Bulfleet.com - Official Forums

Най-сетне напрегнатото очакване свърши. Състезанието започваше. Щеше да е на два етапа, първо камионите, а после и ние. Вижан беше пръв. Дано се справи, момчетата които бяха с него не са от най-добрите. Подредиха се на старт линията. Трябваше да направят 4 обиколки по трасето, а то беше сравнително дълго. Началото беше дадено, всички потеглиха. Вижън беше начело, вярвах че ще се справи. Минаха първата обиколка. От нашите вече имаше извън играта, но и от техните. До четвъртата обиколка Вижън остана сам. Борбата беше много оспорвана. Все пак финишира пръв. Камиона му трябваше да се ремонтира доста, но той беше видимо доволен от резултата.
Сега беше наш ред. Подредихме се на старт линията. аз бях от едната страна на Трошача, а Краш от другата му страна. Погледнах към него. Изглеждаше различен, сякаш не беше толкова уверен. Какво ли щеше да стане ? Бях решила да не се предавам на спомените и да направя всичко възможно да спечелим, а и знаех, че той няма да бъде никак мил към нас. Потеглихме. С изненада установих, че Трошача се забави на старта. Какво ли ставаше, това не е обичайно за него ? Както и да е, сега нямах време да го обмислям. трябваше да се съсредоточа. Той скоро ни настигна и започна да се опитва да ме изблъска от пътя. А и към Краш имаше мераци. на няколко пъти пуска ракети към него,мно той успяваше да се измъкне. Това ме радваше. Краш за момент се откъсна от нас, други от отбора на трошача го тормозеха. Тогава Трошача се изравни с мен. За момент си помислих че той ще ми хвърли една бомба, но не го направи поколеба се , аз обаче не мислех да го правя. Изпреварих го и пуснах малко масло. В огледалото видях, как колата му се завъртя. Аз продължих напред, но той сякаш не ме последва, изгуби се. Малко по натам изведнъж изкочи на 100-тина метра зад мен. Явно беше минал по някой пряк път. Все пак той отлично познаваше тази част на града. Изравни се с мен. Аз отворих прозореца и му изкрещях :
-Няма да успееш Трошач!Знаеш, че съм по-добрата!
-Иска ти се!Ще се видим на финала...ако си още цяла.
Колко беше прав.... успя да ме задмине и пусна кутийка с пирони. В опита си да ги избегна се забих в насрешната стена. Това ме забави но все пак овладях положението и продължих. Краш и другите бяха точно зад нас. Битката и там беше жестока и успорвана.
Уверих се , че Краш се справя и натиснах газта за да застигна Трошача. Подяволите прякора му, неможех да свикна с него. Наближавахме края на първата обиколка. Той мина пръв линията, аз на сантиметри след него и всички други профучаха след нас, начело с Краш.
Втората обиколка премина с по-малко неприятности. Просто карахме един до друг, почти както някога. Всеки се опитваше да изпревари другия. Малко след началото на третата обиколка, тойвзе да става по агресивен, постоянно се опитваше да ме изблъска от пътя. аз не се поддавах и почти го изпреварих. В следващия момент видях че един от неговия отбор се беше откъснал от групата и караше плътно от другата м,и страна. Краш също се опита да се откъсне и да ми помогне, но не му позволиха. Двамата ме притискаха. За щастие точно минавахме покрай бензиностанцията където беше стария Пит с картечницата. Той стреля по младежа който ме притесняваше и онзи поизостана. Аз успях да дръпна на пред и вече карах на 20-тина метра пред Трошача. Тогава той стреля с нещо. Колата ми се завъртя. неможех да я контролирам. Бяхме вече почти на средата на третата обиколка. Наоколо беше пълно с полу разрушени сгради. Виждах ги как се въртят около мен. Почти загубих ориентация. Тогава още нещо удари колата ми. Предполагам от този дето поизостана при бензиностанцията. Този път завъртането беше много по тежко. когато се приземи на гумите си колата ми се удари челно в стената на една от сградите. Не бях стегнала достатъчно колана. Не обичах да ме притиска. Това се оказа фатално. удара ме изхвърли напред и ударих главата си в предното стакло. Усетих как потече кръв, после ми притъмня и всичко се изгуби, все още чувах само далечни приглушени звуци, но и те избледняваха........

.....вече бях в началото на третата обиколк........ бях напрегнат, затова реших да прехвърля състезанието през главата си, за да не мисля само за сегашното положение....странно, но на мен ми помагаше когато мислех за нещо друго, реакциите ми бяха по-точни и карах доста по-добре. Мислите ми се върнаха към началото на състезанието......
--------------------------------------------------------------------------------
.......организатори на състезанието бяха Twilight Cooperative, най-големият концерн във града, който имаше доста широка сфера на дейност. Поради тази причина над старт/финалната права - а на няколко други места - имаше голям надпис със логото на компанията - автомобилна гума със изписани преплетени букви TC във вътрешността. Twilight се бяха погрижили състезанието да е перфектно - бяха определени седем точки в града, през които трябваше да се мине, останалата част на маршрута беше въпрос на избор. Няколко бензиностанции се бяха погрижили пилотите да имат достатъчно гориво, една от тях беше тази на стария Пит, който се беше екипирал с картечница за неканени гости.Другата новост беше видеосистемата, която даваше картини от различни места в града - така в сградата, където бяха екипите щяха да са информирани за всичко, което става по трасето. В моята, както и в още няколко коли имаше дисплей, който беше свързан с камерите по трасето, за да мога да следя за проблеми. Повечето коли имаха и радиовръзка с екипите си и се координираха доста добре....
