Bulfleet.com - Official Forums

Олеле колко пъти чупих вилката на Балканчето... Дядо ми през ден я носеше да я заваряват.. Ех колко му се радвах на туй Балканче пък и на плочките колко им се радвах- Стеф ти си се отказала като си летяла 3 метра а аз отидох взех си колелото(което беше на 3 части вече) събрах си достойнството защото бях прелетял през цялата беседка(единствената реликва,останала почти непроменена от детството ми)


А колко време прекарвахме в катерене по дървета(и в падане от тях )

Хора колкото и да се радваме всеки на своето детство печалната истина е,че никога повече няма да има дечурлига като нас... "Випуск" 92 са последните, които са играли на детските площадки, последните които са си драли коленцата и не ги е било страх( брат ми е 93 и мама го шиеше него или някой негов приятел през 3 дни тъй,че не ги броя)...


Ей сега почна да ми липсва играта на мач с големите или стеничката, или жмичката до 11-12-1 през нощта... (А като се сетих за футбол с големите няма как просто да не си спомня как ме треснаха с баскетболна топка,воле от около 4 метра-2 пъти задно салто и очешката на меката тревичка- 20 минути ми се виеше свят и не можех да пресека улицата да си влезна вкъщи да пия една вода)


Аз викам да отдадеме чест на младините си с 1 минута мълчание

Така е - относително по-малък процент сме. Но има и хора, дето гледат на нас младите с умиление

Бвааа айде айде не сте само вие по-дъртите дето сте играли народна топка, кър, стражари и апаши, криеница, държави, дама и какво ли още не Тея млекцата и при нас продаваха в едно малко пликче и имаше само ягода. Спомням си как излизах навън с по 1 филия, че да не вечерям/обядвам в нас (губене на ценно време).

Ахахахаха да, това с филията беше култово. Ние така играхеме на "Туба". Събираме се всички в махалата, с по една филия в ръката, намазана с лютеница и със сирене. Пълнехме едно шише от веро (още го продаваха в едни зелени туби като на обикновената белина сега) с пясък и ритахме ли ритахме...

Тва с верото май не сме го правели, но определено вадехме бутилки, водни пистолети и всевъзможни други начини да се пръскаме като определяхме нечий двор за ничия земя и там се попълваха "патроните", и с едни такива тревички дет летяха като стрелички и с тях сме се замервали


поздрав с: Детство Мое Ranieri Mix.mp3

Hitrusha написа:Цитат(Hitrusha @ Mar 12 2008, 12:34 PM) В тая тема, общо взето малко хора могат да се обадят. Другите (включително и аз) не са били родени по това време. Повечето тук споменават неща, които си ги има и до ден днешен
Иначе млекцата и аз ги помня, мама ми купуваше всяка сутрин такова. Ако не се лъжа, изчезнаха точно като станах 4-ти клас

Ами то тогава нямаше нищо...Лукса бяха - бананите по нова година, шоколадите "фин млечен" и тублерон, от Корекома - но за тва трябваше да докарвам пълно 6 накрая на годината. Демек, ядях тублерон само на 15 юни... Не знам нашите от къде изкопаваха скъпоценните "долари " за тоя тублерон...За сметка на това играехме и правихме бели до побъркване.

ПП: А най-мразех "скобарките" на момчетата....

На "скобарките" им казвахме "чаталце" и много добри муниции бяха пчеларските скоби.

А най-дълготрайното забавление си беша класиката в детствто - "Война с другата махала". Бой с пръчки, камъни и всякакви подръчни материали за контрол на даден обект - било строеж, било двор на училище, било градините на някой блок, било Капията или площадката до джамията. Повод за война винаги имаше

Аз раснал в малък град(Кюстендил) по времето когато аз раснал той бил само 90-80 хиляди и всички били мирно население :Р Ние войни не правели-само бели

5 годишен гепих една кукла от детската градина и я подарих на комшийката Та ни гепиха де и бащата за сплашване ме води при милиционера дет пазеше близкия завод (малиии ..още помня как гледах в земята). ала-бала... мрън-мрън - крадец съм щял да стана, ама неее .... грешно са разтълкували постъпката ми! Не какво съм направил, а защо съм го направил е трябвало да гледат -

Лятно време плувахме до Румъния и най-готино беше да ни хване граничния катер (ама нашия де - мамалигите раздаваха шамари), да ни натовари и да ни откара до базата. Чувствахме се големи герои тогава )) Диверсанти ))