Bulfleet.com - Official Forums

Банг,банг биеха куршумите по ламарината на джипа.Карах по периферията на источния фронт.Возилото се мяташе насам натам по дупките и откъртените бетонни плочи от сградитите.Обстановката беше сива.Направих един завой и влязох в наша територия....ай ай ай турски взвод напред,ако изобщо това стадо можеше да се нарече взвод.Дадох на задна и се върнах на завоя.Зад мен искочиха три говеда приклекнали с автомати в ръце,насочени към мен....професионалисти....Аз вдигнах ръце,стъпих на седалката.
--Джа ха му!--извика ми нещо,аз направих крачка напред и стъпих зад втората картечница,хитра усмивка после картечен огън,отнякъде един куршум се заби в десния ми крак.Аз се олюлях,после видях първия взвод да стреля по мен,скочих на предната картечница и им видях сметката,добре,че излязоха един по един зад ъгъла.Скочих зад волана и тръгнах към наша територия.Ай ай ай АЙ! Танк! От къде се появихте!Тия копелета са навсякъде.Този път дадох газ и профучах покрай танка.Бях се свил като костенурка на седалката,та да не ме гръмнат.А джипа вече пушеше под капака,изпонадупчен.
Преличах на прегърбена баба,карането ми беше едно такова на зиг-заг,пък и само с един крак натисках педалите.Изведнъж една ракета профуча покрай мен.
--А?!--БУУМ!!Джипа се превъртя във въздуха,колко грациозно,после се заби в стената на един блок и падна с главата на долу,тоест върху мен.
--Дявол го взел.--волана се беше забил в гръдния ми кош,от челото ми течеше кръв,от ръката ми стърчеше някакво парче метал.
--Дха му за ха ха.--чух приближаващи гласове.Опитах да се измъкна,хайде тъпа смачкана консерва.Извадих ТТ-то и гръмнах волана,после се изтърколих на земята,при което парчето метал се заби още по надълбоко.Видях няколко крака на турци.После видях откъснатата тежка картечница пред мен.Взех я и се търкулнах настрани тъкмо пред говедата.Бам,бам,бам,бам,бам.Стовариха се като чувал с картофи.Аз изпълзях в най-близката сграда,тази в която се разбих.Аптечката ми остана в раницата,на покрива на онази сграда,зедно със снайпера ми.И така превързах се с парчета плат,парчето метал извадих с едно рязко движение.После си завързах една лента на главата стил Рамбо и презаредих ТТ-то.Странно не дойдоха още турци.и по-добре.Ако преценката ми беше вярна между мен и Ботъл имаше поне три километра,а къде е наша територия вече си нямах идея.Навсякъде се разнасяха изтрели и експлозии ,но не виждах българи.Трябваше да стоя далеч от улиците.Качих се на третия етаж и влязох в един апартамент.Излязох на балкона.Отсрещната сграда беше на един скок разтояние,ама как се скача с един крак.Та,извадих една врата от пантите и и я подпрях между двата балкона,после си излазих отсреща.Вратата се стовари на улицата долу,точно върху един мургав гъз.Отново учудена реч,после тръгнаха към входа на блока.Аз разбих няколко врати и излязох на покрива на жилищната сграда.Добре че,блока беше от онези дълги с по 5 входа.Та затичах и се скочих на следващата част.Отворих капандурата и влязох в таванското помещение.Огледах мрака,имаше трупове на български войници.Ах,гадовете.Отворих вратата.От долу идваха много турци,викаха и тропаха по стълбите.Ай ай ай.....

даваи само във същия дух. тия нашите къртят

dido_ber написа:даваи само във същия дух. тия нашите къртят

Е пък българи сме все пак !!! То ако България не победи кой друг ? Ние сме корав народ, дори и американците да ни нападнат пак ще оцелееме, така че напред българииии !!!

