Bulfleet.com - Official Forums

Поредният хотел,поредната самотна и гореща вечер преди състезание.Познатото чувство на незаинтересованост.Толкова бе подтискащо-непрекъснатото еднообразие направо ме влудяваше!Предишния ден бях поразгледала от голямо разстояние основния си опонент,когото наричаха Краш.Не можеше да ме впечетли-не че нещо можеше.Просто поредният опонент.Видях и гаджето му Стейси-симпатично момиче.Може би при други обстоятелства щяхме да се сприятелим-сега обаче Краш и Стейси ми се струваха просто оптимистични хлапаци,макар че може би бвха колкото мен на възраст,даже може би по-големи.
Размислих се за “другите обстоятества”.Спомних си за времената преди войната-толкова по-прекрасни от сегашните.Наистина нищо не бе перфектно,но в сравнение със сегашната мизерия,бе един рай!Мислех и за детството си.
Макар много хора да смятаха,че ако си богат,детството ти непременно е пропиляно,моето не бе.Бях щастлива тогава.Бях щастлива само до преди три години...А сега-разруха,мизерия и мръсотия!И най-лошото бе,че на никого не му пукаше!Исках да спася света-да,доста съм мелодраматична-но не намирах съмишленици.След загубата,единственото,за което мечтаех бе да поправя грешката.Мразех войната.Макар и просто хлапе,когато се взимаше решението,аз бях против.Самата мисъл,че измират невинни,заради нечий претенции,ме ужасяваше и отвращаваше.
Замислих се.Дали моята лична трагедия вместо да ме облагороди,ме бе направила коравосърдечна.Вероятно не.Просто много затворена.И егоистична.Изпитах болка от откритието.“Това ли би искал той?”-мислех аз-“И,по-важно,това ли искам аз?”.Не можех да продължавам повече така-нима заради моето нещастие щях да зарежа НАШИТЕ идеали.И двамата с него отдавна искахме да променим света.Може би вместо да го оплаквам,бе по-добре да зачета паметта му по този начин-изпълвалнявайки идеала му...
“И след това ще имам целия си живот,за да се самосъжалявам”-иронично помислих.И двамата с него бяхме категорични-започва се с малкото.Тогава си спомних Краш и Стейси...откривах доста прилики-може би те щяха да ми помогнат?Но първо аз трябваше да направя нещо за тях...Следващото ми състезание се очертаваше като най-смисленото в кариерата ми.Имах цел-да помогна на двама млади,които със сигурност се нуждаеха от пари.Та какво,в крайна сметка,са за мен няколко милиона?

.......втората среща с Кери Крос мина както очаквах, като и двете страни бяха съгласни с условията на другия. Скоро камерите и чиповете щяха да бъдат монтирани по колите и първата доставка беше на дневен ред. Прибрах се в сервиза и се сетих за някои подобрения по колата, но сервиза беше пообеднял откъм части и се сетих за единственото място, откъдето можех да си ги набавя. Изкарах колата и тръгнах към старата каменна кариера в края на града. Скоро стигнах там, спуснах се по пътеките и стигнах до огромната врата на подземния комплекс. Охранителната система беше настроена да разпознава само мен и колата ми, като така само аз имах достъп до комплекса. Влязох вътре, минах по дългите тунели към централната зала и спрях, завъртайки колата настрани. Пуснах системата, изчаках да се активира всичко и потърсих инженерния комплекс. Бързо го открих на картата и свалих колата с помощта на голямата хидравлична платформа в центъра на залата. Всичко в инженерния док беше автоматизирано и аз само трябваше да задам желаните промени. Нагласих хидравликата на колата да спуска шасито почти до земята, смених предния капак с голям DualCore, добавих и огромен спойлер с карбоново покритие. Смених праговете на колата с карбонови, броните също, както и огледалата. Всичко това беше подсилено със специална сплав, увеличаваща якостта на частите. Зададох и настройка на всички системи - от двигателя до нитрото и турбото. Избрах от запасите на склада страхотна черна боя - металик, добавих и комплект от рисунки по цялото шаси, контрастиращи със своя бял цвят. Довърших настройките и автоматиката се зае да обработи колата.През това време реших да разгледам видеоархива, който се пазеше в библиотеката на комплекса. Намерих видео отпреди войната, беше нещо като обиколка на Кило Сити и показваше как е изглеждал града преди катаклизма...беше красиво, спокойно, сградите почти не приличаха на сегашните....сигналът за завършилия процес ме изтръгна от мислите ми. Изкарах колата, изключих системата и излязох...скоро трябваше да заведа и останалите тук.
