.Какво ли бе търсил той тук?Едва ли един върколак бе просто дошъл да се позабавлява с вампирите....това си беше наша специфична черта.Не,тук имаше нещо повече.
Подуших някаква нехарактерна миризма.Втурнах се навтъре и открих откъде идваше-една стая,близо до тази,която обитаваше Дрегорик по мой данни.Усещах я толкова ясно....човек.Не върколак,не вампир-човек.Като се има предвид какво обоняние имаха човековълците,сигурно я бе надушил от километри.
Това трябваше да се провери.Запомних миризмата и тръгнах да я следвам.Какво ли се интересуваше върколакут от един човек,освен като предястие?