playboy_usa написа:QUOTE (playboy_usa @ May 5 2009, 13:39) Хм,и аз като се замисля....толкова много време.... за една игра ...то става като наркотик...смс.... нанокредити....по 20 часа онлайн.... и накрая...не мога да се наспа....губене на ценно време.....още малко и .... няма смисъл.... пари трябва да се правят....
ами да ти кажа,като излезе тази игра дадох 6 месеца от живота си .....и тогава си казах повече да не я играя и пак се хванах....
А ти ако искаш играя я 25 години,,,,като ти минат годинките пред компа....ще се усетиш
SEO
SEO оптимизация за търсачки, маркетинг и реклама в интернет от SEOM
Интернет - помощник или социално зло
19. 07. 2005
Интернет - помощник или социално зло
Учени апелират за предпазване от мания към глобалната мрежа
Пет часа в мрежата. Това според американските психолози е тревожният сигнал, че вероятно сте един от стотиците потребители, развили зависимост от и към Интернет. Според някои американски учени броят на Интернет-зависимите е повече от 11 милиона души по цялата планета и той ще расте с нарастването на глобалната мрежа
Макар психолозите по света да разполагат с малко данни от сериозни научни изследвания, голяма част от тях са склонни да говорят за застрашително нарастващото влияние на Интернет върху личността и за евентуалните катастрофални последици от това. Според данни-на Американското психологическо дружество около 6% от всички хора, разполагащи с достъп до мрежата, са в по-голяма или по-малка степен зависими от нея. В Китай признаха официално наличието на проблема и
пицензираха първата кпиника
за лечение на пристрастяването от нов тип. Руски психолози пък рекламират своите терапевтични програми за работа с млади хора, привързали се прекалено много към своя компютър.
Неотдавна психологът от Усет Хартфорд -Дейвид Гринфийлд, разработи тест от десет въпроса, който може да помогне сами да определите дали сте зависими от глобалнатата мрежа, или престоят ви във виртуалното пространство е в рамките на допустимото. Той адаптирал вече известни на психолозите питания, с които до този момент те определяли наличието на зивисимост от хазарта. Според методиката на този тест всеки, отго-ворил положително на половината от въпросите, трябва да приеме, че има проблеми с използването на Интернет.
Вече съществуват и български сайтове, където могат да бъдат открити подобни тестове. Един от тях е на списанието за популярна психология “Инсайт”. В теста са включени 20 въпроса, на които трябва да се отговори с един от петте отговора - “никога”, “рядко”, “понякога”, “често” и “винаги”. За съжаление у нас на проблема с пристрастяването към мрежата
все още не се гледа сериозно
Психолозите спорят, родителите често предпочитат да се правят, че не забелязват нищо притеснително, а за собствениците на Интернет-клубове това изобщо не може да се нарече проблем, защото е източник на доходи. Повечето от тях нямат угризения, че бизнесът им става причина за психически разстройства, и то най-вече при деца и тийнейджъри.
Когато открито ги запитат смятат ли, че може да се говори за пристрастяване към мрежата, те застават в отбранителна позиция и обясняват, че всичко зависи от вродените склонности на отделния човек. За да сме честни, трябва да отбележим, че отношението към проблема е различно, когато става дума за големи вериги от клубове и за малки зали с по десетина компютъра. Собствениците на квартален Интернет са далеч по-предпазливи и са възприели като свое задължение
да ограничават престоя на малките си клиенти
Екатерина Тасева от София например отваря своя Интернет-зала преди три години. Казва, че много от родителите в квартала я познават и често, когато са ангажирани, използват клуба като занималия за децата си. Имат й доверие, защото не допуска грубости там. Не разрешава и оставане на деца в клуба след 8 часа вечерта - това би й създало проблеми с полицаите от близкото управление на МВР.
Според нея именно от собственика на клуба зависи климатът в него. Тя не се притеснява да наказва по-грубите деца - случва се да им спре компютъра и да ги изпрати вкъщи.
