Bulfleet.com - Official Forums

Черепът слизаше ли слизаше през тунела от митрил(вече беше убеден, че е това) и се оглеждаше постоянно за капани, но не виждаше никакви. Най-накрая видя в далечината ярка светлина - най-вероятно краят на мъката му да вижда в тъмното. Излезна и бавно започна да свиква с ярката светлина.
-Значи все пак дойде – познат глас.
-Нямаше как, предчувствах , че трябва.
-Делови, както обикновено – защо този глас му беше толкова познат, макар да не се сещаше къде го е чувал? – Още откакто те събудих лично, знаех, че има причина да си там. Сънувах те.
-Кой си ти?-Касандрас още не виждаше ясно силуета от ярката светлина.Откъде ли идваше тя толкова дълбоко под земята?
-Кой? Мислех, че си ме почувствал- силуетът се разсмя....с женски кикот. Зловещ женски кикот - Може ли да не познаеш тази, която ти върна живота, макар и задгробен?-чак сега я позна...гласът, формата на тялото, всичко говореше, че е тя, как не я беше познал?Падна на коляно.
-Силванас, кралица на Отхвърлените, прекланям се пред вашото величество! – тя отново се изкикоти.
-Поласкана съм, но няма нужда да го правиш , когато сме сами. Ще ти издам една тайна – не си падам по официалностите. Но преди да продължим – дали мога да ти се доверя? Дали си верен на мен, или си готов да се присъединиш към Артас?
-Предполагам знаете историята ми и това, което изпитвам към него.
-Може да ми говориш и на ти. Наистина те проучих – именно заради това избрах теб. Мисля, че си подходящ за задачата, която имам наум. Но първо да махна заклинанието на очите ти.
Заклинание?Черепът дори не го беше усетил.Явно Силванас наистина имаше огромни магични способности. Ръката й мина пред лицето му и всичко се проясни.
-Каква задача?-изстреля веднага немъртвият въпроса си.
-Знаеш за войната ни срещу Артас и неговите действия напоследък, предполагам?
-Осведомен съм.
-Хубаво. От сигурни източници –какви ли? – знам, че това изчадие държи Ноздорому като свой заложник. И смята да плени останалите аспекти, а ако го направи и успее да ги подчини на себе си, лошо се пише на целия Азерот.
-Но...как?Чувал само истории за артефакта Демонична душа в миналото, който имал тази способност, но вече е унищожен...
-Не подценявай силата на едно творение на Легиона. Той не сътрудничи с тях, но повярвай ми, те седят и гледат...чакайки подходящия момент да атакуват. Може да са загубили лидера си, но друг ще дойде на негово място. Както и да е, това е друга тема. Сега за Артас.Само да намеря един свитък. – Черепът си позволи да огледа помещението. Намираше се в обширна митрилова стая с високи поне 5-6 метра стени ,целите пълни с книги и свитъци, повечето от който изглеждаха престари.Всеки рафт беше подреден с внимание и грижовност и Касандрас силно се съмнаваше това да е дело на кралицата му. Чу я да го вика и погледна към една висока стълба, на която се беше качила.За първи път оставаше насаме с толкова височайша особа като нея и си позволи да я огледа. Задгробният живот беше отнел всичко друго, но не и красостата й – гърдите й изпъваха леката пелерина от черен и прозрачен плат, която носеше, а дългата й черна коса падаше прималиво върху рамената й.Цялата й прелъстителна осанка се подчертаваше от катренено оцветените й усни. Жалко, че никога нямаше да бъде достатъчно близо до нея, за да изпита удоволствията ,които можеше да предложи на любимия си. В този миг видя, че тя държи някакъв свитък и се отиде да го вземе.Отвори го и видя...карта.
На Накрамас.

