....със Стейси се прибрахме да починем, но не успях много....още рано сутринта скочих и реших да заминавам, но Стейс ме усети и двамата слязохме надолу към сервиза. След малко влязохме в сервиза и видяхме колите - Вижън ги беше направил чудесни. Обясни ни набързо какво е сложил и ни даде ключовете заедно с новите ключодържатели на сервиза. Пратих го да поспи, имаше нужда от това. Стейс реши да се разходи с новата си кола, а аз реших да огледам някои неща по моята....Извиках един от техниците и му казах:
- Ще можем ли да сменим разположението на минигъните, искам да оцветя колата, а така не се вписват. Ако може просто да влизат навътре и да излизат заедно с капака?
- Ще стане, нещо друго ще променяме ли?
- Ами сложи две автоматични картечници в предната броня, а ако можеш и смени капака на двигателя със по-спортен...също ако можеш направи и задната броня с хидравлика, може да се наложи......
- ОК, имаш ги до час и нещо.
Кимнах и излязох да хапна нещо, забавих се и когато се върнах исканите промени бяха налице.Вече можех да си поиграя на художник.....
Нарисувах на предния капак нещо като "басейн", в който обаче имаше лава, която от своя страна вървеше по нарисувани канали, обикалящи цялата кола. Минаваха точно по страничните прагове, при калника имитираха преминаване в тунел, който излизаше от другата страна и продължаваше по задната броня.Същата шарка се повтаряше и от другата страна на колата. По цялата дължина на колата нарисувах два успоредни потока от лава, подобно на състезателните ленти от началото на века. Предната решетка беше оцветена в червено, символизиращо огъня и магмата. На вратите нарисувах красиви тигрови шарки в оранжево, които допълниха усещането за агресивност.Изкарах колата отпред и отидох да хапна нещо за обяд, след като се върнех щях да работя по довършването на останалите коли , а следобеда щяхме да отидем да видим Нитро.
На излизане се замислих...:
" Може ли от този град да излезе нещо наистина хубаво?"
Съревнованието
-
Sabret00th
- Майор (Major)
- Мнения: 1561
- Регистриран: пон яну 09, 2006 7:43 pm
- Местоположение: Rock City, 22 Acacia Avenue
- Контакти:
[quote="Ludetina"]Цитат(Ludetina @ Aug 17 2008, 21:35) `бичам луди хора - в тях е истината ;)[/quote][color=#8b0000][b]Everybody's playing revolution roulette[/b]
[/color] [code]Представете си най-бързия кораб в играта с името BMW;[/code] - из [url=http://www.xs-software.com/services.php]http://www.xs-software.com/services.php[/url]
[/color] [code]Представете си най-бързия кораб в играта с името BMW;[/code] - из [url=http://www.xs-software.com/services.php]http://www.xs-software.com/services.php[/url]
Беше ми ужасно криво за Котарака, но неможех да направя кой знае какво. Всъщност можех. Трябваше да спечелим състезанието и да си отмъстим за него.
Нямах работа за сега в сервиза, момчетат бяха направили почти всичко, оставаха само довършителните работи. Вижън наистина се беше постарал, но трябваше и да поспи, така че го оставихме да се опита да си отпочине горе в стаята си. Краш реши че иска някои промени по колата си и се зае лично с тях. Аз се зачудих какво да правя. Не ми се връщаше обратно в апартамента. Реших че май ще е добре да си направя една тренировка, нещо като генерална репетиция за състезанието. Неми се искаше обаче да повреждам прясната боя по колата си, за това взех друга, от тези които бяха на наше разположение в сервиза. Качих се и отпраших към една от тренировъчните писти в покрайнините. Беше почти извън града и обикновено нямаше никой. Този път обаче имаше една кола. Някой май беше решил също да се развихри. когато стигнах на малкото паркингче до сами пистата и другата кола тъкмо завършваше поредната си обиколка и се паркира почти до мен. От колата излезе висока руса жена на около 30-35 години. Познавах я бегло и друг път се бяхме срещали. Наричаха я Блонди, но мисля че истинското и име беше Маргарет. Беше от малкото момичета участващи в състезанията и беше наистина добра. Усмихна ми се.
- Чувам , че сте се забъркали в някаква каша с Трошача ?
- Да, предизвика ни. Но мисля че ще бъде изненадан от това което сме му подготвили.
- Внимавайте все пак, знаеш че той обича мръсните номера и не се замисля дали да ги използва.
- Да, знам. Ще се справим. Трябва да се справим. Всъщност дойдох тук , зада потренирам. Би ли искала да направим няколко обиколки? Приятелско състезание ?
- Да с удоволствие.
Качихме се по колите и застанахме на старта. Тъй като нямаше кой да ни даде начало за старт, просто преброих на ум до три и потеглих. Блонди тръгна почти в същия момент. натиснах газта и започнахме надпреварата. Бях си пуснала любимата ми музика. Това ме накара да се отпусна и да забравя за момент събитията от последните няколко дни. Усещането да летиш с огромна скорост по пътя беше невероятно.
Направихме няколко обиколки и завършихме почти наравно. Решихме, че за днес ни стига. Беше минало обяд. Блонди предложи да отидем да хапнем някъде и аз се съгласих. Знаех че привечер ще ходим с Краш и Вижън в болницата при Нитро.
Намерихме си едно приятно закътано ресторантче където хапнахме и си поговорихме приятелски. След това се разделихме и аз побързах да се върна в сервиза. Неисках да ме чакат и да се тревожат за мен. След случката с Нитро, Краш сякаш не ме изпускаше от поглед.
Стигнах в сервиза тъкмо на време. Вижън се беше събудил и беше готов за посещението ни в болницата. Краш се въртеше нетърпеливо на паркинга пред сервиза. Когато слязох от колата той само се усмихна и каза, че е време да тръгваме. Тримата се качихме в колата на Вижън и отидохме да видим приятеля си.
Нямах работа за сега в сервиза, момчетат бяха направили почти всичко, оставаха само довършителните работи. Вижън наистина се беше постарал, но трябваше и да поспи, така че го оставихме да се опита да си отпочине горе в стаята си. Краш реши че иска някои промени по колата си и се зае лично с тях. Аз се зачудих какво да правя. Не ми се връщаше обратно в апартамента. Реших че май ще е добре да си направя една тренировка, нещо като генерална репетиция за състезанието. Неми се искаше обаче да повреждам прясната боя по колата си, за това взех друга, от тези които бяха на наше разположение в сервиза. Качих се и отпраших към една от тренировъчните писти в покрайнините. Беше почти извън града и обикновено нямаше никой. Този път обаче имаше една кола. Някой май беше решил също да се развихри. когато стигнах на малкото паркингче до сами пистата и другата кола тъкмо завършваше поредната си обиколка и се паркира почти до мен. От колата излезе висока руса жена на около 30-35 години. Познавах я бегло и друг път се бяхме срещали. Наричаха я Блонди, но мисля че истинското и име беше Маргарет. Беше от малкото момичета участващи в състезанията и беше наистина добра. Усмихна ми се.
- Чувам , че сте се забъркали в някаква каша с Трошача ?
- Да, предизвика ни. Но мисля че ще бъде изненадан от това което сме му подготвили.
- Внимавайте все пак, знаеш че той обича мръсните номера и не се замисля дали да ги използва.
- Да, знам. Ще се справим. Трябва да се справим. Всъщност дойдох тук , зада потренирам. Би ли искала да направим няколко обиколки? Приятелско състезание ?
- Да с удоволствие.
Качихме се по колите и застанахме на старта. Тъй като нямаше кой да ни даде начало за старт, просто преброих на ум до три и потеглих. Блонди тръгна почти в същия момент. натиснах газта и започнахме надпреварата. Бях си пуснала любимата ми музика. Това ме накара да се отпусна и да забравя за момент събитията от последните няколко дни. Усещането да летиш с огромна скорост по пътя беше невероятно.
Направихме няколко обиколки и завършихме почти наравно. Решихме, че за днес ни стига. Беше минало обяд. Блонди предложи да отидем да хапнем някъде и аз се съгласих. Знаех че привечер ще ходим с Краш и Вижън в болницата при Нитро.
Намерихме си едно приятно закътано ресторантче където хапнахме и си поговорихме приятелски. След това се разделихме и аз побързах да се върна в сервиза. Неисках да ме чакат и да се тревожат за мен. След случката с Нитро, Краш сякаш не ме изпускаше от поглед.
Стигнах в сервиза тъкмо на време. Вижън се беше събудил и беше готов за посещението ни в болницата. Краш се въртеше нетърпеливо на паркинга пред сервиза. Когато слязох от колата той само се усмихна и каза, че е време да тръгваме. Тримата се качихме в колата на Вижън и отидохме да видим приятеля си.
