Bulfleet.com - Official Forums

Убивам времето и даже се кефя.

Бях приключил с Долния град.Бе време да отида на най-гадното и ужасяващо място според всичките жители-Земният град.Наричаха го така,защото се намираше точно на земята,а не като другите два-високо в облаците.Според слуховете там цареше мизерия и мръстотия.Според една зацапана и ръждива метална карта на стена в Долния град,до Земният се стигаше чрез асансьор.Запътих се натам,следвайки указанията.Определено тук защитата против натрапници бе по-голяма:около Сита,пазещ вратата към асансьора,внушително и в същото време заплашително сегяха 6 бийни кули,в перфектно състояние,които сигурно можеха да направят цели 10 човека на пух и прах.Приближих се колебливо към сита.
-Стой!-извика той.-Само такива с официално разрешение от Ситското правителство могат да слизат до Земния град!Имаш ли такова?
-Имам-показах му докуменитите,които ми бе дал Гадон от Бек.Сега щях да разбера дали са си стрували даването на бронята.Сита ги разглеждаше внимателно.Най-накрая вдигна глава и каза:
-Всичко е точно-можеш да слизаш долу.Не знам за какво ти е,но можеш-сигурно искаш някой Ракгул да те изяде,но това си е лично твой проблем.Имай предвид,че никой Сит не е длъжен да те защити.
-Ще го имам предвид-казах аз,смейки се мисленно,защото какава ли картинка щеше да бъде Сит да спасява Републиканец,при неуталожимата вражда между двете фракции?Но те не знаеха произхода ми и можех спокойно дори да разчитам на тях.Ако Сита не беше там,щях направо да се пукна от смях.Сигурно и с Карт беше така.Взех си документите и слязох с асансьора до Земния град.

Още на входа двама пубери ме посрещнаха с крясаци.
-Този асансьор е наш и трябва да ни дадеш 5 кредита за ползването му-каза единия.
-Да,нямаш право да го ползваш току-така!
-Ето ви 5 кредита-махнете ми се от главата-метнах кредитите,а те за малко да се избият за тях.Гледаха ги като деца-новата си играчка.Една жена,видимо изпаднала в ярост,дойде,тичайки, и завика:
-Махнете,се питони такива!Стига сте потъпквали името ни!-младежите пребледняха и иабягаха в обратната посока,радвайки се на новата си придобивка.Жената се успокои и се обърна към мен.
-Съжелявам,просто те винаги това правят.Само уронват малкото останал ни престиж-Карт се обади отзад:
-Не правите много добро първо впечатление.
-Така е-продължи жената-но не можем да ги следим постоянно!Вие идвате от Горния град,нали?
-Да.
-Ех,иска ми се някой ден да го видя с очите си.Родена съм тук,в Земният и никога не съм имала тази възможност....Само приказките на Рукил ми дават някаква смътна представа....името ми е Шалийна,между другото.
-Кариак Землинов и Карт Онаси.Горния град не е нищо особено.
-Е да,вие сте свикнали с красотата му,но аз не съм.Поне Гендар прави каквото може,за да направи живота ни по-добър.
-Гендар?
-Лидера на малкото ни селище.Бори се с всички сили за подобряване на положението ни.Ех,само ако можеше да ни отведе до Обетованата земя....
-Каква Обетована земя-тези имаха повече митове от Пясъчните хора!
-А,това е една стара приказка за малки деца-Рукил ни разказваше за нея.
-А кой е Рукил всъщност?
-Един старец-всъщност той е най-старият в селото.Преди много време е бил в Горния град,но го прогонили тук за някакво провинение.Можеш да го разпиташ по-подробно,ако говориш лично с него.
-Ще го имам предвид.
С това разговора прилключи и жената отиде да върши нещо.Имах време да разгледам селото.

Рагледах селището.Цареше хаос и мизерия,палатките,които служеха за къщи,бяха често скъсани и отдавна бе минало препорачителното време да се спре ползването им.Разни деца припкаха наляво-надясно.Какви са децата-тази ужасна обстановка не ги плашеше,а ги забавляваше.За разлика от родителите-те ходеха подтистнати,със тъжни лица.Попитах един къде е Гендар.Посочиха ми една малко по-прилична шатра.Аз се приближих.Отпред сотеше един мъж,със изострени черти,който гледаше с тревога и загриженост селището.Предпазливо го побутнах по рамото.
-А,човек от Горния град-каза без настроение Гендар.-Поредният.
-Поредният?
-Напоследък доста хора идват с асансьора.Не казват защо,но явно ги инетресува нещо извън селището.Може би падналите спасителни капсули.
-Знаете ли не що за тях-най-сетне Гендар се обърна и ме погледна в очите:
-Не,освен,че Вулкарите обраха каквото беше останало.Някой казват,че имало още една някъде,но не сме я намерили още.И вие двамата ли сте тук за това?
-Не точно....има нещо общо,но не всичко.Как издържате тук долу,за Бога?
-Някакси се справяме-Гендар пак се обърна към селото.-Виждате ли теи стени-цялото село беше опасано с 10 метрови стени,освен една малка част,където се намираше и вратата за навън-Те ни пазят.Те спират Ракгулите да ни избият.
