Bulfleet.com - Official Forums

.....докато се спускахме надолу по радиото чух гласа на Зейтън :
- Абе, Рейвънс, това твоето хич не мяза на совалка.
- Стига бе, откъде позна?
- Какво си помъкнал бе, свиньо?
- От моите фрегати...
- Това може и в атмосферата ли да влиза?
- Може ами, даже се чувства много добре там.
- Абе тоя кошник има ли нещо, което да не може да прави?
- Мдаа...да налива ракия и да реже салатата.
- Е за какво си го взел с орязани най-важните функции бе....знам си аз че си прост ама чак толкова....
- Момчета, вие вярно нямате спиране като се почнете - обади се Ленора - хайде затворете ги тия усти че центъра е на половин километър надолу и три напред, след малко кацаме.
_ Доообре - каза Зейтън - сградата W-C ли й беше означението?
- Еййй, само за тоалетни мислиш - озъбих му се аз - 14-С, и гледай да не нахълташ в съседната и да избиеш невинни хора!
- Е, няма да е кой знае каква загуба....
- Наистина не знаеш кога да се спреш, а? - обади се Ленора. Звучеше леко сърдито.
Останалата част от спускането премина в мълчание.

********************************************************************

След десет минути бяхме на малък площад заедно със елитните десантни екипи на корабите, идващи директно от корпуса на база Ремо. Зейтън се ухили :
- Ейй, ама тия си разбират от работата, а? Да вземем да останем тука и да си пием, а?
- Шубето ли те хвана? - подкачих го - Ако те е страх, остани тука.
- И да пропусна купона? Как пък не - усмивката му стана още по-широка.
Въоръжени до пломбите на зъбите се отправихме към страничния вход на сградата, откъде според докладите щеше да е най-лесно да влезем. Така и се оказа - бяхме в сградата буквално след пет минути. Коридорите за щастие бяха широчки и нямаше опасност да си пречим взаимно. На първото разклонение спряхме и Ленора каза :
- Това ще е доста по-лесно от проникването в онзи унищожител, понеже тук знаем точно откъде да минем и не би трябвало да имаме проблеми.
Разделихме се на групи и последното изречение на Ленора още се въртеше в главата ми, когато иззад една стена се появиха няколко въоръжени мъже, явно охранители и ни засипаха с автоматични изстрели. Инстинктивно потърсихме прикритие и един от снайперистите в екипа се обърна към мен :

- Това комитета по посрещането ли е?
- Ако е така, забравили са тортата и цветята!
- Колко неучтиво от тяхна страна....да им покажем че сме по-възпитани и да им подарим малко метални късчета...от ония бързо летящите.
Ухилих се в отговор на последното и пуснах един откос от гаусовата пушка по посока на стрелците. Силен вик потвърди точния ми мерник, а скоро и останалите от екипа упражняваха стрелковите си умения по нещастните пазачи. Скоро бяхме отново в движение ( по пътя се запасихме с муниции от пазачите ) и внезапно налетяхме на импровизирана барикада, пазачите зад която ни засипаха с дъжд от куршуми. За щастие никой не беше сериозно ранен и веднага организирахме полева защита. Не след дълго и тази барикада беше свършена, а по време на моментната почивка гласът на Ленора разбуди слушалките ми :

- Чух доста злобна стрелба, какво стана?
- Спокойно, МАМО, добре сме. Живи и здрави, само малко поожулени.
- Трябва ли всеки път да се заяждаш?
- Добре де, извинявай. Имаш едно питие от мене като се върнем...като споменах "връщане", хайде да приключим тук и да си ходим!
- Окей, ще се видим в централната зала. Според сведенията там държат заложниците.