-
deity
- Адмирал (Admiral)
- Мнения: 7206
- Регистриран: вт дек 07, 2004 4:44 pm
- Местоположение: Зук Зук Русафи, Зук Зук ...
- Контакти:
Страшно ме радвате! И извинете за спама.
Edit Sabret00th:Няма проблем. Пак заповядай с такъв спам
Edit Sabret00th:Няма проблем. Пак заповядай с такъв спам
Последна промяна от deity на нед ное 26, 2006 9:26 am, променено общо 1 път.
[color=#FFCC00][b]
RiverRun (13:26:43 2/02/2007)
както не разбирам поезията така и теб
Пух (22:35:28 3/08/2006)
Това е само за пред хората ... админките по начало не са от Земята.
death_row (01:02:13 27/02/2007)
Казали са ми, че направо можеш да убиеш някой през пс-то...
GENERALISIMUS (17:23:41 31/07/2007) ...като видя да обясняваш нещо ме побиват тръпки :)[/b][/color]
RiverRun (13:26:43 2/02/2007)
както не разбирам поезията така и теб
Пух (22:35:28 3/08/2006)
Това е само за пред хората ... админките по начало не са от Земята.
death_row (01:02:13 27/02/2007)
Казали са ми, че направо можеш да убиеш някой през пс-то...
GENERALISIMUS (17:23:41 31/07/2007) ...като видя да обясняваш нещо ме побиват тръпки :)[/b][/color]
-
Sabret00th
- Майор (Major)
- Мнения: 1561
- Регистриран: пон яну 09, 2006 7:43 pm
- Местоположение: Rock City, 22 Acacia Avenue
- Контакти:
.....привечер, след като Стейси се върна от разходката си тръгнахме с колите към болницата, за да видим Нитро. Спряхме на паркинга, слязохме от колите и се качихме до неговата стая. Отпред ни посрещна главният лекар и ни каза:
- Приятелят ви се възстановява учудващо бързо, но все пак има много време докато го пуснем от болницата. Препоръчвам ви да не го натоварвате много.
Кимнах и тримата влязохме в стаята при Нитро. При отварянето на вратата той се размърда и отвори очи. Изненада се като ни видя, но нямаше сили да се изправи да ни поздрави. Отидохме до леглото, седнахме на края и се усмихнахме. Стейси каза:
- Е, Котарако, това кой живот ти е?
Нитро отговори уморено:
- Май все още втория, преди не ги бях хабил....
Аз добавих:
- Не те и съветвам, не и докато ние сме наоколо.
- Спокойно, смятам да се кротна...докато изляза оттук. Кажете как сте , какво става?
Вижън му отговори:
- Твоите момчета се справят перфектно, удоволствие е да ги ръководиш....А ние тримата сме добре.
- Радвам се, само не се привързвай към сервиза, смятам да си го взема след месец.
- Няма да ти се противопоставя, няма смисъл просто---- Вижън се засмя.
....поговорихме още половин час, докато лекарят реши да ни "изгони" от стаята за да може да си почине Нитро.На сбогуване Котарака ни каза:
- Пазете се, не искам тук да имам съквартиранти, най-малкото заради ограниченото място----ухили се той. Засмяхме се и ние, взехме си довиждане и излязохме навън. Качихме се по колите и се отправихме към сервиза.Аз бях последен, карах бавно защото исках оправя радиото на колата. Стейс и Вижън дръпнаха напред, аз се заех да ги настигам, когато от двете им страни се появиха прословутите черни мерцедеси и започнаха да ги притискат. Двамата се справяха с повечето, но не успяваха да се отскубнат от тях. Реших че е време да се намеся и да пробвам новата си хидравлична броня. Бутнах малката ръчка, бронята излезе напред, а самата кола удари единия мерцедес, давайки възможност на Стейс да се измъкне. Повторих същата опреция при Вижън и скоро двамата започнаха да набират преднина. Мерцедесите бяха разбрали че не става така и им се изплъзваме, и единия пусна локва машинно масло, която аз леко закачих. Бързо овладях колата и се дръпнах малко напред, пускайки в действие страничните минигъни. Моментално двигателите на два мерцедеса изпушиха и те спряха сред улицата, а останалите бяха подир нас. Забелязах че пред нас има голяма рампа, която излизаше точно на улицата пред сервиза. Реших да минем по нея, аз бях последен и оставих подло петно на рампата и силен трясък оповести края на третия мерцедес, който не овладя траекторията. Останалите двама се опитаха да ни последват отдолу, но не успяха. Скоро бяхме единствените три коли наоколо. ...
....прибрахме се в сервиза, уморени, но удовлетворени от изминалия ден.....
- Приятелят ви се възстановява учудващо бързо, но все пак има много време докато го пуснем от болницата. Препоръчвам ви да не го натоварвате много.
Кимнах и тримата влязохме в стаята при Нитро. При отварянето на вратата той се размърда и отвори очи. Изненада се като ни видя, но нямаше сили да се изправи да ни поздрави. Отидохме до леглото, седнахме на края и се усмихнахме. Стейси каза:
- Е, Котарако, това кой живот ти е?
Нитро отговори уморено:
- Май все още втория, преди не ги бях хабил....
Аз добавих:
- Не те и съветвам, не и докато ние сме наоколо.
- Спокойно, смятам да се кротна...докато изляза оттук. Кажете как сте , какво става?
Вижън му отговори:
- Твоите момчета се справят перфектно, удоволствие е да ги ръководиш....А ние тримата сме добре.
- Радвам се, само не се привързвай към сервиза, смятам да си го взема след месец.
- Няма да ти се противопоставя, няма смисъл просто---- Вижън се засмя.
....поговорихме още половин час, докато лекарят реши да ни "изгони" от стаята за да може да си почине Нитро.На сбогуване Котарака ни каза:
- Пазете се, не искам тук да имам съквартиранти, най-малкото заради ограниченото място----ухили се той. Засмяхме се и ние, взехме си довиждане и излязохме навън. Качихме се по колите и се отправихме към сервиза.Аз бях последен, карах бавно защото исках оправя радиото на колата. Стейс и Вижън дръпнаха напред, аз се заех да ги настигам, когато от двете им страни се появиха прословутите черни мерцедеси и започнаха да ги притискат. Двамата се справяха с повечето, но не успяваха да се отскубнат от тях. Реших че е време да се намеся и да пробвам новата си хидравлична броня. Бутнах малката ръчка, бронята излезе напред, а самата кола удари единия мерцедес, давайки възможност на Стейс да се измъкне. Повторих същата опреция при Вижън и скоро двамата започнаха да набират преднина. Мерцедесите бяха разбрали че не става така и им се изплъзваме, и единия пусна локва машинно масло, която аз леко закачих. Бързо овладях колата и се дръпнах малко напред, пускайки в действие страничните минигъни. Моментално двигателите на два мерцедеса изпушиха и те спряха сред улицата, а останалите бяха подир нас. Забелязах че пред нас има голяма рампа, която излизаше точно на улицата пред сервиза. Реших да минем по нея, аз бях последен и оставих подло петно на рампата и силен трясък оповести края на третия мерцедес, който не овладя траекторията. Останалите двама се опитаха да ни последват отдолу, но не успяха. Скоро бяхме единствените три коли наоколо. ...
....прибрахме се в сервиза, уморени, но удовлетворени от изминалия ден.....
[quote="Ludetina"]Цитат(Ludetina @ Aug 17 2008, 21:35) `бичам луди хора - в тях е истината ;)[/quote][color=#8b0000][b]Everybody's playing revolution roulette[/b]
[/color] [code]Представете си най-бързия кораб в играта с името BMW;[/code] - из [url=http://www.xs-software.com/services.php]http://www.xs-software.com/services.php[/url]
[/color] [code]Представете си най-бързия кораб в играта с името BMW;[/code] - из [url=http://www.xs-software.com/services.php]http://www.xs-software.com/services.php[/url]
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
Нитро се чувстваше добре,но аз имах още много работа и с моите коли и с другите.Монтьорите даже вече ме наричаха "Шефе" обаче им казвах:"Нитро е Шефа,не аз...".Бъгито трябваше обаче оръжейни системи.Почнах да се чудя откъде да намеря такива оръжия които ми трябваха.Взех си шезлонг и излязох до сервиза на жаркото лятно слънце.Нямаше работа и монтьорите се бяха изпокрили по стаичките и пиеха ледена бира.Аз си взех също бира и седнах на шезлонга като си опънах краката напред.Отпивах жадно от хубавата биричка когато синия Мустанг на Краш паркира пред сервиза.Той излезе и си свали слънчевите очила.Погледна ме и закрачи към мен и спря пред мен.Попита ме:
-Какво става,Вижън?
