Bulfleet.com - Official Forums

Черепът се измъкна на косъм от лапите на един гаргойл, пое си дъх и проряза въздуха със светкавица.Обърна се, за да се озове право на милиметри от разпорения корем на един урод.В няколко дълги секунди, които му се сториха години, си мислеше как всичко ще свърши, вече-завинаги.Сякаш времето беше спряло.И тогава го усети.....то наистина бе.Поне за него.В следващия миг почувства болката, която премина през потока на времето.Вик,който раздра пространството, всяка материя, всичко, до което се докоснеше.Стон, който отекна до зората на времето и обратно.Вопъл, изпълнен с болка и молба за помощ.Само едно същество можеше да издаде подобен зов.
Ноздорому,аспектът на Времето.
Неговата болка не значеше нищо за някой войн, който не чувства магичния свят, но за всеки един заклинател тя дълбаеше гигантска дупка в усещанията и възрпиятата.Черепът чувстваше, че вика, макар да не чуваше собствения си глас.Около него битката продължаваше, но той бе глух и сляп за нея.Болката изпълваше мозъка му, плашеше да разкъса вените му и да полее земята с кръвта му.Всяка фибра от тялото му пищеше и искаше това да спре.Очите му се изцълиха, въздухът напусна дробовете.Бореше се безполезно срещу болката.И точно когато си мислеше за втори път, че ще умре, юмрукът на магията го пусна и го остави почти безжизнен на бойното поле.Единственото, което видя, бе как един таурен го вдига от земята...
Събуди се в една палатка, която бе все още здрава-сигурно се намираше в по-високоте части на града.Над него се беше надвесил таурен-лечител и го мажеше с мехлем.Немъртвият тръгна да става, но силната ръка на един пазач до него го задържа на леглото.
-Няма да ходиш никъде.Кайрн е взел нещата в свои ръце и Напастите ще бъдат отблъснати.Заповядано ми е да не разрешавам на никой магьосник да напуска тази палатка.Не знам какво ви стана там, но явно е било нещо сериозно.Така че засега ще лежите и ще чакате.
Черепът изсумтя...чуваше битката около себе си.Усещаше битката около себе си.Искаше да се впусне в битката около себе си.Но не можеше.Единствената му утеха бе,че видя Призрачен малко по-нататък, който също се беше събудил.

През това време Луд сечеше урод след урод, таласъм след таласъм.Паяци,гаргойли-всичко падаше под острието на магичната му брадва, взета от трупа на джудже в Лох Модан.Белязал я бе с повече кръв, отколкото някой същества някога щяха да видят.А сега я развяваше по-силно и по-бързо отвсякога, защото се биеше рамо до рамо с един герой.Таурен, преживял много по време на войната с Пламтящия легион.Кайрн Кървавото Копито.Той също бе почувствал магичната атака, която явно бе свалила двамата му приятели, но някакси силите на земята го бяха спасили.Сега размахваше огромно дърво наляво –надясно и разпръскваше редиците на врага.Зад него защитниците на града упорито стреляха с горящи камъни от гигатнски катапулти.
Битката все още не бе свършила...

айде де пишете....тука през 3 минути рефрешвам да видя няма ли нещо ново.

Айде де няма ли да я довършите

Ей сега.

