Bulfleet.com - Official Forums

Няма любов има само интереси!

shadowface написа:Цитат(shadowface @ Jan 18 2010, 16:21) Няма любов има само интереси!

и интереса е там където е интереса знам


ама не си ли чувал за хора които първо се женят после правят кариера само пример ти давам

federaciq написа:Цитат(federaciq @ Jan 18 2010, 19:00) и интереса е там където е интереса знам


ама не си ли чувал за хора които първо се женят после правят кариера само пример ти давам

Федерация какво разбираш от любов?Колкото булфа ли разбираш

Darth Sidious написа:Цитат(Darth Sidious @ Jan 20 2010, 10:18) Федерация какво разбираш от любов?Колкото булфа ли разбираш

достатъчно за да не искам да знам повече ама не ми се разказва за личния ми живот няма да ти е интересен

Ха, намерих сравнително нова тема, където да наспамя без да ми се кара колегата
Като ми поостане време ще се метна сериозно да чета какво сте писали цяла година, и за да не е тотален спам - мнението ми за любовта: биохимия. Човекът е толкова прекрасна машина

Влюбен съм, пък не искам. Голям проблем, днеска за пореден път ми се скофти настроението от този факт. Защо пък трябва да обичам точно нея? А де, не може ли просто така никой да не харесвам, да се държа като другите - карат ги наред. Защо трябва да съм с такива виждания за живота - защо за мен всичко в тоя свят трябва да е красиво, защо, защо, защо... А толкова ли е хубаво всъщност да си влюбен, бе. Нали е по-лесно да не обичаш, да не очакваш от никого нищо - така няма как да се разочароваш от който и да е. Та нали, ако не обичаш няма как да бъдеш наранен и всъщност аджеба как някои хора са така или поне си придават вид, че не си слагат нищо навътре, че нищо не ги засяга.
Преди няколко дни всъщност си мислех затова и разбрах, че повечето хора са разбрали, че са прекалено млади, за да градят живот и са във възрастта да си го живят. Да, съгалсен съм с тях, но в крайна сметка не мога така. Не съм такъв човек, просто не съм. Не мога да кажа на някого, че го обичам, а всъщност само да го харесвам. Не мога да убеждавам някого, че е единствен за мен, щом не е. Не мога да чувствам така, както чувстват останалите.
И тогава любовта става едно неудобство. Любовта се превръща в нещо нежелано. Значи искам само да я харесвам, искам единствено да ми е симпатична най-много. А всъщност съм влюбен. А дори не знам дали съм влюбен. Мисля, че съм влюбен. Не искам да й го кажа, защото пък естественото продължение ще бъде с лош край. Затова бих предпочел да не изпитвах такива чувства. Колко ли им е лесно на хората, които не допускат никой до себе си. Всеки би си помислил колко им е трудно. Но пък в същото време им е много лесно. Не се привързаш за никого, не ти пука за никого, не те интересува никой, от когото нямаш интерес в тоя живот. Тоя може да ти осигури секс - с него съм. Тоя може да ми осигури пари, подаръци - с него съм. тоя може да ти осигури дрога - с него съм. То може да ти осигури работа - с него съм. Тоя е някъв си там, дето нищо не може да ми осигури - а сектир.
Всъщност мислех и стигнах до извода доста отдавна, че сексът е удоволствие, а любовта е щастие. Всъщност мислех и че хората, поне някои, оценяват своето щастие по удоволствията. На моята възраст това е нормално. На тая възраст е нормално да обичаш някой, защото си с него, а не да си с някой, защото го обичаш. Обичам истинските неща в живота. Обичам стойностните неща в живота. Вярно, да, ако ме видите ще кажете, че съм тъпак, идиот, простак. Може би и отчасти съм. Но в същото време обичам нещата в живота, които са.., обичам красотата. Колко е красиво да кажеш на един човек, че го обичаш тихо, тайно, нежно докато сте заедно, а не да лепиш транспаранти навсякъде и да провъзнасяш на всички. Колко би било красиво да обичаш някого и той да те обича, а никой друг да не знае. Дори и хората, които ви познават страшно много. Колко много красота има на света.
А в същото време, разбрах, че не проблемите убиват любовта, независимо от това, дето говореше бившото гадже. Любовта я убива ежедневието. Не ограниченията, която налага, а простото ежедневие, еднотипността, сивотата на простия елементарен живот, който всички ние живеем. Факта, че когато се събудиш на сутринта си до същия човек, до когото си бил предишния и до когото ще бъдеш утре. Когато се гледа отстрани е красиво. Ако го живееш е скучно, отегчително, неприятно. Знам го и аз. Дори е отегчително да правите едно и също нещо. Отегчително е само да говорите. Еднотипно е, глупаво е, омръзва. Да... Излизаш днес с някого. Излизаш утре отново със същия човек. Другиден се водите на дискотека. По-следващия път на кръчма. Отивате на екскурзия заедно. Правите разнообразни неща, които пак омръзват. Всичко омръзва. Живота е еднотипен, прост. Живота е отегчителен. Стига да не откриеш човека или дори да кажем хората, за които си струва, с които всичко това няма да ти омръзне. В случая говорим за ЧовекъТ, с главно ч и т. Говорим за някого, който няма да те отегчава до смърт. говорим за някого, пред когото няма само да клониш глава и той няма само да ти заповядва или да ти приема каквото му кажеш. В този момент осъзнавам, че аз съм никакъв. Осъзнавам, че ако обичам някого ще прекланям постоянно глава. Че колкото и въображение да имам все някога ще се изчерпан в разговорите, комплиментите, обясненията в любов. Осъзнавам, че съм такъв човек - просто си обичам. Обичам силно, но не знам какво да правя с тази любов.
Всичко е толкова объркано, излишно и гадно. А защо по дяволите трябва да съм такъв. Защо трябва да обичам, щом не искам. Защо трябва вътрешно да желая да си променя отношенията с един човек. Защо все пак не мога да й кажа нищо и защо всеки път като я видя ми става тъпо. Защо пък в същото време когато не мога да я гледам съм в пъти по-нещастен. Защо когато я видя до друг, просто не приемам, че никога не би искала да сме заедно, а вместо това ми става тъпо.
Човекът е такава удивителна машина, която никой не може да контролира или пък разбира напълно. А колко е ужасно, когато тази машина започне да се държи сякаш сама мисли и започне да се движи не в посоката, в която е насочена.

Истинската любов не може да говори, защото истинското чувство се изразява по-скоро с дела, отколкото с думи. /Шекспир/

имало доста лирични души в това киберпространство... да не повярва човек
Любовта е пламъче, което постоянно се люлее от вятъра на непостоянството

Любовта е като пица… Хахахха!

Любовта е трън в очите на гледащия!!!