Отговорих му:
-Абе...Трябват ми оръжия за бъгито,но арсенала на Нитро се изчерпа заради това състезание...
-Знаеш ли......Хвани оттук към Калър хилс,на юг оттук.В една от крайните улици свии наляво към тревата и ще се открие пред теб черен път...Следвай го!
-И?
-И ще се открие пред теб старата военна база...Там има прекрасен арсенал!
-Ще го направя!
Краш влезе в сервиза и след малко излезе,показа ми с палец "Успех",и отпраши нанякъде...
Аз си допих бирата и видях,че в севиза оправят един Фолксваген Туарег нова серия.Казах им къде са бръмките и се отправих към "Вижън Експрес 4х4"...Камиона ми.Заминах към Калър Хилс.както каза Краш и се озовах точно пред военната база.Паркирах камиона пред главното хале и влязох вътре.Следвах табелките с инструкции"Оръжейна" и скоро се озовах в склада.Ракети,картечници и муниции...Нищо интересно.Взех две картечници от най-мощните възможни и два малки слота с ракети"Земя-Земя" с лазерно и GPS насочване.Но аз не търсех точно това,исках нещо което да е оптималното оръдие за завършек на моето коронно бъги.Помотах се из базата-Военни машини,кранове,линейки...Нищо интересно.Влязох в главния център, където е било командването.
Докато обикалях прашасалите и пълни с паяжини офиси се натъкнах на карта-"3 ниво строго секретно-държавна сигурност-ФБР".Взех я да я покажа на Краш.Странното бе,че всички врати бяха отворени...Абсолютно всички в базата без една.Бе с катинар.Взех един лост от колата и счупих катинара.Откри се стълбище водещо пред стоманена врата със слот за карти.Погледнах моята и я сложих вътре.Вратата се отвори херметически и пред мен се откри склад за суперсекретни оръжия-Летящи ядрени гранати способни да унищожат цели сгради, лазери с фузионна тракция режещи стомана дебела 10 метра - за нещастие прегряваха бързо и бяха неефективни - и други,но оръжието което бе малко,но за сметка на това лудо бе замразяващо оръдие, което работи с две бутилки течен азот.Втечненият азот със свръхниска температура се изстрелваше под налягане, замразявайки повърхността, върху която попадаше. Взех го и го отнесох в камиона.Заключих всичко както си беше и отпраших към сервиза.Това трябваше да се монтира незабавно.
В сервиза монтирах лъча над главата ми със две бутилки течен азот които си имат слотове на самото оръжие отстрани.Сложих картечарките отстрани на вратите ми,а ракетите отзад насочени нагоре.Щях да стрелям параболично враговете ми.Работата ми отне 2 часа.Стейс и Краш щяха да дойдат обаче....
-Какво става,Вижън?
Отговорих му:
-Абе...Трябват ми оръжия за бъгито,но арсенала на Нитро се изчерпа заради това състезание...
-Знаеш ли......Хвани оттук към Калър хилс,на юг оттук.В една от крайните улици свии наляво към тревата и ще се открие пред теб черен път...Следвай го!
-И?
-И ще се открие пред теб старата военна база...Там има прекрасен арсенал!
-Ще го направя!
Краш влезе в сервиза и след малко излезе,показа ми с палец "Успех",и отпраши нанякъде...
Аз си допих бирата и видях,че в севиза оправят един Фолксваген Туарег нова серия.Казах им къде са бръмките и се отправих към "Вижън Експрес 4х4"...Камиона ми.Заминах към Калър Хилс.както каза Краш и се озовах точно пред военната база.Паркирах камиона пред главното хале и влязох вътре.Следвах табелките с инструкции"Оръжейна" и скоро се озовах в склада.Ракети,картечници и муниции...Нищо интересно.Взех две картечници от най-мощните възможни и два малки слота с ракети"Земя-Земя" с лазерно и GPS насочване.Но аз не търсех точно това,исках нещо което да е оптималното оръдие за завършек на моето коронно бъги.Помотах се из базата-Военни машини,кранове,линейки...Нищо интересно.Влязох в главния център, където е било командването.
Докато обикалях прашасалите и пълни с паяжини офиси се натъкнах на карта-"3 ниво строго секретно-държавна сигурност-ФБР".Взех я да я покажа на Краш.Странното бе,че всички врати бяха отворени...Абсолютно всички в базата без една.Бе с катинар.Взех един лост от колата и счупих катинара.Откри се стълбище водещо пред стоманена врата със слот за карти.Погледнах моята и я сложих вътре.Вратата се отвори херметически и пред мен се откри склад за суперсекретни оръжия-Летящи ядрени гранати способни да унищожат цели сгради, лазери с фузионна тракция режещи стомана дебела 10 метра - за нещастие прегряваха бързо и бяха неефективни - и други,но оръжието което бе малко,но за сметка на това лудо бе замразяващо оръдие, което работи с две бутилки течен азот.Втечненият азот със свръхниска температура се изстрелваше под налягане, замразявайки повърхността, върху която попадаше. Взех го и го отнесох в камиона.Заключих всичко както си беше и отпраших към сервиза.Това трябваше да се монтира незабавно.
В сервиза монтирах лъча над главата ми със две бутилки течен азот които си имат слотове на самото оръжие отстрани.Сложих картечарките отстрани на вратите ми,а ракетите отзад насочени нагоре.Щях да стрелям параболично враговете ми.Работата ми отне 2 часа.Стейс и Краш щяха да дойдат обаче....
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
DeadMan
- Майор (Major)
- Мнения: 2075
- Регистриран: пет окт 14, 2005 2:23 pm
- Местоположение: Централни Софийски гробища,място 215
- Контакти:
Разхождах се из гаража и си мислех.Мислех си за миналите дни.Дните преди много години, когато не бях такъв.Не бях замесен с банди, не си изкарвах прехраната като пребия, убия или просто изпреваря някой и разруша колата му.Не – дни, когато имах работа, живот, приятелка...
Последното се заби като нож в корема ми.Приятелка.Стейси.Не исках да призная пред себе си, че още изпитвах нещо към нея. Дали бе любов – едва ли.Но не ми беше безразлична, независимо дали я обичах , или мразех . Още ме болеше за това, че се разделихме . Дали беше за добро, или за зло?Не знам, честно казано.И може би не искам да знам.Но не можех да забравя прекрасните мигове, прекарани заедно, за часовете, изпълнени с щастие и любов.
Тръснах глава.Обичта беше слабост. А аз не можех да си позволя слабости, не и преди състезание. Трябваше да прогоня Стейси от главата си и да се съсредоточа. Трябваше да забравя прегръдките, целувките, цялата лигавщина, наречена “любов”.Трабваше-иначе щях да загубя,а не можех да си го позволя.Загуба би означавала спад в респекта, а той е единственото, което крепи лидера при уличните банди.Респектът и нищо друго.
Не можех и да си помисля какво щеше да стане на състезанието – един на една със Стейси...моята бивша любов.
Имах една малка радост – бях успял да остстраня Котарака или там както го наричаха.Щях да получа оргазъм още малко – но определено ми се щеше другият, който сваляше Стейси, да бе на неговото място.Тази гадина, която се задяваше с гаджето ми!
По дяволите!Пак обичта се прокрадваше в мен.Какво ми ставаше?!Бих си един шамар,което предизвика усмивки, попарени от грубата ми физиономия.След това просто си излезнах.
Последното се заби като нож в корема ми.Приятелка.Стейси.Не исках да призная пред себе си, че още изпитвах нещо към нея. Дали бе любов – едва ли.Но не ми беше безразлична, независимо дали я обичах , или мразех . Още ме болеше за това, че се разделихме . Дали беше за добро, или за зло?Не знам, честно казано.И може би не искам да знам.Но не можех да забравя прекрасните мигове, прекарани заедно, за часовете, изпълнени с щастие и любов.
Тръснах глава.Обичта беше слабост. А аз не можех да си позволя слабости, не и преди състезание. Трябваше да прогоня Стейси от главата си и да се съсредоточа. Трябваше да забравя прегръдките, целувките, цялата лигавщина, наречена “любов”.Трабваше-иначе щях да загубя,а не можех да си го позволя.Загуба би означавала спад в респекта, а той е единственото, което крепи лидера при уличните банди.Респектът и нищо друго.
Не можех и да си помисля какво щеше да стане на състезанието – един на една със Стейси...моята бивша любов.
