Публикувано: пон авг 25, 2008 12:14 pm
Тва наистина е много добро.
Интригувашо е.Но малко странно завърши (лично мое мнение)
Интригувашо е.Но малко странно завърши (лично мое мнение)
тука всичко завършва странно Страница 9 от 14
Публикувано: пон авг 25, 2008 12:48 pm
ти до са не си ли чел в тая тема тука всичко завършва странно
тука всичко завършва странно ....
Публикувано: чет авг 28, 2008 9:59 am
.....
.....
Публикувано: пон сеп 01, 2008 3:06 pm
....
Публикувано: пон сеп 01, 2008 11:36 pm
Аз съм някъв мазохист*****, щот му се кефя на експ-а на макс, а той се прави на яко хейтър, ма лошо няма - в отлично настроение съм. О, да, допреди десетина минути бе Великата депресация, но вече по-жизнерадостната част от шизофренията ми надделя. Слушам си една от най-жизнерадостните депресии, с която започнах да се депресирам към 11-12. Симетрия, баце, сега това парче ми се струва направо жизнерадостно до припадък. Даже са три - The Offspring - Can't Get [My Head Around You] ; Can't Repeat ; Never Gonna Find Me (в обратен порядък). И така, чекайте да нацвъкам.
Мисли, довяти от вятъра. Живот пропилян на вятъра... Тиха тъга посред нощ, предшествана от... нищо. Никакъв повод да се оплача от деня – бе рядко приятен. От живота в момента не мога да се оплача особено – та напоследък съм в зенит. И все пак... кротката депресия, дошла от никъде си е факт. И, нека цитирам един приятел, животът сякаш спира. Защо се чувствам така? Защо толкова много хора по света със сигурност се чувстват така? Няма просто обяснение*. За нищо. Колкото е по-просто, толкова по-невярно е то. Поне отчасти.
Няма да говоря за случки този път. Ако очаквате нещо друго, освен вятърничави мисли и досадни разсъждения, то по-добре не прекрачвайте този праг на тази част от моята душа. Малка част, която точно сега пише редовете. И ще ги пише поне в следващия четвърт час.
Седях на прозореца и ми беше студено. Някак си обичам еднакво и студа, и горещината; и светлината, и мрака. И ин, и ян. А сега бе тъмно, вятърът безпощаден, а мислите ми – в тон. Но не студени като леда, а, да кажем – стената**. Леко безсмислени, много сантиментални, носталгични, онези мисли, които противоречат на стереотипа, в който се настанявам удобно през по-голямата част от времето. Всеки го прави – някои съзнателно, други – не. Но всеки е някакъв стереотип, който използва за щит и за приспособяване в обществото. Някои са нормалните стереотипи – силният, глупакът, философът, загубеняка, напушеняка... други сме по-особен стереотип – бунтаря, ‘тоя/тая-дет-разчупва-стереотипа’ и прочее, ала все пак сме стереотипи отвсякъде – никой не е едновременно ‘ранимия’ и ‘силният’.. но всички са такива в душата си.
Раними и силни, бунтари и приспособими... просто всеки избира да бъде различен ‘чарк’ от машинката, наречена ‘общество’. За десет години ‘хората се променят много’. Не е така – променят начина си на поведение, обличане, говор, тоест стереотипа си, намирайки по-подходящото за тях моделче, което да следват. Но дълбоко в себе си всеки един от нас е един и същ – пълен с противоположности... И някои хора просто искат понякога да МАХНАТ удобната поза, която им помага да съществуват. И успяват – алкохол, наркотици или някакъв друг*** стимулант, който изважда на повърхността онова, което те най-много потискат! Независимо дали това е добротата им, сълзите, болката, агресията, злобата или кое да е друго. Те са там, в нас. Не можем да ги избираме. Можем само да изберем кога и как да ги покажем, ДАЛИ да ги покажем, дали да ги усетим – не. Нито пък кога. Идеален ден, хубава нощ и изведнъж – ‘земи, копеУе тоя демидж’ – чувство, породило се отникъде. И все пак е било там вътре в мен, колкото и да отричам ‘слабостта’ си. И това ли е слабост? Да изпиташ нещо, което машинка от стереотипи ти е казало, че е слабост? ‘Я се стегни ве’. Слабост е да покажеш каквото чувстваш, понеже това е което ни прави уязвими – ‘адът, това са другите’. Но ако го направиш съзнателно и с цел провокация, не превръщаш ли слабостта в сила, чрез един от малкото истински закони – закона за ПАРАДОКСА? А и очаквания удар е нещо, с което всеки би могъл да се справи, независимо от позата, в която ‘е застанал’, образувайки щит от мисълта и волята си.