Набързо си пресметнах шансовете.Капандурата беше на високо,за да скачам по нея.Турците бяха много и добре въоражени,за да ги избия.В стаята беше тъмно.Та легнах на пода до един истински труп на български герой и се престорих на умрял.Долу турците претъсваха всеки апартамент,на всеки етаж май съм ги ядосал с нещо.Тряс! Вратата се отвори.Един грозен мамут влезе в стаята.Огледа труповете,после видя капандурата,отиде до нея,спря се и започна да я оглежда....като през това време седеше върху крака ми!!Стисках зъби и си траех.Онзи изсумтя отново и си излезе.После взода се изнесе от блока на някъде.Слава богу.Аз станах и слязох по стълбите до първия етаж.Отвън минаваха разни патрули.Окупатори гадни.Погледнах през разбития прозорец на вратата и видях три патрула.Беше следобед погледнах часовника си 16:00,нямам време да чакам ноща,до тогава Бутилката може да пие ракия с невидимия хор.Слязох в мазето на блока,добре че идиотите бяха разбили вратата вместо мен.Слязох в кридора с мазетата.Влязох в първото,беше пълно със строителни материали,взех един чувал с цимент и го подпрях под прозорчето,после си проврях главата през правоъгълната дупка.
--Ъъъх всеки.....който гледаше....би си помислил....е съм дебел.--хоп измъкнах се навън.Намирах се в малка уличка между два блока.Имаше малка градинка с пейки.На една от тях,стояха двама червени и пиеха турската си гадост.Промъкнах се зад тях.Извадих ножа си.единият от ляво-замахнах с ножа и направих разрязващ удар през грълото му,така ,че да разкъсам сънната артерия.Другия който се беше панирал,както и всеки друг,които види как колегата му пръска кръв по лицето му.Обаче се сети да се изправи и да дигне пистолет срещу мен.Бързо го прегърнах,так,че ръката с пистолета да се вдигне във въздуха,а през това време забих ножа в гръбначния му стълб.Пуснах го на земята при другия.Погледнах винтовката Хатсан.Поклатих глава и продължих към края на блока.Погледнах зад ъгъла,нов патрул.Трябва да съм далеч от улиците.Само да прекося тази и ще се движа през сградите.Двама турци с калашници на рамо и дрънкаха нещо и вървяха към мен.Хъм...погледнах нагоре.Бях под един балкон.Скочих нагоре колкото можах и се хванах за железния парапет.Набрах се нагоре и се прехвърлих на него.Долепих се до стената така,че патрула да не ме види на връщане.Минаха и заминаха.Върнах се отново на земята и прекосих улицата докато не гледаха.Минах покрай кофите на ъгъла и...МЯУУУ!!!Хъсс!Настъпих една котка по опашката.
--Шшшт,гадно коте!Ей сега ще те довтасат ония красавци.--Скочих в контейнера на ъгъла и се зарих с буклуци.Пфу!Стоях така може би пет минути,след като никой не разрови буклука.И така влязох в блока.Охх само как вонях.Огледах етажите,после се качих на покрива.Имаше прашни тавански помещения.Влязох в едно,след силен натиск на прогнилата врата.От там излязох на покрива.Вятърът духаше силно.Изведнъж една от керемидите до мен се разби на парчета.Не седях да се чудя какво става а хукнах по покрива.Снайпериста стреляше по мен,като керемидите около мен се чупеха на парчета.Спуснах се и се размазах на върха на три ъгълния покрив.Веднага станах и продължих да бягам.Фляс!Керемидата под крака ми се разби,подхлъзнах се и започнах да се търкалям по покрива надолу към ръба.Добре,че беше от другата страна ,а не при снайпериста.В последния момент се хванах за улука.Хоп!Увиснах надолу.Погледнах под краката си.Долу имаше няколко турчина.Между мен и съседния блок имаше малка уличка,на нея бяха турците.Да скачам на мога,да се набера не мога,да вися не мога,да се пусна не мога,а и не искам....транк.фрас,скръц.Какво пък сега?Улука се откъсваше,хванах се с крака за тръбата надолу.Трас!
--АА!!--паднах назад,стиснал здраво тръбата.С гръб разбих един прозорец и се приземих в следващия блок.Ох.гърбът ми...