Имах една малка радост – бях успял да остстраня Котарака или там както го наричаха.Щях да получа оргазъм още малко – но определено ми се щеше другият, който сваляше Стейси, да бе на неговото място.Тази гадина, която се задяваше с гаджето ми!
По дяволите!Пак обичта се прокрадваше в мен.Какво ми ставаше?!Бих си един шамар,което предизвика усмивки, попарени от грубата ми физиономия.След това просто си излезнах.
[i]Dread One[/i]
[i]Better dead and walking than alive and crawling.[/i]
[i]Better dead and walking than alive and crawling.[/i]
Както бяхме предвидили още същия следобед отидохме при Нитро в болницата. С радост установих, че той наистина се подобрява. Изглеждае уморен но все пак чувството му за хумор си беше на мястото. Поговорихме известно време, после лекарят ни помоли да си тръгваме и да оставим приятеля си да се възстановява.
Тръгнахме си. Минахме през сервиза. Вижан остана там имаше да довършва разни дреболии по колите а ние се запътихме към нас. Краш ме попита дали може да остане с мен. Каза че се тревожел след инцидента с Нитро и искал да е сигурен, че всичко ще е наред с мен. Не се възпротивих, въпреки че предпочитах да остана сама. Бях доста нервна. Състезанието беше насрочено за утре вечер и аз знаех че ще е много тежко. Неисках отново да губя приятел.......
Даааааааа, мислите ми ме върнаха отново назад във времето. Време изпълнено с горчиви изненади. Уриил или както сега се наричаше - Трошача, тогава беше съвсем друг. Бяхме израстнали заедно, винаги ме е защитавал. Беше до мен при всичките ми трудни моменти. Когато мама и татко загинаха при автомобилна катастрофа той беше с мен и ме подкрепяше, даде ми спокойствие и сигурност. Имаше добра работа, а в почивките ходехме извън града и карахме като луди увлечени от скоростта. После се разхождахме по плажа и говорехме за какво ли не.... Но след това, незнам точно кога се случи, той просто се промени. Започна да закъснява, ходеше на извънредна работа. Връщаше се уморен, но и доволен от парите които беше спечелил. Мечтата му беше да си има собствен сервиз и хора които да работят за него. Постепенно обаче, мечтата остана в страни, все по-често изчезваше за дълго, стана груб и несговорчив. Веднъж се прибрах по-рано и го сварих как си промива раните. На въпроса ми какво става, той отговори, че не ми влиза в работата. Аз все пак реших да разбера какво става и започнах да го следя. Оказа се че се занимава с улични нелегални битки, на които богатите ходеха да залагат, но освен това беше и водач на една от бандите на собственика на най-корумпираната фирма в града. Изпълняваше му мръсните задачи. Неможех да повярвам в какво се беше превърнал. Тогава взех решение и без дори да говоря с него си събрах багажа и избягах. Една приятелка замина в друг град и ми остави ключовете от нейния апартамент, така че аз отидох да живея там. Все още живея в този апартамент.
от тогава насам имах още няколко срещи с Трошача, всичките до една неприятни. Той се опита да ме привлече в групата си. Необичаше да получава отицателен отговор. Но аз така и не се съгласих. На две от състезанията го направих почти за смях. Независимо че той ме беше научил на всичко за колите, аз бях по добрия шофьор. Сега предстоеше да разбера колко точно по-добра бях.
Изкарахме една мълчалива вечер. Краш виждаше, че мислено въобще не съм там и предпочете да не ме закача.
На сутринта се събудих на дивана пред телевизора, който тихо жужеше. Бях завита с леко одеяло. Краш го нямаше. Явно бях заспала там и той не ме е будил. Беше се измъкнал тихичко. предположих че е в сервиза, за да нагледа последните подготовки. Вечерта беше решаващото събитие.........
Станах, освежих се, облякох се и заслизах към паркинга. Качих се в колата и отпраших към сервиза. Добре беше да огледам и аз за последно възможностите на новата ми кола.
Тръгнахме си. Минахме през сервиза. Вижан остана там имаше да довършва разни дреболии по колите а ние се запътихме към нас. Краш ме попита дали може да остане с мен. Каза че се тревожел след инцидента с Нитро и искал да е сигурен, че всичко ще е наред с мен. Не се възпротивих, въпреки че предпочитах да остана сама. Бях доста нервна. Състезанието беше насрочено за утре вечер и аз знаех че ще е много тежко. Неисках отново да губя приятел.......
Даааааааа, мислите ми ме върнаха отново назад във времето. Време изпълнено с горчиви изненади. Уриил или както сега се наричаше - Трошача, тогава беше съвсем друг. Бяхме израстнали заедно, винаги ме е защитавал. Беше до мен при всичките ми трудни моменти. Когато мама и татко загинаха при автомобилна катастрофа той беше с мен и ме подкрепяше, даде ми спокойствие и сигурност. Имаше добра работа, а в почивките ходехме извън града и карахме като луди увлечени от скоростта. После се разхождахме по плажа и говорехме за какво ли не.... Но след това, незнам точно кога се случи, той просто се промени. Започна да закъснява, ходеше на извънредна работа. Връщаше се уморен, но и доволен от парите които беше спечелил. Мечтата му беше да си има собствен сервиз и хора които да работят за него. Постепенно обаче, мечтата остана в страни, все по-често изчезваше за дълго, стана груб и несговорчив. Веднъж се прибрах по-рано и го сварих как си промива раните. На въпроса ми какво става, той отговори, че не ми влиза в работата. Аз все пак реших да разбера какво става и започнах да го следя. Оказа се че се занимава с улични нелегални битки, на които богатите ходеха да залагат, но освен това беше и водач на една от бандите на собственика на най-корумпираната фирма в града. Изпълняваше му мръсните задачи. Неможех да повярвам в какво се беше превърнал. Тогава взех решение и без дори да говоря с него си събрах багажа и избягах. Една приятелка замина в друг град и ми остави ключовете от нейния апартамент, така че аз отидох да живея там. Все още живея в този апартамент.
от тогава насам имах още няколко срещи с Трошача, всичките до една неприятни. Той се опита да ме привлече в групата си. Необичаше да получава отицателен отговор. Но аз така и не се съгласих. На две от състезанията го направих почти за смях. Независимо че той ме беше научил на всичко за колите, аз бях по добрия шофьор. Сега предстоеше да разбера колко точно по-добра бях.
Изкарахме една мълчалива вечер. Краш виждаше, че мислено въобще не съм там и предпочете да не ме закача.
На сутринта се събудих на дивана пред телевизора, който тихо жужеше. Бях завита с леко одеяло. Краш го нямаше. Явно бях заспала там и той не ме е будил. Беше се измъкнал тихичко. предположих че е в сервиза, за да нагледа последните подготовки. Вечерта беше решаващото събитие.........
Станах, освежих се, облякох се и заслизах към паркинга. Качих се в колата и отпраших към сервиза. Добре беше да огледам и аз за последно възможностите на новата ми кола.
