Рае Джин включи стелт системата на кораба и забърза към големия крузер.В погледа й се четеше решителност. За миг се почуди как да влезе - обикновено правеше това с Науби. До тогава нямаше план. Сега главата й се избистри и тя стана едно със силата. Несекващият й оптимизъм отново пое ръководство над мислите й. Сканира вражеския кораб за слабо място. След секунди стреля, без даже да се прицели. Вратата на хангара избухна, заедно с част от самото помещение. Корабът влетя и ловко се приземи. Повечето ситски убийци бяха оцелели.
- ПРОКЛЯТИЕ! - каза Рае Джин и стреля с ракети. Тогава пред очите й се разкри ужасяваща гледка - един ситски лорд просто върна снарядите. - Not good.
Тръгна към третия щит, който непредпазливо бе изключила.
- Боже, дано да стане! - включи го навреме, но въпреки това ракетите бяха нанесли огромни поражения. - Време е да слизам...
След малко се озова долу. Имаше голям шанс за победа ако не беше лордът."Никога не се предавам" - мислеше тя. Извади два меча и тръгна в атака. Не срещу сита - не виждаше шанс да се справи с него за сега. Изби няколкото патрона полетяли към нея и се зачуди колко ще издържи. " Важното е да не си капо" - спомни си думите на приятелите си - отдавна погубени или пръснати из вселената. Това цитатче я поразведри и тя започна с ловкост да върти меча. Бе избила трима, когато се сети да блокира механизмите на вратите. Това за малко да й коства снаряд в крака, но тя се мръдна.
Хвърли единия си меч по двама от убийците, а със освободената си ръка извади бластера си и стреля на посоки. Уби двама, а меча още един - другият залегна. Разбра, че няма да издържи повече - оставаха още трима убийци. Даже да ги очистеше, оставаше сита. Знаеше, че за да се справи с тях, ще е необходима повече сила, отколкото за обикновена войска.
Тогава я осени идея - завзе мозъка на единия и той започна да избива своите. Нямаше да издържи дълго, разбира се, но щеше да й печели време. Пък и изненадата бе на нейна страна. Двама от войниците не разбраха какво става. Трети очисти нейния, но това не я интересуваше сега - трябваше да намери начин да се измъкне. И да смачка останалите двама. Ситът приближаваше разсеянo без да бърза. Почуди се дали няма нещо гнило...
- ПРОКЛЯТИЕ! - хванаха я. Така де, щяха. Чрез моментален рефлекс тя изви острието със специалната си ръка. Бяха само двама. Необучени. И след секунди мъртви. Скочи бързо в близкия изтребител, зад който бяха направили засадата си.
- Ще запомните този ден като денят, в който почти заловихте капитан Рае Джин Баел. - каза тя и разстреля останалите двама убийци с бластер - за да няма засечки този път. Сега ситът не можеше да й направи нищо съществено. Тя се усмихна и взе нещата, за които бе дошла.
- Надявам се, не възразяваш - обърна се тя към сита, когато взе със силата чертежите и повечето ценни неща. - Така си и мислех...А сега, към къщи. Трябва да разкажа това-онова на Науби...
P.S. Малко съм на пиратска вълна,та сори за смесването, ама не можах да се въздържа