Изправих се.Намирах се в някаква баня.Излязох от нея и прекосих апартамента.Отворих вратата и погледнах стълбите.Долу се чу удрянето на вратата.Притаих се на стълбите и насочих пистолета към долния етаж.След известно тропане и шаване един грозник се появи на стъпалата.Дум!Падна с дупка във челото.Погледнах ръба в края на стъпалата.Една винтовка лекичко се показваше,ама така хитро...съвсем леко излизаше дулото.Изведнъж хоп!Появи се цялата пушка заедно с една грозна мутра.Ама мене ме нямаше там.Бях на парапета на стъпалата за петия етаж.Дум!Отгоре и онзи в главата.
--ХААА!!--изкочиха двама идиоти с калашници и разтреляха стълбите и вратата на апартамента.Дум!Прикрих се.Дум!Слязох тихо по стъпалата,завих зад ъгъла и...Фрас! Един приклад ме удари в корема,после по гърба и аз паднах на земята.Онзи ме изрита в корема.Аз се обърнах по гръб и ми изритах един в пакета.Онзи както се беше привил хвана автомата,които аз ритнах настрани.Хванах го за яката говедото и го преметнах на земята.После му забих няколко юмрука.Онзи ме изрита от себе си и хвана калашника.Аз се метнах на второто стъпало и избегнах изтрелите.Бам,бам,бам,бам,цък,цък,цък.Свършиха му патроните.Оня почна да рови за пълнител когато аз се метнах през парапета с нож в ръка.Видях му сметката.После слязох на първия етаж и отворих вратата на гаража.Моя блок беше същия.Огледах големия мрачен гараж.Я виж ти една ладичка си седеше самотна.Нее...поклатих глава,а може би.....огледах се.Потършувах насам натам из апартаментите и се върнах с едно шише от лимонада и една тръбичка.Отворих капачката на резервоара и източих бензина.После качих бутилката на третия етаж.Влязох е един апартамент.Двата блока се допираха.Та сложих бутилката до стената.Прикрих се зад ъгъла и извадих ТТ-то.Сложих нов пълнител и се прицелих в бутилката.Дум!БААНГ!!Метнах килима върху пламтящия под и отидох до малката дупка в стената.Погледнах през нея около пламтящите тапети.Навън се виждаше един прозорец на баня.Прекалено малък за да мина през него,но до него имаше климатик.Скочих от дупката и се хванах за него.С един крак стъпих в прозерац с другия на климатика.От там се набрах нагоре по каменната архитектура на блока.Едно такова като перваз с разни завъртулки.Като стъпих целия на него се долепих до стената.Започнах да се придвижвам към края на блока.Назад от главната улица.Изведнъж камъка се разпадна останах на един крак.Минах над дупката и замалко не паднах.Селд като стигнах до ръба.Видях какво има зад блока.Една малка градина заградена от трите блока.Отзад нямаше каменна част,а от четвъртия етаж не ми се скачаше.Върнах се назад,през дупката и отидох в предната част.Над главната улица.Тук имаше по голяма архитектура.Стъпих на нея.Чудя се дали изглеждам подозрително?Нее.... Пред мен имаше прозорци,големи,можех да мина през тях,а над мен беше улука и покрива.Влязох в големия апартамент с четири прозореца.Отидох до последния и от там излязох отново на каменния перваз.От там се качих на покрива.Огледах улицата.Беше ми позната.В края и беше завоя където изпадна Бутилката.А до него имаше една срутена къща,е поне едната стена се държеше.Странно не помня да е била разрушена преди......Ботъл,тва е негова работа.Огледах улицата.В края имаше един малък пост,няколко турци тежка картечница ,бодлива тел,чували с пясък.Трябваше да стигна до завоя.Затичах се по покрива и скочих в един закрит балкон на следващия блок.Леко ударих стъклото с рамо и отворих вратата.Влязох вътре в апартамента.Вътре имаше хора.Разни семейства се бяха събрали.Някой лежаха завити в стари одеала,някой говореха за нещо,в ъгъла една майка беше гъшнала малкото си момиченце и му говореше за неща по приятни от войната.Аз огледах хората,после се завъртях и им показах лъвчетата на униформата ми.