След няколко минути бяхме до една от големите вентилационни шахти малко преди залата, а един колега режеше решетката й с лазерен резец. След секунда решетката тупна на земята, а след още няколко вече вървяхме по високия метър и трийсет тунел към отворите в стените на залата. Не си носехме алпинистката екипировка, за да се спуснем от тавана, не за друго. Малко преди да стигнем капака махнах с ръка на екипа да стоят мирно и да запазят тишина. Извадих от джоба си една "буболечка" и я пуснах през решетката да подслуша разговора на похитителите и се преместих встрани, за да дам възможност на един от моите да отреже и този капак. Докато чакахме работата да приключи буболечката се спря до една колона, настрои звука и чухме следния разговор:

- Хайде бе, къде са вашите прехвалени космически каубои, нещо ги е страх да излязат от металните си корита, а? - гласът явно принадлежеше на един от похитителите.
- Ще дойдат, рано или късно. - гласът ми беше непознат, но едно от момчетата поясни че принадлежи на доста опитен дипломат в междупланетните отношения.
- Да бе, сигурно....като ей оная решетка там падне. - за негова зла участ сочеше точно към нашата и изведнъж се оказа срещу няколко дула, както и всеки от съмишлениците му в залата. Ухилих се мазно и казах :
- Ами сега?
- Сега - неочаквано се захили оня - ще влязат моите хора и ние ще сме повече.
- О не, няма да влязат - гласът на Ленора този път ми дойде като облекчение.
- Въобще даже - ухили се Зейтън от другия вход. Похитителите гледаха сконфузено. Изглеждаше че ще се предадат, но единия извади оръжие и го насочи към нашия екип. Няколко точни изстрела обаче поставиха него и другарите му в доста безжизнено положение, осигурявайки нашето спокойствие. Изпсувах :
- Мамка му, не трябваше да става така.
- Е да, ама стана. Айде не се занасяй излишно - промърмори Зейтън.

*********************************************************************

След десет минути двигателите на десантните кораби работеха на пълни обороти и ние ( заедно със посланиците и дипломатите ) се

изкачвахме бързо към орбита, когато ни засипа ожесточен лазерен огън. Изкрещях на Зейтън :
- Нали ТВОИТЕ кръстосвачи щяха да ни прикриват бе?!?!
- Още сме твърде ниско!
- Голяма помощ, няма що.... - в този момент фрегатата се разтресе от близка взривна вълна.
- Без малко да ни уцели - обади се пилотът на совалката. - Обаче идват още!
- Опаааа....измънка сконфузено Зейтън.
- Опа я....я гледай, имаме си компания. - Наистина, няколко от нашите фрегати заедно с разнороден коктейл от кораби се бяха спуснали и обсипваха с огън вражеските машини. Процедих през зъби на Зейтън :
- Другия път ми напомни да не разчитам на тебе....
- Еее сега, недей така. Ето кръстосвачите са готови с ракетите.
- Ами да изстрелят проклетите ракети там долу и да им е...кстерминират скапаните кораби. С купчина подобни изрази и закани корабите ни отнесоха към нашите машини....

