"... - Я кажи, Веничка, все пак какво си си купил? Страшно ни е интересно!
- Разбирам, че ви е интересно. Сега, сега ще ви ги изброя: първо, две бутилки кубанска по две и шейсет и две всяка, което прави общо пет и двайсет и четири. След туй: две четвъртинки руска по рубла и шейсет и четири - станаха пет и двайсет и четири плюс три и двайсет и осем. Осем рубли и петдесет и две копейки. И някакво червено вино. Сега ще си спомня. Да, розово с повишен градус за рубла и трийсет и седем.....
...
- Каква логичност на мисленето! Това ли е всичко?! Това ли е всичко, което ти трябва, за да си щастлив? И нищо друго ли не ти трябва?
- Как тъй - нищо? - казвам аз, докато се качвам във вагона. - Да имах повече пари, щях да си купя няколко бирички и две бутилки портвайн, само че. . . "
Само като го чета това усещам как главата ми запълва стаята.

Така че :
".... Поръсете със замфуор.
Прибавете една маслина.
Пийте... но... много внимателно... "
