Съревнованието

[Sabret00th]

....след като се прибрахме в гаража и си починахме, аз и Стейси решихме да се поразтъпчем. Тя отиде някъде навън, а аз реших да потърся Нитро. Влязох в сервиза, но там беше само новия монтьор, но и той не знаеше къде е Котарака. Заговорихме се и разбрах че той си прави камион, за да участва във MonsterTruck състезанията. Предложих му да помогна, той прие, и няколко часа се занимавахме с тунинговането на камиона. Скоро бяхме на мястото на състезанието и макар с леки проблеми уредихме Вижън за старта. През последвалите две обиколки той показа висока класа и излезе победител. Тъкмо накрая на състезанието до нас се озоваха бабаитите с черните мерцедеси и започнаха да ни удрят със бухалки и метални пръти. Нитро падна първи, видях че двама тормозят Стейси на моята кола, но нямах възможност да й помогна. Останалите 4-5 души чак си пречеха в опитите да ме пребият, аз още се държах, тъкмо за да видя как Вижън минава през лъскавите коли на бандитите през камиона си. След това скочи, нанесе няколко неприятни удара и гадовете бързо ни оставиха на мира. Вижън прибра Нитро при себе си, аз се добрах до колата и се върнахме в сервиза да се възстановим и да обмислим нещата.....

......надвечер бяхме по-добре и аз казах на Нитро направо:
- Ще намеря машини и ще отида да поздравя копелетата както аз си знам, от теб искам само да ми предоставиш наличното си въоръжение.
- Нямаш проблем, целия сервиз е със теб!
Поговорих с момчетата, оказа се че те искат същото като мен и десетина души отидохме до близкия строеж, за да потърсим подходящи машини. Бързо открих един голям самосвал, момчетата намериха фадрома, багер и дори един автокран, но безспорно най-голямата изненада беше хидравличният мобилен кран, който щеше да ни е доста полезен в сервиза. Прибрахме всичко, заградихме строежа с идеята да го използваме по-късно и се отправихме към сервиза. Там събрах всички и им казах:
- Имаме време да подсилим всички машини до 12 тази вечер, не можем да чакаме повече.
Всички се пръснаха по различните машини, аз си бях харесал самосвала и отидох лично да ръководя ъпгрейдите.Скоро доскорошната строителна машина се превърна в разрушително чудовище със следните характеристики:
* 18V двигател с мощност 1200 к.с. с подсилена рама;
* Допълнителна метална броня с дебелина 4 см., спускаща се до земята;
* Огромна стоманена решетка пред камиона със хидравлично задвижване, позволяваща на бронята да се изнася напред;
* Две огромни бутала в долната предна броня с хидравлично задвижване за тежък директен удар;
* Четири слота с общо четиридесет ракети, пак в предната броня;
* 2хдва минигъна, този път в странични слотове;
* Топлинни лазери в предната и задните части на камиона със силна разрушителност;
* Подсилени сдвоени гуми със залепени парчета шипове по тях за по-добро сцепление;
* Различни екстри като маслени резервоари, шипове и мини;
* Всички части на машината са допълнително подсилени - кабината, гумите, двигателя, каросерията....
Това бяхме направили от доскорошното прашно самосвалче, а като се огледах видях, че и другите машини са претърпели трансформация - фадромата беше отрупана с тонове метал под формата на брони и оръжия, кранът беше с подсилен преден край и можеше да се използава като таран, багерът беше със сменен преден накрайник - този беше адски голям и дебел, явно "имунизиран" срещу куршуми.Оставихме половината персонал в гаража да го защитават и да довършат поръчките, включително моя Мустанг.С така "украсените" машини потеглихме към южната част на града....