--------------------
Следобед беше време за квалификациите за състезанието, отидох на мястото, трасето беше опразнено и нямаше да има изненади. Имах възможност да изпробвам колата, и на квалификацията достигнах скорост от 360 км/ч на правите отсечки. Явно обаче не бях сам, защото във временното класиране бях четвърти, но пък квалификациите още не бяха минали. След квалификациите се прибрах в сервиза, където ме очакваше оборудването - камери и проследяващ чип. Инсталирах ги набързо и отново излязох. Скоро Кери Крос ми се обади с новината, че доставката трябва да пристигне в четвъртък сутринта. Трябваше да се подготвя бързо.....

Стоях пред на стълбите пред болницата.Още леко ме болеше рамото,но бях готов за състезания.Погледнах към сивите сгради,после към парка.Хората се разхождаха по улиците,птичките пееха...твърде спокойно.Обикновенно винаги имаше коли,престрелки....така е скучно.
Взех си кърпата с череп и кости я вързах на главата си.Да видим дали са останали гангстери в тоя град.Свирнах на едно такси.
--На къде?--попита негрото шофьор без два зъба преличащ на растатски деградант.
--Норт нитро.--Никой не се нуждаеше от повече информация къде е сервизът ми.След известнно некъдърно шофиране ме остави пред големите стени на сервиза.Бавно отидох до врата.Която беше широко отворена ,колко непредпазливо.Надникнах вътре.Сервизът още беше тук.Бяха изкарани някакви нови лъснати колички.Тест писта беше пълна с метали.А ето ги и тях.Краш,Стейси,Вижън,тя пък коя е?Имаше нови хора значи.Хубаво.
--Избрал си грешния сервиз да шпионираш кретен!--чух някой зад гърба ми.Обърнах се и видях винкела летящ към главата ми.
--Пит!Пит аз съм Нитро!--залегнах и винкела се заби в стената.
--Нитро?Котарак как си?--стисна ми ръката.
--Йо!Как я карате?--казах му аз.
--Добре.Твойте приятели им разказаха играта на онези мърлячи.--
--Сериозно?--значи нямаше за какво да се тревожа.
--Хайде да влизаме.--и влязохме.
--Я виж ти!--каза Краш учудено.
--Нитро?--и Стейси се учуди.А Вижън седеше ухилен.
--Да Нитро.--и влязох в офиса си,оставяйки хората да се чудят.Вдигнах тлефонната слушалка и се обадих на едни гамени от източните части.
--Търся Джеро.--
--Уаа...момент.ДЖЕРООО!!--отдалечих слушалката от ухото си.
--Ориг!Кой ме търси?--все същият кретен.
--Нитро котарака е.Търся кола?--
--К'ва кола?--затъпял е.
--Мазерати мс 12.--класика.
--Саа ще видя.--чу се тропане на бутилки падане на разни метални неща.
--Побързай кретен.--
--Аа начи да имаме го тва Мазе там кво беше.Ориг.--дебела свиня.
--Искам го до десет минути в сервиза ми.--казах му.
--Ъъ десет минути ма ние...--
--Не ме карай да идвам с бухалка.--
--Да-да добре идва.--
--Чао!--чу се някакъв трясък очевидно не оцели телефона и метна слушалката на някъде.Излязох отпред.Отидох в гаража и взех инструменти и всякакви части за колата.
--Вече си на работа.--попита Краш.
--Заслужавате малка премия за дето сте държали добре сервиза.--казах му като метнах един ауспух на земята.
