" Вратата към двореца със спомените на Д-р Ханибал Лектър се губи в мрачните фълбини на мозъка му и към нея има резе, което можем да намерим само пипнешком. Зад този прелюбопитен портал се разкриват необятни и добре осветени пространства в ранен барок, както и коридори и зали, които по броя си могат да се мерят с музея Топкапъ.
Навсякъде е пълно с експонати, подредени на подходящо разтояние един от друг. Всеки от тях е свързан със спомени, отвеждащи към други спомени и тъй нататък, в геометрична прогресия.
Пространствата, отделени за най-ранните години на Ханибал Лектър, се отличават от останалите по това, че тук има твърде малко архивни материали. Някои от тях представляват сцени - фрагментарни като чирепи от Атичеса рисувана керамика, слепени с едноцветен гипс. В други помоещения се чуват звуци и долавят движения на огромни, борещи се с мятащи се в тъмното змии, осветяване за кратки мигове. Жалби и писъци изпълват някои места в участъците, недостъпни за самия Ханибал. Но в коридорите е тихо, а за който пожелае, има и музика. "
Пролог на Томас Харис в "Ханибал Лектър - Зараждане на злото"
Ако искаш, може да си поиграем с мозъци
