скинах се да съ хилим ® ™

[debnadaviebna]

не е мое
казва се спящата красТавица

Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама
псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и
напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и
сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са
наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка
му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го
туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво
апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши
сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне,
тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и
малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път.
Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,
некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал
шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го
завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка.
Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и
фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го
затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек
отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали
че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та
да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил
мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от
Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва
майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем
годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било
баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе
мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали
"Некрофил", ама него му било през...нали, щот и без тва не са родило
ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от
транспорта, свалил каската - слуша : "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай
сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са
усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое
така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на
земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на
необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат
поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той -
долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са
опраил го......така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по
грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа
- некаф кофчег и един жаба. " Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си
мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата
стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика
убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото
принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са
ядосва , и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са
превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал
жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре
пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето
път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра
жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така.

[TheBeast]

:D :D :D :D :D :D :D :D Хахахахахаахахахахахахахахахахахахахахахахахаахха оххх смял сам се със сълзи ей дебна Евалата ти правим...

[asen_tatko]

ХАХАХХАХАХ , Е да имаше един мангал да ми го прочете .....

[debnadaviebna]

ми ся Мемет, кво искаш, да ти докарам едно циганка да превежда ли
тя ако мое да прочете един буква

[debnadaviebna]

ама ем грозен ем прос

[debnadaviebna]

аз го пуснах тука преди да го кажат
а и беше Нейков

[debnadaviebna]

Дневникът на младия Мичурин

10 юли 1863
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.

23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.

1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.

13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.

14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.

11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.

20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.

26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.

14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.

1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.

2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.

4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?

23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.

8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.

11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?