Bulfleet.com - Official Forums

Защо съм тук? Защо живея? И добре, че животът сякаш спира....
Защо изписах всичко това ли? Защото трябва да излея навън задушаващата омраза. Съвсем определено.
Веднъж седях на една пейка край бившето ми даскало. С няк'ви хора, които вероятно някога лицемерно бях нарекла 'приятели', макар че знаех, че не са. Мамка му, та кой би бил достатъчно тъп, да се сприятели с мен?! Не, никак не ми и пукаше за тях, въпреки че се бях била заради всеки един от тях и щях да го направя отново при нужда. Защо? За да им/си докажа, че съм по-добра от тях...
Беше слънчево, а когато е слънчево, обожавам да седя някъде срещу светлината, със затворени очи. Особено когато имам два свободни часа, а има и близко магазинче, от където да си взема бира, когато вече не мога да понасям безсмисленото бръщолевене на околните. О, колко съм жестока. На кого му пука?! Не на мен, всеки случай.
Животът не е съвсем спрял, но се движи адски мудно и ме обзема лека апатия. Всичко, което виждам е вътрешната част на клепачите ми, обагрена в червено заради слънчевата светлина. Странно е, че обичам еднакво силно и светлината, и мрака...
Тогава изведнъж настъпва мрак и клепачите ми не са червени. Някой е застанал на пътя на светлината. Бавно и неохотно отварям очи. Фигурата, застанала пред мен говори някакви глупости с, хм, 'приятелите' ми (дали щеше да в иронично без кавичките? Nvm...)
Тя, понеже си е тя, изглежда надута - от онези глупави, полу-грозни същества, без грам излъчване (освен ако не броим нахаканата-нахалност, съчетана с плиткоумие, за такова, понеже радиират на вълни и се долавят лесно), което обаче същество се мисли за полу-божество. Тъжна картинка. Също така спокойно можете да поставите на НЕЩО такова етикета 'клюкарка' (то, горкото, си няма забавления в СОБСТВЕНИЯ спрял живот, та ги търси в живота на другите) и ще се окажете прави.
Такива хора ме отвръщават 'by default', понеже се харесват такива, каквито са и изобщо са безсмислени по своята същност, тъй като няма да се развият... поне не и към по-добро, защото за това се изисква усилие...
Чудя се каква роля да изиграя пред нея - не, със сигурност няма да покажа истинската си същност пред НЕЩО такова (т.е. неквалификацираемо същество...) Решавам, че 'апатичната тревоманка' ще свърши работа. Ще ми се да й покажа колко безсмислено е съществуванието й, нейният спрял живот. Тогава тя 'изръсва' нещо глуповато, с опит за философско разсъждение (да, но за разсъждение трябва разсъдък, не просто купчина клетки в главата).
- А има ли смисъл? - чувам се да казвам. Тя продължава с опитите да философства. Господи, ако не беше толкова плоска и прозрачна, може би щях да се опитам да я съжалявам. Разбирам, че сега е моментът да я проверя истински:
- А нима НЕЩО има смисъл - такава банална фраза, а може да даде толкова отговори за събеседника ти, ако умееш да слушаш.
- Щом нищо няма смисъл, защо не се самоубиеш?

В този момент животът, слава богу (или дяволу, изобщо, когото бихте прославили), сякаш спира. Иначе просто ще трябва да я съборя на земята и да я ритам, докато не се задъхам. А аз трудно се задъхвам. Животът ме изчаква, дори имам време да помисля. 'Глупава курва!' - мисля си - 'Въобразяваш си, че си достатъчно умна да манипулираш другите, дори да си играеш с живота и смъртта им, а?! И вместо да издърпаш човека надалеч от пропастта, опитваш да го бутнеш долу, за да си докажеш, колко си велика?!' - по дяволите, колко я МРАЗЯ!!! И всичките й подобни! Бих я лишила от живот в този миг, стига да знаех, че няма да ми искат сметка...
Вместо това запазвам апатичното и, вече доста надменно, изражение, макар че ръцете ми, вкопчени една в друга, треперят от адреналина. Флегматично (доколкото мога...) й обяснявам:
- О, мисля, че не си ме разбрала, по-скоро имах предвид 'Голямото напушване' - до следващата ни среща със сигурност ще е пробвала... Сега чудно кой кого бута към ръба? Тя си мислеше, че е котката... Каква злобна и жалка глупачка...
- А какъв е смисълът на твоя живот, щом като нищо няма смисъл, а пък ти не искаш да се самоубиеш? - прави последен опит тя. Проста селянка, с просто и прозрачно слово. Сигурно минава за голяма манипулаторка...
- Да съм зла. Тоест, да не доставя удоволствие на враговете си, да ме видят сломена. - отвръщам аз със загадъчна усмивка.
А животът сякаш спира, но за мен, а за нея.