--За нас беше удоволствие.--изведнъж се чу някакво скърцане на гуми.Излязох отпред.Чисто ново мазерати.
--Ето.--една лоена топка се изтъколи на земята от колата.
--Как я караш дебелако?--отидох при дебелия Джеро-местния дилър на коли.
--Добре.Ъъъ.--не можеше да стане от земята.
--Ще ми помогнеш ли малко?--хванах ръката му,обаче не успях да вдигна кюфтето и аз паднах до него.
--Не знаеш ли кога да спреш?--
--ЪЪ хе хе.--отвърна той.
--Знаеш ли какво?Ще те тъrкалям.--
--Какво?Не!--и започнах да го бутам.Беше като бъчва.
--О...ох внимавай тука има...охх.и той падна от тротоара на улицата.--Затворих вратите.Все още си мисля ,че има зли гангстери наоколо.Изведнъж телефонът извъня.
--Да?--
--Виждам,че си оздравял.А мачко скапана.--гаден глас от другата страна.
--Защо не ми изпрати картичка,кучко.--ама и представа си нямах кой е.
--Приятелчетата ти съсипаха бизнесът ми.Сега аз ще съсипя тях.--
--Аа сега ми стана ясно.Ти си от мафията.Дай ми донът.Или не я ми дай кръстникът.Да се чуем кога ще пием по бира.--казах аз.
--Ха остроумен си а?Да видим дали искате да си имате нещо общо със
бандата на господин Либърти.--
--О пращаш кустюмарчетата след мен а,кучко.--казах аз.
--До скоро.Или може би сбогом.Ха ха.--
--Чудесно.--и затворих.
--Мамка му!--
--Какво има?--каза Пит.
--Господин Либърти е по петите ни.--казах му.
--Охоо...--
--Да се захващаме за работа.--реших да не казвам на другите какво става или какво ще стане.

Краш се върна от втората си среща с Кери Крос очевидно доволен. Явно се бяха договорили. Разказа ни, че ставало дума за доставка на пакети до определени получатели. Каза също, че колите ни ще са оборудвани със специална проследяваща техника. Зачудих се какво ли толкова секретно ще пренасяме, но не зададох въпроса си гласно, със сигурност имаше основателни причини да не се казва.
Така или иначе сега трябваше да мислим за нещо далеч по близко - квалификациите за състезанието. Знаех че пилотите които ще вземат участие са от най добрите. Приготвихме се и отидохме на квалификациите. Краш се движеше много добре, но на временното класиране е четвърти, но аз бях по назад в класирането.
След квалификациите се върнахме в сервиза. Там вече ни чакаше новото обурудване на колите. Краш обаче излетя на нейде с колата. Не каза къде отива, но предположих че е тръгнал за части, тъй като сервиза беше пообеднял от към резерви. Действително, когато се върна след няколко часа колата му изглеждаше съвсем различно.
Краш се захвана и бързо монтира, техниката предназначена за неговата кола. Тъкмо привършваше, а останалите се бяхме събрали да обсъждаме квалификациите, когато на вратата на сервиза се появи Котарака. Всички се изненадахме много, но и се зарадвахме, най сетне приятелят ни се връщаше при нас. Той веднага се зае да се здобие с любимото си Мазерати и триумфално се настани в стария си офис. Всички веднага се разпиляха по задачите си, защото знаеха че той не търпи хаймани в сервиза си.
На следващия ден още със ставането ме беше обзело тревожно чувство. Притесняваше ме първата пратка която трябваше да доставим. Имах усещането, че ще се случи нещо не до там приятно. Пък и тази Кери Крос, имаше нещо в нея, което смътно ми напомняше на някой, от къде идваше всичко това, къде я бях срещала????
Все още нямах отговор на тези въпроси, но си казах , че ще направя всичко възможно да разбера. За сега реших да си мълча пред Краш, нямаше нужда да го тревожа излишно.