--Охх.--събудих се,а кога ли бях заспал?Отворих дясното си око и се огледах.Беше бяло,студено имаше и синьо.Отворих и другото си око и се загледах в снежинките ,които танцуваха над мен.Виеха се ,блъскаха се и после падаха на носа ми.Малко трудно се надигнах от снега,който ме беше затрупал.Между костите на ръцете и краката ми имаше лед.Огледах се.Бял фронт,около мен имаше две издутини в снега ,а напред имаше голяма планина и това беше всичко.Отидох и ритнах малкото хълмче,снегър се разлетя и видях Туик.Зарязах прасето и отидох при другото хълмче.Разрових бързо снега и измъкнах Ишара.Беше премръзнала.
--Хайдее събуди се,събуди се.--опитах ,но тя не реагираше.
--По-дяволите!Хайде не ме изоставяй.--тя не отвори очи.Оставих я в снега и отидох при прасето.Разтръсках го и той изгрухтя.
--Пръхх къде сме?--посочих му Ишара,надявайки се ,че малкото му мозъче ще разбере.
--О,не тя е измръзнала.--той я огледа и си сложи пръста на врата и.После нищо не каза.Отидох при него.
--Т-т-тя е мъртва.--каза тихо той.
Незнайно колко време останах така.Незнаех къде съм,какво съм,къде се намирам.Сред всичката смърт за мен значение имаше само една.Тази на Ишара.Сега нямаше кой да ми помага.Защо ли тръгна с мен след ,като аз я доведох тук.Артас и клунът Кел'Тхазат ще си платят.Оставих прасето при Ишара и тръгнах към планината.Трябваше да изпреваря армията на некромансера и да намеря аспекта.Щом е дракон сигурно живее в някой пещера или нещо такова.В далечината,след много вървене през снега се издигаше някаква огромна планина.Върховете и бяха обгърнати от бели облаци.Снегът сигурно е затрупал следите на армията така,че нямаше смисъл да се опитвам да ги проследя.
След известно време вървене на следващата стъпка в дълбокият сняг се спънах в нещо.Разрових снега и лека по лека се подаде огромният череп на дракон.Застинал завинаги в ледената си броня.Дано това не е аспекта.
След още много вървене стигнах до планината.Беше огромна.На ляво се виждаше някакъв широк проход.Нямах никакви шансове да открия дрокон в тази планина.Започнах да се катяря по нея ,като забивах ноктите си в леда.Катерех се нагоре по лед и скали.Скачах то ръб на ръб и се опитвах да не падна ,защото височината ставаше все по-голяма.Хванах се за леденият ръб и се надигнах нагоре.Видях една пещера напред.На един леден сталакмит имаше парче плат,вероятно от армията.Влязох в пещерата.Цялата беше обгърната от синьо сияние,някакви кристали светеха по стените.Напред имаше труп на някакво бяло космато животно разкъсано на парчета.Затичах се напред.Сякаш гробовната тишина ме викаше.Изведнъж спрях.Пред мен имаше орда немъртви.Таласъми,паяци,некромансери,вагони за месо,гаргоили,уроди и няколко статуи.Добре,че не са могли да вкарат дракони тук.Един от нкромансерите се обърна и ме видя.Съживи два скелета от трупа зад мен и армията продължи.Обърнах се.Един скелет ме атакува,хванах го,паднах по гръб и го изхвърлих назад.Изправих се,следващит развъртя меча си срещу мен.Праирах няколко атаки и му ударих един в муцуната.Тогава се наведох защото другия скелет се върна.Ритнах го и му отрязах главата.Вторият ме нападна,избих меча от ръката му и го разсякох на две.Всичко наоколо стана в кости.
Затичах се напред,накъдето продължи армията,но от нея нямаше и следа.Стигнах до три разлкона на пещерата.Може да са тръгнали по всеки един.А в пещерата нямаше сняг за да търся следи.Заслушах се.И преди и сега армията беше много тиха.Дори уродите стъпваха тихо.Сякаш не искаха да събудят някой.На къде да тръгна.Тръгнах по средния ръкав.Винаги съм разчитал на късмета си.Вървях,вървях и изведнъж нещо се разтресе.Започнаха да падат камъни и скали от тавана.Един огромен сталактит се вряза в земята пред мен,започнаха да падат и други.А аз бягах напред на зиг заг ,за да избегна удари.Още един падна с гръм и трясък после стана тихо отново."Тук защитите са по-добри и от тези на Подземния град".Напред пещерата се виеше и не беше толкова равна.Трябваше да продължа,нямаше да спра пред нищо.

