Bulfleet.com - Official Forums

Мн се радвам, че ти е харесала ще я продължа колкото се може по-рано, но плс пиши на кирилица!

Ми скоро време нямам много време да я допиша. Но все пак ще гледам да намеря.

След няколко часа неспирен ход, Ишамаел вече започваше да чувства умора. Раната му пулсираше с всяка негова крачка. Йерион вече беше се стопил зад хоризонта и темературата беше спаднала с над 20 градуса. По неговите преценки вече наближаваха базата. Погледна зад себе си за да се увери, че Селийн не изостава. Тя крачеше зад него и гледаше в краката си.
- Не мърдайте! - чу се глас пред тях, някъде в снежната виелица. Ишамаел веднага се закова на място, а Селийн се блъсна в гърба му.
- Какво? Защо спряхме? - попита изморено тя.
- Изчакай...
В снега започнаха леко по леко да се различават човешки фигури. Като стигнаха на два метра от тях, Ишамаел най-сетне ги идентифицира. Специалните части на Папик. Пред него се изпречи явно водача им. Беше екипирован с бял камофлажен костюм и носеше каска, която прикриваше цялата му глава. На раменете му имаше няколко ивици, маркиращи лейтенантския му ранг. Той насочи бластера си към тях и попита :
- Кои сте вие? Индифицирайте се!
- Аз съм Ишамаел, лидер на Коалицията и пръв военен Маршал на Криптарската област. - последва смях.
- А аз съм Снежанка. - колко странно, че на тази планете все още заблуждаваха децата с такива измислици.
- Приятно ми е Снежанке - каза Ишамаел и подаде личните си документи. - А сега ако обичаш би ли ни осигурил ескорт до базата? Надявам се да има място в шейната. - Лейтенантът пое документите и ги погледна пренебрежително. Погледа му остана на тях повече от минута.
- Сър...Моля за извинение, не ви познахме. А пък в тези времена, трябва да сме предпазливи.
- Няма проблем. Разбирам напълно действията ви и ги одобрявам.
- Благодаря, сър...Моля последвайте ме. - след няколко минутен преход те стигнаха до една почистена от снега площ, на която се намираха десетина скаута. Лейтенанта ги отведе до един скаут.
- В този ще се возите вие, сър, а вашата придружителка може да се качи в на брат ми машината.
- Благодаря ви, Лейтенант. Само да ви предупредя, че на двайсетина килотметра от тук има един Полеви Изстребител. Ако обичате се погрижете той да бъде безопасно придвижен до летището в базата. Благодаря предварително. - Войникът отдаде чест и отиде да раздаде заповедите. Ишамаел се обърна към Селийн и й посочи Скаута в който трябваше да се вози. Тя тръгна без да каже нищо. Лидера се качи в скаута и съблече замръзналата си връхна дреха, като през това време включи топлинните системи. От говорителя се чу : "Сър, излитаме след 3 минути. Вие ще бъдате в средата за най-голяма безопастност." Ишамаел почувства, че най-сетне ще бъде сред приятели.

Селийн се запъти към Скаута, който й беше посочил Ишамаел. Един услужлив редник и подаде ръка, която тя прие с благодарност и се качи в кораба. Седна зад пилота и се замисли какво щеше да прави като пристигнат. Скоро Скаута потегли и редника каза :
- Пътуването ще е кратко, милейди. Удобно ли ви е така?
- Да, мерси.
Не беше свикнала с такива добри обноски. Досега никой не я беше наричал "милейди". Пътуването наистина не беше дълго и след по-малко от половин час, Скаута започна да намалява скоростта си и малко след това се приземи. След като слезе от кораба Селийн забеляза, че извън пустинята климата с значително по-топъл. Намираха се на летището, а срещу тях се възправяше главната база. Не можеше да се нарече точно база, а нещо като резиденция. Сгарада изглеждаше гостоприемна и безопасна. Ишамаел слезе от Скаута си и погледна базата почти с радост. От главната порта излезе малка процесия да ги посрещне. Водеше я млад, висок мъж, с горда осанка. Като видя Ишамаел, той се усмихна топло и се ръкува с него :
- Отдавна не сме се виждали приятелю!
- Да, наистина отдавна. Трябва да поговирим спешно.
- Разбира се. Ситуацията е напечена, а?
- Да...за жалост да. Но първо да ти представя...това е Селийн. Обстоятелства преплетоха пътищата ни. Но това няма значение. Тя е приятел. Един от малкото.
- Приятно ми, Селийн. - каза домакина и целуна ръката й. Бузите й поруменяха. Явно някакъв странен обичай. Тя се учуди дали и тя трябва да направи същото, но реши да не пробва. - Името ми е Папик.
- И на мене ми е приятно, лорд Папик. - все пак трябваше да не се излага. Той и се усмихна очарователно и ги покани в базата. В крайна сметка, можеше и да не е толкова зле да се намира сред тези хора.