-
Sabret00th
- Майор (Major)
- Мнения: 1561
- Регистриран: пон яну 09, 2006 7:43 pm
- Местоположение: Rock City, 22 Acacia Avenue
- Контакти:
......след като се върнахме в сервиза, оставихме Вижън да довършва работата, а ние със Стейси отидохме у тях, не исках да я оставям сама след скорошните случки.Прекарахме една мълчалива вечер, мисълта на Стейс беше някъде другаде и реших да не я закачам. По някое време тя се унесе и заспа....не исках да я будя, изглеждаше толкова красива докато спи, затова я завих внимателно с едно одеяло и излязох навън, внимавайки да не я събудя. Беше почти три през нощта, не ми се спеше, а и не ме свърташе на едно място. Взех колата и излязох по улиците, за да се разтоваря малко.Отдавна си бях набелязал няколко изоставени склада в източната част на града, които имаха интересна конструкция.Представляваха плетеница от транспортни конвейери, рампи, портални врати и широки тръби, през които можеше да се мине. Навлязох в района, харесах си една от първите сгради и влетях в двора, оттам минах през голямата врата на склада, видях насреща си огромна транспортна лента, която се изкачваше под ъгъл от 40 градуса. Засилих се срещу нея, качих се отгоре и включих нитрото - минах по рампата с 160 км/ч, тя премина хоризонтално към следващото хале, а аз изхвърчах нагоре, следвайки предишния и ъгъл. Колата прехвърча 20 метра във въздуха, започна да пада и се приземи на покрива на склада, в който влизаше лентата. Беше доста равен, почти не загубих скорост и продължих към ръба на сградата. Оттам се стоварих върху друга транспортна лента няколко метра по-долу и се засилих към края на комплекса. Рампата започна да се издига, аз ускорих още повече и отново изхвърчах във въздуха, този път за доста повече време. Колата мина над един нисък склад, стовари се на следващия и оттам се стовари на крайната улица на града, след това мина под магистралата, последен скок - този път надолу - приземявайки се накрая във старата кариера. Минах на сантиметри над високата ограда, която спираше любопитните и спрях колата със завъртане, вдигайки облак прах. Отпуснах се и тръгнах бавно да обиколя кариерата. Видях много строителни машини, оборудване и техника - всичко беше зарязано. Слязох чак на дъното на изкопа, някъде около 100 метра по-надолу и видях нещо интересно - тунел, който влизаше в скалата и продължаваше нанякъде. Насочих колата натам, осветих с фаровете - изглеждаше здрав, с равен под и нищо не ме спираше да продължа навътре. Влязох в тунела, продължих напред и гледах за нещо интересно. Тунелът продължаваше километри, минаваше под града и още не знаех къде свършва. След още няколко километра изненадващо тунелът започна да се разширява и премина в широка зала с огромни пултове по стените. В горната им част имаше широки екрани, които не бяха включени и тъмнееха, както и цялата зала, осветена само от фаровете на колата. Намерих контролната кутия, успях да преместя ръждясалата ръчка и изпод пода на залата се чу грохот. Залата се освети от лампите на тавана, електрониката се включи на мониторите се появиха схеми, команди и диагностициращи програми. Явно залата беше контролен център на цялата подземна структура, която можеше да послужи дори като ядрено бомбоубежище. Докато се чудех какво представлява всичко това, системите преминаха в нормален режим на работа и аз погледнах към най-близкия монитор. На него имаше чертеж на комплекса и на определени места светеха жълти черти. Те явно представляваха вратите на комплекса, разделящи го на сектори. Вляво от схемата се появи прозорец за избор на нивото на защита. Избрах "персонален пропуск" и въвядох параметрите на колата и моите характеристики. По този начин само аз щях да мога да влизам в комплекса, без да се тревожа за натрапници. На съседния пулт мониторът показваше схема на целия комплекс във вертикална перспектива - явно съоръжението имаше повече от няколко етажа. Вляво от схемата имаше означения за всеки етаж - "Разработки", "Гараж", "Захранване", "Оръжейна", както и доста други. Преминах към следващия екран, който контролираше видеонаблюдателната система - появяваха се картини от вътрешността на комплекса, от изходите, от различните етажи.....набързо прегледах останалите монитори - имаше такива за сателитна връзка, транспортни тунели и защитна техника. Настроих заключването на комплекса, взех изготвената от една от машините електронна карта за достъп и потеглих към един от изходите, излизащ в края на канализационната система. Чувах как зад мен се затваряха вратите на комплекса , излязох в края на един повреден водопровод и зад мен се затвори голямата врата на изхода. Излязох на повърхността и се отправих към сервиза, който беше съвсем близо. Беше около 5 сутринта, но Вижън беше вече тук - или не бе лягал изобщо - и довършваше детайлите по колите. Викнах му:
- Хей, откога си тук?
- От снощи, не съм лягал, има твърде много работа....
- Трябваше да си починеш поне малко, ще капнеш от умора. Върви си почини, аз ще поема сервиза за малко.
Той си усмихна и се качи на горния етаж, където още живееше. Аз раздадох команди на хората и излязох на двора. В задната част беше монтиран големия хидравличен кран, който взехме от строежа. Отгоре му беше монтирана широка платформа, на която понякога качвахме колите. Закарах Мустанга отгоре, натиснах бутона и качих колата на широкия покрив на сервиза. Подкарах колата, спрях на самия ръб на покрива и излязох от колата. Облегнах се на покрива и се загледах към изгряващото слънце.......
- Хей, откога си тук?
- От снощи, не съм лягал, има твърде много работа....
- Трябваше да си починеш поне малко, ще капнеш от умора. Върви си почини, аз ще поема сервиза за малко.
Той си усмихна и се качи на горния етаж, където още живееше. Аз раздадох команди на хората и излязох на двора. В задната част беше монтиран големия хидравличен кран, който взехме от строежа. Отгоре му беше монтирана широка платформа, на която понякога качвахме колите. Закарах Мустанга отгоре, натиснах бутона и качих колата на широкия покрив на сервиза. Подкарах колата, спрях на самия ръб на покрива и излязох от колата. Облегнах се на покрива и се загледах към изгряващото слънце.......
[quote="Ludetina"]Цитат(Ludetina @ Aug 17 2008, 21:35) `бичам луди хора - в тях е истината ;)[/quote][color=#8b0000][b]Everybody's playing revolution roulette[/b]
[/color] [code]Представете си най-бързия кораб в играта с името BMW;[/code] - из [url=http://www.xs-software.com/services.php]http://www.xs-software.com/services.php[/url]
[/color] [code]Представете си най-бързия кораб в играта с името BMW;[/code] - из [url=http://www.xs-software.com/services.php]http://www.xs-software.com/services.php[/url]
-
TheBeast
- Майор (Major)
- Мнения: 1876
- Регистриран: пет юли 15, 2005 8:52 am
- Местоположение: Софето
- Контакти:
След като се наспах хубаво след цялата работа,бях готов!Слязох долу в сервиза-колите и камионетките бяха готови.Всичките лъснати и паркирани пред сервиза.Краш и Стейси се бяха прегърнали подпряни на капака на мустанга на Краш и ме очакваха.Сложих слънчевите си очила и синята си шапка и казах:
-За Нитро!
Отвърнаха ми:
-За Нитро!
-Е Вижън,тъй като си шеф на сервиза ти ще поведеш колоната към високоскоростната магистрала край града.
-Жалко,че Нитро не е тука да ни види...-каза Стейс
-Заради него ще спечеилим...Чухте ли момчета!-изкрещях
-Дааа-изреваха четиресетте пилота на "Northside Nitro Riders"
Качих се и запалих Вижън Експрес.Изрева турбонетичната му система заедно със 8 цилиндровия му двигател.Винтовите клапи всмукаха достатъчно въздух колкото да надуят 10 балона наведнъж.
-ХЕЙ!
Сепнах се и погледнах надолу през прозореца.Стария Пит се бе подпрял на гумата ми и викна:
-Момче...Аз ще съм на бензиностанцията на 3 километра извън града точно след пристана,май оттам ще ти е марширута...Там ще презареждате и ако има нещо аз и вярната ми картечница ще направим всичко възможно Трошача и компания да бъдат възпрепятствани!
-Благодаря Пит!-изревах
Вдигнах ръка с вдигнат пръст във въздуха и го завъртях кръгово.Над 40 коли тръгнаха след мен.До мен успоредно караха Стейс и Краш.Бях качил бъгито си отзад ако има нещо.Имах и скрити изненади в моя камион-катюша пълна със напалмни ракети между четирите гуми.Специални шипове със закривени върхове които изникваха в центъра на джантите на гумите ми и пукаха другите и хидравлично изкарващи се напред предна и задна броня.Бях перфектен.След 10 минти пристигнахме на мястото.666 километър от Кило Сити хайуей...Зловещо и дяволично число.Там ни чакаха 40 черни коли и камиони(драгстери) както и три черни тунинговани мерцедеса AMG.Спряхме всички и излязохме от колите.Аз,Краш и Стейс застанхме срещу Трошача и неговите горили.
-Ааа,значи ти си Вижън?
-Трошача...ГАДНО КОПЕЛЕЕЕ-не се сдържах и тръгнах да го удрям,но Краш ме хвана и каза:
-После Вижън.после-каза Краш и погледна Трошача
-Агресивен темперамент-ухили се злокобно Трошача-Много жалко,че Нитро го няма...Добре!Регламента е такъв-80 коли ( всеки отбор по 40 коли) , 4 обиколки по 150 километра по магистралата и големите улици.Състезанието се води Демолишън.Първи почват големите машини.Етап първи ще бъде-Моя човек Саймън-Метала със своя отбор от 10 камионетки срещу Вижън и неговия отбор.НАРЕДЕТЕ СЕ!
Стейси хапеше устни,а Краш я бе прегърнал и ми каза само:
-Успех!
В двете ленти за движение застанах аз,а до мен Метала(пънкар със тарележна прическа и тъпи слънчеви очила),зад нас бяха застанли другите.Моторите реваха,а аз затовирх очи,прекръстих се.Хванах лоста за скорости,погледнах съсредоточено в пътя и сфетофарчето закрепено за мантинелата.Вижън експрес и на Метала Митсубишито ревяха като агресивни зврове.Червено...............................Зелено.Пилене на гуми и димни завеси.Изстреляхме с Метала напред и застанахме един до друг.Пътя минаваше през града и магистралата край града-1 от главните булеварди, доковете и покрай северните SubStates и през главаната високоскростна магистрала около града-това бе.Летях със 260 км\ч,а до мен настъпваше Метала.Обадих се по радиото на един от моите и казах:
-Изстреляй сигналана ракета да уводомиш стария Пит,че сме тръгнали!