Видях, че повечето коли вече са наредени и стартът щеше да бъде даден скоро. Вляво от мен беше Вайпъра на Трошача, а от другата му страна - Мустанга на Стейси. Видях как пред стартовата линия излезе момиче с флаг, и вдигна ръце. Всички се приготвиха, тя свали флага долу и колите изхвърчаха напред. Не забелязах Трошача, явно не беше тръгнал както трябва. За да се почувствам по-комфортно пуснах System of a down - Lonely day на уредбата, сравнително тихо, за да чувам Вижън от бокса по радиовръзката. Карах все по-бързо, когато усетих една ракета да приближава към мен, после още една-две - "подателят" естествено беше Трошача, който явно изпитваше силна омраза към мен.Успях да им се измъкна, но следващата се взриви прекалено близо до колата ми и се завъртях няколко пъти, което даде възможност на колите зад мен да ме изпреварят. Докато стабилизирам колата и закрепя скоростта ме изпревариха петнайсетина автомобила. Въпреки че ме лишаваше от възможност да настигна Стейси и Трошача, забавянето ми даде възможност да се позабавлявам с новите придобивки по колата ми. За щастие повечето от колите бяха от противниковия отбор, така че нямаше голяма опасност да проваля някой от съотборниците си. Видях един, който караше Опел Калибра GT и реших да го позабавя малко. Изкарах лявата картечница от калника на колата, прицелих се и с кратък откос отнесох лявата му гума, която се разпиля по платното. Калибрата се завъртя, поднесе настрани и спря напреки пътя, блокирайки няколко души. Аз се изстрелях напред, задминавайки няколко души, закачих следващите със картечницата и задминавайки ги им пуснах маслено петно под гумите. Някои извиха настрани и ги пропуснаха, но трима души се оказаха точно отгоре и се завъртяха като кубчета лед. Единият не можа да овладее колата и се заби в този до него, а двамата заедно се насочиха право към една цистерна, пълна със запалими вещества. Високата скорост допринесе за сблъсъка, цистерната избухна в огромно огнено кълбо, помитайки двете коли, а взривната вълна повреди сериозно една-две сгради в близост до бившата вече цистерна. Повечето коли забавиха, за да избегнат сблъсъка, само трима души успяхме да минем напред и да продължим състезанието с висока скорост. Успях да се промъкна между двамата, единият беше от моите и се измести малко наляво, за да ми направи път, но другият беше от хората на Трошача и видях че има въртящи се циркулярни триони на джантите! Веднага се дръпнах назад и започнах да мисля как да се отърва от тях....сетих се веднага какво имам срещу него, натиснах един бутон и се включиха лазерите в предната броня на колата. Насочих ги към задната гума, задържах върху мястото, където се свързваха триона и оста и след 10-ина секунди високата температура на лазера направо стопи метала и частите на циркуляра станаха безполезна купчина разтопен метал. Повторих същата процедура и с предния трион и минах безпроблемно напред, задминавайки младежа от нашите, които беше набрал скорост и явно щеше да си осигури място в челните редици. Бях сам на пистата и скоро набрах скорост и започнах да настигам Трошача и Стейс, които се надбягваха по трасето. Минаваше средата на втората обиколка и нямах проблеми с колата. Пуснах си Rammstein - Benzin и от агресивната музика ускорих още повече, приближавайки 320 км/ч. Минах през стартовата линия като светкавица, продължих така до един от големите завои на магистрала, където слязох надолу към бензиностанцията на Пит, за да презаредя. Докато колата се зареждаше попитах Пит:
- Някакви проблеми?
- Не особено, твоята Стейси се дърпаше със Трошача и още един човек от техните, но се справяше добре като мина оттук. За по-удобно и помогнах като отнесох едната гума на другия състезател---почти бях заредил, затова той каза само ---успех!
- Мерси...казах аз и потеглих обратно към трасето към следващата точка от състезанието.............
--------------------------------------------------------------------------------
Внезапно радиовръзката ме измъкна от спомените, в които бях изпаднал. Бях в средата на третата обиколка, погледнах радиосистемата - беше Вижън, който каза само:
- Включи четвърта камера......и преглътна тежко.
Включих незабавно и видях една отсечка от долната улица, а на нея беше колата на ...Стейси, забита в една сграда. Уплаших се ужасно и се стреснах, пропускайки едно маслено петно на пътя. Колата се завъртя, поднесе сериозно и закачи мантинелата. Почти спрях и ме задминаха - отново - около 20 коли. Задържах колата в права линия и погледнах отново към екрана, където екипите на KCCF и KCEF, ангажирани специално за състезанието вече оказваха помощ на Стейси. Внезапно осъзнах че Вижън ме вика от половин минута, а аз сякаш не го чувах......опомних се и казах:
- Да......едвам успях да кажа нещо.
- Добре ли си?
- Добре съм.....---промълвих----а Стейси?
- Екипите казаха че няма нищо фатално, сблъсъкът с предното стъкло я е наранил неприятно и я е оставил в безсъзнание, но е добре. Закараха я в болница, ще се оправи....
- Как стана това ?!
- Камерите показаха че е изгубила контрол над колата след спречкване с Трошача и още един от неговите педе.....-----прекъснах го ядно и казах:
- Тъпото копеле ще си плати за това, което направи. Ще гори в АДА!
Вижън каза:
- Успокой се, Стейс е добре, сега пред теб главната задача е да завършиш състезанието успешно.
Стегнах се, концентрирах се и казах:
-Да.....сега това е важно....и да пратя в Деветия кръг на Ада онзи изрод.
Вижън каза само:
-Успех! --- и връзката изключи автоматично.
Върнах се в реалността, където пред мен имаше над двайсет коли, повечето от бандата на Трошача . Приближавахме стартовата линия за трети път и нямах време да изпреварвам всичките....внезапно видях нещо в далечината и веднага включих на канала на нашите коли, където само ние щяхме да се чуваме:
- Слушайте ме внимателно! Ще пусна сигнална ракета...когато това стане, незабавно намалете скоростта и ме последвайте, без да задавате въпроси. Ясно ?
Получих едновременен отговор от 20 души:
-ТЪЙ ВЯРНО!
