Bulfleet.com - Official Forums

...на другата сутрин на вътрешния паркинг бяха изкарани няколко машини - повечето джипове, но едната беше огромен влекач с плоско ремарке, върху което с помощта на един кран бунтовниците монтираха две малокалибрени оръдия, прибрани вероятно от разбити военни машини на корпорациите. Самият влекач беше брониран като повечето от бунтовническите возила, като изключим факта че толкова слоеве броня обикновено имаха само танковете. Увеличеното тегло на машината беше наложило смяната на оригиналния двигател с по-мощен, взет от разбит конвой на една от корпорациите. Паркингът беше потънал в мрак, тъй като слънцето беше още доста ниско над хоризонта, а прожекторите не бяха включени, за да не се привлича излишно внимание. Необходимите провизии вече бяха натоварени по машините и хората събираха последните необходими неща, преди да потеглят.
Били и останалите вече бяха на двора, помагайки на бунтовниците да натоварят останалия багаж. Когато приключиха, Владимира им махна с ръка:
- Хайде, качвайте се кой където намери място, тръгваме!
- Аз предпочитам камиона....по-безопасен ми се струва. - каза Джими.
- Всъщност той ще е най-кофти мястото...по-голяма и бавно подвижна цел е - обади се Ернандес.
- Все тая, да се качваме! - каза Ники.
Ернандес се обърна към Били :
- Ти най-добре се качи зад едното оръдие....на другото ще е Влади, нея и без това не мога да я накарам да застане другаде.
След като всички си намериха места по машините, един микробус с отрязан покрив - но за сметка на това с картечница - застана пред колоната, следван от влекача и останалите машини. Конвоят бързо излезе извън очертанията на града, където имаше опасност да ги засекат военни патрули. Първите няколко десетки километра бяха изминати без проблеми - което, както показва опита означава само неприятности по-късно - , докато някъде на 40-тия километър от буса се обадиха :
- Виждам облак прах на хоризонта, и не мисля че е вятър!
- Е то се очакваше, щеше да е прекалено лесно да стигнем без проблеми.... - измърмори Рико. - Влади, Били, подгответе се за стрелба!
- Добре че не чакам тебе - отвърна Владимира, смеейки се.
В това време от буса докладваха че "облакът" се състои от един танк и няколко джипа. Ернандес се намръщи:
- Танка ще ни създаде проблеми....пригответе се, в тая пустош няма как да останем незабелязани. - думите му се потвърдиха от един картечен откос, преминал отчасти по покрива на буса и отчасти по бронираното предно стъкло на влекача. Преди Ернандес да отвори уста, първото оръдие на влекача изстреля снаряд, който отнесе предната ос на единия от джиповете. Машината спря безпомощно в прахоляка, а Владимира - защото именно тя стоеше зад оръдието - продължи да обстрелва останалите джипове със скорост, на която би завидял и уважаващ себе си автомат.

- Стига си стреляла с това оръдие!! - Изкрещя Ернандес на Владимира.
- Що, знаеш ли колко е забавно? - долетя веселият глас на техничката-артилеристка.
- Защото, първо, оръдието прегрява, второ, така обърнато настрани може да обърне камиона, трето нямаме много боеприпаси, ---
- И четвърто, защото просто ме мразиш, нали? - ухили се Владимира.
- Има нещо такова, мдам. - Ухили се Рико, докато ловко извъртя волана, карайки камиона да премине на сантиметри от един кратер на пътя.

Някъде тук - с известно закъснение - в канонадата се включи и второто оръдие, командвано от Били. Няколко снаряда удариха танка, без да му причинят сериозни щети. Ответният изстрел обаче разтроши голяма част от бронята на двигателя на камиона - Рико се бе оказал прав за приоритета на целите на патрула. В това време джиповете на корпорацията - носещи жълта - е, била е жълта - емблема с формата на отрязан от двете страни кръг - един по един отпадаха от преследването, поразени от точните изстрели на Владимира. Пилотът на танка обаче успяваше да поддържа скоростта, зададена от влекача, и само бавното зареждане на оръдието му спасяваше влекача от превръщането му в компактна купчина скрап. В този момент Били извъртя оръдието и изстрелът мина странично по бронята на танка. Владимира се зачуди :

- Какво по дяволите пра --- ахаааа, ясно. - ухили се Влади, разбрала че колегата и по оръдие иска да скъса веригата на танка, отнемайки възможността му да се придвижва в права линия. Изстрелите на двамата все повече се доближаваха до целта, но от танка разбраха мисълта им и се отдалечиха на максималната възможна дистанция от влекача. Тази маневра обаче не им помогна и един от изстрелите на Владимира успя да удари непокрита част от лявата верига, разкъсвайки връзките и с останали звена. Танкът се завъртя и спря, а с малко повече въображение човек можеше да дочуе сочните псувни от екипажа на бронираната машина. Конвоят продължи необозпокояван пътя си и след два часа на хоризонта се появиха първите сгради на града....

Много е добро, имаш доста добро въображение и направо завиждам на такива хора. Аз обаче като нямам,само седа и чакам да излезе нещо ново за да го прочета.