-Разбрано Вижън!
Навих волана наляво и после рязко във вдясно и блъснах отляво Метала.Той еднва се задържа на пътя и той направи същото.Блъсна ме.Аз пак го ударих отляво.Той изкрещя:
-Ще си играем ли?
И отново сви волана наляво обаче аз набих спирачки.И той поднесе и застана на две гуми.Един от техните изстреля ракета към мен.Видях я и свих вдясно и я избегнах.Взриви се в близката високоетажна сграда която не издържа на мощтта на ракетата и падна злокобно като се вдигна гъст облак дим край пътя ни.Двама от мойте бяха притиснали един от екипа на Метала.Единя бе отпред,а другия отзад.Предния ускори малко,а задния намали.Предния включи задната си хидравлична броня,а задния предната си.На оня направо му се вряза едната в мотора а другата в резевоара.Мойте отстъпиха,а онзи изскочи в движение,а камиона му се взриви.Другите от екипа на Метала побесняха.Един от екипа му се изравни с един от мойте и метна граната в купето.Моя човек изскочи,а колата фръкна във въздуха.
Метала отново се изравни до мен,а аз изревах:
-Хей...Така не е честно!
-Няма нищо честно в тази игра!-отвърна ми ухилен метала
"Сега ще видиш,прасе"-казах си аз.Намалих малко за да излезе тапака пред мен."Баш на мушка" и почнах да стрелям с картечницата ми.Оня почна да занася и се опитваше да избягва куршумите.Слязохме на главните булеварди и хвърчахме със 280 км\ч,а аз продължавах да го обсипвам с куршуми.Двама от неговите бяха зад мен.Дръпнах ръчката и по пътя се изсипаха шиповете.Ония спукаха гуми и останаха така на пътя.Бяхме останали 8 на 10 за нас-с мен и Саймън-Метала.Обаче един от пилотите ми не съумя да предотврати сблъсък с камиона със спуканите гуми и се вряза в него зловещо.Двамата след секунда гръмнаха.Вече бяхме излезли извън града и петима от мойте хора спряха да презарежадат при Пит.Само трима с мен бяхме останли на пътя срещу Метала и компания.Метала заснатана централно зад нас,а другите му хора до него и зад него.Почнаха масиран обстрел с картечниците си по нас,едва издържахме обстрела.Минахме покрай старите докове.Там бе въровлица от пътища осеяни с рампи и препятствия.Минахме покрай стройно подредена колона от варели пълни със бензин.Някой ги бе подредил за слалом.Една грешка костваше живот......Един от техните направи тази грешка,защото му поднесе гумата от локва машинно масло образувала се от картера на близкия разпречатосан мотокар.Забикаляхме край северните SubStates-....Нямаше жив човек по това време,а ние хвърчахме и никой не предпиремаше нищо.Когато се качихме на магистралата другите най-сетне ни настигнаха.Две ракети бяха запратени по Метала от нашите,но той ги избегна.Профърчахме покрай Краш и Стейс.Втората обиколка мина без някакви последствия-карахме на равни разстояния и отвреме на време се чуваше тракането на минигън.Бяхме 9 на 7 с мен и Саймън.Не бяха най-добрите шофьори, но все пак показваха умения.При широкия булевард със Саймън дадохме нитробуст.Сухото ми впръскване направо ме изстрля през булеварда със 340 и за миг бяхме отново на доковете.Видях една рампа и тръгнах към нея.Метала минаваше по заобиколен път и излизаше,че ще мина над него.Дадох газ и литнах във въздуха,активирах ракетите и запратих 3 по Метала.Две паднаха до него като го разклатиха силно,а третата падна в легена на пикапа-последва взрив и после пикапа почна отзад да гори.Метала се паникьоса и докато държеше волана с едната ръка с другата отвори задния си прозорец и почна да гаси пожара със пожарогасителчето си.Аз дръпнах малко от него и спрях при Пит да презаредя бутилките с течен азот и резевоара с бензин.Пит ме погледна и каза:
-Внимавай!
-Знам...
Дадох газ и трябваше да настигна колоната.Крах лудо покрай SubStates,качих се на магистралата и не след дълго минах покрай Краш и Стейс.Още две обиколки.Настигнах моите хора които бяха станали 6.Двама мои катастрофирали заедно със друг от техните във страничните прегради на магистралата и паднали в дерето.Бяха останли петима от техните и шест от мойте,не броя себе си и Саймън-Метала.Слязохме долу на широкия булевард.Там изпратих всичките ми 10 ракети по групата на Метала.5 от тях се врязоха в задниците им.3 се взривиха във въздуха,а другите две се разбиха във две близки сгради.Единия от групата на Метала не овладя огъня,намали и скочи във движение.Огъня за секунди обхвана камионетката.4 на 6-добре...Дотук добре,но оставаше обиколка и половина.Бяхме вече на доковете,този път Саймън мина по рамапата,а аз минах отдолу.Подлото копеле ми пусна бомба като бомбардировач която падна върху капака ми и се взриви.Извадих пожарогасителя и почнах да гася огъня.Саймън бе далеч вече пред мен.Един от техните се изравни и почна да ме блъска от дясната ми страна.
-Я една нахална муха!-казах аз към оня.Той се опули и пак нави волана наляво.Включих страничните шипове на гумите и оня като се вряза направо си изпати.Поднесе и се разби в едно дере.Минахме покрай Пит който обстреляваше лошковците с кратечницата си.Качихме се отново на магистралата.Саймън беше минал оттук и бе минирал участъка-вече имах опит с избягване на мините.Зигазгообразно минах.Но един от моите се нахендри на една от тях и от взрива покриви окачването си и спря.3 на 5 заедно с мен и Саймън.Последна обиколка,ония тримата искаха да ме извадят извън строя с масиран картечен обстрел.Поднасях,въртях се на 2-3 но съумях да запазя позицията си.Саймън намали и се изравни между двама мои.Вратите му се изстреляха настрани и блъснаха силно моите.Двамата кривнаха от пътя и са забиха в две сгради близо до пътя.4 на 4 с нас.Минавахме през доковете.Един от техните направи опит да ме блъсне във варелите.Аз пуснах остатъка си от шипове.Оня спука предната си лява гума и кривна право във варелите,след което последва взрив.Минавахме отново покрай SubStates.3 на 4.Мойте намалиха и обстрлваха двамата съотборници на Саймън.Ония се завъртяха от толкова много напрежение и спряха точно срещу моите.Изстреляха по две ракети и слязоха от колите си.Моите неможаха да избегнат удара и бяха извадени извън строя със горящи мотори.Останахме само Саймън и аз.Докато се качвахме на магистралата включихме нитробустовете.Хвърчахме със 320 км\ч.Виждах вече другите.Бяхме се изравнили кабина до кабина със Саймън.Той посочи към мен и ми показа със ръка на врата"че ще ме заколя", и нави рязко волана във ляво.Поднесох за да избегна подлия му удар,обаче удържах колата.Саймън бе на сантиметри пред мен.Свих вдясно волана и го блъснах.Той поднесе и зави наляво пред мен.Точно както го искам,издъпрах ръчката отляво на седалката ми и предната броня се изстрля напрад и блъсна камиона на Саймън.От удара колата се завъртя във въздуха,аз минах под него и той се разби зловещо на магистралата като се разхвърчаха ламарини,чарколяци и гуми навсякъде.Набих спирачки точно след старт\финала и паркирах до нашите хора.Камиона ми бе измачкан много зле.Отпред бе стопено всичко от огъня.Гумите бяха изтъркани.Краш и Стейс ме прегърнаха,а Краш каза:
-Браво Вижън!
-Натри им носовете на копелетата-каза Стейси
-Да.....но Краш...Ти си следващия...
-Знам...-каза Краш и стисна юмрук към Трошача който преглътна тежко...
-За Нитро!
Отвърнаха ми:
-За Нитро!
-Е Вижън,тъй като си шеф на сервиза ти ще поведеш колоната към високоскоростната магистрала край града.
-Жалко,че Нитро не е тука да ни види...-каза Стейс
-Заради него ще спечеилим...Чухте ли момчета!-изкрещях
-Дааа-изреваха четиресетте пилота на "Northside Nitro Riders"
Качих се и запалих Вижън Експрес.Изрева турбонетичната му система заедно със 8 цилиндровия му двигател.Винтовите клапи всмукаха достатъчно въздух колкото да надуят 10 балона наведнъж.