Усмихнах се и продължих напред, а в колата зазвуча Sepultura - Nuclear Seven. Песента беше идеална за случая, съсредоточих се и пуснах малката сигнална ракетка. Изчаках секунда и извадих катюшата от багажника и изстрелях четири ракети.....право към огромния строителен кулокран, чиято стрела висеше над пистата 200 метра по-нататък. След това свих към средата на широката улица, където имаше тунел, слизащ под платното и водещ към страничните улици. Малко преди да вляза в тунела видях как ракетите уцелват крана точно където стрелата и основата се срещаха....металът не издържа на експлозията, стрелата със страхотно скърцане се отчупи от крана и падна със страшна скорост надолу.....право върху улицата, където първите коли от отбора на Трошача щяха да минат след секунда. Огромната метална структура се стовари върху улицата и околните сгради, оставяйки двайсетсантиметрова дупка в повърхността....стотни от секундата след това в стрелата на крана се врязаха колите на бандитите, преминавайки в състояние на огнени кълба......първите 5-6 нямаха шанс, следващите 2-3 се удариха в отломките от падащите сгради наоколо и бяха сериозно повредени, а оставащите няколко автомобила едвам успяха да спрат точно пред купчината бетон и метал. Последното, което видях преди да потъна в тунела беше как десет етажната сграда вляво от шосето не издържа на собствената си тежест и започна да пада към улицата, точно където бяха оцелелите автомобили на хората на Трошача. Повече не видях, но приглушеният трясък ми подсказа какво се е случило.....
Обадих се на моите хора и им казах:
- Браво, справихте се чудесно....сега...пред нас има два тунела, които водят към страничните улици. Всеки да си вземе този, който му е по-удобен....ще се видим на финала, аз имам малко недовършена работа....
След последните думи включих турбото на колата и изхвърчах по левия тунел....имах да довърша нещо.
Ускорих веднага, за да настигна Трошача...минах през стартовата линия за трети и последен път. По уредбата зазвуча Tatu - All about us. Префучах по магистралата, бързо настигайки Трошача, воден по-скоро от ярост, отколкото от трезва преценка. Трябваше да се успокоя, затова се заслушах в песента....постепенно започнах да мисля по-спокойно. Скоро видях пред себе си Доджа на гадината, заедно с още две коли от неговия отбор. Без да се колебая пуснах няколко ракети от предната броня, които достигнаха местоназначението си....за нещастие не уцелиха Трошача, а другите две коли, които от ускорението поднесоха бързо към близката сграда , забивайки се в основите и. Резервоарите им не издържаха и избухнаха, допълнително отслабвайки основите на сградата.......която беше бивша офис сграда на Load Petrol...както и склад за горивото. Експлозията на колите потроши пода, под който беше огромният резервоар и......резултатът беше огнена експлозия, взривната вълна на която подхвърли мен и Трошача на 5 метра във въздуха като перца, а самата експлозия помете огромна площ. Докато летях във въздуха видях Доджа на Трошача на двайсет метра от мен, пуснах една ракета, която го уцели, придавайки му допълнителна скорост, без да го унищожи. Последното, което видях от него беше как пада със страшна скорост към .... старата кариера. Нямах време да гледам настрани, летях на 4 метра във въздуха и трябваше да сляза долу безопасно......видях под мен един склад, успях да падна на огромната тераса на втория етаж и влетях през огромната стъклена стена. "Кацането" беше грубичко, но колата беше горе-долу в ред и успях да я укротя и да я насоча към изхода на склада. Излязох през също такава стъклена стена, този път с рампа зад нея, по която слязох обратно на улицата....качих се на магистралата, за да стигна финала . Видях на 200 метра зад себе си основната група, предимно хора от нашия отбор с някои от бандата на Трошача....ускорих за последно и преминах през финала под одобрителните викове на насъбралата се тълпа. Отправих се към импровизирания бокс на нашия отбор....уморен...и доволен.

Краш слезе от колата уморен и доста разгневен,аз го потупах по рамото и казах:
-Справи се отлично,бихме мерзавците честно и почтено!
-Да,но Стейс е в болница, както и Нитро...
-Не сме свършили!!!!-изрева демонично Трошача които бе насъбрал тайфата си от около петнайсеттина човека всеки снабдил се с някакво импровизирано оръжие.
-Време беше да си уредим сметките-каза Краш и сви юмруците си.
Аз взех две метални тръби и хвърлих едната към Краш и казах:
-С теб съм!
-Благодаря!
Зад нас застанаха нашите момчета всеки взел я френски ключ, метална тръба или някое парче дърво.Почнаха псувните.Трошача не издържа и се хвърли върху Краш.Трошача замахна с парче арматурно желязо.Краш избегна удара и с десен юмрук удари Трошача в стомаха.Трошача се присви,Краш замахна към ръката на Трошача и го удари там където държеше арматурата.Трошача изпусна арматурата.Един от техните се втурна към мен и замахна със дървен кол към главата ми,приклекнах и го подсякох.Оня се свлече на земята а аз го наритах.Върху Краш буквално се "яхна" един от другите.Краш го сграбчи с две ръце и го тръшна на земята като чувал с картофи.Други двама се боксираха.Тръгнах към моя човек и халосах оня по главата.Двама ме хванаха,а третия почна да ме рита в корема и ребрата.Един от монтьорите ни цапна със френския ключ бияча в тила и оня се свлече в локва кръв.Аз се отскубнах от двамата и единия сритах в слабините,тоя се наведе и със един шут в главата го запратих назад 2 метра.Трошача риташе присвития Краш.Аз взех един къс бетон от близката срутена ограда и цапнах Трошача в тила.Той се олюля и падна държейки главата си.Повдигнах Краш и попитах запъхтял:
-Как........си?
-Ще се оправя!
-Копелета!-изрева Трошача,а до него спря един черен мерцедес.Трошача се метна вътре и запраши.
-БЪГИТО!-изревах
С Краш изтичахме при камионетката ми и свалихме бъгито.Качихме се и почнахме гонитба из улиците на града.Трошача се подаде от дясната страна на колата с тежка картечница и почна обстрел към нас.Аз карах зигзагообразно.