--Какво те води насам синко?--каза един господин като измъкна от прокъсаното си одеало.
--Само минавам.--и погледнах вратата.
--Няма да разбиеш и нея нали?--и той се закашля силно--Тази война ще ме умори....незнам дали ще доживея края и--каза той.Аз му помогнах да си седне обратно.
--Имам един автомат тук.Ние не сме войници,на нас няма да ни помогне,но на теб може да ти е от полза.--каза той и ми посочи един шкав.Аз го отворих и измъкнах един калашников.До него имаше и два пълнителя.Сложих го на рома и тръгнах към вратата.Онзи господин взе нещо от момиченцето и дойде и при мен.
--Ще ми направиш ли една услуга.--попита той.
--Да?--той ми даде един 9мм зареден патрон.
--Това беше последния патрон на баща й.Искам да го изстреляш в някой проклет турчин.--погледна към момиченцето,после мушна патрона в ръката ми.
--Ще го направя.--после излязох от апартамента,прекосих блока и стигнах до последния изход малко преди завоя.Имаше барикада.Няколко тежки картечници,чували,танкови прегради тип"Снежинка".Имаше около седем прасета.Ох ще трябва да ползвам автомата.Сложих пълнител и заредих първия патрон.После леко отворих вратата на блока,бях в гръб на картечниците,но точно срещу трима гада.Та показах се и дръпнах един картечен огън,двама ,които си седяха ги гръмнах,трети се скри зад едни варели,картечарите се прехвърлиха зад чувалите.Ех да имах гранати.Няколко куршума се забиха във вратата и разбиха прозореца.Легнах на пода и леко се показах из вратата.Бам,бам,бам,бам оцелих онзи зад варела.Изведнъж куршуми се забиха на главата ми,отряда от барикадата в началото на улицата се беше домъкнал.Изведнъж от прозорците на блока започнаха да стрелят по тях,един червен се строполи на земята.Другите се ошашавиха и се прикриха зад кофи за буклук,аз също започнах да стрелям по тях.Смених пълнителя и се върнах на картечарите,разстрелях чувалите.Останалите живи от барикадата влязоха в блока до барикадата.От там трима стреляха през вратата.Свалих единия картечар.Бях в лоша позиция.Стреляха ме от две страни.Презаредих автомата,изтрелях няколко откоса по онези в блока,един раних другите се прикриха,тогава хукнах през улицата.Стрелях по гадовете та да си седят долу,за първия отряд се погрижиха хората от блока.Въртях се и стрелях незнам дали въобще уцелих някой поне да ги стресна.Прекосих улицата и се метнах в разрушената къща,усетих как около мен прехвърчаха куршуми няколко се забиха в стената и откъртиха парчета мазилка.През останките от вратата свалих картечаря и изпразних двата куршума по ония в блока.Турците от първата барикада лежаха разстреляни на асфалта.Двамата оцелили от втората,като чуха многото изстрели се оттеглиха на някъде през задните входове на блока.Чух нещо зад мен.Обърнах се към срутените стени,падналия покрив и многото прах и изпотрошени неща.

