Bulfleet.com - Official Forums

Студено


Навън дъждът вали,
а в душата ми е пусто,
къде си ти-мечтите ми върни,
искам пак горещо чувство...

Студено е посред лято,
сърцето ми е в ледове,
птички пеят в ято,
а вътре в мене-снегове...

Тъгата пак превзе ме,
къде е моят принц сега-
да дойде да ме вземе-
да върне моята мечта...

Тъмно е в очите,
дъждът навън вали-
но не скрива той сълзите,
чакаш ли ме още ти?

Кога ли ще дойде деня,
в който ще се върне любовта-
това е моята мечта-
ден да бъде пак нощта...

Сънувам те,
но не зная кой си,
бленувам те-
мъжът на моите мечти...

Принцове,крале не искам аз,
а мъж нормален,
който мене да обича всеки час,
да е истински,реален...

Не искам толкоз много от живота-
само малко топлина,
във очите-светлина
и в душата-ведрина...

Нежни щрихи



С устни аз рисувам твоето лице,
нежни щрихи аз градя,
но внимавай-сърцето ми пече,
не искам да те нараня...

Виждал ли си красота прекрасна,
от която чак да те боли,
любовта ми е опасна-
уплашено ми казваш ти...

Не искам нищо друго аз,
освен да ме оставиш да обичам
както аз си знам,
така че да не го отричам...

Не искам аз да се страхувам
от таз любов,която ме изгаря-
предпочитам да рискувам
вместо нея да забравя...

Остави ме нежно с устни тебе да покрия,
сълзите напиращи във мен да скрия,
целия с милувки тебе да завия-
самотата тъжна да убия...

Мъката ме задушава,
когато теб те няма,
душата ми ме умолява-
нека той в съня поне се появява...

Къде си ти,не те познавам,
ела във мойта нежна клопка,
тъгата умолявам-
поне за миг да спре-и тая болка...

Не искам аз да се прекланям-
такава искам да остана,
душата си на дявола да не продавам-
любовта си няма да предавам...

Нежни щрихи в себе си съм скрила-
толкова че чак ме задушават,
мислите за тебе съм покрила-
да тъгувам-те ме принуждават...

Млада съм,а вехна ден по ден,
и косите вече побеляват,
уж хубава душа отвътре имам,
спомените с тебе избледняват...

не мълчете,а говорете искам коментарииии...
Беличкия,кво мислиш за тва?
ам кат няма-ет ви още неща....

Много са добри (: Ето едно и от мене и имайте предвид,че са го виждали сиг още 2-3 човека само,ама аз няма да го чета,че боли (:

Седя аз на едно място,
без бъдеще ясно.
Без бъдеще ясно,
Сам в стая и пак ми е тясно...

Но решавам и правя крачка напред,
чертая си бъдеще ясно и нов мироглед.
Запознавам се с момиче ново по-слънчево от слънчоглед
и говорим за всичко-тема след тема,ред след ред.

Виждаме се ден след ден,аз броя час подир час,
и с нея говоря си време безчет в захлас.
Момиче с умивка прелестна и бели зъби подред,
с изражение англеско,сравнимо със звъна на тромпет.

И живея аз живота с усмивка на лицето,
и мед ми капе от сърцето,
когато видя слънчевото момиче,
по-красиво от зимното кокиче.

Но така,говорейки си в захлас,
усещам,влюбвам се аз,
Ден след ден за устните и сладки мечтая
и утре реших аз да призная и узная.

Гледайки я в очите блестящи,
казвам и моите чуства кипящи.
Изпросвам най-хубава целувка,
но не зная,че утре ще я няма нейната милувка.

В облаците аз витая,
незнаейки,че утре горещо ще ридая...


*********

Излизам с умивка озарен
и радвам се на слънчевия ден.
Ще срещна пак момичето прекрасно
и ще погледна в очите и най-ясно.

И,ето,отново аз срещам я,
а сързцето ми с луди удари посреща я.
правя крачка напред и посягам аз да я целуна и прегърна,
но за моето учудване тя днеска се отвърна.

За нея останал съм приятел,
а аз съм неин върл обожател.
Погледна ме със поглед странен
и от живота останах аз ударен.

*********


Аз правя усмихнат крачка напред,
и усмивката прелестна виждам с белите зъби подред.
Продължавам весел,щастлив напред,
и виждам изражение ангелско,сравнимо със звъна на тромпет.

За всяка една-две назад.
И помня,аз,още образа познат.
Ето,усмивката прелестна,с белите зъби подред,пак в гавата ми изникна,
и спомням си как игрвио,тя към опасната целувката ме подтикна.

Рухва всичко,като от пясаък,покрай мен
и плачейки виждам пак образът и засмен.
От лято небрежно живота стана мрачна(ми) зима,
защото далеч съм от усмивката на мойта любима.

И ето,аз пак правя крачка напред,
но вече(падам и) плача с мисли без ред.
(Ставам и )Продължавам аз пак напред,
но подхлъзвам се и падам на лед.

За всяка една-две назад,
-но на къде по назад!?-
Мрачно питам се аз
и мисля тъжен в захлас
-щом до ръба опрял съм
и по тъжно аз не изживял съм...


**********
Стъпвам крачка напред,
потънал в мисли без чет,
Но вече не падам аз на леда,
а просто смирено вървя.

-За всяка една-две назад-
мисля си аз и нервно ям шоколад.
-До къде ще стигна така,
като само сълзите трия с ръка,
като само със спомени,без мисъл живея
и знам,че така не ще поумнея


Може би трябва да вдигна глава,
да огледам света от пети до глава
Може би трябва съзлите да спра
и напред да продължа?...
Може би,но нямам сили сега,
утрото е по-мъдро от нощта...


**********

И Ето,вече дигнал съм глава
и напред ще продължа...

Крачка напред,
За всяка една-две назад,
но след тях с три се настигам
и на пук на живота,пак пристигам(целите си ще постигам)
Ще вървя макар да не знам накъде
И надявам се,че всичко ще свърши добре...




Моля не го копирайте никъде,че не искам да стигне до момичето,за което съм го писал,не че не го е виждало,но това са вече стари чувства(не напълно забравени,но стари (: Дано Ви хареса (: И браво на Детенцето,че нейните стихове ме подтикнаха да го напиша (:

благодаря ти много за подкрепата-радвам се че съм те вдъхновила значи съм си свършила работата-накарах поне един човек да мисли...и да види че всеки може-стига да иска

хора вие сте като машини за стихове, човек не може да ви смогне (особено детенцетоооо) ... аз не чета толкова бързо, колкото вие пишете току виж сте станали по прудоктивни от дядо Вазов ...

нали кво да праим...отвътре иде... поздрави и си ми обещал да дойдеш да ти пусна Уайтснеййк някоя вечер,например четвъртък,петък или събота,но ти си знаеш ;р

само да ми минат изпитите и задължително ще дойда. тая сесия ще е от тежките...

..........

първо- нарочно е театри...може да е пародия на тема в тоа същия раздел...
второ-ние сме си романтични-тва че ти не си,си е твоя работа...
трето-айде цитирай откъде точно съм краднала,щото ще ми е много интересно да кажеш...
четвърто-никой не е казал че съм много велика,и че пиша перфектно-пиша си точно квот си искам,и кат не ти харесва-не чети
пето-може и да имам комплекси-но поне си признавам...и поне отвреме навреме съм в реалността
шесто-ае да пораснем и свамата и да спрем да се заяждаме,че вече скучно става...