В един от най-големите столични клубове обаче ситуацията около обед е съвсем различна. На първия етаж трима клиента проверяват електронната си поща. Още оттук може да се чуе шумът от горните помещения. В залата на третия етаж 12 от близо 20 компютъра са заети. Щорите са пуснати. Лицата на тийнейджърите изглеждат почта зловещо на светлината от мониторите с очи, вторачени в екрана. Несвикналото ухо на случаен посетител трудно може да се ориентира в разговорите и още от първата дума да разбере, че са на български. Постепенно ce нагажда и със закъснение от 10 минути разбира, че основният набор от думи са компютърни термини, характерни за езика на геймърите. Те, разбира се, са обилно примесени е различни разновидности на глаголи като
“убий”, “размажи”, “стреляй”, “разбий”
Ако не сте попаднали на това място, за да играете, трябва да положите изключителни усилия на волята, за да се задържите повече от час. Понякога виковете и ругатните, които се разменят между учартниците в мрежата, са направо нетърпими. Тук обаче това е повече от нормално и продължава с часове, при това почти без промяна в броя и състава на участниците.
В САЩ и в много европейски държави на проблема с пристрастяването към компютрите се гледа с нарастващо притеснение. Полемиките започват още през 1994 г., когато директорът на Центъра за Интернет-зависимости към университета “Брадфорд” в Питсбърг - д-р Кимбърли Янг, оповестява резултатите от свое изследване. Тя разработва и публикува в мрежата специален въпросник, с който диагностицира пристрастяването. След по-късен анализ става ясно, че 400 от 500 отговорили имат различна степен на зависимост към Интернет. Д-р Янг отделя четири основни симптома, по които може да се разпознае този вид пристрастяване. Това са натрапчивото желание за често проверяване на електронната поща, нетърпеливото очакване за ново влизане в мрежата, оплакване от страна на близките, че потребителят прекарва прекалено много време във виртуалното пространство и харчи твърде много средства за достъп в Интернет.
Като особено тревожен факт д-р Янг отбелязва, че зависимост от Интернет се развива в много по-кратки срокове, отколкото която и да е друга зависимост. Според нейните наблюдения 25% от зависимите се пристрастяват още през първите шест месеца, при 58% това става през втората половина от годината, а при 17% - малко след като са изтекли 12 месеца.
Повечето западни психолози са единодушни, че пристрастяването към Интернет може да бъде най-лесно победено от многостепенни програми за помощ, подобни на системата от 12 стъпки, използвана за лечението на алкохолната зависимост. Някои терапевти все още отказват да използват термина “Интернет-зависимост” и предпочитат да определят проблема като “патологично използване на компютърните технологии”.
Пристрастяването заплашва не само подрастващите
но и вече оформени личности. Психолозите отбелязват, че зависимостта от Интернет разрушава взаимоотношенията в семейството. Все но-голяма популярност придобива понятието “компютърни вдовици” - млади съпруги, които системно са пренебрегвани от мъжете си заради виртуалното общуване.
В Русия вече пет години съществуват лечебни заведения, които предлагат помощ на зависими от мрежата. В уебстраницата на една от клиниките е публикувана историята на 23-годишен пациент. Младежът прекарвал средно по 10-12 часа в мрежата. Дори контактите му с млада жени се осъществявали единствено виртуално. Когато работодателите му го преместили в отдел, където не се изисквала работа с компютър, момчето зап-лашило със самоубийство.
Психолозите са разделени в мнението си как трябва да се лекува този вид зависимост. Някои смятат, че е достатъчно да се проведе ефективна психотерапия. Други обаче твърдят, че лечението няма да е успешно, без в него да се включи и приемането на медикаменти.
Не са малко специалистите, които препоръчват в началната фаза пациентите да приемат антидепресанти, за да преживеят no-лесно напрежението от раздялата с персоналния си компютър. Средната продължителност на терапията в Русия трае около месец, а цената за ден престой в специализирана клиника е 1000 рубли, или приблизително 30 долара.
Във Финландия също гледат на пристрастяването към виртуалното пространство с нужната сериозност. В момента това е единствената държава, където диагнозата “Интернет-зависимост” е достатъчно основание младите мъже да отложат военната си служба
Притеснена от негативните влияния
на глобалната мрежа е и една от държавите с най-високо развитие на информационните технологии - Япония. Министерството из вътрешните рафоти там взе решение за създаване на уебполиция, след като 55 души извършиха масово самоубийство, планирано предварително в глобалната мрежа. На 10 юни тази година 18-годишен ученик от японския град Хакари направи опит да взриви свои връстници с бомба, която направил сам по инструкции, публикувани в мрежата.
Явно остава проблемът кой ще надделее -верният помощник Интернет в т.нар. глобално село или социалното зло Интернет, към което, без да искаш, ставаш зависим.
Грета Маринова
но няма смисъл на него да се обяснява,нали сега все още се учи какво означава думата "мозък" пък и на радиоточка като него какво да обяснаваш...