-Краш!Под седалката ти има трицевен гранатомет със три лимонки
Краш се повдигна и дигна седалката.Взе гранатомета,зареди го с трите гранати и се прицели.Стреля първата-тя се отплесна и се врзиви в близък автомобил от който се разхвърчаха отломки.Трошача продължаваше да ни обсипва с дъжд от куршуми.Поне от стотина изстреляни десет ни очукваха,слава богу бронята е подсилена,а и това все пак е бъги.Краш стреля втората-тя мина покрай движещия се с висока скорост мерцедес,сви вляво и се заби в оголената колона на една стара сграда.Последва взрив от който колоната подаде и се счупи.Сградата изпука и се свлече с гръм и трясък.Мерцедаса избегна свличането,обаче аз в последния момент свих вдясно.
-Задънена улицааа...-изрева Краш
-Спокойно!
Включих GPS насочващата система,ракетите отзад си показаха главите от катюша слотовете.Изстрелях 3 който една след друга се забиха в стената правеща дупка с диаметър 8 м. Влязхоме в някакъв заден двор.Набих спирачки влачейки се по треволяка.
-Ами сега?-каза Краш притеснен
-Виж!.....Рампа за коли...
-Ти си луд!
Дадох газ и се засилих към рампата за коли.След секунда литнах във въздуха почти 5 метра над земята.Прескочихме оградата и се приземихме, поднасяйки на пътя.Видяхме мерцедеса с Трошача вече движещ се бавно.Ускорих,и шофьора на Мерцедеса ускори.Краш отново взе гранатомета и този път бе точен-граната се заби в дясната задна гума отнасяйкия я,та чак отхвърча солидно парче от джанатата,но мерцедеса продължи дори със стържеща задна джанта.Хидравликата в колата разпредели тежестта на колата на трите здрави гуми и колата се движеше със солидна скорост-180 км/ч дори и на три колела.Изумени гледахме как се движеше на три колела.Извадих оръжейния пулт от жабката и включих картечниците.Те излязоха от слотовете си отстрани на вратите и почнаха масиран обстрел по черната кола.Шофьора бе доста отракан,държеше пътя дори обсипван от куршуми.
-Няма ли тая кола нещо което да ги спре бе Вижън?-изрева от яд Краш
-ДА!
Махнах жълтото капаче в левия долен ъгъл на пулта и натиснах червения бутон.Зад мен на хидравлична ръка със три чупещи се колена изникна ледения лъч.Насочих лъча на пълна мощност към гумите и те се заледиха.Колата почна да се пързаля и върти докато не се заби във една сграда.Бе смачкана до неузнаваемост.Мотора почна да пуши.Набих спирачки и паркирах настрани на 10 метра от колата.Краш изтича и извади Трошча и шофьора му които бяха във безсъзнание.Гледах Краш във гръб и видях как крака на Трошача се вдигна нагоре и срита Краш в слабините.Трошача насочи пистолет към мен и стреля и ме рани в рамото.Аз се скрих зад бъгито.Краш се надигна и ритна пистолета от ръката на Трошача.Той гледаше и недоумяваше,Краш заби ляво кроше в дясната буза на Трошача.После дясно.Завъртя се и с крак разби челюстта на Трошача.Той се свлече на земята.Повдигна си главата.Краш застана пред него удари го в носа и каза:
-Грешка направи,че простреля приятеля ми Вижън!
Главата на Трошача отскочи от асфалта,Краш го свести,удари го отляво в главата и пак каза:
-Грешка направи,че спретна на Нитро Котарака клопка!
Трошача почна стенейки и пъшкайки да се отдръпва назад,а Краш полека вървеше към него.Срита го два пъти във ребрата и каза:
-Грешка направи също,че се захвана с мен.
Трошача застана на колене и стенейки каза:
-Моля те...недей!
Краш продължи:
-Но най-голямата ти грешка бе,че накара Стейс да страда!ВИЖЪН...ЗАЛЕДИ ТОВА КОПЕЛЕ!
Аз се надигнах.включих лазера на най-ниска степен за да може тоя да се запази вътре жив.Просто лазера щеше да го сложи на дълбок сън.Лазера изстреля ледена мъгла която заледи Трошача в поза на молещ се.Около нас се насъбра тълпа.
-Трябва ти болница,Вижън...
-И на теб Краш!
Двамата се качихме в бъгито и потегляйки пред погледите на насъбралите се зяпачи.Качихме тялото на Трошача отзад.
-К'во ше го правиме тоя?
-Ще решим-отговори ми Краш...

.....Бавно отворих очи. Беше тъмно навън. Трябваше ми време докато осъзная че съм в болнична стая. Имаше лека приглушена светлина. Видях Краш, който беше заспал на един стол близо до леглото ми. Полека започнах да си припомням събитията от деня и вечерта. Последното което си спомнях беше приближаващата се стена. Какво ли беше станало по натам. Дали бяхме победили. Дали имаше и други жертви. Ами Уриил, да де трошача......какво ли беше станало с него. Знаех, че трудно ще се примири със загуба. размърдах се и се опитах да се изправя. Бях жадна. Главата ме наболяваше леко. Видях чаша с вода на близката масичка и се протегнах да я взема, но ми се зави свят и успях само да я бутна на пода. Чашата падна и се пръсна на хиляди парченца. От трясъка Краш се събуди и скочи като ужилен.
- Стейс, добре ли си?
- Да , жадна съм, но неуспяйх да стигна чашата.
Леко се усмихнах, а Краш ми помогна да се наместя полу изправена на възглавниците и внимателно ме прегърна.
- Така ме уплаши момиче. - почти с укор ми прошепна той.
Знаех че наистина се е разтревожил и затова само се усмихнах. Той помоли една санитарка да почисти счупената чаша, а сам отиде да ми донесе нова. Помогна ми да отпия. после се настани до мен и аз го помолих да ми разкаже подробно какво се случи след като аз напуснах така безславно състезанието.
Краш набързо ми разказа за последната обиколка и как е финиширал пръв, но после Трошача решил, че неможе да ги остави просто така да си тръгнат и налетял с хората си на бой. Станало гадно сбиване. Последвано от улично преследване и стрелби. Вижън и Краш били с бъгито на Вижън. Направили няколко доста рисковани каскади, и в последствие използвали нововъведението на Вижън. Нещо което изпробваха за пръв път и след като Краш пребил Трошача го превърнали в кубче лед.
