Моите съболезнования

[paknovnick6efe!]

Телевизията като “Морфей”
(Есе)
(нецензурирана версия)
Tова ми беше класното :D Така и си остана - нецензурирано. Имам 6, въпреки несъвършенствата.

Както е известно, Морфей е бог на сънищата и халюцинациите в гръцката митология. По-малко известен обаче е факта, че той принадлежи на подземния свят и е подчинен на Хадес, бога на смъртта. Тук ще се опитам обстойно да разгледам проблема ( тоест проблемите), които създават медиите, които сякаш следват римския принцип: “ За послушен народ – хляб и зрелища”.
Медията успива и нагло манипулира човешкото съзнание. Понякога имам чувството, че ценностите – истинските, тези, заради които си заслужава да се живее ( и да се умре), съвсем успешно се заменят с несъществени неща. По телевизията има главно чалга, глупави филми и затъпяващи сериали и ако в целия поток от безсмислици има нещо, което да си заслужава да се чуе, то то се губи като радиосигнал сред пращенето. И за да се прикрие и манипулира по-лесно, има и “истински” и “важни” неща, като новинарски емисии и ток-шоута( от английски talk – говоря и show – показвам), в които обаче се набляга на приказките и не се показва нищо съществено (само веществено). А рекламите са най-лошото от всичко...
Какво имам предвид с всичко това? Нека първо попитам – някога някой да е виждал по телевизията да зачеркват темата за свободата? За равноправието? За липсата на равноправие, за чуждите свободии? Естествено, че не! А да ви кажа ли, че рекламите винаги използват повелително (или заповедно) наклонение – “купи`, виж” и прочие? Понякога дотолкова се гневя от тази промивка на мозъци, че ми се ще да не пазарувам нищо, в израз на безсмислен бунт и безсилен гняв! Никой не призовава хората да са съзнателни и интелигентни същества със свободна воля. Всичко, което дават на екрана е сън, само че кой ли го сънува? Морфей спокойно успива народите... И кой да ти каже:
“Остави` таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова!” ¹

Чалга звезди и звездички се разхождат полу-голи насам-натам и пеят само за любов... не че това чувство не е важно, но къде остана всичко останало?! Къде отидоха възвишените идеали? Много просто – станаха неудобни. Човек, който се цели по-нависоко от хубава кола и къща, и другарче в живота, не е на добре – ще вземе да се окаже начетен и няма да тръгне да разбива системата отвътре, както в “Приказка за стълбата”. Ще започне гражданска война. И за да се унищожи потенциала, онези, най-горе на стълбата пращат Морфей – медията, да успокои малко болката (Морфин) на цял един народ. А в душата на хората зее празнина ( и като че ли и в мозъчната им кухина), която хората се опитват да запълнят с любов, сериали, алкохол и други вещества. И е жалко... наистина жалко, че ни купуват и продават на безценица. Че по медиите не се проповядва култ към истината (вижте учителската стачка и репортажите, свързани с нея). Че когато им писне да ни пеят любовни песни, ни пращат празноглави политици и култивирани, удобни и неубедителни “бунтари” (вижте Слави Трифонов за повече информация). И всеки нещо получава, а сам не знае какво е истинско и какво си струва.
“Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани” ²
но още по-тежко е, когато видиш боклука на обществото да изплува, докато:
“Свестните у нас считат за луди!” ³
Колко малко се е променила българската народопсихология от Ботев насам! И то, все в лоша насока (лично мнение, можете да не го приемате). И макар да имаме празник на “Народните будители”, то народа, уверявам ви, “спи мъртвешки сън”! И Морфей го води неусетно към Хадес, към една безславна смърт, края на един пропилян живот, преминал под мотото “ Аз все някак ще се оправя”. Забравени ценности, недостатъчно хляб, за сметка на много, но еднотипни зрелища. Горе-долу така управляват народа ни днес (ще ядем пасти, няма как, ама дали поне ще гилотинираме някого?!)
Нима е чудно тогава, че всеки средно-интелигентен човек е на ръба на маниакалната депресия? Всяка кабелна телевизия в страната предава по няколко хумористични сериалчета, по малко безсмислена поп-фолк музичка, по малко новини, по малко филмчета, по малко порно... и една съвсем нищожна част от всичко това съдържа в себе си дълбока мисъл и идея.
Да, направиха образованието безплатно и задължително, но не и смислено. Защото онези, които трябваше да се грижат за народа, се превърнаха в негов враг! И защо? И аз не мога да ви кажа. Не знам много, но знам едно нещо – ако всеки се спасява поотделно, то всички ще потънат(защо стоим разделени, след като така и така падаме заедно?). И още едно – всеизвестните истини не важат почти за никой. Всеки трябва да търси своя неутъпкана пътека, за да остави следа след себе си. Всеки поотделно трябва да се научи да мисли като себе си, а не като любимия си изпълнител/ка, репортер/ка, писател/ка, учител/ка или кой да е друг човек.
И защо медията успива? Защото създава погрешни, нелогични, стереотипи (и доста стерилни при това) за всяко едно нещо – добро и зло, правилно и погрешно, любов и омраза. Морфей създава нереални сънища, но също и нелогични халюцинации. И всеки масов зрител, независимо от интелигентността си, доброволно се зачислява към някой стереотип, който му е отчасти удобен. А истината е, че така се превръща в никому ненужен соцеален инструмент, за експлоатация и гавра!
Е, в крайна сметка не знам доколко успях да обоснова тезите си. Нито дори дали изобщо се придържах стриктно към темата. И все пак аз мисля, че е невъзможно да си рационален и емоционален в едно и също време. А определено гневът ми надделява, докато пиша тези страници. Освен това има нещо много красиво в изказването на тезиси, които не можеш да подкрепиш с нищо друго, освен с неподправената си искреност. А на мен ми се ще да си позволя само един лукс – в свят на лъжи да си остана наивна. Но не винаги мога (прекалената интелигентност пречи на невинните възприятия и мисли, поне в този свят на измамници, лъжци и егоисти). И макар всички ние да се стремим да възкресим невинността си, то по-добре е да не го правим чрез самоубийствена непригодност към света (за справка – Дон Кихот).
“И всеки ден се раждаме и умираме отново и пазим бегъл спомен за предишните си животи.” ⁿ
Защото Морфей е “малкият брат на смъртта” и е по-добре да не го забравяме. По-добре да бъдем като Мефистотел от “Майсторът и Маргарита” (“продължението” на “Фауст”) и да можем да се самоопределим с тези думи:
“Аз съм онази сила, дето все зло желае, а все добро твори”
И не “заспивайте” ментално – пожелавам на целия ни народ, а и на целия свят, да го хване инсомниата, докато кръв закапе от “очите ни”. Защото само кръвта на победените Морфей (медия) и Хадес (управляващи) може да ни накара да прогледнем. И дано доживея деня, в който ще се празнува деня на народите – събудени!

Край?

Бележки, които са почти под линия*
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
¹ - Христо Ботев, “До моето първо либе”.
² - Христо Ботев, “Към брата си”
³ - Христо Ботев, “Борба”
ⁿ - Васил (expendable)
* - не съм казала обаче “права линия”
Сега вече “Край”!