Дзверо се изказа в мойта тема, ма и на тази подхожда:
-КОйто си гоможе, си го може

БТВ само твойто мнение не съм видял за Сенките, Вълчо

Йо,много здраве на всички фенове на разказа.Следващия пост се очаква утре или други ден.Айде пускайте мнения от време на време,за мотивация и да видим да не се отпуснем някъде.

2 Додо -- Сори дог,като имам време ще седна да го прочета.Пиша три разказа на единия зацепих...абе мани.Обещавам да го прочета скоро.

разказът е мнгооо добре. Само дето нашите хора няма ли скоро да стигнат до своите ? Пък интересно София ще озеле ли ? Само дето ако продължават да пият със съ6тия дух не знма дали скоро ще могат да ходят

Ша пиим бе, как нема да пиим Благодаря за много мнения в темата на всички фенове на разказа!


**********************************************************


Черно и тихо. Нещо ме притискаше и не ми позволяваше да дишам добре. Опитах се да отворя очи, но разбрах, че всъщност вече съм ги отворил. Какво се беше случило? Къде бях? Беше ли оцеляла ракията? Все наболели въпроси. Отговорът на последния въпрос беше не, за другите не знаех. Лежах си без да имам сили да помръдна. Пък и защо да го правя? За да ме пленят проклетите турци или да ме разстрелят като куче? По-добре да си остана тук.

Не знам колко време прекарах, преди да чуя какъвто и да било звук. Изведнъж - изстрели, много изстрели. Какво ставаше? Да не би нашите да завземаха позицията. Изведнъж ме обзе ярост. Каквото ще да станеше, щях да вземе поне още една рязана свиня с мен! Стягах и разпусках мускули отново и отново, усещах как поддава преградата пред светлината и въздуха. След малко кръвта се завърна в крайниците ми и се почувствах достатъчно силен, за да пробия.

Надигнах се и около мен се посипаха камъни и пепел. Изправих се с усилие и се загледах в опустошението около мен. Точно срещу мен стоеше Зийк и се пулеше.

-Какво се пулиш бе, не си ли виждал човек, надигащ се от мъртвите?
-Е,е,е,е,е,е...Ебати.
-Благодаря ти, че се върна за мен. Много ми беше неприятно да лежа отдолу на тихо и тъмно.
-Знаеш ли, като те видях да се надигаш така от пепелта и отломките се сетих за нов прякор - Феникса. За по-кратко - Фекс.
-Определено звучи по-престижно от Бутилката. Някак си обаче си бях свикнал. Все пак, да бъде Фекс.
-Да бъде. Нямаш си на представа колко се радвам да видя, че си жив.
-Да ти кажа, и аз се радвам. Я, това на рамото ти калашник ли е? Давай го насам. Ще ти намерим пушка, тука по околните блокове имаше няколко снайпериста, един от тях беше със снайпер като твоя. Как беше... а, да. Драгунов.
-Чудно! Да вървим.

Десет минути, 7 свини у 9 патрона по-късно Зийк се сдоби със своя снайпер. Слязохме от блока и тръгнахме накъдето си мислехме, че е летището. Прогнозите преди битката бяха, че летището ще се държи най-дълго и че ще се използва като сборен пункт ако външната защита падне. Вървяхме по обсипания с отломки тротоар предпазливо, като се придържахме към сградите за прикритие. Мярна ми се фес и му откъснах главата с калашника, секунда след като Зийк му беше пръснал сърцето. Замалко.

-Осемнадесет на шестнадесет - отбеляза Зийк.
-Чист късмет...

Продължихме. Тъкмо, когато си мислех, че късметът ни не може да продължава вечно, иззад един ъгъл ни се опули дулото на танк. Ай. Светкавично скочихме обратно, но снаряд не последва. Върнахме се. От танка се разнасяше странен металически звук. Я, гледай ти. Промъкнахме се предпазливо и внимателно отворихме долния люк. Вътре имаше само една свиня и хъркаше шумно. След малко металическият звук спря. Изхвърлихме трупа и подкарахме танка към летището. Тези свини освен лоши войници били и големи идиоти.