-ХЕЙ!
Сепнах се и погледнах надолу през прозореца.Стария Пит се бе подпрял на гумата ми и викна:
-Момче...Аз ще съм на бензиностанцията на 3 километра извън града точно след пристана,май оттам ще ти е марширута...Там ще презареждате и ако има нещо аз и вярната ми картечница ще направим всичко възможно Трошача и компания да бъдат възпрепятствани!
-Благодаря Пит!-изревах
Вдигнах ръка с вдигнат пръст във въздуха и го завъртях кръгово.Над 40 коли тръгнаха след мен.До мен успоредно караха Стейс и Краш.Бях качил бъгито си отзад ако има нещо.Имах и скрити изненади в моя камион-катюша пълна със напалмни ракети между четирите гуми.Специални шипове със закривени върхове които изникваха в центъра на джантите на гумите ми и пукаха другите и хидравлично изкарващи се напред предна и задна броня.Бях перфектен.След 10 минти пристигнахме на мястото.666 километър от Кило Сити хайуей...Зловещо и дяволично число.Там ни чакаха 40 черни коли и камиони(драгстери) както и три черни тунинговани мерцедеса AMG.Спряхме всички и излязохме от колите.Аз,Краш и Стейс застанхме срещу Трошача и неговите горили.
-Ааа,значи ти си Вижън?
-Трошача...ГАДНО КОПЕЛЕЕЕ-не се сдържах и тръгнах да го удрям,но Краш ме хвана и каза:
-После Вижън.после-каза Краш и погледна Трошача
-Агресивен темперамент-ухили се злокобно Трошача-Много жалко,че Нитро го няма...Добре!Регламента е такъв-80 коли ( всеки отбор по 40 коли) , 4 обиколки по 150 километра по магистралата и големите улици.Състезанието се води Демолишън.Първи почват големите машини.Етап първи ще бъде-Моя човек Саймън-Метала със своя отбор от 10 камионетки срещу Вижън и неговия отбор.НАРЕДЕТЕ СЕ!
Стейси хапеше устни,а Краш я бе прегърнал и ми каза само:
-Успех!
В двете ленти за движение застанах аз,а до мен Метала(пънкар със тарележна прическа и тъпи слънчеви очила),зад нас бяха застанли другите.Моторите реваха,а аз затовирх очи,прекръстих се.Хванах лоста за скорости,погледнах съсредоточено в пътя и сфетофарчето закрепено за мантинелата.Вижън експрес и на Метала Митсубишито ревяха като агресивни зврове.Червено...............................Зелено.Пилене на гуми и димни завеси.Изстреляхме с Метала напред и застанахме един до друг.Пътя минаваше през града и магистралата край града-1 от главните булеварди, доковете и покрай северните SubStates и през главаната високоскростна магистрала около града-това бе.Летях със 260 км\ч,а до мен настъпваше Метала.Обадих се по радиото на един от моите и казах:
-Изстреляй сигналана ракета да уводомиш стария Пит,че сме тръгнали!
-Разбрано Вижън!
Навих волана наляво и после рязко във вдясно и блъснах отляво Метала.Той еднва се задържа на пътя и той направи същото.Блъсна ме.Аз пак го ударих отляво.Той изкрещя:
-Ще си играем ли?
И отново сви волана наляво обаче аз набих спирачки.И той поднесе и застана на две гуми.Един от техните изстреля ракета към мен.Видях я и свих вдясно и я избегнах.Взриви се в близката високоетажна сграда която не издържа на мощтта на ракетата и падна злокобно като се вдигна гъст облак дим край пътя ни.Двама от мойте бяха притиснали един от екипа на Метала.Единя бе отпред,а другия отзад.Предния ускори малко,а задния намали.Предния включи задната си хидравлична броня,а задния предната си.На оня направо му се вряза едната в мотора а другата в резевоара.Мойте отстъпиха,а онзи изскочи в движение,а камиона му се взриви.Другите от екипа на Метала побесняха.Един от екипа му се изравни с един от мойте и метна граната в купето.Моя човек изскочи,а колата фръкна във въздуха.
Метала отново се изравни до мен,а аз изревах:
-Хей...Така не е честно!
-Няма нищо честно в тази игра!-отвърна ми ухилен метала
"Сега ще видиш,прасе"-казах си аз.Намалих малко за да излезе тапака пред мен."Баш на мушка" и почнах да стрелям с картечницата ми.Оня почна да занася и се опитваше да избягва куршумите.Слязохме на главните булеварди и хвърчахме със 280 км\ч,а аз продължавах да го обсипвам с куршуми.Двама от неговите бяха зад мен.Дръпнах ръчката и по пътя се изсипаха шиповете.Ония спукаха гуми и останаха така на пътя.Бяхме останали 8 на 10 за нас-с мен и Саймън-Метала.Обаче един от пилотите ми не съумя да предотврати сблъсък с камиона със спуканите гуми и се вряза в него зловещо.Двамата след секунда гръмнаха.Вече бяхме излезли извън града и петима от мойте хора спряха да презарежадат при Пит.Само трима с мен бяхме останли на пътя срещу Метала и компания.Метала заснатана централно зад нас,а другите му хора до него и зад него.Почнаха масиран обстрел с картечниците си по нас,едва издържахме обстрела.Минахме покрай старите докове.Там бе въровлица от пътища осеяни с рампи и препятствия.Минахме покрай стройно подредена колона от варели пълни със бензин.Някой ги бе подредил за слалом.Една грешка костваше живот......Един от техните направи тази грешка,защото му поднесе гумата от локва машинно масло образувала се от картера на близкия разпречатосан мотокар.Забикаляхме край северните SubStates-....Нямаше жив човек по това време,а ние хвърчахме и никой не предпиремаше нищо.Когато се качихме на магистралата другите най-сетне ни настигнаха.Две ракети бяха запратени по Метала от нашите,но той ги избегна.Профърчахме покрай Краш и Стейс.Втората обиколка мина без някакви последствия-карахме на равни разстояния и отвреме на време се чуваше тракането на минигън.Бяхме 9 на 7 с мен и Саймън.Не бяха най-добрите шофьори, но все пак показваха умения.При широкия булевард със Саймън дадохме нитробуст.Сухото ми впръскване направо ме изстрля през булеварда със 340 и за миг бяхме отново на доковете.Видях една рампа и тръгнах към нея.Метала минаваше по заобиколен път и излизаше,че ще мина над него.Дадох газ и литнах във въздуха,активирах ракетите и запратих 3 по Метала.Две паднаха до него като го разклатиха силно,а третата падна в легена на пикапа-последва взрив и после пикапа почна отзад да гори.Метала се паникьоса и докато държеше волана с едната ръка с другата отвори задния си прозорец и почна да гаси пожара със пожарогасителчето си.Аз дръпнах малко от него и спрях при Пит да презаредя бутилките с течен азот и резевоара с бензин.Пит ме погледна и каза:
-Внимавай!
-Знам...
Дадох газ и трябваше да настигна колоната.Крах лудо покрай SubStates,качих се на магистралата и не след дълго минах покрай Краш и Стейс.Още две обиколки.Настигнах моите хора които бяха станали 6.Двама мои катастрофирали заедно със друг от техните във страничните прегради на магистралата и паднали в дерето.Бяха останли петима от техните и шест от мойте,не броя себе си и Саймън-Метала.Слязохме долу на широкия булевард.Там изпратих всичките ми 10 ракети по групата на Метала.5 от тях се врязоха в задниците им.3 се взривиха във въздуха,а другите две се разбиха във две близки сгради.Единия от групата на Метала не овладя огъня,намали и скочи във движение.Огъня за секунди обхвана камионетката.4 на 6-добре...Дотук добре,но оставаше обиколка и половина.Бяхме вече на доковете,този път Саймън мина по рамапата,а аз минах отдолу.Подлото копеле ми пусна бомба като бомбардировач която падна върху капака ми и се взриви.Извадих пожарогасителя и почнах да гася огъня.Саймън бе далеч вече пред мен.Един от техните се изравни и почна да ме блъска от дясната ми страна.
