Моите съболезнования

[debnadaviebna]

зеленият път от 2 залавяния за по 1-2 часа до 90 страница, а майка ми сдъвка обществото на мравките и го изплю, чакам да пипне и следващата книга
а пък ние как го обърнахме на спамец

[expendable]

.....

[CRACK_rules]

Евала евала тва последното ми хареса
ще има ли нещо ново ?

[WhiteSnake]

както винаги ... не може да се очаква какво ще напише Линкин Парк, в което е и чарът й - тотално различна и непредсказуема брао

[flipmode]

сега пък и произведение в мерена реч... охохох удари ме в земята остава да го беше написала и с ония странен език от СОС аахаха

[paknovnick6efe!]

Инсомнията на един народ. Дай, БОЖЕ, всекиму...


Понякога ми казват да отивам да спя. Може и да са прави - безсънието е старческа болест. Защо тогава? Нямам и седемнадесет. Но все пак за мен това не е прокоба и нещастие, а съзнателно предизвикано състояние. Защо и как? От сън спомен няма. Винаги съм обичала да сънувам, тъй като мога да си манипулирам сънищата, плюс че са цветни, с миризми, музика и всякакви други екстри. Местя си камерата, изобщо... забавно е. Но и наркотично. Това ме притеснява. Задълженията към организма ме притесняват. Храненето, спането (за малко да напиша спаменето), снабдяването с вода... разбира се, това може би показва определена автодеструктивност или някаква патология на съпротива срещу всичко, но за мен не е така. Единственият начин човек да бъде конструктивен е, когато е докаран до лимита на физическото си оцеляване. Единственият начин да използвате... използваМЕ възможностите си на максимум е, когато сте...СМЕ докарани до ъгъла. Най-много грешки правя след дълъг сън и обилна храна. Най-бавно мисля, когато съм на 'максимума' си. Парадокс.
Естествено, но на какво друго се основава светът, животът... съществуването, ако не на парадокса? Търсите си Господ (произлиза от господар, приемете го така) - ето ви го - Парадокса. Естествено, това не е Бог, а просто Dios, dominium, господарят ви. Създадени от и подчинени на него, а да избягате от него е парадоксално, така че пак не се брои. Господарят Парадокс. Можете да си го представите и като секси цицореста мадама и да го наречете Фортуна - 'Както ви се харесва'. Не е в това въпросът. В какво тогава? Знам ли, вече имам отговора, ако открия и въпроса, двете ще се нулират и ще се появи нещо още по-сложно. Безкрайно, циклично търсене на въпроси и отговори... не, не е това. Не е въпрос, а урок, научен с времето... хубава песничка. [Good Riddance (Time Of Your Life)] Което в опит за превод ще рече - Добро измъкване ( Времето на живота ти). Странно звучи. Парадоксално. Как така е добре да се измъкнеш от най-готиното време в живота си?
Та това е естествено - това е човешката природа. Явно е закодирано в гените - ако ти е прекалено хубаво, махни се. И това ме връща на темата ми - правилно решение е! Ако е прекалено хубаво, ще те накара да деградираш, ще ти попречи да се развиеш. И за това и не лягам. За това ще гледам филм, който съм гледала много пъти, само и само да съм будна. Защото сънят е прекалено хубав. Но заспал народ лесно се управлява. А ние не трябва да сме заспали. Трябва да се събудим. Да почнем да страдаме от безсъние, докато очите ни започнат да кървят. И тогава може би ще ни е хубаво, че сме сътворили нещо заедно.
It's something unpredictable, but in the end it's right
I hope you had the time of your life
[То е нещо непредвидимо, но накрая се оказва правилно
Надявам се че имахте времето на живота си]

[paknovnick6efe!]

Следва: Най-РОМантично-мистичната глупост, която съм писала. Enjoy or just get some joint, та да я издържите ;]


Благодарност

Дъжд, трудна видимост, някаква тежест в гърлото, бе, изобщо, приятно време за самосъжаление. Слънцето се стапя полека в морето, облаците с дъжда са точно над мен. Поглеждам нещастно зад себе си – опустошен град, с все още димящи останки, малко огън тук-таме, но той бавно гасне под неумолимия напор на тежките капки. Бавно, но сигурно. Със същата обреченост, с която морето бавно поглъща светилото... с която ме зове бесилото. Йо-хо, йо-хо, пиратски живот за мен! Съдържимото в бутилката бавно намалява, със същата мързелива безпощадност, без никакъв шанс за оцеляване.
А залезът – красив и величествен, предшестващ като придворен моята господарка – черната нощ, която настъпва неизбежно и мързеливо, но не по-скромно...
Миризмата на морето, съчетана с вонята на ром, се превръща в самото съвършенство – ин и ян, преплетени, ужасни и обаятелни, омагьосващи, като сумрака...
Естествено вятърът в косите си върви заедно с другите екстри, като например рома и старите дрехи. А дъждът се сипе ли сипе, на едри, потискащи капки. Докато гореспоменатото питие изчезва на едри, ободряващи глътки. Но днес живителната му сила надали ще помогне. И все пак опитите продължават.
Магьосническото време започва, луната бавно се издига на хоризонта, покривана частично от облаците, също като мен – от старите дрипи. Възцарява се тишина, тъй като морето остава спокойно, вятърът – само лек детайл, непредвещаващ буря. Венера също се показва рано – сияйна и мистична, в седми дом – Везна. Една от най-вълшебните нощи, толкова редки, но толкова чакани... сякаш самото очакване е най-важната част, като приготовление преди празник...
А студът постепенно се промъква – неканен гост на пищната трапеза. И все пак - стар познайник на всеки моряк, очакван и донякъде приятен. Телесната обвивка започва да изстива, а духът полита – напред и назад, отвъд времето и пространството, близо и далеч...
Усещането се размива, сетивата спират да разбират доловената информация. И тогава започва чувството за дежа-ву, нещо, вече видяно. И чуто. И усетено. Преди много време. Или по-точно СЛЕД много време... И тогава отворих очи, изключвайки настоятелната аларма. Новият шанс ми бе подарен. Благодаря на нощта.


Край.


P.S. по-хейтърската част от шизофренията ми твърди, че не е от тоя квартал...

[Zap]

Ако и моите шизофрении бяха такива щях да се гордея с тях


С други думи БРАВО!

[expendable]

...........

[paknovnick6efe!]

Супер! :] Ще бъде чест за мен