Bulfleet.com - Official Forums

хахаха, нищо не разбрах от тва последното и кой е този недостижим житен бегач

LinkinPark написа:Цитат(LinkinPark @ Mar 11 2008, 07:21 PM) За мача - зн ли що загубихте? Защото се отказахте от играча, който с обувки два номера по-малки (все на 2 върви бе!) погна трамвай 22 за 2 спирки и половина, надбяга го и бог знае колко още щеше да го надбягва, ако не бяха им се разделили пътищата. И що се отказахте от тоя първокласен халф - щот не е той и няма патка. БРАВООО Да ви го туря в туршиите

Познай кой е

толкова много работа имам,че се връщам утрепан в нас и незнам на кой свят съм и нямам време да се погледна,та камо ли разказа.Иначе със сигурност е добро разказчето,щом го пише шефката,сигурен съм!

Keep in touch

Keep the good work!

Самота. Пустош. Дали само аз ги виждам? 'Отначало затваряйки очи не виждаш НИРВАНА и не си обгърнат от нежния аромат на лотоса, а от смрад на гнило, а наоколо си виждаш само пламъци...' Цитатът, разбира се, е неточен. На Буда. Само дето аз виждам НИРВАНА - или поне плаката... а и си падам малко пироманка. Но самотата и пустощта - не ме разбирайте погрешно, но клишето си е на място - са много повече от постер на стената, от опарването на любимия ти пламък...
Няма да е лошо да спазвам хронологичния порядък, ако искам изобщо да стигна до някъде. И все пак - кое е първо от тези двете - пустощта или самотата. Да, естествено, че иронизирам философите. Не са ли глупаци 'Кое е първо - материята или енергията?' Та това предполага разделението на двете. Тоест, че те не са просто двете страни на едно и също нещо, както, да речем, началото и края - два стадия на ДЕЙСТВИЕ/противодействие (?), а че са неща, отделни и несвързани дотолкова, че да се нарекат двете страни на една и съща монета... Мразя некоректно поставени условия, които задават въпрос, като допускат по презумция някакво твърдение, за което не е питано преди това. Философията е объркана от самото си начало. Задала е некоректен Основен въпрос. А има ли нещо, което да не е объркано по презумция в този свят, изпълнен с безумия?
Твърде се съмнявам. Не го и разбирам. И то не ме разбира. Цялото това така наречено битие. Всичко, дотолкова сгрешено... по презумция. От безумния така наречен човешки разум - ако това е разум, аз съм.. но както и да е. Нали има пиене, цигарки, дрога, порно... кой ще седне да чете? Пък камо ли да умува. Освен може би за любовта, по простата причина, че тя е по-добра от порното... Ама това не ми прилича много на умуване.
Все пак аз съм странна. Направо смразяваща кръвта, бъдещ масов убиец, сигурно. Може квалификациите ми като такава да се дължат на факта, че не пиша "масУв Обиец, сигОрно". Кой знае? Въпросът е, че когато пораснеш достатъчно, че да не искаш да смачкаш фасона на кретена, дето те е замерил с шише... но както и да е. За втори път тази година. Забава. Е, първия път не бях пораснала още. Втория смятам, че постъпих зряло... или пък поне не убих/пребих/осакатих никого, така че е супер добре. Нещо като личен рекорд. Нещо като нищо. Нещо като свят, в който когато пееш, те замерят с шишета. И когато питаш защо, отговорът е 'Защото си луда'.
А отговорът на отговора не е 'Вервам ти'. Само един е - 'луда съм, че пея, ти си нормален, че ме замеряш?' и да подминеш със спокойствие. Естествено, шишето е хванато във въздуха предварително, подаваш го леко...
И естествено излъгах. Поредната битка. Поредната 'нечовешка жестокост' от моя страна. Поредният пребит, смазан психически и унижен индивид. От нечовешка порода. После кой е лошият? Ами, не знам, но определено не е 'силният'. В случая не бях аз 'лошата'. Някой ден нещата ще се обърнат. Но на мен не ми пука. Когато гласно ми казват 'лошата', то аз ще бъда жертвата. А това няма да стане. Потърпевша - възможно. Жертва - и след самата си смърт - НЕ. Хиляди пъти не. И хиляди битки преди това... Не че не предпочитам да имах смелостта да спра да унищожавам. Хиляди или по-скоро милиарди пъти предпочитам това... Но не мога. Веднъж воин, цял живот воин. "Смелостта да спреш ти спасява живота, смелостта да продължиш може да те погуби'. Дао дъ Дзин. Хубава книжка. Само да можех да прилагам теорията на практика. Неосъществим идеал. Също като анархията (която пък също като смелостта е два типа - безвластието, което отвращава хората и е дало отрицателен привкус на думата, но и недостижимото време, когато хората ще са достатъчно етични, че да не се нуждаят от 'право', закони, държава...)
Идеалните, или поне нормалните хора. Които няма да се избиват помежду си, ще имат кооперативно, вместо сегашното състезателно мислене... Хора, каквито не е имало, а и едва ли ще има. И със сигурност няма да доживея да видя. Понеже съм твърде далеч от тях. Но и другите 'те' са далеч зад мен. О, да, тълпата е значително по-зле и от мен. Избухливо, 'откачено', 'лудо', опасно и отвращаващо същество. Тъй или иначе, ако аз съм безполезна и леко вредна, то те са опасност за всичко, включително и за Божественото начало, ако приемем, че изобщо съществува.... що не хванат да се гръмнат, а?
А, интересен въпрос. Навежда на друг - защо най-гадните хора живеят повече от тези, които, макар и 'откачени', ако не по-добри, поне са по-малкото зло? Или защо те живеят достатъчно, че да навредят максимално, а другите - недостатъчно да подобрят положението?
Спокойно, не искам Death Note. Но ако имаше Ass-kickin' Note определено я взимам без колебания. Масата от хората заслужава да страда, понеже не може да се поставя на мястото на другите, без да е изпитала същото. От друга страна повечето и тогава си остават тъпи и ограничени, виждайки само собствената си позиция. И така си е от край време. Остава да си остане до край така. Няма да ме учуди.
Дано поне е така само до моя край, а не до края на хората. Ако хора в добър смисъл съществуват; ако хората не са просто паразита за Природата; ако краят не се оказва най-доброто. И още хиляди неща ако. И дано нещата се променят. И аз със тях. НО ПРОМЕНИТЕ ПОНЕ ТОЗИ ПЪТ ДА СА ЗА ДОБРО!