Под кръстосан огън от мойте момчета от кръстосвачите и отчаяните опити на наземната защита на колонията да се справи с нас,се прибрахме по корабите.Бях ухилен до уши,защото му подпалих дупето на Рейвънс,а част от умиротворителите се качиха при мен.Отидох в командната зала и се разкрещях:
-Ейй бастуни такива!!!Как можахте да не осигурите закрила над нас като се изтегляхме с господата и дамите!!!Задници!!
Обърнах се към изпалшените хора и казах:
-Съжелявам...Старите хора на служба при мен не ме слушат и всички ще ги изволним,а новите още незнаят как се върши работа.
-Не,спокойно..-каза един човек с разтреперен глас
-Да се прибираме...екипаж:Курс Ремо!
С Рейвънс и Ленора по традиция пак се напихме зверски, и легнахме да спиме към 2.30 през ноща (бяха го засекли по земно гринуичко време) и се прибрахме към отредените за нас кабинкови стаи който се състояха от визьор (като телвизор) бюро с хипертерминал и легло...Ооохх...Определно ми трябваше засега леглото!
...Към 4.30 със усилено звънене на звънеца и тропане,станах едва и със влачене още пиян,отворих и ме блесна ослепяваща светлина...Като прогледнах един военен седеше и каза:
-Рапорт в зала 424 при адмирал Ейджис!!
-Ти луд ли си бе?!!!4.30 се е!!!!
-В Ремо не зачитаме час...Имате работа да вършите...
-Облякох се и тръгнах полека...намерих след 10 минути лутане из коридорите залата и видях Ленора и Рейвънс които едва гледаха и те...
-Абе помяр...кво става?-просъсках през зъби
-Тихо пияницо мръсна!-сряза ще Рейвънс
-Абе аз шо не ти...-тръгнах да му тегля една когато изсвистя плъзгащата врата пред нас и влязоха Ейджис и един от умиротворителите който спасихме
-Съжеляваме господа и дамата за създаденото неудобство,но вие сте специален корпус и оттук нататъка трябва да сте готови за ситуации по всяко време на денонощието.Умиротворителния отряд ви е доста благодарен за това,че ги измъкнахте и прибавят към сметката ви на всеки по 100 000 кредита...Но има друго нещо-току що получихме информация за две враждуващи планети...Едната е членка на федерацията за търговия,а ние охраняваме техни конвои и ресурсите на едната планета спомагат за благополучието на федерацията,а тя от своя страна щедро ни благодари като ни финансира...Двете планети са на 6 парсека оттука...
-На пи**а си лелина у 6та глуха!!!-казах аз тихо
-ШТ!!-изшътка Рейвънс
Ейджис ме погледно,но продължи:
-Двете планети са Ежун и Кодара...Ежун е нашата приятелска планета,а Кодара е врага!Искам да унищожите флагмана на Кодара- хиперунищожителя „Елун трети” и прилежащия му антураж-30 звездни елитни бойни кораба,20 фрегати от най-висок тип и 80 кръстосвача клас:А...
Надявам се,че с всичките сили който ви дам и помощта на Ежун,мисля,че ще се справите...
С вас тръгват-6 бойни кораба от елитните ни части както и 30 фрегати,40 звездолета +200 кръстосвача и 2 ремонтни совалки ще са с вас…Успех момчета и дамата!!!!
Излязохме тримата от залата и казах:
-И сега к’во?Трябва да ходиме на майка си във веселата част,за да спясяваме нек’ви бастуни?
-Казах да млъкваш Зейтън...Ще отидем и ще ги разтървем-каза Рейвънс
Качихме се по корабите и ест. Рейвънс бе по-бърз от мен и Ленора с излизането от доковете...Отадалечихме се от Ремо с армиата ни и направихме хиперпространствен скок....
Докато пътувахме се обадих на Рейвънс по интеркома:
-Дано е по-бързо,за да се наспя!!!
-Еее ти и твойта личност!!
-Ми да!Я и инсталирай на оная твоя совалка да може реже салата и да налива ракия,та да седнем!
-Аз ще ти кажа аз на тебе,пияница!!!-каза Рейвънс
-Момчета,момчета...агресията за агресора...-обади се Ленора
-Мацка и аз те обичам!-казах като се ухилих
-Мазник...-изфъфли Рейвънс
След това следяхме пътуването и скоро стигнахме...Бяхме удивени..Увиснали флотилии висяха във виока орбита и се виждаха огнени кълба и огромни Унищоители как маневрираха..
-Адмирале...От Ежун искат да се свържат с вас!-каза един от комуникации
-Включи го!
-Тука военното командване на Ежун,вие ли сте екипа който пращат от Ремо?
-Радвам се,аз съм генерал Кранк Сииуей,командващ Ежунските военновъздушни сили и Ви приветствам!
-Благодаря...ядение и пиение има ли?
-Извинете,колега-само за маса мисли...Аз съм Джейсън Рейвънс и идваме да помогнем с каквото е нужно!
-Елате вие двамата на флагмана на Ежун-хиперунищожителя „Стратус II”
Казахме на Леонра да седи кротко и се качихме по совалките...