Каза ми че в момента го размразвали в специална камера в болницата но имало постове от отрядите за сигурност на градската управа.
Аз се намръщих. Не ми допадаше Трошача да се намира толкова близо до мен. Краш явно прочел мислите ми, ме хвана за ръката усмихна ми се и каза:
- Спокойно, няма да има възможност да се приближи до теб. Аз ще съм тук, а и от хората от сигурността разбрах, че щом стане възможно, смятат да го екстрадират от града. Неказаха къде ще го изпратят, но ще е далеч от тук. Искаше ние да си идемм, но сега ще си иде той.
Въздъхнах и се облегнах успокоена назад върху възглавницата. Бяхме успяли да му натрием носа и то много добре. Сега оставаше с Нитро да се възстановим. Той да поеме сервиза си, а ние да започнем пак състезанията, но този път без гадни номера.......

Седях на твърдата пейка с ръце в здрави белезници и метални скоби на краката.След всичкото, което бях сторил на полицията през годините, не беше чудно, че белезницита едвам пропускаха кръв до китките ми, а пръстените на бедрата ми бяха свързани с подозрително тежка топка от олово...Но не това ме болеше.Бях забутал физическата болка в едно тъмно ъгълче на разума си, но не можех да сторя същото с душевната.Чак сега осъзнах, че винаги съм обичал Стейси..."Твърде късно,глупчо!"-като плесница отекна тази мисъл в мозъка ми.Защо се превърнах в това?Едно зло, което само разрушава.От три часа седях на студената пейка в чакалнята, заобиколен от чисто бели стени и препускащи по задължения лекари и сестри,а този въпрос все още не бе намерил отговор.Кое поквари душата ми?Кое съсипа връзката ми с жената, която обичах?Все още не мога да си отговоря на този въпрос...
Усетих две ръце грубо да ме вдигат на крака.Явно тръгвахме...Можеше да се опитам да избягам, макар и овързан здраво, но не виждах смисъл.Щях просто да нанеса още страдание на другите и най-лошото - на Стейси.Трябваше просто да се махна, да ги оставя с нейният приятел да се радват...без мен.Самотна сълза се търкулна и тупна на пода, но полицайте на забелязаха и ме помъкнаха с тях към колата.Всичко свършваше, за добро или лошо.
Сбогом,Стейси...винаги ще те обичам.

......Минаха няколко дни в които се наложи да лежа заради удара в главата. Краш беше почти постоянно край мен, но днес се наложи да помогне на Вижън в сервиза и ми беше казал че ще дойдат и двамата чак следобяда. Визитацията мина и лекарят ми каза, че вече мога да правя кратки разходки, а с придружител мога да сляза и до градината на болницата. това ме зарадва много, беше ми омръзнало да съм затворена между тези стени. Веднага щом лекарят и сестрите излязоха от стаята, аз се надигнах от леглото. Оправих набързо коста си, навляках някакъв халат върху болничната пижама с която ме бяха облекли, нахлузих чехлите на краката си и тръгнах да се раздвижвам. в началото ми се позамая главата но се задържах за облегалката на леглото. После полека тръгнах към вратата на стаята. Излязох в коридора и замръзнах на място. Там където бях се виждаше другия коридор и асансьорите. Човекът, който беше застанал до асансьора обкръжен от полицаи и окован във белезници беше Трошача. Сега обаче приличаше повече на предишния човек, този когото обичах и познавах от цял един живот. Прииска ми се да отида и да го прегърна, но той все още ме плашеше. Знаех че ще го отведът в друг град. Имаше такива градове, за хора в неговото положение. Знаех за тях, но никога не бях минавала през такъв град. Може би някой ден някъде щяхме отново да се видим и се надявах тогава да срещна стария си приятел.
Точно тогава се отвориха вратите на асансьора и от там излязоха Краш и Вижън. Когато се разминаваха с Трошача и охранителите му Краш беше стиснал юмруци и едва се удържаше да не се нахвърли върху него. Вижън ме беше видял подпряна на стената и само го хвана за рамото и му посочи с глава към мен. краш се усмихна леко и почти се затича да ме прегърне. Трошача беше навел глава, но при тази реакция на Краш и Вижън, се изправи и ме погледна право в очите. Колко мъка и болка видях в неговите очи. Това обаче беше само за миг, после полицаите грубо го набутаха в асансьора и вратите се затвориха след тях, тъкмо когато Краш стигна до мен и ме прегърна. Аз му се усмихнах вяло и го помолих да слезем в градината на болницата. Имах нужда от свеж въздух, не напоен с миризмата на дезинфектанти.

.......състезанието свърши, след него имаше малко сбиване с оцелелите от бандата на Трошача, завършило със гонка по улиците на града. В резултат, Трошача беше заледен със азотното оръдие на Вижън и закаран в болница - по странно стечение на обстоятелствата тази, в която бяха Нитро и Стейси. Закарахме го там, оставих на персонала да го качат в камерата, а аз се качих нагоре, където беше Стейси. Стоях при нея цялата вечер, докато накрая съм се унесъл и съм заспал на стола. Събуди ме трясък, стреснах се, но се успокоих, щом видях че е била счупената чаша на Стейс, която се беше събудила. Прегърнах я и й казах само:
- Така ме уплаши, момиче......
Тя само се усмихна леко и ме прегърна.....
Следващите няколко дни бях все до нея, не можех да я оставя сама, имах чувството, че е беззащитна и трябва да се грижа за нея.......
Днес обаче се наложи да отида до сервиза, за да помогна на Вижън с някои работи, а следобеда щяхме и двамата да отидем при Стейси. С нетърпение изчаках да свършим работа и да отидем във болницата. Тъкмо излизахме от асансьора, когато срещу нас се зададоха момчетата от KCCF, които извеждаха Трошача от болницата, после и от града. Погледнах човека, който беше причинил толкова болка на приятелите ми, на самия мен, и вътре в мен се надигна едно чувство на омраза.....погледнах отново Трошача, но не видях предишния изверг - видях човек, изстрадал толкова много, че нямаше сили за нищо вече......сломен човек, разочарован от самия себе си и останал без надежда. В този момент Вижън, помислил че ще скоча на Трошача ме хвана за рамото, завъртя ме леко и ми посочи Стейси, която се беше облегнала на стената на болницата. Веднага отидох при нея и я прегърнах силно.....сякаш не исках да я пусна, може би осъзнал, че съм късметлия с такова красиво момиче до себе си.....