-Я една нахална муха!-казах аз към оня.Той се опули и пак нави волана наляво.Включих страничните шипове на гумите и оня като се вряза направо си изпати.Поднесе и се разби в едно дере.Минахме покрай Пит който обстреляваше лошковците с кратечницата си.Качихме се отново на магистралата.Саймън беше минал оттук и бе минирал участъка-вече имах опит с избягване на мините.Зигазгообразно минах.Но един от моите се нахендри на една от тях и от взрива покриви окачването си и спря.3 на 5 заедно с мен и Саймън.Последна обиколка,ония тримата искаха да ме извадят извън строя с масиран картечен обстрел.Поднасях,въртях се на 2-3 но съумях да запазя позицията си.Саймън намали и се изравни между двама мои.Вратите му се изстреляха настрани и блъснаха силно моите.Двамата кривнаха от пътя и са забиха в две сгради близо до пътя.4 на 4 с нас.Минавахме през доковете.Един от техните направи опит да ме блъсне във варелите.Аз пуснах остатъка си от шипове.Оня спука предната си лява гума и кривна право във варелите,след което последва взрив.Минавахме отново покрай SubStates.3 на 4.Мойте намалиха и обстрлваха двамата съотборници на Саймън.Ония се завъртяха от толкова много напрежение и спряха точно срещу моите.Изстреляха по две ракети и слязоха от колите си.Моите неможаха да избегнат удара и бяха извадени извън строя със горящи мотори.Останахме само Саймън и аз.Докато се качвахме на магистралата включихме нитробустовете.Хвърчахме със 320 км\ч.Виждах вече другите.Бяхме се изравнили кабина до кабина със Саймън.Той посочи към мен и ми показа със ръка на врата"че ще ме заколя", и нави рязко волана във ляво.Поднесох за да избегна подлия му удар,обаче удържах колата.Саймън бе на сантиметри пред мен.Свих вдясно волана и го блъснах.Той поднесе и зави наляво пред мен.Точно както го искам,издъпрах ръчката отляво на седалката ми и предната броня се изстрля напрад и блъсна камиона на Саймън.От удара колата се завъртя във въздуха,аз минах под него и той се разби зловещо на магистралата като се разхвърчаха ламарини,чарколяци и гуми навсякъде.Набих спирачки точно след старт\финала и паркирах до нашите хора.Камиона ми бе измачкан много зле.Отпред бе стопено всичко от огъня.Гумите бяха изтъркани.Краш и Стейс ме прегърнаха,а Краш каза:
-Браво Вижън!
-Натри им носовете на копелетата-каза Стейси
-Да.....но Краш...Ти си следващия...
-Знам...-каза Краш и стисна юмрук към Трошача който преглътна тежко...
The old dog has some new tricks in his sleeve...
-
DeadMan
- Майор (Major)
- Мнения: 2075
- Регистриран: пет окт 14, 2005 2:23 pm
- Местоположение: Централни Софийски гробища,място 215
- Контакти:
Седнах в колата си.Красота отвсякъде,спор няма.Хубаво, излъскано табло, с разни черепи по него.Някога имаше норамални неща-разни документи, шофьорска книжка, регистрация.Някога. Сега черепите ми харесваха повече – по – мъжествено изглеждаха.Закопчах колана и го разхлабих леко – трябваше ми подвижност, но не исках да свърша с лице, размазано по предното стъкло.Проверих контролното табло за течния азот под седалката до мен, хванах лостът и си поех дъх.Вляво от моят Додж Вайпър, металик, бе спряна колата на Стейси, а вдясно – тази на “гаджето” й.Само мисълта за него ме накара да стисна лоста за скоростта докато на кокалчетата ми се появи бяло.Как смееше той? Как си позволяваше да е с моето момиче?Как, по дяволите?!Този...никаквец!Щеше да си получи заслуженото.Щеше да съжалява, че дори я е доближил на по-малко от 100 метра.Дори ако се наложеше да го накарам да се блъсне във всеки блок, който видя.По два пъти.
Някаква излезна със знаме пред нас и ме прекъсна.Внезапно мозъка ми прещрака – винаги ставаше така.Когато започне състезание – превключвам и се съседоточавам само на него, нищо не може да ме разсея.Нито любов, нито омраза, нищо. Но тогава беше различно, не знам защо.Усещах, че не мога да запазя самообладание. Сякаш нещо ме човъркаше и напираше.Не можех да се съсредоточа и по-лошо – не разбирах защо.В този миг знамето падна надолу и двамата ми претенденти излетяха напред преди да се опомня.Разярих се на себе си и натиснах педала до дупка.Колата буквално литна по асфалта и профуча покрай тъпълпата на старта, отнасяйки шапките на двама-трима зяпачи.Адреналинът нахлу в кръвта ми и всичко, освен пътят пред мен, се разми в мъждикави линии от скоростта.Набирах като луд по магистралата и настигах Стейси и онзи.Едно бутонче и към колата му полетя малка,компактна, красива и доста смъртоносна ракетка.Макар да се размина на малко, манивелата избухна и колата му се завъртя, оставяйки го зад нас.Само аз и Стейси.Като едно време.
Застанхме гума до гума.Нещо ме спираше да й метна граната в колата....какво ми ставаше, по дяволите?!Една граната и щеше да си замине завинаги.Една бомбичка!Е,явно тя нямаше толкова много размишления-излетя пред мен и ми пусна масло, колата ми се завъртя и виждах само как блоковете се обръщат отново и отново, и отново.Дръпнах ряско ръчната и спрях, минах на първа и обърнах към трасето.Сигурно бях много назад, но познавах този град по-добре от всеки.Дори от нея.Завих по една странична улица, която трябваше да излезен пак на трасето, но доста съкращваше пътя, а всъщност единственото ограничение беше да е мине през 7 точки на града.Прелетях покрай няколко малки и порутени сгради, през една тясна улица.Около мен всичко се сливаше в едно цяло – стени, врати, счупени или здрави прозорци, кофи за боклук или просто порутена мазилка от таваните.Изскочих от пряката на 100-ина метра зад Стейси и с пълна газ я настигнах.Тя отвори прозореца си и се провикна през свирепия вой на вятъра:
-Няма да успееш Трошач!Знаеш, че съм по-добрата!
-Иска ти се!Ще се видим на финала...ако си още цяла.
За потвърждение една кутийка падна пред колата й и посипа пирони по платното.В опита си да ги избегне, тя се блъсна в оградата на магистралата и забави.
Бях сам и приближавах финала на първата обиколка.
Някаква излезна със знаме пред нас и ме прекъсна.Внезапно мозъка ми прещрака – винаги ставаше така.Когато започне състезание – превключвам и се съседоточавам само на него, нищо не може да ме разсея.Нито любов, нито омраза, нищо. Но тогава беше различно, не знам защо.Усещах, че не мога да запазя самообладание. Сякаш нещо ме човъркаше и напираше.Не можех да се съсредоточа и по-лошо – не разбирах защо.В този миг знамето падна надолу и двамата ми претенденти излетяха напред преди да се опомня.Разярих се на себе си и натиснах педала до дупка.Колата буквално литна по асфалта и профуча покрай тъпълпата на старта, отнасяйки шапките на двама-трима зяпачи.Адреналинът нахлу в кръвта ми и всичко, освен пътят пред мен, се разми в мъждикави линии от скоростта.Набирах като луд по магистралата и настигах Стейси и онзи.Едно бутонче и към колата му полетя малка,компактна, красива и доста смъртоносна ракетка.Макар да се размина на малко, манивелата избухна и колата му се завъртя, оставяйки го зад нас.Само аз и Стейси.Като едно време.
Застанхме гума до гума.Нещо ме спираше да й метна граната в колата....какво ми ставаше, по дяволите?!Една граната и щеше да си замине завинаги.Една бомбичка!Е,явно тя нямаше толкова много размишления-излетя пред мен и ми пусна масло, колата ми се завъртя и виждах само как блоковете се обръщат отново и отново, и отново.Дръпнах ряско ръчната и спрях, минах на първа и обърнах към трасето.Сигурно бях много назад, но познавах този град по-добре от всеки.Дори от нея.Завих по една странична улица, която трябваше да излезен пак на трасето, но доста съкращваше пътя, а всъщност единственото ограничение беше да е мине през 7 точки на града.Прелетях покрай няколко малки и порутени сгради, през една тясна улица.Около мен всичко се сливаше в едно цяло – стени, врати, счупени или здрави прозорци, кофи за боклук или просто порутена мазилка от таваните.Изскочих от пряката на 100-ина метра зад Стейси и с пълна газ я настигнах.Тя отвори прозореца си и се провикна през свирепия вой на вятъра:
-Няма да успееш Трошач!Знаеш, че съм по-добрата!
-Иска ти се!Ще се видим на финала...ако си още цяла.
За потвърждение една кутийка падна пред колата й и посипа пирони по платното.В опита си да ги избегне, тя се блъсна в оградата на магистралата и забави.
Бях сам и приближавах финала на първата обиколка.
[i]Dread One[/i]
[i]Better dead and walking than alive and crawling.[/i]
[i]Better dead and walking than alive and crawling.[/i]