Нали ако човек/нечовек се атакува пръв по най-болното си място, с хумор и приемайки нещата ‘на майтап’, обезоръжава ‘адът’ (подразбирай другите), който са искали да се присмеят точно с това – изчерпвайки темата. За това и най-добрата защита е нападението – когато атакуваш сам себе си, ти се защитаваш с най-добрия аргумент – Парадокса. Парадокс е нещо ‘неестествено’ според човешките представи за света (грешни, извратени и много чупливи), нещо, което си ‘противоречи’ и за това оставя така наречената ни логика (посредством която можеш да докажеш две противоречащи си твърдения, ако имаш подходящата гъвкавост на мозъка), в непреодолим шок.
И да живее Парадокса, който ми оправя настроението всеки път, тъй като логичните хора са смешни в невежеството си по въпроса. И сега седнах със странно настроение да пиша, но ставам в още по-странно – макар да ми е тъжно има и оптимизъм, хумор и много меланхолия. А това е много добър коктейл – опитайте някой път – противоположностите трябва да се срещат и лявата ръка трябва да знае какво прави дясната. Освен ако Парадокса не реши иначе.
* The Offspring - Pay The Man визирам това:Simple explanation for evil in this world and in our souls****
** Pink Floyd – The Wall – велик албум ;]
*** Drug – наркотик.(бел. прев. (rofl))
**** чуйте парчето, много е силно.
***** и гениална освен това. (бел. ред.)******
******не мога да не се съглася с горния едит на Сабрето ;]******
*******Ми така е, няма как да не се съгласиш
Мисли, довяти от вятъра. Живот пропилян на вятъра... Тиха тъга посред нощ, предшествана от... нищо. Никакъв повод да се оплача от деня – бе рядко приятен. От живота в момента не мога да се оплача особено – та напоследък съм в зенит. И все пак... кротката депресия, дошла от никъде си е факт. И, нека цитирам един приятел, животът сякаш спира. Защо се чувствам така? Защо толкова много хора по света със сигурност се чувстват така? Няма просто обяснение*. За нищо. Колкото е по-просто, толкова по-невярно е то. Поне отчасти.
Няма да говоря за случки този път. Ако очаквате нещо друго, освен вятърничави мисли и досадни разсъждения, то по-добре не прекрачвайте този праг на тази част от моята душа. Малка част, която точно сега пише редовете. И ще ги пише поне в следващия четвърт час.
Седях на прозореца и ми беше студено. Някак си обичам еднакво и студа, и горещината; и светлината, и мрака. И ин, и ян. А сега бе тъмно, вятърът безпощаден, а мислите ми – в тон. Но не студени като леда, а, да кажем – стената**. Леко безсмислени, много сантиментални, носталгични, онези мисли, които противоречат на стереотипа, в който се настанявам удобно през по-голямата част от времето. Всеки го прави – някои съзнателно, други – не. Но всеки е някакъв стереотип, който използва за щит и за приспособяване в обществото. Някои са нормалните стереотипи – силният, глупакът, философът, загубеняка, напушеняка... други сме по-особен стереотип – бунтаря, ‘тоя/тая-дет-разчупва-стереотипа’ и прочее, ала все пак сме стереотипи отвсякъде – никой не е едновременно ‘ранимия’ и ‘силният’.. но всички са такива в душата си.