-------------------------------------------------------
......до вечерта бяхме заедно със Стейс във градината на болницата и се разхождахме - тя изглеждаше натъжена от нещо, не знаех какво, н се стараех да бъда до нея, когато имаше нужда от мен. Привечер ми звъннаха от сервиза, казаха ми че ме търсят някакви "костюмари", както се изрази едно от момчетата в сервиза. Заведох Стейси в стаята й, качих се в колата и отидох в сервиза.....там ме чакаха няколко души от управата на града, които явно много искаха да поговорим....посочих им една маса, седнахме и единият започна:
- Тук сме във връзка с експлозията на централата на LoaDPetrol----гостоприемната ми усмивка започна да изчезва------, при която явно и вие сте имали участие----тук усмивката съвсем се изгуби----, във връзка с което решихме следното----тук вече се смразих, но той продължи:---- вина за инцидента имат както градската управа, така и LoaDPetrol....но и вие. Съвета реши да поемете 1/5 от цената на щетите, останалите се поделят между Съвета и LoaDPetrol. Преди да ме попитате - общата стойност за първоначалното реизграждане на терена е $ 10,000,000.----с това те станаха и казаха:
- Приятен ден.....не им отвърнах, не можех.....два милиона долара.....нямах толкова пари, имах само около 800000, предимно наградни фондове от състезания. По-късно вечерта споделих това с Вижън:
- Загазих страшно, няма как да дам толкова пари.......
- И сервиза няма, но се сещам един начин....ако организираме отборно състезание за целия град с големи залози, може и да успеем....
Разговорът продължи по същата тема до късно вечерта, след това се върнах обратно в болницата при Стейси, вече малко по-спокоен......
......В момента исках само любимото ми момиче да е добре, Нитро също, и най-накрая да се съберем всички заедно, както преди.......

Трошача бе един жалък човек,които страдаше много.Видях как Краш изпитваше омраза към него,но го възпрях да не налети отново на него.Азотното ми оръжие свърши чудна работа....Преди да дойдем да видим Стейс в болницата с Краш оправяхме колите ни.Мустанга на Краш се нуждаеше от нови ламарини,въздушни филтри и колектори.Нови гуми,джанти и пр. а моя Вижън Експрес бе смазан отстрани и отпред.Разтопената решетка я чегъртах 2 часа за да мога да сложа черна ситна мрежа със хромирани рамки отпред тип "гръден кош".Докато вършех работата течеха през ума ми спомени от състезанието и ексцесията след състезанието.Как Саймън се погуби,как Стейс толкова се надяваше да спечели и Трошача не игра честно и я прецака,как Краш преби почти до смърт Трошача след състезанието и как го замръзих.Краш докато затягаше един болт на цилиндровия блок ме погледна и попита:
-Защо си умислен Вижън?
-А...нищо...Дреболии...
След болницата Краш дойде при мен посърнал обясни ми какво е станало и ми каза:
-Загазих страшно,как да дам толкова пари.....
Отговорих му,че и сервиза няма толкова пари.Самия аз имах около 60 000 долара и то от първия ми награден фонд,но успокоих Краш,че може и да организираме отборно състезание за целия град и от залози да съберем необходимата сума.Краш се озари от тази мисъл,потупа ме рамото и изхвърча с обновения си мустанг,посока-болницата.Аз се развъртях из сервиза,огледах колите дигнати на крик и се замислих какво да правя оттук нататък....

Бях в градината когато Краш дойде да ме вземе. Сутринта докторът каза, че мога да си ида у дома. Аз веднага се обадих на Краш и той пристигна почти веднага. Взе сакчето с нещата ми и тръгнахме към паркинга. Макар да се усмихваше и видимо да беше щастлив, че най-сетне си тръгвам от болницата, все пак забелязах че има някаква сянка на загриженост в очите му. Какво ли се беше случило докато ме нямаше. Очевидно криеше нещо от мен или по-скоро се чудеше как да ми го каже. Качихме се в колата и потеглихме, но вместо към апартамента ми отидохме в сервиза. На въпроса ми защо отиваме там, Краш отговори, че имаме много работа за възстановяване и подготовка и е добре да сме там, а неиска да ме оставя сама. Каза че ще поговорим по-късно. Реших да не настоявам повече. Когато слезохме от колата на паркинга Вижън ни посрещна ухилен до уши. Прегърна ме за добре дошла и аз едва се отскубнах от мечешката му прегръдка.
- Най-сетне си отново удома. Хайде имаме нужда от един от най-добрите ни пилоти за състезанието.
Аз го погледнах силно учудено.
-Краш не ти ли каза какво става? Налага се да организираме най-голямото рали от много време насам. Е предполагам, че той ще ти обясни по-късно. Хайде отивайте горе и се настанявайте. Мен ме чака още много работа. Краш, ще ми трябва помоща ти по-късно.
-ОК Вижън, слизам след малко.
Качихме се горе в стаите и аз недочаках да започне той разказа. Веднага почнах да задавам въпроси. Оказа се, че поради големите щети нанесени при последното спречкване, градската управа е решила , да заплатим щети в размер на 2 милиона долара. Направо ми се зави свят, имах малко спестени пари, но те нямаше да стигнат до никъде. Успокоих се когато Краш ми разказа за състезанието което смятат да организират с Вижън. Щеше да има голям награден фонд и залагания за да можем да покрием щетите. Звучеше наистина добре. Трябваше обаче да се подготвим, да оправим колите, да подготвим нови, а аз трябваше да вляза отново ъв форма и то бързо.