P.S. Някой неща приличат на плагиатстване от expendable, но не са, чак сега почнах да чета неговото (добро, както винаги.) Просто ми се щеше заблудилия се да отвори темата да знае този факт.

браво, ти си машина за писане, сигурно пишеш по-бързо отколкото аз чета някои от разказите мн ми допаднаха, особено първият. давай в същия дух

е ти пък чак сега ли разбра, че тя има доста висока производителност хубавото е, че количествтото не е за сметка на качеството

Няма да има име ПЪК!

Изстрадан живот,
погубен патриот,
пагубна реалност,
по-скоро театралност.

Случайност,
отразява безкрайност
чрез безстрастност.

Унищожиха ни подред,
от Огън, загърнат в лед,
а Душата я няма
и главна буква не заслужава.

Ледът гори с кротък пламък,
дано стопли сърцето от камък.
А болката се разтваря
като отровна отвара изгаря,
но вече няма какво.
Няма кого.

Плътта ще умре, с нея живота.
Не за това тъгува патриота.
Не за своя пропиляна младост
ни за това, че не е вкусил радост.

Убиха ни млади, не със куршуми,
а със своите празни, глупави думи.
И никой не стана.
Никой нищо не каза.

Мълчахте и вие, онези с Душите.
А ние търсим тези, които убихте.
С бездействие, като машина,
без смисъл и причина те гинат.

ти как измисляш рими
няма да коментирам, ако не бяха твоите рими аз нямаше да имам кавър на "Колегата" нъ Ъпсурт

Ми беше ми мъчно, плюс че хванах да чета на Васил (expendablе) И животът сякаш спира и нз, стана ми депресарско-патриотично и ми се прищя да псувам адски много ;] К'во стана със Зеленият път, Кукувиците от Мидуич и Обществото на мравките? Искам подробен доклад