-Нима Ситите са ви оставили да я построите?-чудно нещо за групировка като Ситите,си помислих.
-Не само това.Те ни помогнаха да я построим.Имат ясната представа,че ако Ракгулите сринат селото,ще започнат да се катерят нагоре по асансьора и ще им трябва доста по-голям патрул от сега.Това е и причината да търгуват така усилено с нас.
-Търгуват?
-Да.Ние им даваме каквото намерим-стари бластери,паднали от горе парчета метал и титан,въбще всичко.А те ни осигуряват храна,вода и медикаменти.Животът е труден,но не невъзможен.Наричт ни Бездомниците,Изгнаниците.И може би наистина сме такива-1/3 от хората тук са прогонени за някакво провинение от Горния град.Но поне тук се борят за по-добро бъдеще,а не като Рукил,който само говори.Наистина-стар е,но поне да не ни втълпяваше глупости!
-Рукил?Къде живее той?
-Отсреща-една стара палатка беше нещото,което Гендар ми показа.
-Един последен въпрос.
-Слушам-отговори сухо водача на Изгнаниците.
-Къде мога да намеря Мишън Вао?
-Мишън?Най-често е в каналите със Залабар.Там е логичното място,където да търсите.
Сбогувах се с Гендар и отидох да видя този чудат Рукил.Нямаше го в шатрата.Намерих го зад нея да седи и да мисли.Като ме видя грейна,като че съм Вестителя.
-Избраният?Този,който ще дойде от горе и ще донесе добротата?Нима той дойде?-стареца не ме остави да кажа каквото и да било,само успях да измънкам:
-Какви ги дрънкаш,ста...
-Отговаря ми с въпрос?Хъм..той се чуди.Объркан е.Заблуден.Разбираемо е де.
-За какво,по дяволите,говориш?
-Нима ти не си Избраният?Този,който ще ни отведе до Обетованата земя?
-Обетованата земя?
-Мястото,къдетоние трябва да живеем....място,тук,долу,където биха искали да живеят и най-богатите от Горния град!
-Не знам какви ги дрънкаш,но може и да помогна с нещо.
-Знаех си!За начло може би ще намериш ученичката ми Малия...вече е навън,сред Ракгулите,цели 2 дни.У нея има нещо,което ми трябва спешно.
-Ще я потърся.Пък може ида помогна за намирането на "Обетованата земя",знае ли човек...-с това го оставих и се запътих към изхода от селото.Преди обаче да стигна до там,един ме спря и каза:
-Вие сте от горе?Значи имате кредити?Искате ли да видите какво продавам?
-Продаваш?Как,по дяволите,се подържа магазин тук?
-Трудно,но става с помощта на бандите от Долния град.Продавам им частно каквото намеря.
-Дай да видя какво имаш-той извади една кутия и ми я даде.Отворих я-имаше някой интересни неща.Взех 4 противоотрови-с тези Ракгули нямаше да са излишни.След това загледах един стар,но запзаен Аркански бластер.Те се славеха с добра мощ и точност.Дадох доста кредити за него,но останх все пак с нещо.Върнах му кутията и тръгнах.
-Ако намерите нещо-давайте го насам!Игер приема всичко!-извика той зад мен.Нима се казваше Игер?Странно име.
На вратата една жена спореше с мъж.
-Бързо,отвори!Той идва!Бързо!
-Не мога,Хадира!Ракгулите са твърде близо!
-Но те ще го изядат!
-Или ще изядат нас!Трябва да го оставя.
Виждайки приближаването ни,жената се обърна с насълзени очи към мен.
-Кажете му да отвори!Не може да остави Хелдан навън сред Ракгулите!-чух как един мъж вика в далечината.Сигурно той беше Хелдан.Бутнах жената и застанах пред вратата.Хелдан го гонеха два Ракгула.
-Отвори вратата!-извиках.
-Не мога!Те ще ни избият!
-Отваряй-аз ще ги задържа!-вратаря явно при думите ми и отвори.Изтичах бързо и той затвори зад мен.Хелдан наближаваше.А зад него и Ракдулите.Когато дойде му метнах един меч да се защитава.Карт започна да обстрелва единия Ракгул-и го свали за секунди.Аз и Изгнаника се сбихме с другия.Докато Хелдан го занимаваше,аз си забих меча дълбоко в гръдния кош на чудовишето.То изстена тъжно и сдаде Богу дух.Хелдан си пое дъх и ме погледна благодарно.
-Благодаря ви.Не знаех какво ще правя без вас.Ето ви меча-той ми подаде вибро-острието,което му бях метнал.Жена му излезна радостна.
-Благодаря ви!Спасихте мъжа ми от ужасна съдба!Щеше да се присъедини към тези под карантина.
-Под карантина?
-В южната част....охапани от Ракгули.Без серум за противоотрова може да се превърнат в такива по всяко време.Затова ги заключихме там-да не могат да дойдат в селото.Чака ги ужасна съдба,ако не им се даде серум скоро.
-Търся серума.Дано успея да им помогна.
Приключих там.Тръгнах да изследвам Земния град-трябваше да намеря каналите и Мишън Вао.