....пилотите на совалките ловко маневрираха, за да избегнат случайно отклонилите се изстрели, а в това време "Стратус II" изпълваше все по-голяма част от предния монитор. Когато вече подхождахме към доковете се чувствах като лимка на голф игрище - също толкова малък и незначителен. След две минути крачехме по широките коридори към мостика, където ни чакаше Сииуей, който започна без излишни приказки :
- През последните няколко часа правителството на Кодара изпрати на предната линия най-добрите - всъщност най-вероятно всичките - си кораби и със този си ход взе сериозно предимство в тактическата битка, което наложи да повикаме Ремо на помощ. Не очаквайте да чуете нещо от рода на "вие ще водите, а моите момчета ще ви следват" - на тях им липсва численост, смелостта и куража си ги имат в изобилие. Сигурно ще ви се наложи да ги догонвате.
- Ееее, най-сетне някой дето да не се завира на майка си под кариеса на кътния зъб, когато види нещо с по-голям калибър от воден пистолет!!! - изръмжа Зейтън, а адмиралът се подсмихна весело-одобрително - сигурно такава усмивка могат да си позволят адмиралите, главнокомандващи планетна флота. В този момент всичко се разтресе, а алармите завиха оглушително. Адмиралът изрева :
- Проклетите гадове имат кур---нов удар по щитовете заглуши думите на Сииуей, а след като шумът утихна той продължи--куража да ни нападат! Момчета, изтребете ги до крак!
Аз реших да се намеся :
-Радвам се на ентусиазма ви адмирале, но при този обстрел няма как да излетим оттук. А се чувстваме най-добре по корабите си... - гласът на радиста ме прекъсна :
- Кораб до левия борд, от Ремо! Адмирале, какво да правим?
- Покрийте ги щитовете, естествено - да не служите от вчера на космически кораб! И ги дайте на главния монитор. Знаете ли кои са ? - обърна се към нас. Погледнах към екрана и докато отворя уста Зейтън каза:
- Е да е... нали и казахме на това момиче да седи кротко!
- Е не се ли радваш че не послуша, а? Хайде да заминаваме!
- Добре....приятна битка адмирале! - Ухили се Зейтън и тръгнахме към един от масивните преходни коридори, където се беше скачил корабът на Ленора. Совалките вече бяха прибрани на сигурно място в доковете на масивния баражен кораб. Ленора ни чакаше на вратата :
- Хайде, да не мислите че Стратус си купуват щитовете на промоция, нямаме излишно време!
- Добре де, добре. - чудно как никой от двамата не се заяде.
Бойният кораб набра скорост, за да се прибере във формацията възможно най-бързо. Не след дълго бяхме по собствените си кораби, и както спомена адмиралът трябваше да догонваме неговите кораби, които вече се бяха впуснали в битка. За съжаление само смелостта нямаше да им стигне за това казах по отворения канал :
- Ремо, двигатели на 100 процента!