Оставихме нещата си в стаята и побързахме да слезем при Вижън. Краш започна да се занимава с някаква кола, а аз му помагах с каквото можех. Бяхме се увлякли в работата, когато чухме шум от мотор и спирачки точно на паркинга пред сервиза. Вижън, аз и Краш бяхме от вън и погледнахме какво става. На паркинга беше спрял внушителен мотор, личеше си че е доработван ръчно. Не приличаше на нищо което съм виждала до сега. От него слезе добре сложена фигура облечена в черни кожени дрехи, гащеризон и яке цялото в капси. Когато си свали каската се оказа че млада жена, много красива дори с дълга червеникава коса сплетена на плитка. Тя се усмихна към нас, свали от мотора голяма кожена чанта и се отправи към нас. Огледа ни и попита:
- Кой от вас е Нитро?
- Нитро е все още в болницата, претърпя злополука. Аз управлявам сервиза в негово отсъствие. С какво мога да бъда полезен? - отговори Вижън.
- Казаха ми че тук има работа, а също така чух, че подготвяте голямо състезание. Бих искала да участвам. Надявам се приемате нови попълнения.
Вижън погледна към нас, за да провери дали одобряваме и като видя, че се усмихваме, само кимна в знак на съглясие.
- Аз съм Вижън, състезавам се с бъги и Monster Truck, това е Краш, най-добрия ни пилот в категорията леки коли, Стейси, в същата категория, а ти си ??
- Името ми е Далила, но приятелите ме наричат просто Лила.
Тя протегна ръка и се здрависа с всички ни. После се обърна отново към Вижън:
- Имали къде да отседна тук или може би ще ми препоръчате някъде хотел или поне стая под наем??
- Над сервиза имаме стаи в които можеш да отседнеш. Аз съм в една от тях, Стейси и Краш са взели другата, избери си нещо от останалите. Долу в офиса има кафе машина, а закуските обядите и вечерите обикновено ги правим в бара отсреща.
- Чудесно ще ида да си оставя багажа и да се преоблека, защото с тези кожи определено е топло когато не летиш на мотора по пътя.
- Ти ли си правила доработките по него, забелязах че има доста интересни виждания и нововъведения. Бих искал после да ми ги покажеш по от близо. Ще ми е интересно да поговорим за тези идеи.
- Да всичко аз съм правила. Баща ми имаше сервиз, всъщност целият ми род се е занимавал с коли и мотори. Отраснах между тях, свикнала съм с шума на двигатели, сфистене на гуми и високи скорости. Той ме научи на всичко свързано с колите, механиката по тях и кое как би било добре да се промени. Може да се каже, че беше истински гений, художник в тази област. За съжаление в градчето ни се настаниха едни "бизнесмени" с тяхната фабрика и прогониха неудобните им хора, а баща ми неискаше да си тръгва, затова му устроиха едно фиаско, след което той вече не беше между нас живите. Аз реших да си тръгна, но някой ден ще се върна и ще потърся сметка на гадните копелета за това което сториха.
- О съжалявам, моите родители също загинаха при автомобилна катастрофа, за съжаление няма кого да виня, но те разбирам. Ела ще ти покажа стаите, а после ще слезем да помогнем на момчетата. Чака ни доста работа. - казах аз и я поведох към стаите горе. Краш и Вижън останаха да ни чакат. Забелязах, че Вижън буквално зяпа Лила сякаш за пръв път вижда жена. Подсмихнах се леко, какво ли щеше да се случи между тях? Дали и Вижън най-сетне щеше да обяви край на самотните ергенски разходки и нямаше да се чувства вечно неудобно и не на място когато е покрай нас с Краш ??? Това тепърва щеше да се разбере................................

След много интересната среща с Далила,просто стоях като потресен.Краш бе седнал в бъгито и ми се усмихваше.
-Какво?-запитах аз
-Има състезание за теб-30 000$ вход,4 претендента...Нищо осбено!
-О.К
-Излязохме с бъгито и попитах Краш накъде да карам.Отговори ми,че в северната част на града близо до едните SubStates.След половин час стигнахме там..Какрах бавно(със 80).Бе се насъбрала солидна тълпа от зяпачи.Колите бяха там-Форд Ескорт,Нисан Скайлайн,Додж Вайпър и Мустанг ДжиТи 500 Шелби.Парикарах бъгито ми и Краш каза:
-Сериозна конкуренция!
-Ще се оправиме....
Двамата отидохме до организатора.Латоногангстерче.Дебеловрат с златен ланец на врата.Обло лице,с бръсната глава и тъмни квадрантни очила.Облечен в кожено яке и джинси.Броеше стотачките умело и ме погледна като наведе глава.
-Аз съм Вижън!-казах аз
-Аааа...Да....30 000 $ вход.Състезанието е вид Демолишън.Всичко се ползва след 1вата обиколка...Дори и НОС-а.3 обиколки
-А пътя?
-Оттук,през пристанището,булевард Хюстън до старата влкова линия след нея завой вдясно,по крайния булевард и после завой пак вдясно като се завирате в старата част-който откъдето иска да минава без да чупи сградите и после отново тук.
