Bulfleet.com - Official Forums

EverGreen написа:QUOTE (EverGreen @ Jan 26 2010, 00:43) Абе ей! Метали, рокаджии, хаусари, рнб гъзенца или дупенце нз какви се водят, ВСИЧКИ слушат чалга като пият 2-3 големи. Предполагам, че има подобен коментар, но ме мързеше да ги чета всичките, пък скоро не бях влизал във форума. Сега ще има хора, които ще кажат, че не съм прав, но всички знам, че съм.

П.С.

Абе, що няма имотикона за "поп-фолк" :Д

1-во не си прав за чалгата;
2-ро "имотикон" се пише със "Е"

Amaranth написа:QUOTE (Amaranth @ Jan 27 2010, 02:09) Не е така. Из Скандинавския полуостров е повече от нормално да си пуснеш здрав метъл на масата. Аз също обичам да се напивам на метъл. Това, че чалгата е музиката за маса е чиста проба качествен PR, който успява да промие детските мозъчета на селянчетата В централна и северна Европа също се слуша доста метъл по време на пиене. Фолк - метълът също става все по популярен, а той е доста подходящ и все по - предпочитан.
Дори в щатите нео - метълът се слуша наравно с Бритни, Шакира и другите поп изпълнители.
Аз некъпан, миризлив, гнусен, гаден метълист не съм виждал. Ако някой движи сред позьори, разбиращи грешно дадена субкултура, проблемът си е негов, но никой не може да ме обижда, че нямам хигиена и че съм изрод. (това във връзка с горни постове)

Зависи от стила метал все пак , аз попринцип слушам блек ... и това оправдава да не го смесвам с алкохола

То и от стила чалга зависи. Аз например си падам повече по ретрото от типа на старите песни на Деси Слава и Тони Дачева които имаха много по-различно звучене от поп-фолк песните в момента които много взаимстват от модерните чужди поп парчета.

Пънко нема умре !

Amaranth написа:Цитат(Amaranth @ Jan 28 2010, 01:51) Последния пост изчерпва всичко

@RageForYou и ти си прав, ама блек метълът много върви с карнобатска, ша знаиш

Салата Снежанка, също

Ех жалко че не мога да се домогна до домашната ракия на деди . поздрав Morgul - A third Face

http://vbox7.com/play:287bfcf0

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883