-Накрамас? Но....как? Откъде имате карта? Нима някой...е бил там?
-Някой? Нямам идея, тази карта лежеше тук като дойдох.
-Нима тази стая...не е направена от вас?
-Казах ти да ми говориш на ти. Не, не е мое дело, била е тук повече отколкото аз съм живяла и като жива, и като немъртва. Предполагам си чувал името на създателя й – Медив.
-Медив? Последният пазител?
-Същият. Явно това е било едно от малкото места, които не е посетил след лудостта си – всичко беше изрядно подредено и не усетих дори намек за демонична магия.
-Значи това помещение е било тук дълго преди Трал да изгради Огримар над него?
-Точно така. Било е тук още преди орките да видят Калимдор.
-Но как го намери, как разбра, че е там?
-Дълги години бях чувала легенди за единственото място, белязано единствено с гения на Медив, не и с лудостта му. Стая, в която е съхранано знание за магии, по-могъщи от най-силните на Алианса, за карти на места, непосещавани от живо същество след Пазителя, за предмети, имащи силата да изпепеляват градове. Естествено, както всички легенди, тази също е преувеличена и тук намерих само куп записки за историята на Азерот и някой свитъци със заклинания. Но съм изключително потресена, че открих и тази карта....Накрамас е посторен доста след смъртта на Медив, той няма как да е знаел за нея, какво остава да има карта. Но кой друг може да е бил тук като всичко беше в прах и всяка стъпка щеше да си личи? Кой може да е оставил този свитък тук? Сякаш е седял цяла вечност...
-Странно...А защо не покажем на орките тази зала- митрилът би им бил неимоверно полезен?
-Медив никога не е бил глупак – в стените има мощно заклинание...всеки опит да бъдат прокопани ще завърши с активирането на смъртоносна магия и заличаването на Огримар от картата....
-Значи така....прокопава тунел надълбоко и се защитва против “случайни” срутвания....хитрец – Силванас го погледна странно и се усмихна. После тотално смени гримасата си.
-Сега относно задачата, която имам за теб и двамата ти приятели. Накрамас е почти непревземаема...за огромни армии. Разположението й прави входовете й трудно достъпни, но и едновременно дава добра позиция за стрелба на всички кули...едновременно. Освен това е защитена от магически щит. Но дори Кел’тхазад не е всемогъщ – намерихме малка грешка в матрицата на магията му....малка, но достатъчна да телепортираме до 5 човека в крепостта. Трябва да вземеш двамата си приятели и още някои, да дойдете тук – тя показа на Черепа едно място на картата, на около две хиляди разкрача от Огримар – и ще ви изпратим там. Бъдете готови, това, което ви очаква, няма да е лесно.
-Разбрах.Тръгвам.
Силванас го гледаше как си тръгва. Имаше нещо в този немъртъв...нещо, което я караше да трепне. Нима наистина й пукаше за него?

