Съревнованието

[WhiteSnake]

нещооо не му хванах връзката... ще тряя да го прочета отново, че съвсем се умешах, мн автори мн нещо

[Nicoll]

Цитат(WhiteSnake @ Jan 7 2009, 18:24) нещооо не му хванах връзката... ще тряя да го прочета отново, че съвсем се умешах, мн автори мн нещо

на връзката скоро ще й дойде края

====================================================

Не бях от хората, които можеха да стоят дълго време без работа, затова докато чаках някой да се прибере реших да поизмия малко колата. БМВ-то, единственното нещо, което остана след баща ми, не беше лошо. Вярно, че задната й предавка леко ме тормозеше през зимата, но пък количката си беше бегачка от класа. Взех препаратите, намокрих колата и започнах внимателно да свалям калните участъци. Все повече и повече се разпенваше и започваше да прилича на голям пухкав облак, в който ми се искаше да скоча. Бях романтично настроена, затова и реших да си пусна Род Стюард. Звучеше „Have You Ever Seen The Rain” когато чух, че някой се покашля.
- Кхъ ... кхъ ... Това е сервиза на Нитро, нали?
- Да, кажете. – отговорих, избърсвайки ръцете си на гърба.
Момчето беше около 25 годишно, високо близо метър и деветдесет, слаб, с черни очи.
- Търся Нитро. Има пратка.
- Амиии, него го няма. Ако може аз да я взема или трябва да дойдете по - късно.
- Да, сега ще я донеса.
Видях, че е спрял колата в страни, на улицата, затова и не бях чула кога е дошъл. Погледнах часовника на стената – показваше почти 2 следобед. Интересно – беше късно за пратки. Обикновено ги доставяха до обед. Все още бях сама. Не знам защо, но нещо в мен изтръпна. Достраша ме, но запазих самообладание.
Пратката беше добре опакована и по начина, по който момчето я носеше изглеждаше доста тежка.
- Къде да я оставя? – попита ме вяло той.
- Ей тук, на земята. Колко ви дължа?
- Тя е платена. Няма проблем. Само едно подписче ми трябва, че е доставена на точното място. Благодаря!

Докато се обърна и младежът си отиде, така, както се беше и появи - изненадващо. Аз продължих да си тананикам любимата си песен и продължих с почистването на колата. Към два и половина вече бях готова и сядайки на стола усетих глад. Тръгнах към кухнята, но в този момент телефона иззвъня.
- Да, моля? – казах, надявайки се да чуя някой познат.
- Лила, аз съм Стейси.
- Хей, къде си? Никой няма в сервиза.
- Спокойно, ще се приберем скоро. Затова ти се обаждам – да не се притесняваш. Първо трябва да оставим пратката на госпожица Крос. Старият Пит няма ли го?
- Не знам. Сега ще го потърся. Може да е някъде отзад. Дойде някаква пратка, знаеш ли какво е поръчвано?
- Пратка ли? Ами мисля, че всичко дойде. – гласът на Стейси се промени, но продължи – До час сме при теб. Чао!
Докато успея и аз да кажа „чао” тя затвори. Взех си една виенска кифличка и си сипах чаша горчиво кафе. Харесвах горчивото кафе. Можеш да усетиш истинският му вкус, именно когато е чисто. Захарта леко променяше вкусовите ми рецептори и когато можеше без нея я избягвах. Чудех се къде изчезнаха всички. Друг ден тук гъмжи от хора, а днес ...
- Охо, Лило, наспа ли се? – както винаги старият Пит звучеше жизнерадостно и те караше да се чувстваш щастлив. Стресна ме, но и ме успокои.
- А, да, чичо Пит, здравей. Тъкмо хапвах. Искаш ли нещо?
- Не. Къде е народа?
- Не знам. Стейс ми се обади преди малко и каза, че ще носят нещо на Крос и ще се прибират. Когато се събудих Вижън и Нитро изчезваха нанякъде.
- Ок. – каза отнесено и се стовари на стола до масата. – Какъв е този колет?
- За Нитро е ... – отговорих набързо и изтичах да махна мокрите дрехи.

Докато се обличах чух някаква суматоха долу. Погледнах през прозореца и видях някакви мъже да обикалят и чупят всичко, коквото им попадне. Замръзнах. Не знаех какво да направя. Подобни сцени изведнъж изплуваха отново в съзнанието ми...
Но какво правеха! Бяха хванали старият Пит и го водеха нанякъде. Няколко от тях поливаха с някаква течност. Нямах телефон. Нямаше на кого да се обадя... Видях пламъци. Бяха подпалили сервиза. Затичах се надолу и в момента, когато излязох навън чух силен гръм. Сепнах се. Пратката ... Последното нещо, което успях да видя е падащата стена върху ми ...

[WhiteSnake]

ахахха, така кажи, не да се бъхтя тука да ги препрочитам по 5 пъти

[flipmode]

чудя ти се на упоритостта. аз още след първия прочит, дето нищо не загрях се отказах да чета... ма тва е щото мн ме мързи, не за друго