....

Черновата - сърцето, пък и за нещо, писано в 3 часа... Все пак ще го преработя, когато порастна и се науча да пиша

P.S. е, успамих ти темичката, спор няма, ама щом не се сърдиш, значи е ok.

айде да пост-на и аз нещо най-накрая

Искаше ми се животът някога изобщо да беше, дори, се забавил за секунди! Не за стотни!(не смея и да мечтая, че той някога може да спре)За да мога го настигна, да наваксам, да спра да препускам в безмислена гонитба с времето, стремглаво бързащо към вечността. Защото аз нямам цяла вечност, имам едно мизерно, нахапано от всички страни, късче живот, а пък искам да направя толкова много неща, да сбъдна толкова много мечти и ако не е много нахално от моя страна, да оставя нещо след себе си, нещо мое. Истината е, че ми писна тази безмислена, жалка надпревара, писнала ми е и то до мозъка на костите, писна ми да препускам и да нямам време да поспра и да се насладя на хубавите моменти, защото ако се забавя дори за миг целта ще се отдалечи още повече към хоризонта.Писна ми ! Но не мога да спра, всеки човек е устроен така, в самото му същество е заложено да се стреми да гони живота от начало до край, уж това бил Смисълът дрън, дрън...Тъпа надпревара, тъпо състезание – винаги съм мразел предрешените неща. Обаче какато всяко състезание рано или късно се превръща в истинска война за участниците, това доста отдавна беше взело първата си жертва и правила отдавна не съществуваха. Всички скапани марионетки около мен се опитват да преследват някаква скапана измислена цел – Живота - до един водени от невидимата Ръка на собствената си глупост и грандоманщина.Жалкото е че докато го гонят забравят една много съшествена подробност – да живеят.
Така си минава времето – в един обречен кръговрат, като в една гениална песен, на едни гениални музиканти.Всеки ден едно и също, като в безкраен латиноамерикански сериал.Годините се изнизват из алчните ни шепи и щастливци са онези, които успеят да задържат поне една прашинка от миналото, един хубав спомен. Дните препускат един след друг, някъде по света Изабела пак е бременна, а Игнасио е намерил своят изгубен брат близнак – мамка му не искам да живея в скапан сериал.
Дните се изнизват, отнасяйки по късче от нас със себе си, докато накрая от нас не остане нищо. Ето днес пак е Петък, и пак съм в някакъв клуб, пак се наливам с уиски в опит, ако не да спра живота за миг, то поне да спра да мисля за него и за скапаната напревара. Боже как обичам тези петъци и как мразя Събота сутрин, защото гонката продължава с пълна сила, а пък главата ме боли страшно.
Но да се върнем отново в клуба. Някога, някой беше казал, че хората се познавали по начина, по който се забавлявали, когато оствят задръжките и останат самите себе си, когато свалят маските, за да починат малко от „представлението”, което играят цял живот. Когато гримът не пречи да видиш истинските очи, а чувствата и думите не се оправдават със сценария и ролята. Може би, някога това е било истина, може би някога хората са се забавлявали истински, може би хората някога са били истински! Може би, а може би не. Кой знае?! Както и да е, около мен е пълно с разни сноби, излязли да разходят новите, скъпи, маркови дрехи, да покажат новите си спортни коли, купени с мръсните пари на родителите им, да покажат колко повече от другите са. Мисля си „по дяволите не им ли стига на тея шибани идиоти ежедневната гонитба на живота, та трябва да се състезават и по между си”, явно не, явно си мислят, че красивият труп не смърди и червеите го щадят, а явно не мислят изобщо. Светлините мигат, в проблясъците виждам празни, безисразни очи, на още по безизразни физиономии. Тук там мяркам чифт тъжни, търсещи и питащи очи, очи като моите, очи, на които тичането срещу вятъра не е попречило да запазят човешкото в себе си. Осъзнавам, че все пак не съм сам, че има надежда, че в крайна сметка всичко има някакъв смисъл.Вглеждам се в тези приятелски очи и изведнъж в съзнанието ми изплуват редица приятни спомени, забравени в препускане след Нищото. Сещам се за брат си, за мама, за татко – олеква ми, че не съм сам. Сещам се за първта си целувка, за първата любов, за деня, в който ми взеха куче, което и до днес ми къса чехлите, за всички хубави неща, които в бързането бях забравил, защото ми пречеха по-ясно да вижвам, отдалечаващата се цел. Затварям очи и потъвам в спомени, а музиката продължава да гърми около мен, светлините преблясват, „празните хора” продължават да играят своите роли. Настанявам се на последния ред и започвам да гледам филма за себе си с такъв интерес, все едно никога не съм живял. Ядосвам се на грешките си, радвам се на успехите си, уча се отново и отново да карам колело, да пиша, да чета, да играя футбол, да бъда.Разбирам, че с времето всички спомени остават хубави.
Отварям очи със смирена, топла усмивка, запътвайки се към двете хубави черни очи, в които бях препрочел книгата на живота си, но тях ги няма. Няма никой около мен, всичко е празно.Музиката е спряла!Една прегърбена стара жена събира останалото от „празните хора”. Слънчевите лъчи се процеждат през затъмнените стъкла. Главата ме боли адски.За мен животът сякаш беше спрял за миг.

