Bulfleet.com - Official Forums

More?

Те не знаеха що е страх. Но никога досега не бяха нападали нещо друго, освен някой самотен човек, пречупен от господарката им. Винаги тя им ги водеше един по един. Но сега предстоеше нещо нечувано. От тях се искаше да нападнат малката групичка в края на гората. Позволено им бе да правят каквото си искат с хората, освен с едно от децата, което господарката им искаше непокътнато.
И приживе, и след смъртта си те бяха нейни роби и никога не оспорваха заповедите й. А тази бе точна и ясна: да не се допуска човеците да излязат от владенията на господарката.

По пътя Кас се изравни с Джон, за да могат да си поговорят. Но преди да успее да каже нещо, Джон го изпревари:
-Трябва да побързаме.
-Защо? Досега всичко беше наред. Пък и на баща ти няма да му е много лесно.
-Те няма да ни пуснат да си вървим. Единствения ни шанс е да излезем извън гората.
Няколко минути вървяха с бърза крачка. И след това се чу писък.
-Мамо!
-Бягай, Кас, бягай!
Втурнаха се напред по хлъзгавата пътечка. Не бяха забелязали кога мъглата е станала толкова гъста. На две педи пред себе си Кас не виждаше нищо. Не можеха да видят нападателите си и това ги изнервяше допълнително. Бащата на Джон, вече последен в колоната, беше изостанал малко под тежестта на жена си. Препъна в някакъв корен и падна с глух звук на земята.
Те само това чакаха. Втурнаха се към него като глутница озверели вълци. Дори нямаше време да изкрещи. Само ги погледна с разширени очи преди да го връхлетят.
Четирите деца отпред не разбраха за това. Те продължаваха да бягат в колона. Осиновения брат на Джон, предпоследен в групата, се блъсна в някакъв внезапно наклонил се клон и се строполи на земята. Сестра му нямаше време да отреагира. Препъна се в него. Затвори очи пред връхлитащата я вълна от ужас и никога повече не ги отвори.

Кас бягаше колкото бързо му позволяваха уморените крака. Дори и малко повече. Не мислеше за умората, нито за острата болка в десния си хълбок. Клони се навеждаха към него, от време на време корени се изпречваха на пътя му, но той успяваше да ги види навреме, за да ги избегне. Знаеше, че ако падне, повече няма да стане, ако спре, няма да тръгне. Затова тичаше. Тичаше по лъкатушещата хлъзгава пътека, а малко зад него беше Джон. От около минута не чуваха тропота зад себе си. Беше нощ, но в тази гора нощта бе неестествено тиха. Вече ги нямаше и странните звуци, долитащи измежду дърветата, носени от вятъра. Дори той сякаш бе замрял, очаквайки нещо. На Кас му се струваше, че ситуацията му прилича на нещо, но какво?
Мъглата започна да се разсейва. Можеха да видят пълната луна да грее над тях.За миг спряха да си поемат дъх. Със спирането на шума зад тях намаля и тревогата им. И изведнъж Кас разбра на какво му прилича – затишие пред буря.
Сянка премина през лицето му. Вдигна поглед към луната и застина ужасен. Те бяха там, толкова много, че я закриваха напълно. Вече не можеше да побегне. Страхът го парализираше.
За пореден път волята му намери от немай-къде сила да се пребори с вцепенението. Хукна по пътеката. Зад него Джон стоеше с отворена уста и зяпаше небето. Като една Сенките нападнаха самотното момче.
Пътеката се разтрои. На изток, запад и юг. Кас пое на запад, но на няколко метра пред него се изправи мълчалив Конник. Успя да сподави вика си от изненада и се върна. Този път пое на изток. Тук се повтори същото.
Сенките го водеха по избрания от господарката им път, без да го разбира. Единствената му възможност бе на юг. Най-лошата посока – към сърцевината на гората. Бягаше, препъваше се, ставаше и пак побягваше. Аз зад него призрачното войнство се събираше.
Гората се сгъстяваше, с нея и тъмнината. Спря с невярващо изражение на лице. Пред него се изправяха руините на древен замък. И на една почти срутена тераса стоеше жена. С дълга черна коса и черни одежди. Кожата й беше бяла като на труп. Двамата стояха мълчаливо и се гледаха. Образа на жената, едновременно красив и ужасяващ, бе последното което видя. Не разбра кога е загубил съзнание.
Има някаква нищожна вероятност съзнанието му да се запази, докато след повече от хилядолетие Сенките бъдат прогонени от гората, но далеч по-вероятно е да потъва все по-надълбоко, докато след век или два на мъчения искрата на разума му не изгасне.

The End

Е, това беше, дано ви е харесало

Има още трима, които са гласувли че става, пък не са изразили мнение. Айде, моля, изкажете се.

paksizabravihpass-a6efe! написа:Официално правя фен клуб! Направо е велико!

Влизам в клуба, велико е )

Какво продължение? Не искам да стане като story-то на Fable 1 и 2.


DeadMan:Тогава го направи като story-то на Baldur's Gate 1 и 2 Ако е като това тук, ще се прочете
TheBeast:от кого?От десетимата който посещават ЛТ ли?
DeadMan:От тях, ако трябва. Десет не са ли нещо?

Какво мога да кажа....Който си го може,си го може!

Честно казано, разказът не ми хареса МНОГО. Като стил, изказ и другите стандартни критерии за история - много, много добре. Просто не е моят тип история

Гласувах става.