Дните летяха, а аз нещо не можех да вляза в ритъм. В главата ми се въртяха, както спомени, така и мисли за бъдещото състезание. Лелеее, то наближаваше, а колата, с която искаха да участвам не беше готова. Ремонтът й се проточи – нямаше части. Чудех се дали да им кажа за Бавареца на баща ми, който стоеше в гаража на родната ми къща, и най – вероятно беше под зорките очи на плъхове и мишки. Реших да кажа тайната на човека, когото чувствах за приятел, а именно – Вижън. Той беше в сервиза и човъркаше нещо скоростната кутия на една кола, не знаех чия е, най – вероятно някоя, която беше оставена за поправка.
- Вижън, имам идея! – казах и видях как при гласа ми той се сепна, може би беше замислен, но определено се стресна.
- Кажи. – отговори той, остави отверката и взе един мазен парцал да се избърше.
- Мислех си, дали ще дойдеш с мен до родният ми град , защото там има една кола, която вече е време да прибера.
- Каква кола? Тази не ти ли харесва? – погледна ме учудено и многозначително.
- Харесва ми, естествено, но няма да успея, а там е тази, с която към свикнала, и на която знам и най – слабите места. Не те карам на сила, просто те моля да си с мен за компания. Там има хора, от които ме е страх, и които не искам да срещам сама. Ще тръгнем към надвечер – за 5 часа сме там. Ако искаш ще се върнем веднага, ако ли не – ще преспим и рано сутринта ще се приберем тук. Пак казвам – не те задължавам, а те моля. Решението е единствено твое. Ако искаш време да помислиш – кажи.
- Не, няма проблем. Ще дойда. – отговори без дори да помисли той – само да свърша тук, но ако и за теб ще е по – удобно нека е след обед. Ще имам време да свърша работа и да се измия спокойно. Но до утре трябва да сме отново на линия . Ще видим къде ще спим. Може и веднага да се приберем. Не знам. Ще преценим на момента. А сега, извини ме – чака ме работа.- обърна се и придължи да работи, с което ми стана ясно, че разговорът приключи.

Към 16.00 часа бях готова за път. Багаж не ми трябваше, но тръпнех в очакване – беше минало почти месец откакто бях изчезнала оттам. Не очаквах да ме посрещнат, но и нямаше кой. Отидох да видя Вижън. Той пиеше кафе и хапваше някаква кифла. Май това му беше първото ядене за деня, ако съдех по скоростта, с която кифлата изчезна в устата му. Видя ме. Преглътна бързо и скочи. Ясно. Беше готов за път. Взехме някаква оборотна кола - форд мондео ДжиТи Турбо и тръгнахме. Не се обадихме на никого, защото така или иначе щяхме бързо да се приберем. Предпочетох да кара той.
Пътят беше чист. Нямаше движение, нещо нетипично за Кило Сити. Колата се движеше леко и бързо. През отворените прозорци влизаше миризмата на хляб идваща от фурната, която се намираше в близост до автосервиза. Вижън обичаше музиката и затова винаги носеше със себе си и няколко диска. Предпочиташе рок, музика, която те кара да се чувстваш свободен и която те прави щастлив. Пусна Zucchero и натисна газта.
Мълчахме. Нещо неизказано витаеше във въздуха. Защо помолих именно него да дойде с мен? Не знаех... Беше ми приятно само да усещам миризмата му. Чувствах се странно. Какво щеше да стане? Какво ли си мислеше той сега? Дали да му предложа да останем до сутринта?
Много мисли минаваха през главата ми, но една беше главната – дали колата ще е там. БМВ-то не беше кой знае какво, но беше бързо и здраво. Бронирани стъкла. Подсилени врати. 3.5 - литров V6 – двигател, 300 коня. Нищо особено, но щеше да свърши идеална работа при такова състезание.
- Имала ли си си приятел? – разчупи тягостната обстановка Вижън
- Не. – отговорих плахо, защото не исках да знае, че именно това е слабото ми място. Факт беше, че общуването с другия пол не ми се отдаваше много.
- Мислиш ли, че между мъж и жена може да има връзка и без наличието на физическа близост?
