жива съм,спокойно

поздрави на всички,които четат по принцип
Моят град
Падна мрак,заспаха вече градовете,
уморени от Човека и делата техни,
уморени от Човека и от греховете,
с надежди нови...от Човека пак отнети...
В сън унася се и моят град-
сънува той кошмари страшни,
пустеят уличките прашни-
в очакване на утрешните здрачи...
Днес притихва рано моето градче...
Бавно сълзите се стичат...
Утешава ме едно врабче:
"Хайде с моите-мечтите ти да тичат!"
Вдигнах аз глава и се усмихнах
на моя едничък приятел-Врабчето...
Замечтах се за миг-със него политнах
през нашия дом,през градчето...
Попитах малката птичка:
"Защо не спиш,не си ли уморен?"
А той се мушна в малката вратичка:
"Търсих... и намерих чест",ми каза той засмен...
Запя ми песен приспивна Врабчето,
унасям се пак във мечти,
тук-в сърцето на градчето
гласчето му в мене ехти...
Събужда ме Слънчо,светлината,
погали ми нежно косата,
усмихва се в моите очи:
"Тука имаш ти приятел,не тъжи ! "