Найс! Поздравявам те с едно парче на The Offspring - Can't Repeat [Истърсакът - Не Мога Да Повторя]. Ще постна текст и превод.

I woke the other day
And saw my world has changed
The past is over but tomorrow's wishful thinking
I can't hold onto what's been done (woah)
I can't grab onto what's to come (woah)
And I'm just wishing I could stop, but

Life goes on
Come of age
Can't hold on
Turn the page

Time rolls on
Wipe these eyes
Yesterday laughs
Tomorrow cries

Memories are bittersweet
The good times we can't repeat
Those days are gone and we can never get them back
Now we must move ahead (woah)
Despite our fear and dread (woah)
We're all just wishing we could stop, but

Life goes on
Come of age
Can't hold on
Turn the page

Time rolls on
Wipe your eyes
Yesterday laughs
Tomorrow cries

With all our joys and fears
Wrapped in forgotten years
The past is laughing as today just slips away
Time tears down what we've made (woah)
And sets another stage (woah)
And I'm just wishing we could stop

Life goes on
Come of age
Can't hold on
Turn the page

Time rolls on
Wipe these eyes
Yesterday laughs
Tomorrow cries

Time rolls on


Събудих се на другия ден
и видях живота си променен.
Миналото е свършило,
но 'утре' е просто самозалъгване/пожелателно мислене.
Не мога да задържа това, което е било направено,
не мога да хвана това, което идва
И ми се иска да мога да спра, но

Животът продължава
Годините напредват
Не мога да ги задържа,
(така че) обърни страницата!

Времето продължава кръговрата си,
ти избърши очите си.
Вчерашният ден се смее,
Утрешният - плаче.

Спомените са сладко-горчиви.
Добрите времена, които не можем да повторим.
Тези дни ги няма и никога не бихме могли да си ги върнем обратно.
Сега трябва да продължим напред,
напук на страхът и ужасът ни.
Всички ние искаме да можем да спрем, но

Животът продължава
Годините напредват
Не могжем да ги задържим,
(така че) обърнете страницата!

Времето продължава кръговрата си,
ти избърши тези очи!
Вчерашният ден се смее,
Утрешният - плаче.


С всички наши радости и страхове,
заровени в забравени години.
Миналото се смее, докато настоящето (букв. 'днес') просто се изнизва.
Времето унищожава това, което сме направили
и подготвя нова сцена...
И на мен ми се иска да можехме да спрем...

Животът продължава
Годините напредват
Не мога да ги задържа,
(така че) обърни страницата.

Времето продължава кръговрата си,
ти избърши очите си.
Вчерашният ден се смее,
Утрешният - плаче.

Времето продължава кръговрата си.

P.S. текста звучи 'сдухано' (верно е адски тъпа дума), но песничката е яка, ето линк http://youtube.com/watch?v=Xy_YpPvlHiw

Punx not dead хубав превод

10x, току що го наспамих Иначе знаеше ли парчето? (шот с такова 'вчепетление' останах ) Punk NEVER dies

....

Ха, ти какъвто си интересен батко, по-скоро трябва да благодариш за малкото време, в което те оставям на мира

хаха, линкин туко я няма и изведнъж влезе и избухне
то екс няма нищо против да се пише повече тъй че може да му обърнеш повече внимание
/офф линкин виж си ЛС