Въпросите му все повече взеха да ме озадачават. Накъде щеше да избие всичко това?
- Не знам – отговорих без да мисля и се направих на уморена. Отпуснах се на седалката и се заслушах в италианската музика, която въпреки твърдият стил действаше отпускащо.
Вижън явно усети, че не искам да говоря повече и спря с въпросите. За сметка на това увеличи скоростта.
Заспала съм. Събуди ме леко докосване по косата. Когато отворих очи се стреснах. Бяхме стигнали. Вижън се беше справил с разстоянието за 4 часа, а аз нищо не съм усетила. Гледаше ме...Скочих. С това прекратих всичко. Бяхме в началото на града и той не знаеше на къде да кара. Смрачаваше се. Изиграх ролята на навигатор и така стигнахме до мястото, където бях отраснала.
Спряхме пред вратата на къщата. Слязох. Не знаех дали има все още някой. Преди живееше заедно с нас една стара жена. За всеки случай почуках. Никой не отвори. Вижън излезе от колата и влезе преди мен. Виждаше се, че в къщата има живот. Беше прибрано и чисто и миришеше на готвено. Изведнъж огладнях. Но ме интересуваше само и единствено колата. Прекосихме къщата и показах на Вижън къде е гаража.
Влязох преди него – красота...малкият звяр беше там. Не беше виждал баня от доста време, но това не му отнемаше от чара . Не беше и нужно да лъщи, за да видиш красотата му...Видях искри в очите на Вижън. Хареса му. Първата му работа беше да отвори капака и да види в какво състояние е двигателя. Оказа се изряден. Всички кабели бяха цели и непокътнати. Не знаех дали има бензин, затова седнах зад волана. Потърсих ключовете там където ги бях оставила за последно – в една цепнатина под седалката – те бяха там и ме чакаха. Взех ги. Ръцете ми трепереха. Вкарах ключа и запалих. Това беше прекрасен звук. Звук, който усетих, че ми е липсвал, въпреки краткото ми отсъствие. Не исках да показвам притеснението си, затова изключих двигателя и излязох бързо от колата. Вижън ме гледаше и не знаеше какво да каже.
- Да видим има ли нещо за ядене – каза, но се усети, че е много глупаво и се усмихна.
- Хайде – отвърнах и се втурнах към вратата, но за моя изненада налетях дирекно на него. Той ме прегърна и не усетих кога устните ни се впиха едни в други. Зави ми се свят... Откъснах се и направих опит да не обръщам внимание на случилото се, но той ме сграбчи още по – силно. Не исках да се дърпам. Харесваше ми. Не знам колко дълго продължи тази целувка, но в далечината чух, че някой идва. Това ме стресна и бутнах Вижън назад. Ослушах се. Чу се потропване на бастун.
- Ей, това е баба! – възкликнах и изхвърчах оттатък в къщата.
Тя не се беше променила. Все същата стара и луда баба си беше. Като млада обичала високите скорости. Но за разлика от нас с Вижън тя все още предпочиташе моторите пред колите. Много се зарадва като ме видя. Разпитваше ме докато ядяхме. Казах й, че идвам за колата на татко и нищо повече. След случката в гаража, не смеех да предложа на Вижън да останем да спим там.Страх ме беше, че някой можеше да направи някоя глупост, заради която после да съжаляваме и двамата.
- Вижън, ще тръгнем още сега. Не е много късно. Какво ще кажеш?
- Не знам. Не познавам колата. Да не направи проблем? Все пак не е вадена от гаража толкова време?
- Какво предлагаш? – попитах, но подсъзнателно исках и аз да останем.
- Ако има къде да преспим, по – добре да го направим и сутринта рано да тръгнем.
- Това е много добре. Има, естествено – включи се в разговора ни и баба – ей сега ще оправя леглата – казвайки това тя излезе от стаята.
Добре похапнахме. Баба беше оправила леглата в две отделни стаи. Това до някъде ме успокои. Казахме си лека нощ и всеки си влезе в стаята.