Първо се запътих надясно от изхода.В далечината видях да се движат някакви образи...изглеждаха хуманоидни.Когато се приближих се убедих-Сити.Трима войника в черно и един командир в червено.Като ме видяха веднага извикаха:
-Стой!Какво правиш тук,цивилен?Само хора със официално разрешение могат да слизат тук!
Показах му документите.
-Имаш разрешение,а?Добре тогава-продължавай.
-Какво правите вие тук,ако мога да запитам.
-Това е официална Ситска служба,но предполагам мога да кажа.Търсим нещо останало от Републиканските капсули.Вие сигурно сте тук заради патрула?
-Нещо такова....-излъгах аз.
-Чудесно!Имам заповеди и се наложи да ги оставя при Ракгулите,а не ми се нрави.Дано ги намерите навреме-те патрулираха източния сектор-Ситът посочи една кръгла площадка.
-Ще го имам в предвид.
Ситът и придружителите му си продължиха по пътя,а аз отидох да разгледам източния сектор.Още с навлизането си бях пресрещнат от Кандеръс Ордо и група наемници,които напускаха сектора.
-Идвате заради капсулите,а?-запита арогантно Кандеръс.
-Може би.Какво те интересува?
-Интересува ме,че Давик каза никой да не ги вижда.И прати мен и тази сбирщина бебета-той визираше наемниците-които не знаят как да се бият!Загубих цели 4 от 7-те,защото си нямат и на идея от предпазване!Не знам откъде ги е събирал Давик,но си нямат и идея от занаята.Сега се отдръпни-трябва да се качвам обратно горе.Вулкарите са обрали всичко така или иначе,а не мога да си позволя да загубя още хора.
В този миг единия от тримата наемника пребледня.
-Чуууу-хте ли????-едвам приказваше.-Раккккгуулииии!!!!
И действително секунди по-късно Ракгулите връхлетяха върху наемниците.Аз и Карт бяхме неволни участници в битката-просто нямахме друга възможност.Той и Кандеръс избиваха Ракгулите за норматив,но те идваха с десетки.Аз и наемниците едвам ги одържахме с нашите мечове-моите Вибро такива се плъзгаха по кожата на чудовищата и я разкъсваха.Но на мястото ан всяко паднало,изникваше още едно.Бяха твърде много.До мен един наменик се строполи безжизнен.В този миг от далечината долетя една граната и помогна малко за битката,но не я приключи.Обърнах за секунди глава и видях Мишън да застава до Карт и Кандеръс и със същия хъс да избива Ракгулите.Още един наемник падна.Само аз и щое един вече удържахме фронта,а пред мен лежаха поне 50 тела на Ракгули.Най-накрая не се свършиха.Пред мен се бе оформила купчина от трупове.Чувствах белезите по тялото си.....както и наемника до мен.Той започна да се гърчи,кожата му се опъна и .... от тялото му излезна Ракгул.Мечът ми го спря преди още да е осъзнал раждането си.Кандеръс изпсува зад мен.
-Сега кого ще върна?Мамка му-Давик няма да е доволен.Но вие се бихте добре-дори и ти,тийнеиджър-той визираше Мишън.Тя го погледна злобно,а той само се изсмя,взе телата на два наемника и си тръгна.Вао се приближи до мен и каза разтревожено:
-Помогнах ви поради една прична-трябва ми помощ,спешно!
-Казвай.
-Залабар!Той е в беда!Докато странствахме из каналите,ни изненадаха Гамореани!Нали ги знаете-онези прасетета!Сега Залабар е някъде там,а те искат да го направят свой роб!Той успя да ги задържи колкото аз да избягам,но не можа да се измъкне!Трябва да ми помогнете!
-Така.....Ще ни вкараш ли в базата на Вулкарите,ако го направим?
-Имате сделка!Само ми помогнете!
-Да тръгваме тогава.
Наблизо лежаха двама Сита-пребърках ги и "О чудо!"!Там имаше спринцовка,на която пишеше"Серум против Ракгулската зараза!Да се използва разреден с вода-силен концентрат!".Бях намерил серума!Взех още малко противоотрова,кредити и две пушки.След това заблязах в далечината една капсула.Затичах се с надежда към нея.До разбитият уред нямаше никой...или поне за неразбиращото око.В един ъгъл имаше бабунка-приближих се и бутнах наметалото за маскировка на един тежко болен Републиканец.
-Помощ!Онези...Животни!Те ме ухапаха.....сега болката е ужасна!Помощ!
-Дръж това,братко!-подадох му малко вода със серума вътре.Той го изпи и за секунди се почувства по-добре.
-Благодаря ви.Не знам какво щях да правя без вас.Те ни атакуваха веднага щом отворихме.Избиха останалите,но аз успях да се скрия.
-Ами Бастила?
-Не беше в тази капсула...не знам къде е.Чакайте!Чувате ли?Те идват!