.....скоро навлязохме във крайните квартали , но нямаше кой да ни посрещне. Нитро и Вижън бяха в каросерията заедно със близо тон полезни железа- автомати, гранатомети, мини....а Стейси беше с мен в кабината и беше готова да засипе с олово всеки, който се озове в опасна близост до нейното Узи. Казах на Вижън да изстреля една ракета от РПГ-тата, един вид сигнал че сме дошли. Ракетата "случайно" профуча по посока на един от сервизите на бандите и се вряза в него, причинявайки приятно големи щети. Това беше достатъчно да разбуди квартала и да наизлязат доста негодници. За техен лош късмет най-големият автомобил, който намериха беше един голям джип с преносимо оръдие на каросерията. Казах по уредбата:
- Намерете си цели, джипа е за мене!
---след което се насочих право към джипа. Шофьорът нямаше време да реагира и самосвалът просто мина през него като нож през масло. Скоро улиците се изпълниха с горящи отломки, всичките бивши автомобили на бандитите. След като малкото оставащи "пречки" бяха само купчина ламарини се обадих отново по уредбата :
- Оставете колите, време е за сградите!
...спрях за секунди, за да оправя някои системи на камиона и имах възможност да се насладя на разрушителната мощ на машините :
- багерът напълно опустоши по-малките постройки като магазини и бивши автобусни спирки, фадромата мина през няколко къщи, а автокрана се засили и мина право през една четириетажна сграда, отнасяйки основите й, както и самата нея.....огледах се наоколо и видях една недовършена сграда на около десет етажа - беше доста голяма по площ и срутването й щеше да причини страхотни щети - и казах на Нитро :
- Хей, един от вас двамата да разчиства околността, другия да обстрелва с ракети онази голяма сграда ей там!
- Окей, Вижън стреляй с РПГ-то, теб по те бива.....
Ракетите заваляха с учудваща точност и интензивност, аз също насочих моите насам и реших да изпробвам лазерите върху поддържащото скеле. Скоро металните арматури започнаха да се огъват, северната част на сградата поддаде и се килна на една страна, но сградата още беше цяла. Още малко нагряване от другата страна и масивен ракетен огън свалиха цялата конструкция, като при падането си сградата се стовари на площ от близо два квадратни километра, помитайки много други сгради с отломки. През това време останалите бяха овършали доволно голяма територия с подръчни средства. Оставаше още малко място на запад, където видях няколко недовършени сгради и - неочаквано - идиотът, който ни беше нападнал тези дни. Имах да му го връщам тъпкано и се засилих натам, минавайки през сгради и дървета. За целта изтеглих предната броня напред и с нейна помощ отнесох малкото цели постройки в областта. Докато се приближавахме към гадовете Нитро отнесе доста от тях Drive-by с картечницата, а Вижън успя да забие две-три ракети във все още здравия им гараж. Изпълнен с ярост прегазих оставащите няколко души, като жив остана само главатарят им. Спрях пред него, той се прилепи до една стена в опит да избяга, а Нитро ме попита :
- Хайде, какво чакаш, прегази го!
- Имам друг план...-казах аз, извих леко камиона и със силен тласък дръпнах лоста за лявото хидравлично бутало. То изскочи с трясък и се заби в стената, минавайки през тялото на говедото. Гледката беше ужасна - все едно някой беше пробил дупка в него....трупът му се свлече на земята, оповестявайки края на местния престъпен бос. Дребна риба може би, но и това беше задоволително. Изстрелях десет ракети по гаража им, който избухна като гигантски фойерверк и маркира мястото на страхотно унищожение.....

.....докато тръгвахме обратно видях струйка кръв по бузата на Стейси. Загрижен я попитах:
- Къде се одраска, боли ли те?
- Сигурно някой от куршумите, не внимавах много....
- Добре ли си?
- Добре съм, не съм малка де---сопна се тя, но се остави да изчистя кръвта от лицето й. Отговорих й:
- Знам че не си малка, просто не мога да позволя да ти се случи нещо лошо, разбираш ли?
....тя ме погледна, усмихна се и каза:
...много съм уморена и не ми се спори с теб сега, искам да си почина

....обърнах камиона и подкарах към вкъщи, следван от останалите.....

[laila]

.......Наистина се чувствах много уморена, а и думите на Краш ме притесниха леко. Облегнах се на седалката на огромната машина и затворих очи. Когато стигнахме в сервиза поисках Краш да ме откара в апартамента ми, там се чувствах най-сигурно, той каза че не само ще ме откара, но и ще остане с мен, за всеки случай. Обадихме се на момчетата и обещахме на сутринта да се върнем. Качихме се на една от здравите коли и потеглихме.
след около половин час бяхме на паркинга пред блока. Качихме се до апартамента ми на 9 етаж. Аз метнах якето на един от столовете и се отпревих към банята за аптечката, Краш ме последва. Оставих го да се погрижи за драскотината на бузата ми. Той внимателно я почисти подсуши я с марля намаза някакъв антибиотичен крем и сложи лепенка.
- Готово. - каза той с лека усмивка. Аз отворих очи и го погледнах право в неговите. Известно време се гледахме така мълчаливо, после той се наведе и ме целуна. Зави ми се свят от продължителната настойчива целувка. дръпнах се назад. Това явно го притесни и той побърза да се изниже към кухнята. Прикри чувствата си като се зарови в хладилника за нещо студено за пиене и нещо за хапване. Изведнъж се сетихме че почти цял ден не бяхме яли. Приготвихме си набързо по нещо и се настанихме на широкия мек диван в малкия хол. Пуснахме телевизора, но не го гледахме той просто създаваше някакъв фон на обстановката, явно всеки от нас размисляше за случилото се преди малко. След като свършихме с яденето продължихме да седим така умълчани. Краш не се стърпя и започна :
- Стейси, аз....- не го оставих да довърши. Нямаше какво да се оправдава. Този път аз се приведох към него и впих устни в неговите. Неразбрах как се озовахме в спалнята. Изобщо не мислех в този момент. Просто се оставих по течението на чувствата и желанията......