- На сто и петнайсе не щеш ли ? - озъби се Зейтън, а аз му се ухилих в отговор :
- Искам, ама твоето корито няма да издържи.
- Що не си....стреляш с оръдията по оня боен кораб срещу тебе ами се заяждаш?
Тук вече се хилех истерично. Овладях се веднага и наредих на момчетата да приготвят най-хубавите ни играчки за тест. Докато се подготвяхме корабът се носеше с пълна скорост към вражеската флотилия, и се доближи до такава степен че Ленора с прикрито безпокойство се обади :
- Няма ли да намалиш, ще се блъснеш в тях!
- Именно, именно. - отвърнах и се ухилих. "Бехемот" направи съвсем лек завой и се оказа точно срещу голяма част от фрегатите и кръстосвачите, които панически започнаха да си търсят по-широко място във вселената. Изрекох нова заповед :
- ЦЯЛАТА енергия от двигателите я пренасочете към щитовете...ще ни трябва.
Пет секунди по-късно корабът помете прилично количество малокалибрени машинки, докато "по-слабите" ни оръжия разглобяваха още толкова на малки практични парченца. Няколкото изстрела на бойните им кораби не помогнаха особено - щитовете с нежелание се смъкнаха до 82 процента. Машинката си я биваше. Бърз поглед назад ми подсказа, че останалите оползотворяват времето и щитовете на Кодарските кораби, които нямаха голямо желание да гонят натрапника, натресъл им се така внезапно. В това време по моя команда "Бехемот" застана над бойните кораби и започна да ги "пържи" с тежките лазери и оръдия, както и да изсипва част от ракетния си товар. Пилотите от Ежун не изоставаха и под обединения натиск на флотилиите десетина от бойните кораби на Кодара или бяха на парчета или лошо повредени. В този момент ни потърсиха командващите от Кодара :
- На вниманието на корабите от Ремо! Всеки от вас ще получи от 250 000 до милион и половина кредита в зависимост от тонажа на командваната машина на ръка, ако се присъедини към нас!
Зейтън ми намигна от екрана на частната видеовръзка и каза бавно :
- Ами нека помислим.....значи....
- Зейтън внимавай какво ще кажеш! - предупреди го Ленора.
- ....значи... - продължи да влачи Зейтън, изнервяйки Кодарците - що не вземете да лапате ... тук Зейтън направи драматична пауза - ...зеленчуците дето ви растат по планетата и не се бъркате дето не ви е работа, а? - и изключи връзката. Мен пак ме напуши смях. Което не можеше да се каже за кодарските кръстосвачи, които вкупом изсипаха целия си арсенал върху нещастния "Бехемот". Щитовете премигнаха в жълто, а Зейтън изрева :
- Елате ми тука, малоумници такива! Момчета, след тях! - и машината на Зейтън се понесе след кръстосвачите, които видели маневрата се отказаха да правят втори рейд над нашия кораб и започнаха да се отдръпват зад оцелелите бойни кораби. Нашите щитове се възстановяваха, а отдолу един твърде голям унищожител чакаше да си изпробвам Маунт-овете по него....

