Bulfleet.com - Official Forums

... Жоро просто го следваше много объркан. Онзи отиде до задницата на Доджа и оттам взе две туби с бензин.
- Предполагам, че нямаш нищо ценно в "Голф"-а? - заговори непознатия сякаш не правеше нищо ненормално.- Ако имаш по-добре ела с мен и си го вземи.
Двамата отидоха до доста поучуканото вече "Голф"-че. Жоро взе всичко по-важно, което имаше в колата, след което непознатия изля двете туби върху колата.
- Все още можеш да се откажеш. - и непознатия го погледна. - Онези ще търсят колата по номера. Оттам няма да стигнат до теб, защото така или иначе колата не е твоя и не е регистрирана на твое име. - непознатия извади една цигара. - Онези най-вероятно ще те търсят по номера. Когато не открият нищо, ще проверят данните, които имат за разни поръчкови килъри. Ще те търсят по физиономията. Пак няма да открият нищо. Да не говорим, че беше тъмно и вероятността за точно описание я няма никаква. - запали цигарата. - Оттук нататък възможностите да се откажеш няма да ги има. Предоставя ти се избор. - Жоро стоеше съвсем невярващо - беше убил някакъв, а тоя му предлага да забрави за това и да се откаже. Обаче пък това беше по-добро решение, отколкото да продължи - просто не му се умираше.
- Какъв беше тоя, когото убих?
- Искаш информацийка, а? Май така е по-добре. Мафиотче, баце, мафиотче. Борче, мутричка - такова нещо.
- А тогава вие какви сте?
- Още ти е рано да го разбереш. Ако мога така да го кажа - ние сме "Атанас". Останалото когато решиш. - непознатият хвърли запалката си в "Голф"-а и той се запали. - Имаш три дни, за да решиш. Ети ти и инструкциите, ако приемеш. - човекът с камуфлажния костюм му даде поредния плик. - Ако приемеш, няма да има връщане назад - това го запомни.
- Добре, а сега какво ще правиш?
- Еми това беше от мен, сега ще си отивам. На около два-три километра надолу има автобусна спирка. Хвани автобуса сутринта и се прибирай. Ето ти още малко пари. - Непознатия влезе в къщата, Жоро не го последва, но чу как "Додж"-а потегли. Сега той остана сам. Трябваше да избира. ...

...Жоро бавно се запъти към спирката, мислейки си защо по дяволите не поиска цигара. Извървя разстоянието до спирката в размисли да се откаже или не. Любопитството му го глождеше и той се чудеше колко по-лошо от случилото се може да стане. Внезапно зад него се чу ръмжене на двигател.Инстинктивно Жоро се отдръпна от банкета за да не бъде сгазен. Помисли си че все пак са го открили, но не беше така. Това беше автобуса,който му трябваше за да се прибере. Успокоен той се затича към спирката и успя да се хвърли в автобуса, точно преди той да тръгне. След малко вече беше задрямал на седалката от умора и нерви...

....събуди се на крайната спирка на автобуса, разтърсван грубо от 140-килограмовата контрольорка.....след кратка препирня Жоро се смъкна от автобуса. Беше на майната си, и сега трябваше да си хваща такси....или да походи пеш. Сети се за плика в джоба си и реши да походи докато чете очевидно обемистата бележка вътре. Така де, вече нямаше голям избор...Жоро отвори плика...

Там пишеше:

"Инструкция №:ББ22Y66 серия:LZTS

До всички агенти,моля да се явите на плацдарм 64,зона 24 точно в 16:00 часа на 9.09.07...За закъснелите или неявилите се ще се явяват на всяко 9 число в следващите 6 месеца.Съответно голобите ще растат с по 100 лева.Ако се явите получавате пълен пансион...На място ще разберете допълнително!

Заплащане:Високо
Риск: 10 степен
Развитие:Постоянно
"
Жоро също намери в плика и около 500 лева.Явно хората които го бяха назначили искаха да влезе в тази организация която имаше някакав странен адрес и никакво име.Той прибра парите и се запъти по уличката,а беше мрачно.Отсреща една кола набираше по улицата и откри стрелба по Жоро.Той се прикри зад едно кошче на Волф и извади пистолета.
-МАМКА МУ!!
Надигна се и почна да стреля по колата.Три-четири куршума се забиха по фаровете и предното стъкло.Ония бабаити излязоха от задния и предни прозорец и отново стреляха.Куршумите минаха покрай Жоро като един го одраска по крака.Той стреля по гумите и шофьора който изтърва управлението.Колата удари десния бордюр и се преобърна в канавката.Жоро притича до колата.От резвоара течеше гориво а трима излизаха от прозорците.Единия видя Жоро и като насочваше пистолета каза само:
-КОПЕЛЕ!
Жоро вдигна пистолета и вкара три куршума в резвоара.Колата избухна в пламъци.Жоро беше доста по-самоуверен.Обърна се и един човек с шлифер и шапка с голяма периферия,захапл пура го съзря и почна да му ръкопляска.Жоро насочи пистолета към него.Човека каза:
-Браво Жоре...А сега дай празния пистолет!
Жоро натисна спусъка,но нищо.Пистолета бе празен.Човека вдигна ръка и едн черен мерцедс 600 SEL паркира до Жоро.Човека отвори врата и Жоро влезе вътре.Онзи също се качи и колата с мръсна газ потегли надолу по улицата.Жоро погледна човека и....

... онзи започна да му говори.
- Жорка, май те бива в крайна сметка. Дотук се движиш обещаващо.
В този момент странника извади някаква автоматична спринцовка и му инжектира нещо във врата още преди Жоро да успее да отреагира. След няколко секунди изгуби съзнание. Събуди се в някакъв автобус. Междуградски рейс. Погледна през прозореца - София не се виждаше, нито някакъв друг град, само път, коли и ниви. Нямаше си представа къде отива. До него стоеше някакъв пенсионер, който беше заспал. Вече се стъмняваше. "Къде съм, мамка му? Трябва да са ми оставили плик." Започна да пребърква джобовете си, пенсионерът се разбуди. Нямаше му го телефона и патлака, старото писмо също бе изчезнало, оставили му бяха някъде около пет лева, но лошото беше, че нямаше друг плик. Жоро започна почти панически да преравя всичко.
- Сигурно си го забравил в багажа. И на мен ми се е случвало. - пенсионерът се оказа добър човек
- Ама разбира се! - сигурно са му оставили някакъв багаж, все пак го пращаха на майната си
- Няма защо.
- Кога ще стигнем? - искаше му се да пита старецът за къде пътува рейсът, но ако го питаше направо щеше да изглежда странно
- След около 40-45 минути вече ще сме в Пловдив. - "Какво?!", наистина го бяха пратили на майната си ...