Вълната от гаргоили намали броя си,но и отнесе повечето отряди по ръба на скалата.Огледах се имаше войни,няколко стрелци,но нито един магиосник.Сега вече загазихме.Докато си седях в средата на града до малкото езеро на левия вход един горгоил ме хвана с ноктите си за гърба и ме метна в един фургон.Разбих вратата с глава и се размазах на някакви съндъци.Отоворих един и извадих разни арбалети.Взех един и изкочих от фургона.Видях една грозна птичка,прицелих се и я свалих.Един по-малко,оставих арбалета и се затичах по-улиците.НЕщо ставаше от другата страна на една палатка ,но не виждах какво.Изтичах до там ,завих от другата страна.Изкочих на улицата и така рязко спрях при вида на ордата демони,че паднах по гръб.Те се бяха качили по стените.Таласъми,паяци.Пред мен застана един таласъм.Клатеше заплашително уродливата си разложена глава.Извадих меча си и му отсякох главата.Някакъв вой или вик по точно разпра въздуха.Чуваше се някакво думкане.Ордата ,която беше изпълнила улицата се отдръпна в двата и края.На ръба на скалата видях пламъци.Нещо се хвана за ръба.Първо една ръка,после друга,после голяма пламтяща глава.После Инфернал.Качи се на ръба.
--По-дяволите.....--ордата стоеше отстрани на улицата.А в единия край голям ужасен,страховит Инфернал,в другия край един малък палячо ,който защитава града.Онази къпчина ,пламтячи камъни се запъти към мен.Хванах меча си и се затичах към крака му.Дали щеше да има полза.Замахнах и нещо ме хвана за рамото и ме издърпа между две палатки.Беше война от компанииката ни.
--Полудя ли?--Вдигнах въпросително ръце.Всъщност ако не си луд значи не си и смелл.Войните са луди,но смели.
--Туко що се приземиха цепелините прибират останалия добитък.Да вземем Черепа и побъркания и да се махаме оттук.--Кимнах му.Погледнах нагоре за да видя как един пламтящт юмрук лети към нас.Блъснах Призрачен и се претърколихме няколко метра назад.
--Май сме квит.--кимнах.Затичахме се по улиците.В далечината се виждаше площадката за кацане.Наложи се да изсечем много гадини докато бягаме.Изведнъж от някъде изкочи един таурен.На вдете си рамена носеше нещо.Едното червено другото леко синьо.Той се завъртя към нас.Да той носеше Черепа и уорлока.
--След мен.--каза той и ние го последвахме.Тичахме по улиците и се биехме едновременно.
--Занаеш ли кой е това?--И Призрачен ми посочи таурена.Завътях си главата отрицателно.
--Кайрн Кървавото копито.--Ами браво на него.Призрачен не сваляше тъпата си усмивка от лицето си.Наближавахме платформите.Остана смамо един цепелин.Наближихме платформата.Обаче от улицата се зададе нашия голям пламтящ приятел.Кайрн се качи по платформата и скочи на цепелина.Убихме няколко таласъма и ние се затичахме по платформата.Цепелина излиташе.Зад нас приближаваше думкането.Скочихме колкото можахме и се хванах ме за висящите въжета отстрани на лдолната част на цепелина.Но бяхме преклаено близо да платформата.Инфернала стоеше на нея.Замахна...юмрукът му полетя към цепелина и тогава се разпадна на много камъни едни удариха цепелина ,но нищо сериозно.След петнайсет минути летяхме в небето.
--На къде ще вървим?--попита един малък гоблин.
--Към Огримар.--и отлетяхме натам.

Лелел ман давай ! СУПЕР е историята !

Добро, много добро Винаги сте ме кефили как от игри като SW:KoToR 2 и сега тука - WoW-a правите някви мега реалистични... хм - всичко Продължавайте все така :inso9
П.п. Wolfy - играеш ли оригинален WoW?


Отговор-не.

Те летяха, прелитаха покрай него, повечето бяха само цветове, размиващи се в скоростта си и оставящи тънка линия около неговия затвор.Негов затвор и негов дом едновременно.
Неговото собствено съзнание, белязано с цялото Време на земята.
Нямаше окови, които да го държат, но те не бяха и нужни.Достатъчна бе магията на Краля на Личовете, която надминаваше дори неговите собствени сили.Усещаше натиска й около себе си-един невидим обръч, който изкарваше въздуха от дробовете му и го оставяше на границата живот-смърт.Да бъдеш заключен в собственото си съзнание-съдба, по-страшна от смъртта.Ноздорому бе една оплетена в паяжината на собствения си разум мушичка и нямаше да се измъкне.
Глас проряза въздуха около него и го накара да се откъсне от мислите си.
-Буден ли си?-драконът замълча.
-БУДЕН ЛИ СИ?-той просто поклати глава.Това бе повече от достатъчно.
-Така е по-добре.Мислех, че отдавна ще си се пречуипл и ще си ми разкрил къде са другите Аспекти, но ти все още някакси се държиш.Нищо, скоро и това ще стане.Засега те оставям насаме, но все пак ще имаш компания, която да ти пречи да мърдаш.
Ноздоруму почувства, че вече вижда с очите не на ума си, а на тялото.Духът му си връщаше контрола на обвивката си-драконът за момент дори опита да използва силите си, за да се измъкне от съвсем реалните окови, които държаха главата и врата му към стената.Силен удар с нагорещена маса върху главата му го спря.
-Да,Аспекте....Инфернали и Пагубни стражи.Приятно прекарване докато ме няма.
Ноздорому само изсмумтя болезнено.Подсъзанието му се стори по-добро място за живот.Там поне нямаше стражи, които да те подритват за удоволствие.

Жалко. Засъхна нещо... Първо темата за KoToR, сега и това. Мн жалко...

Умрелият:Не зависи от мен в случая....Котор-а го спрях, защото последните постове, които имах на компа, бяха отвратителни...

Трябва да пиша.Споко ще го продължим,но незнам кога.