Обърнах се и видях още Ракгули да идват към нас.Бяха 10-11.Карт приклекна и свали 2 с един изстрел.Мишън също свали един.Аз се втърнах в ръкопашен бой и разкъсвах наред.След няколко минути седях насред къпчина кости,кожа и мазна слуз.Чувствах ухапване.Изпих веднага серума,а след мен и Карт,както и Мишън.Вече бяхме ваксинирани против Ракгулите.Обърнах се и...видях,че Републиканеца е умрял.Разгледах го-в гърдите му зееше дълбока рана.Притворих очите му,казах една молитва и го покрих с наметалото.Едим съмишленик бе умрял.Един смел Републиканец бе умрял.Но трябваше да го преживея.Наблизо лежеше още един труп.Пребърках го и с изненада открих дневник.Дневника на Малия!Рукил бе прав-тя наистина бе открила нещо.Според него,тя бе разбрала,че и други са търсили Обетованата земя.Търсенето ги бе отвело до каналите.По следите,оставени от тях,можеше да се съди,че са били двама.Малия решила да тръгне след тях,но явно не бе стигнала далеч.Рукил щеше да е много по-доволен,ако му занеса всичките дневници.Затова прибрах този на Малия и се реших да намеря другите два в каналите.Мишън ме побутна.
-Ето там-тя посочи една странична стена-Е страничния вход за каналите-той ще ни е по-полезен.Нека влезнем от там?
Съгласих се и влязохме.На прага още имаше труп-пребърках го и реших,че днес ми върви.Дневник на още един търсач на Обетованата земя!Оставаше само още един.
Беше време да разгледам каналите.

Още с първите ми крачки по-навътре бях посрещнат от малка група Ракгули.Вече им бях свикнал и труповете им тупнаха тежко на пода за секунди.Каналите бяха отвратителни-целият под бе във оточни води,от тавана също капеха такива,металните стени и решетки придаваха самота.Но нас това не ни интересуваше-така и така нямаше да се застояваме.Тръгнахме на запад.Отначалото не ивдяхме нищо...после срещу нас изскочи един Гамореан.Карт го свали отзад с един мощен изстрел.Аз разгелдах тялото му-нямаше някаква модерна екипировка или нещо друго,прасетата явно бяха в лошо финансово положение и се надяваха продажбата на Укито да ги спаси.Взех малко противоотрова и една-две гранати от тялото на прасеподобния Гамореан и го оставих да лежи там.Последва още една врата и още един Гамореан.Така преминахме през няколко стаи,докато най-накрая не стигнахме до една блокирана.Залабар ни чу и погледана през малък процеп.Изрева нещо,което за обикновения войник би било просто рев,но за човек,който знае езика на Укитата,като мен-това бе говор.
-Какво правите тук?Мишън?Ти си тук!
-Тук съм Залабар-явно и тя познаваше малко езика на Укитата.Нищо чудно де-все пак бе живяла с едно от тях.-Тези обещаха да ни помогнат!Отблокирай вратата и да се махаме!
-Не мога.При блокирането механизъма се развали и сега съм в капан-Гамореаните се опитват да влязат оттам и скоро сигурно ще успеят.
-Идвама,Залабар,само секунда и вече няма да имаш проблеми-извиках му аз и с другите тръгнахме по коридора.Намерихме съседната на нашата стая и се заслушахме.Отвътре се чуваше квичене,най-вероятно псувните на Лидера на Гамореаните.Преброих с пръсти до три и тримата нахлухме като хали вътре.Карт метна една граната и обезведри два Гамореана.Мишън изстреля точен,като със снайпер,изстрел в главата на един Гамоеран и намали бройката на противниците до....двама.Поех Лидера,а Карт и Мишън последния Гамореан.Лидера бе същото голямо и грозно прасе,но имаше по-добра броня и брадва,която можеше спокойно да ми отнесе главата.За негово нещастие,габаритите по корема му не му даваха възможност да е кой знае колко бърз.Затова аз просто тичах около него,блокирайки ударите му и тук-таме удряйки.Гамореана бавно се умори и меча ми остана неблокиран във основата на врата му.Извадих го,избърсах го и приклекнах.От тялото му намерих 300 кредита,един малък бластер и малко гранати.Брадвата бе неизползваема,защото Гамореана я бе изпуснал и тя бе изхвърчала в едно езерце от оточни води.Мишън погледна вратата и се изсмя.
-Залабар е умен!Избрал е механично заключваща се врата-и да искат,не могат да я отворят без да ползват сила.Или специални ключове,де,но ме съмнява те да имат такива.За щастие аз имам-тя извади нещо малко и дълго и го пъхна в тесен отвор на вратата.С малко въртене,тя се отвори и отвътре Залабар извика радостно.
-О,Големи Зи,не сме те забравили-Мишън можеше да се загуби сред огромния брой косми по тялото на Залабар.Укито ме погледна.
-Ти знаеш нашият език?Рядко срещано явление-сега говореше на що-годе добър Обикновен език-Ти спаси живота ми.За това съм ти благодарен.Дори съм готов да ти бъда верен до гроб.
-Кръвен дълг ли се наричаше?-запитах аз.Въпросът ми увисна във въздуха.
-Сигурен ли си Залабар?Ти вече имаш един кръвен дълг,още един да сключваш?
-Сигурен съм Мишън.....вече принадлежа на друг.