-Доста начупен кръг?-обади се Краш
-Така го измислихме...Хайде да почваме-каза Латиноса и вдигна ръка
-Успех Вижън!Ще стоя тук и ще те чакам...-каза Краш и ме потупа по рамото
Париках бъгито отпред,а зад мен застана Нисана.До него Додж-а.По средата им отзад застана Форд-а.А до мен се паркира Мустанга.Погледнах другите шофьори-млади момчета нахъсани за победа.Срещу нас застана засукано маце,вдигна ръце завъртя ги....Форсирхме всички,а аз вкопчих ръце във волана и го разтърках...Момичето свали ръцете си долу и ние със пилеж на гуми потелгихме.Мустанга ме засече и застана пред мен,зад мен застана Доджа,зад него,Нисана и накрая Форда.Мустанга бе американски мускул и криеше доста коне под капака.Аз бях със специална система за разпределяне и впръскване на горивото както и с турбо,а другите също имаха какво да покажат като силов тунинг.Карахме със 180 км\ч.През пристанището видях отново онези рампи когато със Саймън се конкурирахме.Пътя с варелите ми бе заграден,но с една-две ракети можеше да махна преградата.3 завоя дотук бяха на 45 градуса.Мустанга на ръчна ги взима и ако го чукна може шофьора да подаде повече газ и да се завърти.Излязохме на булевард Хюстън-права отсечка точно като за НОС...Сърбяха ме ръцете да отвинтя клапите да нахлуе течността в буталата и да се изстрелям светлинни години непред пред тия смотаняци,но щяха да ме дисклалифицират и 30 хилядарки да си отидат.Доджа ме побутваше отдясно отазад.Навих волана рязко във дясно и Доджа наби спирачки,Нисана заби здраво спирачки и се завъртя настрани като застана с вратите към булеварда.Форда мина Нисана и застана зад мен,а зад него набираха скорост Нисана и Доджа.Старата влакова линия се намаляваше.Бутнах мустанга отзад,шофьора даде доста газ и се заби в една от старите табели предупреждаващи за прелез.Минах покрай мустанга който набираше скорост.Той застана зад мен и ме подпря.Дадох 5 скорст и яко газ.Навлязохме в старата част както я наричаха.Там бе лабиринт от улички и стари полу-разрушени сгради.Минах покрай 2-3 със висока скорост,а Нисана и Форда бяха плътно зад мен.Завих два пъти на 90 градуса със ръчна без почти да губя скорост и това допълнително вля адреналин в мен.Излязохме от квартала и се насочихме към тълпата и старт\финала.Прекосих първи финала,след мене бяха Нисана,Мустанга,Форда и Додж-а.Форда извади ракатен слот от левия си преден слот и стреля две ракети-едата се разби близо до мен,а другата направо разби окачването на Нисана.Нисана хвръкна във въздуха като се приземи по капак и бе отрпед като хармоника(като смачкана цигара седяща права в пепелник) .Мустанага извади картечниците си и почна масирана стрелба по мен.
-Момче просто незнаеш с кого се захващаш просто....-казах аз и извадих контролния пулт.
Видгнах познатото жълто капаче и завъртях бутона на 180 градуса.Зад мен азотното ми оръдие се завъртя назад.Натиснах бутончето и заледих малък участък от пътя.Форда се завъртя,а мустанага мина.Извадих и ракетния слот и пратих 3 ракети по участъка с варелите,минах оттам и излязох зад мустанга,а зад мен бяха Доджа и Форда.Излязохме на булеварда.Мустанга се изстреля напред със допълнителни охлаждащи клапи...НОС-а за него бе нова технология и шасито нямаше да му издържи,но моето щеше.Отвъртях клапите и натиснах единия бутон на волана.Изстрелях се напред със сухо впръскване.Минах покрай мустнга на забавен кадър.Видях километража...320 км\ч.Удивително!Мустанга подскочи два пъти на линията,доакто аз със моето окачване бях непобедим.Две ракети се забиха в мен.Колата пое вибрациите.Бяха дошли от Доджа.Подпрях тоя с мустанга и дръпнах ръчката-бронята се изстреля напред и се заби в мустанга който изгуби управление,завъртя се и се заби в една от първите стени на стария квартал.Дадох газ по уличките и едва не се ударих на 2-3 заради паднали тухли от стените.Зад мен се чуваха тътени и срутени стени-поне не ги рошах аз.След излизането ми точно от стария квартал извистяха 4-5 куршума.Чух тракането на картечница отзад и осетих как 4-5 патрона рикушираха в задната ми част на колата.Тези изстрели идваха от Доджа.Прелетях покрай Краш който се бе облегнал на една кола и се бе усмихнал видимо.Влетях със 230 в пристанището,обче изгубих контрол над колата и се завъртях.Покрай мен профуча мустанага.1 скорст....2скорост....3 скрост-дотук добре.Обаче трябваше да го настигам оня.Пред мен се залепи Доджа.Изавадих отново оръдието ми, и му заледих гумите.Извадих лявата ми картечница и стрелях по заледените гуми,те се пръснаха и Доджа остана само по джанти.Влачи се около 20ина метра и остана на пътя.Шофьора излезе и почна нещо да рита колата си и да псува.Останаха Форда и Мустанга...Отново на булеварда с втория НОС....Настигнах почти накрая на булеварда Мустанга.Пак изстрелях бронята си напред и блъснах отзад мустанга.Този път той отскочи силно от релсите и аз му видях слбото място-картера!Изстрелях 1 ракета и тя се заби точно там където исках.Преди мустанга да се приземи и на 4те си колела ракетата влетя в картера и в мотора.Последва взрив отдолу и мотора на колата изхвърча нагоре я пламъци.Шофьора излезе хванал се за главата си.Колата избухна като се вдигна във въздуха.Влязох във старата част.Форда ме обсипваше със дъжд от куршуми съпроводени от някоя и друга ракета.Навих волана наляво рязко,на ръчна завъртях се към форда и дадох газ назадна скорост.Очи в очи със шофьора.Извадих картечниците си и викнах:
-Хей!...Да видим кой носи повече на бой!
Включих картечарките,пратих и 5 ракети по колата.И докато правех това правех завои карайки със 100 км\ч.Патроните танцуваха по купето на Форда.Колата почна да пуши,а една ракета даже почти откачи окачването на предната дясна гума.Колелото се зачекна във калника и Форда бе дотам.Навих рязко волана надясно и обърнах колата напред.Дадох газ и преминах финала безпроблемно.Паркирах близо до Краш с който отидохме при латиноса.Той каза:
-Добро каране Вижън!150 000 $ както имам още една награда!
-Каква е?-Запитах аз
-Чисто ново Митсубиши Еволушън 7 със пълен силов и отичен тунинг-цвят чисто жълто!
Това ни дойде като гръм от ясно небе с Краш.Латиното ни даде ключа за колата.Краш го взе и каза:
-Аз ще го карам!
-Добре...
Отпрашихме с двете коли към сервиза.Парикарах до Вижън екпсрес и отидох при чисто новата ми количка.Там бяха вече Стейс и Далила който и се любуваха.
-Добър улов,Вижън!-каза ми Краш
-Опредлено...