Раними и силни, бунтари и приспособими... просто всеки избира да бъде различен ‘чарк’ от машинката, наречена ‘общество’. За десет години ‘хората се променят много’. Не е така – променят начина си на поведение, обличане, говор, тоест стереотипа си, намирайки по-подходящото за тях моделче, което да следват. Но дълбоко в себе си всеки един от нас е един и същ – пълен с противоположности... И някои хора просто искат понякога да МАХНАТ удобната поза, която им помага да съществуват. И успяват – алкохол, наркотици или някакъв друг*** стимулант, който изважда на повърхността онова, което те най-много потискат! Независимо дали това е добротата им, сълзите, болката, агресията, злобата или кое да е друго. Те са там, в нас. Не можем да ги избираме. Можем само да изберем кога и как да ги покажем, ДАЛИ да ги покажем, дали да ги усетим – не. Нито пък кога. Идеален ден, хубава нощ и изведнъж – ‘земи, копеУе тоя демидж’ – чувство, породило се отникъде. И все пак е било там вътре в мен, колкото и да отричам ‘слабостта’ си. И това ли е слабост? Да изпиташ нещо, което машинка от стереотипи ти е казало, че е слабост? ‘Я се стегни ве’. Слабост е да покажеш каквото чувстваш, понеже това е което ни прави уязвими – ‘адът, това са другите’. Но ако го направиш съзнателно и с цел провокация, не превръщаш ли слабостта в сила, чрез един от малкото истински закони – закона за ПАРАДОКСА? А и очаквания удар е нещо, с което всеки би могъл да се справи, независимо от позата, в която ‘е застанал’, образувайки щит от мисълта и волята си.
Нали ако човек/нечовек се атакува пръв по най-болното си място, с хумор и приемайки нещата ‘на майтап’, обезоръжава ‘адът’ (подразбирай другите), който са искали да се присмеят точно с това – изчерпвайки темата. За това и най-добрата защита е нападението – когато атакуваш сам себе си, ти се защитаваш с най-добрия аргумент – Парадокса. Парадокс е нещо ‘неестествено’ според човешките представи за света (грешни, извратени и много чупливи), нещо, което си ‘противоречи’ и за това оставя така наречената ни логика (посредством която можеш да докажеш две противоречащи си твърдения, ако имаш подходящата гъвкавост на мозъка), в непреодолим шок.
И да живее Парадокса, който ми оправя настроението всеки път, тъй като логичните хора са смешни в невежеството си по въпроса. И сега седнах със странно настроение да пиша, но ставам в още по-странно – макар да ми е тъжно има и оптимизъм, хумор и много меланхолия. А това е много добър коктейл – опитайте някой път – противоположностите трябва да се срещат и лявата ръка трябва да знае какво прави дясната. Освен ако Парадокса не реши иначе.
* The Offspring - Pay The Man визирам това:Simple explanation for evil in this world and in our souls****
** Pink Floyd – The Wall – велик албум ;]
*** Drug – наркотик.(бел. прев. (rofl))
**** чуйте парчето, много е силно.
***** и гениална освен това. (бел. ред.)******
******не мога да не се съглася с горния едит на Сабрето ;]******
*******Ми така е, няма как да не се съгласиш
Публикувано: вт сеп 02, 2008 7:27 pm
Тъй, изчистих ви помията. Бива ли така да оспамите хубавата тема... И то бездарно на 'сичкото отгоре!
Заради вас без да искам изтрих поста на delta-та, за което се извинявам.
И повече такива глупости да не съм видял!
П.п. Сабре, бива бива, ама това от модератор?! Айде се стегни, моля ти се...
Е извинявай колега, изпуснах си нервите...няма да се повтори.
Заради вас без да искам изтрих поста на delta-та, за което се извинявам.
И повече такива глупости да не съм видял!
П.п. Сабре, бива бива, ама това от модератор?! Айде се стегни, моля ти се...
Е извинявай колега, изпуснах си нервите...няма да се повтори.
....
Публикувано: вт сеп 02, 2008 7:37 pm
....
.....
Публикувано: нед сеп 07, 2008 9:47 am
....
Публикувано: нед сеп 07, 2008 7:31 pm
Стой да се заям - аз мога да пиша (еднакво грозно) и с лява, и с дясна ръка, като се е случвало да пиша едновременно 'I love humanity so much' и 'I hate cause it's human' (съответно първото с лява и второто с дясна) и двете ми ръце не правеха едно и също, но това не значи, че не са знаели какво прави другата. Плюс че няа да се заяждаш за думата, ама ха :D 
.....
Публикувано: нед сеп 07, 2008 9:56 pm
....