-О,Големи Зи,няма проблем.Но сигурен ли си,че искаш да се отдадеш за цял живот на един непознат?
-Аз не познавах и теб.Но и той,както и ти,спасихте живота ми.Затова му давам Кръвен дълг.Страннико...
-Кариак.
-Кариак,аз вече съм твой покорен слуга,до края на дните си.
-Ще се радвам да си с нас по пътя.Пък и едно Уки никога не е за изпускане.Добре дошъл на борда!
Карт се обади отзад:
-За жалост няма да е добре да се движим на големи групички-ще привличаме внимание.Най-добре трима човека.Предлагам единия винаги да е Кариак,защото той направи нак-много за преживяванията ни тук.Другите да се избират от него.
-Съгласни-казаха в един глас Мишън и Залабар.Аз леко се изчервих от тази чест.
-Залабар,ти си преживял доста.Върни се в Горния град-предполагам знаеш пътя?
-Ще мина по нелегалните,за да не ме видят.
-Добре.Ето ти адреса-там има апартамент,който сме наели.Би трябвало да си в безопасност докато се върнем от Вулкарите.
-Тръгвам-Укито тръгна бързо към изхода на каналите.
-Добре,сега аз да си изпълня моята част-входа е само на няколко метра оттук.
Изминахме въпросните метри и се осовахме пред енергийно поле и конзола.
-Момент само да въведа кодовете...нямерих ги от един Вулкар,който беше пийнал повечко в бара.Така,готово!-енергийното поле премигна и се изключи.
-Сега остава само Ранкора!
-Ранкор?!-спрях онемял аз.
-Има слухове,че край входа на Вулкарите се е заселила майка Ранкор....но не са потвърдени.Дано не е така.
Това пътешествие ставаше все по-трудно.

Разхождахме се няколко часа из каналите,които водеха към базата на Вулкарите.Избихме петнайсетина прасета и малко Ракгули и сега се намирахме пред най-голямото предизвикателство....Ранкор.Истински,голям и озъбен Ранкор.Женски при това-представям си какви са мъжките,при положение,че тази беше около 10 метра висока!Гледах невярващо през процеп във вратата-тя седеше с гръб към купчинка кости и си дъвчеше нещо.Мишън ме побутна.
-Виж това-тя ми подаде една отрязана от вратата ръка.Тя държеше омърлян и окалян,но работещ датапад.Прочетох какво пише:
"Открихме,че една събстанция привлича Ранкора.Събрахме малко от нея в специални капсулки и ги сложихме в този датапад-отключват се с натискане на третият син бутон,вляво.Може би чрез тях ще намерим някакъв начин да убием Ранкора,който ни пречи да стигнем до базата?"
Направих каквото бе казано и три ампулки тупнаха в ръката ми.В главата ми се заформи план.
-Имам план.Но за жалост ни трябва някой,който да се промъкне зад Ранкора.
-Аз ще го направя-каза Мишън.-Имам някой умения в криенето.
-Добре,слушай тогава.Ще вземеш ето това-взех три гранати и ги завързах една за друга-и ще сложиш вътре едната капсулка.След това ще пъхеш вързопа сред онези трупове там-показах и купчинката.
-Добре,разбрах.Дай ми вързопа.
Тя ни каза да се отдръпнем.Ние я гледахме притеснено отстрани.Бавно,с малки и безшумни крачки,тя стигна до купчината трупове.Пребърка ги и извади нещо,пъхна го в дрехата си и сложи вързопа.След това бавно тръгна наобратно.Ранкора усети субстанцията и отиде до купчината,загребвайки половината от нея.Предъфкваше бавно и си мислех,че не съм успял....докато от корема на чудовището не се чуха експолозии.Устата му светеше в червено,очевидно гранатите бяха засегнали важни органи..Ранкора тупна безжизнен на пода.Аз потупах Мишън по рамото,гледайки все още невярващо,че плана ми е успял.Тя извади един датапад и ми го подаде.На него пишеше:"Търесенето на Обетованата земя,Джерами Бишов".Бях намерил и третия датапад,който щеше да помогне на Рукил в търсенето на обетованата земя.Радвах се като малко дете.Прибрах го и минах покрай безжизнения Ранкор.Пред мен имаше асансьор.Входа към базата на Вулкарите.Аз,Мишън и Карт се качихме и потеглихме нагоре,към смъртта или победата.

Вратата на асансьора се отвори и се озовахме в едно пусто сервизно помещение.Приближих се до вратата и се ослушах.От другата страна се чуваха металични стъпки,като на дроид.Дадох знак на Карт да превключи на йонен режим на бластерите,а след него и Мишън направи същото.Дадоха ми знак,че са готови и аз отворих вратата.Изскочихме пред три бойни дроида,които не се изненадаха особено,а само вдигнаха бластерните си пушки за стрелба.Не им се отдаде възможност-меча ми се заби в главата на единия,докато аз тичах към другия.Карт и Мишън с дружни усилич свалиха втория,а третия още не бе имал време да стреля.Врязах се с всичка сила в него-голяма грешка.Металното му тяло спря засилката ми и аз тупнах на пода пред дроида.Преди той да стреля в мен,успях да включа щит.Той отрази изстрела-бе ми спасил живота.Карт свали дроида отзад.След това дойде и ми подаде ръка.