-Подгонете свинете,кво ме гледате все едно съм пребил Килогозавър от Планетон 5...Хайде нагънете ги!!!-ревах в командтаа зала.
Битка бе отчайващо огромна по размери...Техните кораби сякаш не спираха
-Алооо Рейвънс,мога ли да ти ползвам красивата идейка с щитовете и после да си избърша задника с нея? –казах по интеркома
-Какво по...си измислил тоя път?-каза Рейвънс
-Зейтън!!!Не прави глупости!!!-включи се Ленора
-Всички щитове да бъдат пренасочени отпред на 100 %,дано държи обшивката,всички зенитни и гаусови оръдия да бъдат насочени настрани,искам да приличаме на таралеж и като за финал...Пълна скорост към онова формирование от кръстосвачи искам да минем през тях!!!!
Кораба се засили към формированието,а около нас кръстосвачите размазваха вражите кръстосвачи...Докато ме обливаше студена пот по илюминаторите гледах как около нас летят отломки,отнасяхме всичко малко от пътя си.Две вражи фрегати останаха наполовина блъснати от нас и бяха неизползваеми
-Абе Зейтън ти си като булдозер,направо ринеш всичко!!!-кефеше се Рейвънс
-Добре момчета пригответе се за масиран обстрел като се врежем в корабите,искам докато сме вътре да стреляте!-дадох команда
-Адмирале,първи удар след 10.....7.......4.....1 Удар!!!-каза едни от техниците
Целия кораб се разтресе и видях как проникваме в унищожителя който ни обсипваше с ракети и йонни лъчове
-Дано издържи обшивката...ОГЪЪЪЪН !!!-казах аз
Чуха се гърмежи,целия кораб ужасно се тресеше,осветлението примигаше миришеше на изгоряло.
И излязохме навън...
-ЩИТОВЕ???-казах аз и си държах брадичката,бях се ударил докато падах в следствие удара
-50 % единия реактор се повреди от натоварването
-Обшивка?
-Има пробойни но са запечатани...две отделения са херметизирани,спални отсеци са!-каза един от техниците
-Ще спят на смени,само да не си спретнат голо хоро...унощожихме ли прасето,дайте ми картина!
Видях как унито имаше дупка по средата си и вътрешни огньове,след секунда се чу силен гърмеж който разцепи унищожителя и две горящи огромни части се разделиха...
-Мамка му успяхме!!!!
-Зейтън!!!Ти си едно изключително лудо копеле!!!-ревеше Рейвънс и Ленора в един глас
-Казах на общ канал:
-Елате повече дупенца шлякави...Елате всички!!!!
4 унита обърнаха ход и се износоха,а бойните кораби и фрегатите решиха да отстъпват
-Без отстъпване огън по всичко де що мърда,огън с главните оръдия по бойните кораби и фрегати!!!-казах аз
Азурните кълба отнясха половин боен кораб,кълбата направо късаха и трошаха на парчета корабите,фрегатите малко повече издържаха но и те падаха....
-Добре...Щитове около кораба,искам да отнесем този квадрант,ескадрила „Миньон-1” искам да сте около мен,от място ще ги разбием
-Миньон???Що за идьотско име?-каза Рейвънс
-Да ти си "Бехимот",аз ще съм "Миньон"!!!
-Не отказвам се вече дори и да те псувам Зейтън!
-Е аз ще ти кажа Майната тииии!! И му показах среден пръст през видео връзка
-Подобно!!!-каза Рейвънс и ми помаха
-Чувате ли ме?Тук е адмирал Сииуей,разбрахме къде се намира главната им база,обаче за съжеление...
-За съжелние кво??-казах аз инзнервен
-Кодара е планета със състав:50 % суша и 50% вода и базата им се намира под водата...локализирахме я с цената на много шпиони и цивилни информатори...
-И нас това какво ни интересува,ние идваме помагаме и си отиваме-казах аз
-ШШТ!продължете адмирале...-каза Рейвънс
-Имаме технология с която можем да превърнем совалка в амфибия която да може да проникне до базата,но ни трябва достатъчно луд екип за целта,ще имате добро заплащане от 500 000 кредита за тотално унищожение на базата и човека седящ зад всичко това-Фани Мазаху'еца...водачката на тази безсмислена война
-Мазаху'еца...ебах ти и името!-казах аз
-Нека предложа моята совалка за инсталирането на системите за амфибия-каза Рейвънс
-Оная дето неможе да прави салата....чеп за зеле не става от нея,а и си избърши олиото от устата,че от мазнотия покапа по теб!-казах пак аз
-Ти като нямаш готина совалка не се обаждай!-каза Рейвънс
-Ма...боли ме охладителния кран в 6ти сектор на „Миньон”-казах и скръстих ръце
-Добре,докарайте совалката в „Стратус II” елате и вие ще ви предложим и специално наше изобретение-лъчев щит.Докато вие отивате към Кодара ние с това наше нововъведение ще ви дозареждаме щитовете за да можем да ви предпазим от евентуални нахалници...
-Интересна идея...Да вървим-каза Рейвънс...