Станахме в 5ч и веднага тръгнахме обратно.Нямаше време за кафе и закуска. Пристигнахме безпроблемно в Кило сити към 9ч – аз с Бавареца, а Вижън с Форда. Останалите тепърва ставаха и почваха работа. Никой не разбра за дългата разходка. През деня, неочаквано за всички се появи собственика на сервиза – Нитро. Не се познавахме. Той ме изгледа, но нищо не каза. Явно остана доволен, че има и нови работници. Мен ме интересуваше само и единствено факта, че вече имах кола, на която да вярвам и разчитам. Състезанието наближаваше, и това беше единствения шанс да покажа възможностите си.

Тъкмо поправях скорстоната кутия на една старичка Тойота.Зъбните колела бяха износени и слагах нов слой специална паста която "облича" зъбните колела.Сервиза бе почти празен и поредния есенен следобед озаряваше гаража.Монтьорите бяха отишли на кратка почивка.Докато държах гайката на едното зъбно колело с гаечния ключ се замислих.Замислих се за Лила.Щеше ми се точно в този момент тя да влезе,исках да я видя.Изгарях от желание да съм близо до нея,дори и само до нея.Бях се вгълбил в тези мисли,когато тя влезе и каза:
-Вижън,имам идея!
Стреснах се заради това,че точно за нея си мислех.Хванах една отверка за да придържа колелото.
Кажи?-попитах аз и взех един парцал да се забърша.Тойотата определено бе мръсна.Лила ми каза за кола:
-Там имам кола която е време да прибера.
Учудих се и казах:
-Каква кола?Тази не ти ли харесва?-исках да е нейна да я чувства като мой подарък!
Обясни ми,че имала кола в родната къща,обаче имало и хора от който я била страх в нейния град.Затова искала и мойта компания.Съгласих се.Малка почвика щеше да ми дойде добре.Обаче и обясних,че ще тръгнем следобед.Тъкмо щях да приключа,да се изкъпя и тогава щяхме да тръгнем като хората.Отпратих я да се приготвя а аз продължих с колата.
Оправих скорсотната кутия изцяло.Налях и масло и я закарах на паркинга.След това се качих в мойта стая,окъпах се и към 4 следобед бях готов да тръгваме.Слязох долу в офиса взех си кафе и почнах да хапвам една кифла с шоколад.Лила дойде.Изядох експедативно кифлата и изпих "на екс" кафето и бях готов.Бръкнах в чекмеджето и видях,че талона и ключовете на старата кола на Краш-Форд Мондео ДжиТи Турбо е налице.Взехме я.Не писах бележки нито се обадих на някого,бързо щяхме да се приберем.Колата вървеше прекрасно със 140 км/ч.
Нямаше движение?!Невероятно!..Нещо съвсем неочаквано за огромен град като Кило Сити.От прекрасната миризма на фурната ми стана още по-приятно да шофирам и да бъда до човек който харесвам определено.Сложих един диск в аудиоуредбата на Zucchero и дадох газ.Обичах на хубава музика да карам с нейното темпо.Карах по трансконтиненталната магистрала.Времето бе облачно и облаците бяха толкова високо че правеха пустинния пейзаж абсолютно бял.Беше ми приятно...Много приятно.Лила гледаше навън през прозореца и бе определено замислена.Исках да разчупа тази тегава обстановка.Имаше някакво напрежение във въздуха.Реших се и я запитах:
-Имала ли си си приятел?
-Не-отговори ми тя тихо и плахо
-Мислиш ли,че между мъж и жена може да има връзка и без наличието на физическа близост?