-Добре ли си?
-Няма ми нищо.Не прецених колко устойчив може да бъде един дроид...-вдигнах си мечовете,изтупах прахта и бях готов за още подивизи.
-Да тръгваме-отоворих една врата вдясно от мен.Всъщност коридора представляваше поредица от врати,още врати,въобще една неспирана върволица от врати.....В стаята седеше един Дурос и една жена,а около тях имаше маси.Сигурно бях в столовата.Щом ни видя,извънземния ни се нахвърли със малък нож...мечът ми прекрати жалкия му опит.Жената ме погледна и през сълзи каза:
-Не ме убивайте,моля ви!Не съм тук по моя воля-тяхна робиня съм!Не ме убивайте,моля ви се!
-Няма да те убиваме.Но ще трябва да ни дадеш малко информация.
-Каква информация?Та аз съм само сервитьорка-не знам нищо!
-Може да знате повече,отколкото си мислете-обади си Карт отзад.
-Добре,де,ще ви кажа каквото знам!
-Къде мога да намеря Ускорител за спидер?
-Нямам идея за какво говорите.Ако е за Спидери за съзтезания,може би е долу в гаража.Но не знам как се стига до там.
-Знаете ли нещо за един пленник.....жена.
-Републиканката?Чух,че са я заключили на сигурно място,нищо повече.
-Добре,стига ни толкова.Можете ли да намерите път за навън?
-Мисля,че ще се оправя.....благодаря ви!
-Айде бързо,че всеки момент ще довтасат Вулкарите!
Жената избяга на някъде.Не бяхме разбрали много,освен че Ускорителя е в гаража....може би.Излязох от една странична врата и открих,че съм в сравнително обширна стая.За съжаление в нея обикаляха патрули-три Вулакара и четири дроида започнаха обстрел по нас.Карт се претъркули зад една маса и я обърна.Мишън също се скри зад масата и двамата започнаха да се отбраняват рамо до рамо.Аз се промъкнах и започнах да заобикалям противниците.Те бяха твърде заети да се пазят от нашите изстрели,за да ме забележат.Промъкнах се зад един,заобикаляйки една голяма колона,която май представляваше стая.Вулкара не ме усети докато меча ми не се заби в гърлото му.Приятелят му се обърна,но получи изстрел в гърба от Карт.Противниците ни бяха под кръстосан обстрел-аз ги разполовявах отзад,а ако се обърнеха Мишън или Карт ги довършваха с един-два точни изстрела.След по-малко и от няколко минути вече пребърквах телата им.Намерих малко аптечки,една раница,която можеше да ни е полезна за носене на неща,малко стимуланти,щитове и няколко бластера.Взех един щит за мен-вече имах два- и дадох по един на Мишън и Карт.В тялото на единия Вулкар имаше датапад.....без записи,освен един-карта на базата.Копирах я на моя датапад и изхвърлих чуждия.Разгледах картата.Колоната,която бях заобиколил,всъщност беше оръжейна.Разбихме вратата и разтършувахме сандъчетата.Натъпкахме раницата с още аптечки,малко пушки,една-две гранати и дори малко противоотрова.Според картата бяхме на няколко крачки от Контролната зала.Приближих се до предполагаемата врата и се ослушах.Не се чуваше нищо.Може би беше празна?Отворих.....и се озовах лице в лице с един Тлилек с извадени мечове.Той замахна с прилична бързина,но успях да избегна удара.Карт и Мишън гледаха безпомощно-не можеха да мо помогнат с кой знае какво,най-много да ме уцелят без да искат.Тлилека беше добър,но не колкото мен.Изненадох го и забих меча си в крака му.Той свали оръжията си пред мен,а аз гледах недоумяващо.
-Бях победен в честен двубой.Бих искал да ви помогна,каквато и да е мисията ви тук.
-Но....защо?
-Аз съм тук отдавна....преди Бреджик да дойде и да превърне Вулкарите в сбурщина свине.Аз бях тук,когато Вулкар значеше нещо,а не както сега-синоним на жестокост и безсърдечност.....не,не бяхме такива.Не бяхме като Ситите-да избиваме наред.Но Бреджик завзе командването и ни докара дотук.Затова ви моля да ме пощадите,ако ви помогна.
-Добре тогава.Трябва да намеря Ускорител.
-Краденият от Бекс ли?Долу,в гаража е.Но трябва да внимавате-асансьора за гаража се пази от кули,който ще изпарят всеки за секунди.
-Как да ги дезактивирам?
-Най-приближените хора на Бреджик имат специална карта,която ще ги дезактивира.За жалост аз не съм от тях.Но сега някои за се събрали в Спалините-може да ги намерите там,както и карта за достъп.
-А какво можеш да ми кажеш за Републиканката?
-Жената?Бреджик не е глупав да я остави сред сган като нас.Сигурно е в личните му покои или вече е на съзтезанията.
-Добре,а сега изчезвай.Не мисля,че Вулкарите ще те обичат много-много след това,което направи.