....веднага след като довърших унищожителя, "Бехемот" се отправи към Стратус II, за да изпълним последната част от плана - залавянето или унищожението или унищожението на човека зад цялата война - Фани Мазаху'еца.

...докато стоях на доковете и чаках да модифицират совалката за подводното спускане на борда на Стратус се замислих за нещо....скочих веднага и дръпнах настрани единия от механиците :

-Абе много ли ще е трудно да сложите и един кухненски автомат , така вграден...от тия по-хубавите модели?
Механика първо ме изгледа странно, но после се усмихна и кимна. Докато чаках ремонта да приключи и да си получим инструктажа за мисията злорадо си помислих за физиономията на Зейтън по-късно...

Скоро модификациите бяха готови и се отправихме към доковете на Стратус, където щеше да се проведе брифинга. "Тунингованата" совалка вече беше там и техниците я подготвяха за излитане. Адмиралът също беше там и в типичния си стил не протака много:
- Така, готови сте за потегляне, отивате, виждате сметкана на онази..(следващата дума не прилягаше на униформата му)..!
- Тъй вярно, шефче.. - ухили се Зейтън, а после се обърна към мен: Айде да се качваме на твоето корито!
Ухилих се и го подканих :
- След тебе...
Пилотът на совалката умело я изкара, а веднага след като напуснахме доковете енергийният лъч, който щеше да ни зарежда щитовете затанцува по корпуса. Зейтън се протегна :
-Ааааа, какво ще правим докато стигнем там?
- За теб не знам, аз смятам да пийна една ракийка докато пътуваме...
- Ъъъъ какво? Нали не можеше бе? Още малко и салата ще кажеш че прави...
- Е естествено, как иначе...
- ДАВАЙ НАСАМ!
- не прекалявай, иначе ще се олюляваш след малко под водата...
Десет минути и няколко ракии със салати по-късно бяхме в атмосферата на планетата и се спускахме бързо към океана. Пилотът изравни машината и тя плавно се "гмурна" под водната повърхност , минавайки на амфибиен режим. Няколко вражески кораба се стрелнаха към нас но пилотът елегантно заобиколи покрай една скала и те останаха далеч назад. Пред нас се появи един от входовете на базата - излишно е да казвам че не го ползвахме, а си пробихме стената до него и совалката се приземи в един от просторните тунели. Намъкнахме специалните подводни скафандри и скромната групичка - 20 души - се отправихме по тунелите....естествено като всеки път не ни оставиха да се разхождаме спокойно и да безчинстваме наоколо. Още след първия завой бяхме засипани от нескромна порция лазерни изстрели и от псувните на Зейтън:
- Мамицата ви грозна, що не си намерите някоя друга работа бе?!?! Ваш'та кожа.... - думите бяха съпроводени от откос изстрели, което ние побързахме също да направим. Вече тренираните ни умения ни позволиха да минем през повечето коридори на автоматична скорост, тук-таме спирайки за някой по-упорит мизерник, а веднъж и заради някакъв двукрак робот, засипващ околността с ракети...както и да е, отнесе една-две от нашите ракети плюс специална порция псувни от Зейтън. Придвижвахме се уверено по коридорите, приближавайки към централния купол на базата, където най-вероятно се скатаваше Фани Бахти-странната-фамилия....Уверено и с маршова стъпка вървяхме по широките коридори, даже си бях пуснал музика от специалната си селекция, изобилстваща от хубави песни - стари и нови....в случая Manowar - Warriors of the world...някои неща не се променят. По пътя разбира се не забравях да "изпускам" пакети експлозиви на подходящите места. Тъкмо влетяхме в главния купол когато от отсрещната се дочу тътен на двигатели и един кораб се отправи към повърхността, а Зейтън го изпрати с поредната порция "любезности" :
- Шибаната кучка се изнася! Рейвънс, докарай домакинския робот, совалката де, ВЕДНАГА!
- Тука е вече .... в този момент совалката се внесе в помещението в познатия стенопробивен стил и гостоприемно отвори врати. Извиках :
- Не гледайте, качвайте се вътре!
Точно 7 секунди по-късно совалката вече форсираше двигателите си нагоре към измъкващия се кораб...е, надали щеше да се измъкне но да го гоним беше по-забавно. Казах на пилота да стабилизира курса, а аз хванах лостовете за оръжията...внимателно...и корабът на Фани Мазаху'еца остана без един двигател, описвайки сложна фигура във въздуха. Втори изстрел, този път по-точен - в резервоара на кораба...към морето отдолу се посипаха останки...ухилих се:
- Падането от високо е болезнено...стой си на ниското. Хайде да се прибираме!