-Не знам-отоговри ми тя.Заслуша се в музиката и се отпусна на седалката.Явно не желаеше да говори.Подадох още газ на колата,движехме се с 240 по магистралата.Тя заспа...и я оставих да поспи.Карах така,даже исках да и изкарам душицата на тази кола.Краш сега си има друга кола така,че на тая ще й изкарам буталата през ауспуха.Смених диска с друга музика-засвири Deep Purple-Highway Star и дадох още газ при слушането на тази песен.Карах 4 часа и спрях пред града,защото не знаех накъде да карам.Погледах Лила...Спеше толкова хубаво,че не ми се щеше да я будя още,но времето ни притискаше.Леко я погалих по косата.Тя се сепна,подскочи и този вълнуващ момент приключи.Бе вече късничко и се смрачараваше.Лила ме опъти из града и ми показа къде да спра...Нейното родно място.Лила слезе и почука.Никой нямаше.Слязох от колата и влязох преди нея.Не желаех нещо да и се случи.Когато влязохме в къщата,тя бе почистена,оправена и миришеше на вкусна манджа.Прекосихме къщата за да влзем в гаража където Лила държи колата си.Бе мръсна..доста мръсна,но това BMW със 3.5 литров двигател и с над 300 конски сили си заслужаваше вниманието ми.Отворих капака и разгледах мотора.Двуглави състезателни свещи,Горивен филтър от най-добрата материя на пазара.Подсилени кабели за токовете,V-образен спортен двигател,явно със пилнати глави,състезателни лагери и подслен колянов вал.Мотора бе мощен определно.Лила се качи в колата...Запали я.Извади прекрасен звук този мотор макар и да не бе плаен от доста време-явно "омазването" на мотора е страшно добро.Форсира я два пъти,загаси двигателя и излезе бързо от колата.Не знаех какво да кажа освен,че стомаха ми къркореше ужасно и казах:
-Да видим дали има нещо за ядене-почуствах се глупаво и се усмихнах.
-Хайде-отговори тя и се втурна към вратата.Но налетя на мен.Прегърнах я и не издържах на напира на чувствата си.Целунах я.Тя се отскъбна от мен и погледна към стената.Прегърнах я още по-силно,и отново я целунах...не се съпротивляваше.Сякаш времето бе спряло за нас като я целунах за втори път.Лила се сепна и ме избута назад.Някой дойде.Лила каза:
-Ей,това е баба!-каза Лила и изхвърча отвъд къщата.
Бабата беше готина.Обясни ми,че на младини обожавала високите скорости.Обичала била моторите пред колите.Сложи ни да ядем и почна да разпитва Лила как е новия и живот.Лила по едно време се обърна към мен и каза:
-Вижън,ще тръгнем още сега.Не е много късно.Какво ще кажеш?
-Не знам.Не Познавам колата.Да не направи проблем?Все пак не е вадена от гаража толкова време?
-Какво предлагаш?-попита тя...
-Ако има къде да преспим,по-добре да го направим и сутринта рано да тръгнем.
Бабата на Лила каза,че има места в къщата и отиде да оправи леглата.Хапнах обилно.След това влязох в едната стая и казах на Лила "лека нощ".Бях труп.Сутринта в 5 станахме и тръгнахме с двете коли.Аз със форда,а Лила с БМВ-то.Върнахме се доста бързо обратно в Кило Сити.Никой явно не бе разбрал за разходката.През деня всички се бяхме събрали в сервиза и си говорехме общи неща.През вратата се чу врява и Нитро Котарака влетя преследван от Пит.Бях като ударен и можех само да се хиля.Нитро бе доволен от работата която бяхме свършили през врмето докато го нямаше.Бе доволен и от новия ни човек.Взе си после Мазератито от оная дебела лоена топка Джеро.и си се захвана за работа...
Е,всички бяхме налице и можеше да се приготвим на пълни обороти за доставките на Кери Крос и Състезанието на града...

- Добър ден! Обажда се Кери Крос. Бих искала да говоря с Краш.
- Добър ден. Краш в момента не е в сервиза. Аз съм Нитро Котарака, мога ли да ви бъда полезен с нещо?
- Вие сте шефът на сервиза, нали?
- Да, точно така.
- Приятно ми е да се запознаем в такъв случай, въпреки че е по телефона. Аз наех хората ви за една работа. Предполагам са ви споменали. – Не го изчаках да довърши, нямаше време. – Трябваше да се срещна с някой от тях утре, но се оказа, че трябва да замине днес и то веднага. Можете ли да извикате някой, който би могъл да тръгне?