-Може да се каже.Най-вероятно ще се присъединя към Бекс.
Тлилека ми даде мечовете си-добра изработка,замених единият си с един от неговите-и тръгна с изваден бластер към входа.Аз видях една конзола в Контролната зала.Приближих се и я включих.Извадих малък комплект от хакващи чипове.Сложих един в специален отвор,направен по принцип за нови чипове.Конзолата ми даде достъп.Дадох "Виж камери" и намерих "Спални помещения".По дяволите-половината Вулкарска сган беше там,може би 30-40 човека.Но всичките бяха на едно място,а до тях имаше енергиен реактор.....сложих още един чип и дадох команда:"Претоварване на енериен реактор Б-31".На камерата видях как реактора се нагря и избухна,а електричеството мина верижно през всеки един от Вулкарите.Всичките се строполиха безжизнени на пода.Изключих конзолата и тръгнах според картата към Спалното помещение.Влзеохй и прескочих труповете.Пребърках ги и намерих цели три карти за деактивация-след това взех малко мини и гранати и оставих Вулкарите да си лежат мъртви там.Пак според картата отодох до асансьора за гаража.Пред вратата имаше една конзола.Пуснах я.
"Моля поставете карта за деактивация"
Сложих картата.Конзолата избръмча и изписа:"Кули деактивирани.Приятен ден г-н Размус."
Размус?Не знаех,че съм взел картата на човек на име Размус....кой ли го беше измислил?
Влязох предпазливо в стаята.След като се уверих,че кулите не мислят да стрелят,повиках Карт и Мишун.Качихме се на асансьора и поехме пътя надолу.

Вратите се отвориха и се озовахме в обширно помещение.Навсякъде бяха разхвърляни части за поправка на трите паркирани Спидери,по пода се въргаляха инструменти,парчета метал,боклуци.....От стените висяха кабели,от тавана също.Въобще-цареше пълна бъркотия.За щастие поне нямаше никой-за сега бяхме на сигурно място....едва ли щеше да е за дълго.Видях една възможност да си помогнем-един развален дроид.По време на многобройните ми странствания бях научил това-онова от поправката на дроиди.Отворих контролния панел на главата на дроида...включих го-нямаше големи поражения щом работеше.Разгледах функциите.....системата за прицелване отказваше достъп-най-вероятно бе развалена.Отворих внимателно панела,зад който стоеше контрола й.Разчовърках малко и открих,че единствения проблем е липсата на няколко кабела-Вулкарите въобще не бяха погледанали явно,само бяха зарязали дроида там.....дали въобще знаеха как да го оправят?Събрах малко кабели от пода и намерих такива,които да паснат.Системата за прицелване беше оправена.Разгледах пак контролното табло....сякаш нямаше други поражения,като изключим липсата на щитове,но това не беше болка за умиране.Включих дроида на патрулиращ режим,като преди това развалих програмата за прицелване-сега щеше да мисли нас за приятели,а Вулкарите за врагове.Оставих го и се наслаждавах на гледката-един дроид отиваше да избие доскорошните си господари.Дроида слезна по една рампа надолу и чухме изстрели...после още и още.Изчакахме няколко минути и слезнахме да проверим.Дроида продължаваше по коридора,а зад него лежаха 10-тина Вулкари.При нормални обстоятелства дроида нямаше да има шансове,но сега бе имал елемента на изненадата на своя страна.Пребърках Вулкарите и взех малко аптечки.Зад един заовй в далечината се чуха още изстрели,но този път дори видяхме как ответния огън се удря в стената зад дроида.Оставих труповете и се долепих до стената.Карт и Мишън последваха примера ми.Доближих се до завоя на коридора и надникнах предпазливо....дроида лежеше на земята,а един Вулкар го оглеждаше внимателно с гръб към мен.Другарят му лежеше неподвижно на пода.Изскочих и с неподозирана бързина забих меча в гърба на Вулкара.Той само изстена и тупна безжизнен на пода.Пребърках го.....нищо особено,което да си заслужава мястото в и без това препълнената раница.Колегата му изстена-беше още жив.Хванах го за врата и допрях острието до гърлото му.
-Къде е Ускорителя?Казвай или ще говориш пред Дявола!
-Ттт-ам-Вулкара предпазливо посочи една врата в дъното на коридора.
-Добро момче-отговорих аз и го оставих.Вулкарът ме погледна и понечи да извади бластера си....не го беше докоснал още,когато Карт го простреля.Усмихнах се злобно и тръгнах към вратата.Спрях точно пред нея.Не знаех какво ме чака от другата страна.Не бе лошо да се подсигуря.
-Карт,Мишън-включете щитовете си.Нещо ми подсказва,че от другата страна не ни чакат с отворени обятия.
Двамата мигновено натиснаха копчетата,активиращи щитовете им и лека прозрачна обвивка обви телата им.Аз направих същото и се опрях на копчето за отваряне.
-Е каквото било,било-време е за бой!
И го натиснах.
---------------------------------------------------------------------------------
В това време един огормен кораб пристигна на Тарис.Приличаше на ракова щипка,само че направена от черен титан.По цялата предна част,която беше разделена на две,бяха разположени оръдия.В задната част се виждаха техни събратя,както и множество хангари.Могъщият Левитах бе пристигнал.