...Излятяхме отново в космоса.Чувствах се горд от себе си, толкова горд, че понечих към шишето Джак Сакйуокър и почнах кротко да си отпивам сгушен в адмиралския команден фотьол.Тъкмо надигах шишето за поредния гълток когато внезапно се осъществи видеовръзка:
-ЕЕЕ пияна свиньо, пиеш по време на дежурство,а?-изсъска злбоно Рейвънс
Сепнах се и казах:
-Дори и змiя не се безпокои докато пие!
-Ти си по-долен и от змия!-каза Рейвънс
-И ти стана отрепка Рейвънс, точно като мен- казах аз
-Слушай ме, към Ремо ли сме или?
-Еми да…ако искаш към некоя кръчма, тука наблизо...-и ме прекъсна един кадет
-Ад..Адмирал Зейтън, сър!
-Ъ?-казах тъпо
-Голяма флотилия от транспортьори е барикадирала пътя ни към база Ремо, сър и идват право към нас!
-Рейвиии...кво правим?-попитах озадачен аз
-Прати човек или осъществи връзка...не са ли те учили във военното училище бе Зейтън?
-Какво училище, аз и 2ри клас не съм завършил...напих се!-ухилих се злорадо аз
-Ясна ми е картинката..-поклати глава Ревънс и приключи канала
-Изпратете кръстосвач да разбере за чий хой го дирят тука тия кофи...
-Сензорите индикират, че няма никой на борда на тия „кофи”...-каза един от подчинените помяри
Кръстосвача излетя и се насочи към един от транспртьорите.Завъртя се около него и в миг всички ни озари огромна светлина.Транспортьора хвръкна във въздуха заедно с пиота и кръстосвача...
Трябваше ми малко и реагирах както винаги:
-МАМИЦАТА ИИМ!!!ОГЪН ПО ГАДОВЕТЕ,НАТЪПКАНИ СА ДО ТАВАНА С ЕКСПОЛОЗИВИИ!!!
Открих огън, последваха ме Рейвънс Ленора.Няколко транспортьора гръмнаха и отнесоха други, но те бяха незначителна част от всичките.Бяха поне 300, ма и аз бях вече доста пил.
-Огън със всичко квото имаме!!!-казах аз
Единия транспортьор застрашително летеше към Рейвънс когато една ракета го цепна и го взриви като разтресе ваната на Рейвънс доста старателно.Дург транспортьор натоверен догоре ми мина ляво на борд и малко след мен се взриви като ми промени треакторията на кораба.
-Унищожете ги, всичките ги унищожете, свине гадни!Това може да е работа само на страхливите пирати...мръсни алтараийски кучетаа!-разпених се аз
След още малко ексползии и наполовина работещи щитове отнесохме по-голямата част от транспортьорите,а другите ги оставихме на корветите и кръстосваите да ги довършат с бомбардировка.
-Уоуу това си беше адреналин!-казах възторжено аз
-Да ти направя неприличен жест и към адреналина-каза Рейвънс-можехме да загинем!
-Да ама това беше хитър капан!Станали са умни маймуни-казах аз
-Стига философствахте момчета, да се прибираме за горещ душ-обади се Ленора
-Да да послушаме дамата- каза Рйвънс
-Казах ли майната ти?
-Не..скоро!
Майната ти, тогава!- казах на Рейвънс показвайки му два средни пръста и се запътихме към Ремо