Вървях по тунела дълбоко в планината,обгърнат от съвсем леко синьо сияние.Стъпих на един камък подхлъзнах се и паднах по лице в прахта.Нещо изтрака и няколко огнени топки се разбиха в стената до мен.Добре ,че паднах.Продължих по предпазливо напред,опипвах земята пред мен.Изведнъж пода се разтвори и камъните и аз полетяхме в черна бездна,обаче изведнъж спрях.Меча ми се беше закачил в ръба на дупката.Хванах се за скалата и се качих обратно горе.Такива защити трябва да пазят нещо наистина ценно.Прескочих дупката и стъпих от другата страна.Изведнъж срещу мен полетяха три копия.Паднах назад,петите ми останаха от едната страна на дупката и с ръцете се хванах за отсрещната странна.Копията прелетяха над мен.Завъртях се и застанах с лице към чераната бездна.Прибрах си кракта и останах да се държа за ръба само на ръце.Набрах се до горе и пак скочих и пак излетяха три копия към мен.Този път се претърколих напред и те отново ме пропуснаха.Продължих да ходя в средата на тунела.Не исках да знам какви капани може да има по стените.Изведнъж земята пред мен потъна и зад мен нещо силно разтресе тунела.Зад завоя идваше нещо светло.Започнах да бягам напред.Обърнах се и видях как целия тунел се обгръща от пламъци.Бягах напред а зад мен тънела изгаряше.Изведнъж задействах нов капан и срещу мен излетяха огнени топки,направих кълбо напред и те се забиха в огнената вълна зад мен.Бягах със скоростта на вятъра,нямах много време да мисля и само очаквах следващият капан.И той дойде пода отново се разтвори,този път скочих е се хванах за сталактита висящ от тавана.Обаче това няма да ме саси от огъня.За това се пуснах и се хванах за ръба,на дупката.Огнената вълна щеше да изгори пръстите ми,за това се пуснах надолу и отскочих от едната стена на другата,после се отблъснах и от другата.Така подскачах между двете стени докато адския огън премина над мен.После отскчих нагоре и се хванах за ръба.Набрах се нагоре и видях как пламъците изчезват зад завоя.Ухилих се.За да си войн трябва да си луд.Никакви пламъци няма да ме спрат.Бях ловък и хитър,до сега не ми се е налагало да си ползвам рефлексите.Продължих напред развеселен.Изведнъж от тавана падна една голяма тежка плоча,аз скочих напред и на сантиметри се измъкнах.Плочата падна и вдигна облак прах.Затичах се напред по обгорения тунел.Странно,щом има толкова много капани и всички не активирани тогава армията на Кел'тхазад не е минала оттук.Дали не сбърках пътя.Е вече е късно да се връщам.Продължих напред,завих зад завоя и стъпих на гладък под от камък.По стените горяха факли,а напред в далечината се издигаше една огромна тежка врата с железни обкови.Стигнах до нея без проблем.На нея имаше два метални дракона.Бутнах вратата и едвам успях да я отворя.Промуших се вътре.Изведнъж ужасен студ ме обгърна.Дори горе на повърхността не беше толкова студено.Изведнъж друга тежка врата до мен се отвори.И от нея излезе огромната армия на Кел'Тхазад заедно с него.Намирахме се в една огромно коласална зала.Покривът беше някакъв купол.Армията се подреди в залата.Виждах само единия край на залата.В другия имаше само мрак.
--Как стигна до тук,мизерно псе?--каза Кел и вдигна стафът си към мен.
--Ти ще умреш!--казах му злобно и извадих меча си.Една зелена топка излетя към мен,а аз я отбих с меча си.
--Ти ще се подчииш на кралят лич!-- и нова свирепа атака към мен,аз отскочих настрани.
--Никога,ха ха!--свалих кърпата от устата си и се озъбих.Затичах се към него с меч в ръка,той започна да прави заклинание.Тогава земята се разтресе много силно и аз паднах по лице на пода.Кел се олуля но запази равновесие.Гаргоилите се вдигнаха във въздуха.От мрака се чу някакво думкане.От тъмнината бавно се появи муцуната на дракона аспект.Величествена и мощна фигура.Злокобен син дъх.Огромните му нокти се врязаха в камъка.Аз станах и прибрах меча си, завързах кърпата и се отдалечих от армията.Дракона изгледа армията и испусна кълбо син дим.
--В ИМЕТО НА КРАЛЯ ,МАЛИГОС,ПРЕКЛОНИ СЕ ПРЕД МОЩА НА АРТАС!!--Кел викаше и размахваше ръце.Дракна изпусна син пламък ,май не му беше до некромансера.
--АТАКУВАЙТЕ!Пленете го.Той ще служи на краля.--и армията се разгърна в бойна формация и застана пред огромната глава на дракона.Вагоните стреляха,магьосниците пускаха магии срещу него,но не го докосваха.Той замахна и половината армия се размаза по пода,другата беше замразена от дъхът му.Останахме само аз Кел и драконът.Огромен син пламък полетя към Кел и го обгърна.След като се проясни нямаше и следа от него.Останахме само аз и аспекта.Той ме погледна.
--Не,не не аз не искам да те пленявам.--дано поне той ме чуе.Главата му се приближи към мен.О,не не не.НЕЕЕ!!!

Велико ! Продължавайте само така !

Радвам се,че ти харесва.Продължаваме.

Баце-аз съм ви най-големия фен на разказчето!
Ако идвате към сл.бряг-несебър пишете на ЛС имате по едно голяма бира от мене
Нека за по-напред да е още по-интересно

Ще се постараем.


п.п.Не се тревожете за мненията си тук,това за нас не е спам и няма да изтрия нито едно мнение в този разказ.

Кога ще продължите,че вече...