--------------------------------------------------------------------------------
На мостика на Левитаха Дарт Малак гледаше Тарис през илюминатора.Долната му челюст липсваше и бе заменена със метален пръстен,обхващаш цялата долна част на лицето му.Бе облечен в червена роба,от която тръгваха две дълги парчета плат назад,приличащи на срязана пелерина.Голото теме на Лорда на Ситите бе татуирано,а очите му бяха тънки и злобни,изпълнени със жестокост.Малак се обърна и повика един войник.
-Адмирал Соул Карат да се яви на мостика веднага!
-Да,сър!
Малак се обърна пренебрежително към илюминатора и се върна на старото занимание-да гледа безпомощния Тарис.Бастила нямаше да му се измъкне отново.Не,нямаше.
-----------------------------------------------------------------------------------
Вратата се отвори и тримата с Карт и Мишън се озовахме в малко сервизно помещение.Освен нас,в стаята бяха още два Тлилека-един мъжки и един женски-и две извънземни-вероятно допълнителна охрана.Женският Тлилек се обърна.
-Ето ги и хората от Бекс.Очаквах ги по-рано.Кога да ги убия?
-Изчакай секунда-спря я мъжкият Тлилек.-Може би този тук ще ни е полезен?Знаем,че работиш за Бекс,знаем и какво искаш.Но Бреджик има друго предложение.Имаш достъп до базата на Бекс-убии лидера им и ще получиш каквото искаш в замяна.
-Измяната не е сред обичаните ми думи-отговорих му аз-Схващаш ли смисъла?
-Схващам много добре,човеко.
-Сега може ли да ги убия?-запита с надежда женският Тлилек.
-Да,скъпа.Сега са само наши.
И двамата едновременно извадиха бластери-преди още ние да успеем да реагираме.За щастие щитовете си свършиха работа и отбиха изстрелите.Карт метна една плазмена граната,Мишън залегна зад една купчина части и започна да обстрелва Тлилеците,а аз се втурнах към охраната зад тях.Двамата Вулкари зад Тлилеците се опитаха да ме застрелят,но щитът ми блокираше всеки изстрел.Преди да се осъзнаят единия вече лежеше в локва от собствената си кръв.За секунда се обърнах да видя Карт и Мишън....двамата бяха залегнали зад купчината части и стреляха ожесточено по скрилите се зад две метални прегради Тлилеци.Отрязах за секунди главата и на другия Вулкар и се скрих зад една купчина инструменти.Тлилеците бяха забравили за мен-това беше моя шанс,защото те също имаха щитове,явно дори по-добри от нашите,защото нищо не проникваше през тях.Но никой щит не можеше да спре студената стомана....Промъкнах се бавно,крачка по крачка зад жената Тлилек-тя ме усети твърде късно и не може да блокира удара ми.Двата ми меча се оцветиха в червено от топлата и кръв.Тя ме погледна-имаше още живот в нея.Забих мечовете по-надълбоко и тя издъхна.Мъжът Тлилек ме видя и започна да ме обстрелва,осъзнал,че вече е обречен-беше попаднал под кръстосан огън-аз от едната страна,Карт и Мишън от другата.Но не се предаваше-щеше да се бие докрай.Претъркулвайки се от купчинка на купчинка,се доближавах до вече ужасения Тлилек.Вече ни деляха не повече от 5 метра....когато той обърна бластерите си към собствените си гърди и.....стреля.
-Няма....да бъда.....убит от....един Бекс-бяха последните му думи преди да издъхне.Пребърках тялото му и намерих малко гранати,взех също така зеленият му щит-Арканински.Арканините бяха един от най-добрите създатели на оръжия и брони в галактиката....какво им пречеше да правят и добри щитове?От другите трупове взехме солидно количество кредити-2000,както и още гранати.След това отидох в дъното на стаята.Там лежеше Ускорителя.Тръгнах към него....Мишън ме спря.
-Едва ли ще го оставят току-така.Виж пода там-тя посочи една леко изпъкнала плочка.Мина.
-Ох,Боже-как не я забелязах!Благодаря ти-спаси ми някой и друг крак.
-Имам малко опит с мините-остави ме да я обезведря-оставих я.Все пак бе за предпочитане някой с опит да го направи,че аз както нямах никакъв-най-много да хвръкна във въздуха.
Мишън клекна на около метър от мината-бях чувал,че всяка има определен район,който "наблюдава" и когато някой влезне в него-БУМ!След малко човъркане Мишън се приближи и извади вече безполезната мина изпод плочката.Аз се приближих,усмихнах й се благодарски и взех Ускорителя.
Бяхме свършили-оставаше само да го занесем на Гадон от Бекс.

Айде бре, няма ли да излетиш от Тарис най-накрая...

Еми кво да ти кажа....остават още три-четири игрално време.Може би след един-два дена ще съм готов с Тарис......първата планета .

DeadMan написа:първата планета .

Мда. А има още... Дантуин, Кашик, Татуин, Корибан, Ненаименуваната и The Star Forge itself