Публикувано: чет апр 30, 2009 9:26 pm
Не бягам за живота си, помислих си аз, а за свободата ми! Което ми даде още сили бягах без да се обръщам назад, защото знаех че ако се обърна ще ме хванат, сърцето ми се разтуптя, въздуха спря да ми стига студен въздух навлизаше в дробовете ми и колкото повече бягах толкова повече си мислех, че ще падна и ще ме хванат. Какви ли не мисли не ми минаха през главата когато стъпих в една дупка от къртица сигурно и паднах. Свърши се с мен помислих си аз! Изправих се, но беше късно. Не можах да си поема дъх. Мъжът който говореше български възкликна - Лошо направи момче. Когато един друг по млад, на около 20 ме удари аз паднах и не можах да се изправя. Усетих този вкус на желязо да навлиза в гърлото ми. Кръв бликаше от носа, където ме беше ударил мъжа, но аз просто затворих очи и се надявах всичко да е сън всичкото това пътуване всичките тези неща, но осъзнах че това е реалността.
ТОВА БЕШЕ ЗА СЕГА
ТОВА БЕШЕ ЗА СЕГА