Вече си мислех,че нямаш намерение да я довършваш :inso23 Радвам се,че съм се излъгал :inso22

Ишамаел последва приятеля си до кабинета му и като влезнаха започна да го запознава с положението. Папик не го прекъсна нито веднъж, въпреки че на няколко места изглеждаше искрено изненадан. Беше направо шокиран, че Селийн всъщност е била наета да го убие и че Спема ги е предал. Намръщи се недоволно, като разбра, че лидера е ранен и изръмжа ядосано като разбра, че Лорд Цури е пленен или убит. След като му разказа всичко Ишамаел се пийна една глътка от предложеното му вино и се отпусна изморено в креслото.
- Много неприятно са се развили нещата - промълви Папик. - Не съм очаквал това от Спема, но...ще трябва да се опитаме да го вразумим.
- Незнам дали това би било възможно - каза лидера и въздъхна. - Но каквото и да говорим, ще трябва да организираме съпротива срещу Леро, преди да е късно дори за това.
- Да, нямаме избор. Ще наредя да се засилят защитните мерки, а ти си почини. Също така ще призова лордовете на съседните планети за да обсъдим следващите си действия.
- Добре. И прати на Зигор съобщение за случилото се. -Двамата станаха и излезоха в коридора. Папик викна едно слугинче да покаже на лидера отредените му покои. Ишамаел последва водачката си през обширни и добре осветени коридори, окрасени с детайлно създадени картини и диаграми по стените. Покоите му се оказаха доста просторни. Пода беше постлан с килим от планета Кноар, имаше голямо легло с пушени дюшеци, както и една красиво резбована маса с няколко кресла около нея. Имаше също така бяня и тераса.
- Има ли милорд нужда от нещо? - попита момичето.
- Не, благодаря. - тя направи сдържан реверанс и излезе.
Ишамаел си взе бързо един душ, просна се на леглото и заспа.

Селийн оглеждаше с възторг стаята си. Бяха я настанили все едно е някаква високопоставена личност. И се държаха така с нея. Двете слугини, облечени в униформите на главната прислуга я попитаха учтиво дали има нужда от нещо. След като им каза, че няма те направиха реверансите си и излезнаха. Селийн разгледа добре всичко в стаята си. Леглото беше приятно меко и беше заградено от пердета, на бюрото до него имаше бутилка вино и 1 кристална чаша. Плочките в банята бяха украсени с вълнообразни шарки и бяха лъснати до блясък. Селийн напълни голямата вана с топла почти гореща вода, съблече дрехите си и се потопи вътре с въздишка. Топлината се просмука в нея и тя се унесе в лека дрямка.

След като се свърза с лордовете, Папик седна на един стол в приемната зала и започна да размишлява. Беше нарочил среща с тях утре вечерта и се надяваше да смогнат да измислят стратегия, която да им послужи добре срещу много по-силния им враг. На вратата се почука и Папик веднага извади бластера си. От разказа на Ишамаел беше станал много по-внимателен и подозрителен.
- Да? - каза той. Вратата се отвори и в залата влезе един побелял мъж в войнишка униформа, с три златни ивици на рамената, означаващи майорски чин.
- Милорд. - поклони се той. - Викали сте ме?
- А...да. - и Папик започна да му дава заповеди как да затегне защитните и контрашпионските мерки на планетата.

Вечерта мина приятно за Ишамаел. Владетелите на съседните планети, които също бяха част от Коалицията, се бяха отзовали на повикването на Папик бързо и сега се бяха настанили в залата за събрания и обсъждаха помежду си възникналата ситуация. Селийн не присъстваше на събранието. Лорд Грант, владетел на планета Вирлеас, беше дошъл с новината, че главната планета Lunna е била атакувана, но битката е била спечелена и рециклажа събран. Явно Военния министър Зигор пак беше доказал ненадминатите си качества на водач и военен стратег. Лидера слушаше всичко това и какви ли още не новини с интерес, но скоро започна да се чувства отегчен. Естествено всички се допитваха до него за по-важните въпроси и искаха съвет. По въпроса, отнасящ се до предателя Спема, почти всички лордове бяха на мнение, че долното му предателство трябва да бъде наказано и че лорд Цури трябва да бъде освободен на всяка цена..."Ако все още е жив." - помисли с тъжно Ишамаел. Но беше обещал да се върне за него и щеше да го направи. Малко по-късно лидера се сбогува със съюзниците си и реши да се оттегли в покоите си. Съвета беше решил, със съгласието на Ишамаел, да прати не голяма флота към планета Цеензура, със задача заблуда, докато няколко кораба свалят специални части на планетата, които щяха да се заемат с освобождаването на пленниците. Другия вариант беше да ударят Спема с всичката си сила и да унищожат напълно планетата му, но така имаше риск пленниците да бъдат убити, а пък и да пратиш цялата си флота на атака и да оставиш планетата си незащитена не беше разумно. Ишамаел беше проявил желание да се присъедини към специалния отряд, въпкре че Папик и повечето лордове упорито протестираха, че това не е работа на един лидер.
- Имам лични сметки да уредя със Спема. - беше казал лидера твърдо и спря да слуша протестите. Флотата щеше да тръгне след 2 дни. Сега оставаше на лидера само да реши какво да прави със Селийн. Не знаеше дали може да и се довери напълно. Бяха си помогнали на Цеензура, но също така се бяха опитали да се убият на Lunna. А пък и беше започнал леко да се увлича по нея, което не беше добре. Можеше да му коства живота някой ден. Реши да подхожда внимателно към нея. Лидера взе решение да се отдаде през двата останали дни на почивка и забавления.

Край на първа част.