...а сега какво? - попита Джими.
- Какво "какво"? - не разбра Рико.
- Какво правим сега като пристигнахме?
- Ще ни посрещнат наши приятели, които вече ни очакват. Оттам ще решим какво да правим...

Този път влизането в града беше безпрепятствено, но пък обещаните посрещачи липсваше. Рико не изрази притесненията си на глас и колоната продължи да се движи по улиците. Тъкмо когато и останалите започнаха да усещат че нещо не е наред безмълвното досега радио запращя и постепенно сигналът започна да се оправя и се чу горе-долу ясно следното:

- ....в града от танк Ренегат. Намираме се...(...пращене...)...се приближавате!. - сигналът прекъсна.
- Чудесно...за да стигнем до нашите хора, най-вероятно ще трябва да минем през Ренегат! - просъска през зъби Рико. Владимира му се озъби :
- Аха, и как да стане това - да го погъделичкам може би по оръдията, може да го хване смях? - Ами ти с тия оръдия отзад май само ще го гъделичкаш, трябва да измислим нещо друго. Някой да знае как се отстрелва Ренегат?...А?...Що млъкнахте всичките бе? Мдаа....някой с по-хитър план?

Един от техниците в групата се обади :
- Чувал съм че Ренегатите не са толкова добре брониран отдолу, отколкото от останалите места....така че ако го накараме да застане върху някоя от мините, които носим, може и да го поукротим.
- Добре, решихме проблема с 'отстрелването', някой с примамка?
- Бая големичка ще да е тая примамка, че да накара танка да се мръдне... - промърмори Били - , ама айде да видим първо къде е тоя танк и можем ли да му заложим мина въобще, а?
- Направо ме кефиш като тръгнеш да мислиш, да знаеш - ухили му се Влади.
- Шшшт май го чувам - прекъсна ги моментално Ернандес, и наистина се чуваше тежкото трополене на веригите на тежката машина.

Колоната постепенно забави ход и спря. Танкът като не че ли не ги усети и продължи да потрошава малкото останал асфалт на малкия площад зад близкия ред сгради. Оставаше въпросът с примамката. Първа се обади Ники :
- Сигурно не е моя работа, но преди "малките рибки" кълвяха доста успешно на примамката-влекач, дали и шаранът оттатък няма да клъвне?
- Твърде е бавен, много е рисковано...
- А ако откачим ремаркето?
- Виж, това е идея...
- А как ще метнем мината? Тоест, поставим.... - зачуди се Рико.
- Именно, метнем - натърти Владимира. - Ще я активирам с дистанционно, за да не гръмне като падне на земята.
- Ами, да действаме тогава. Всеки си знае задачата!

Владимира кимна и внимателно се придвижи в посока на една от уличките, излизащи от площада, която (уж) трябваше да е лобното място на танка. Преди да влезе в зрителното поле на екипажа на Ренегата тя метна мината в една дупка на паважа, за щастие без никой да я забележи. Следваше трудната част....ремаркето с оръдията беше откачено и влекачът изръмжа мощно. Машината потегли учудващо бързо без допълнителния товар и забави точно когато трябваше да мине през улицата. Примамката се получи танкът обърна купола си към камиона, но Рико успя да го вкара в съседната уличка достатъчно бързо и да обърне в противоположна посока, за да мине отново, този път по-отдалеч, за да предизвика танка да се премести към мината. Танкистите без да се усетят захапаха въдицата и задвижиха огромното чудовище право към капана. Ернандес, вече на третия си курс през уличката вече се усмихваше със задоволство, когато лявата предна гума на камиона попадна във една голяма пукнатина в асфалта. В същото време танкът закачи мината, която (най-вероятно) почти разкъса бронята на пода на танка, както и две от веригите. Машината беше все още подвижна, а куполът се завъртя опасно към влекача, който все още се бореше да излезе от пукнатината. В този момент от страничната уличка долетяха две ракети, които се забиха в купола на танка, който моментално пренареди реда на целите си в момента. Докато куполът се завърташе обратно една ракета долетя някъде отгоре и се заби в купола, стапяйки и оръдията, и всичко останало, "запоявайки" по този начин купола на място, и оставяйки танка в незавидно положение. На същото мнение беше и екипажа на танка, който панически напусна машината, докато над тях прелетя източникът на терморакетата - машина, която най-лесно би била оприличена на реактивен хеликоптер. Докато странното въздухоплавателно средство се завърташе за втори кръг танкистите, под прикритието на няколкото пехотинци (които до този момент се осланяха на защитата на танка) се изнесоха вкупом светкавично от бойното поле. В това време причудливата машина кацна на опразнения площад, а двете групи - тази на Рико и на хората, които трябваше да ги посрещнат ( и които бяха изстреляли двете ракети, изиграли решителна роля) - се отправиха към нея....

евала, кефи здраво... нз от къде ги измисляш, но опр ти се отдава.

Става все по - интересно и ми заприличва на сюжет на екшън филм

Мдаааа, много добре, отново
Справяш се страхотно, чакам развитие