- Ще трябва да изчакате секунда.
- Разбира се.
Той остави слушалката. Чуха се стъпки и трясване на врата. Стоях на телефона около пет минути, когато чух женски глас.
- Добър ден, аз съм Стейси, с какво мога да ви помогна?
- Добър ден, Кери Крос е на телефона. Можете ли да дойдете до офиса ми и след това да пътувате?
- Предполагам, че мога... – звучеше объркана.
- Знам, че бяхме говорили за четвъртък, но нещата се промениха и трябва да се действа бързо. Колата ви готова ли е?
- Да, само моята е напълно готова.
- Чудесно! Чакам ви в офиса ми.
- До час съм при вас, до скоро.
Затворих телефона. Бях изнервена, никак не ми се нравеше идеята първата доставка да е от жена. Ако се случеше нещо, нямаше да има кой да й помогне.
- По дяволите, Сет, няма да те оставя да спечелиш! – неусетно бях стиснала чашата с коктейла си толкова силно, че тя се пръсна в ръката ми. Ан връхлетя в офиса мигновено...
- Добре ли сте, госпожице? – когато видя стъклата и кървящата ми ръка очите й се разшириха.
- Не се притеснявай Ан, всичко е наред. Донеси ми нещо, с което да се превържа.
- Трябва да ви прегледа лекар, ако раната се възпали...
- Нямам време за лекари, ако не успея да доставя пратката, Сет ще получи работата и ние умираме!
Тя стоеше като хипнотизирана. От ръката ми капеше кръв и на пода бавно се образуваше локвичка.
- Хайде, какво чакаш?! – почти крещях.
Тя се обърна и изтича навън. След малко донесе бинт. Извадих стъклата, стърчащи от ръката ми и се превързах. Адреналинът явно беше достигнал върхови съдържания в кръвта ми, защото не усетих почти нищо.
След около час на вратата ми се почука.
- Влез. – бях застанала до прозореца и се наслаждавах на Кило Сити. От толкова високо изглеждаше почти красив.
- Здравейте, аз съм Стейси.
- Здравей. – отидох до нея, но не подадох ръка. Ако тя ме стиснеше, сигурно щях да изкрещя от болка. Дори под превръзката ръката ми пулсираше. Тя погледна бинта. Имаше петно кръв и си личеше, че раната е скорошна. – Имах малък инцидент. Седнете.
Разположихме се и започнах да обяснявам какво трябва да прави. Нямаше да влиза в града, не можех да си позволя да я изложа на толкова голям риск. Щеше да спре километър преди табелата и да паркира в пустинята. Там щеше да дойде човекът, на който трябваше да даде плика.
- Този човек ми е много близък и му имам огромно доверие. Ако стане нещо, той ще ви помогне да се измъкнете, защото познава района добре. – отворих чекмеджето и подадох пошенския плик. Прочетох учудване в очите й. – Не очаквахте да изглежда така нали. – усмихнах се.
- Всъщност да. Но това няма значение нали?
- Точно така. Време е да тръгвате. След 5часа моят човек ще е на мястото. – подадох й картата на магистралата. – Трябва да спрете на мястото на кръстчето. Предполагам, че той ще е с мотор.
- Добре. Пет часа са доста малко време за такова разстояние, така че мисля да тръгвам.
- Така е. И не забравяйте да се оглеждате. Ако има проблем, ще поддържаме видеовръзка. На добър път.
- Благодаря.
Тя излезе забързана от офиса. Навън се свечеряваше. Дано нощта я пази...

Този разказ ще бъде продължен...Само да се върне Sabret00th...Няма да бъде забравен!

Едит by Sabre : Ще се върна когато мога. Оправяйте се дотогава.... и умната

Сабрето се бори с корупцията в България.Сега сигурно е на мисия.
Ще продължи дълго значи ( бел. Sabre ).

Ако случайно събера екипа, тоя разказ ще оживее. Ако не..... имам си нови идеи