Затворихме люка и огледахме консервата.Танкът беше Аржън МК1.Седнах на мястото на шофьора.Бръм...бръм....а така запали.Пуснах спирачката,превключих на първа.Потеглихме.Дръпнах лявата ръчка,веригата спря и завихме на ляво.Излязохме на една горе долу широка улица,заобиколена от сгради.Това беше пътя към аеро гарата.Феникс зае мястото на стрелеца.
--Как се стреля с това чудо?--попита той.Изведнъж видях един танк,паркиран със задницата към нас.Аз дръпнах спирачката и отидох при Феникс.
--Такаа,първо стабилизаторите,сега да извадим снаряд,готово,пъхаме и затваряме,координати не ни трябват,завъртях оръдието към танка,1,2,3 ОГЪН!--ДУМ!!БАААМ!!! Взривихме танка.
--Лесна работа.--и Фекс презареди.Дръпнах спирачката и потеглихме напред по прашната улица.Изведнъж пред нас изкочи един червен с РПГ насочено срещу нас.
--Картечницата!--извиках на колегата,танкист.
--Тва па къде е?--
--До оръдието!--
--Тва ли?--
--Давай!--и като даде.Разпарчетальоса турчина.
--Пфу.--увеличих подаването на гориво и превключих на втора.
--Отваряй си очите.Тия са големи хитреци!--казах му аз.Дизеловия двигател бръмчеше с пълна сила.Пуснах двете ръчки на веригите,оставих на втора и се качих на командирското място,отворих люка и погледнах мавън.Сгради,два танка,една кола,изведнъж един куршум рикошира от бронята.ФИУ!Прибрах се в танка.ДАН!Фекс стрела по единия странично паркиран танк и му разби дясната верига.Другия стреля по нас,но в последния момент дръпнах дясната ръчка и влязохме в една малка уличка.
--РПГ напред!--казах аз,гледайки през малкото "прозорче" на шофьора.
--Не съм презаредил.--каза той,дръпна ръчката на зарядния блок,сложи снаряди,затвори и отново дръпна ръчката.ДАН!!Взриви входа на един блок от където се подаваше една червена ракета.
--Следващия път няма да имаме толкова време!--казах му аз.
--Ти само си седиш там и ми опяваш!--каза той,докато вадеше нов снаряд.Изведъж една ракета се заби пред танка и вдигна пръст във въздуха.
--Как да вдигна оръдието до третия етаж?!--каза Фекс,втора ракета се заби над веригата ни.Ох.....излязох от люка и хванах станционарната картечница,завъртях я и бам,бам,бам,бам,бам.
--Гледай пътя!!!--танка размаза една изоставена Лада.Скръц,тряс,прас.Фекс отиди нам ястото на шофьора.
--Мамка му!Защо никои не ме е научил да карам танк!--
--Виждаш ли написа"Fuel feed" бутни ръчката нагоре малко.После превключи на трета.--казах му аз.После продължих обстрела по прозорците.Много куршуми взеха да рикошират по покрива и аз се прибрах.Отидох при Фекс и дадох на автоматично сменяне на скорости.Изведнъж от една уличка излезе един танк.Същия,които не ни оцели.
--СТРЕЛЯЙ!СТРЕЛЯЙ!СТРЕЛЯЙ!--карахме към врага на трета скорост.Фекс затвори капака на прозорчето си.Аз със скок се вкопчих за контрола и стрелях.ДАН!!!Танка силно се разтресе,мушнах още един снаряд,дръпнах ръчката,ДАН!!!.Погледнах през така да се каже перископа.И.....предницата на танка ни беше странно разкривена,и туко що подминахме един пушещ танк.
И така напред към летището.



*******
Извинявам се за краткостта на поста.Феникс ти си наред.Незнам кога пак ще мога да пиша.Училище......