На сутринта се събудих в прегръдките на Краш. Смътно си спомнях събитията от вечерта. Измъкнах се внимателно и намъкнах размъкнатата фанелка захвърлена на земята. Отидох в кухнята и спретнах кафе за двамата. След малко при мен дойде и Краш рошав и сънен, явно го беше събудил звъненето на телефона. Усмихна ми се и взе от ръката ми чашата с кафе която му подавах.
- Сега уверен ли си че тук съм в безопастност?- попитах шеговито аз.
Той само се усмихна и не отвърна нищо. Допихме кафето и започнахме да се приготвяме да ходим в сервиза. Тъкмо тогава зазвъня мобилния телефон на Краш. Беше Котарака. Искаше да побързаме. Спомена нещо за някакво предизвикателство. Явно бандитите от вчерашния сблъсък искаха реванш.
След пет минути вече слизахме към колата. Качихме се и като излязохме на булеварда Краш натисна газта и се понесохме към сервиза. Стигнахме доста бързо. Отпред бяха паркирани три черни мерцедеса на първия имаше вързан бял парцал, явно за да покаже че са парламентьори. Мутрите бяха излезли от колите и седяха скупчени от страни. Котарака, Вижън и другите момчета бяха застанали пред тях с тръби и бухалки в ръце. Ние се мушнахме покрай мерцедесите и паркирахме пред сервиза. Слязохме от колата и се приближихме до групата. Оказа се че "юнаците" на Трошача, са дошли да кажат че техния предводител иска уговорен реванш. С други думи официално обявено състезание - дуел. Едно от условията беше и аз да участвам.
Знаех защо е това условие. Преди време имах сериозно спречкване с него. Оттогава, все търсеше повод да ми навреди. Сигурна бях че онези гадове , дето се опитаха да ме елиминират на състезанието, на което се запознахме с Краш, бяха пратени от Трошача.
Замълчах си, оставих другите да решат дали да приемат или не. Краш ме погледна въпросително и аз само кимнах в знак на съгласие. Котарака уговори мястото на състезанието , условията и деня. Беше за след три дни. Трябваше да имаме време да се екипираме добре, а и да направим някои изпитания на нововъведенията в оръжията. Бабаитите удовлетворени от уговорката се качиха по колите си и си заминаха, а ние се захванахме за работа. Чакаха ни дълги три дни.....

[Sabret00th]

....на сутринта нямах време да мисля за събитията от снощи - както за наказетелната акция, така и след това. Рано сутринта Нитро ми звънна на мобилния и каза спешно да се върнем в сервиза. Бяхме обратно в центъра за 5-6 минути и видяхме три лъскави мерцедеса -явно имаха още освен онези от пистата за MonsterTruck състезания. На единия беше закачено бяло флагче, явно знак че идват с мир. Извъртях колата покрай тях и паркирах до нашите момчета, които явно се бяха подготвили за бой. От последвалия разговор стана ясно че водачът им - наричаха го Трошача - искаше да си разчистим сметките на дуел. След леко двоумене приехме, все пак това беше начин да си разчистим сметките веднъж завинаги. Предадхоме на парламентьорите решението си, те си заминаха, а ние започнахме да се приготвяме за състезанието. Докато очаквахме новите коли, някои от които щяха да влязат в употреба за състезанието подметнах на Нитро :
- На тоя може да му викат Трошача, ама не са видели нашето камионче, хаха....
- Абсолютно, ще се шашнат направо ---- смехът се разнесе из помещението.
Скоро пристигна доставката - 10 коли от най-висока класа, една от които беше моят Мустанг. Всеки се зае с различна кола, аз веднага оглавих малкия екип който щеше да се занимава с моята и започнахме работа по "хардуерната част" - двигателят и другите системи, след това щяхме да се прехвърлим на оръжията, а визуалния тунинг оставаше за накрая. До края на следобеда сменихме двигателя и другите важни системи, монтирахме леките брони и оставихме оръжията, броните и сериозния тунинг за другия ден. Изкарахме колата на тестовата писта, а там вече бяха подредени колите на Стейси и Нитро, а явно и механиците на Вижън нямаше да се бавят много. Веднага излязох на пистата и подкарах уверено по пистата. Колата се държеше перфектно, трябваше на всяка цена да запазим баланса след сериозния тунинг. Колата се поддаваше на контрол удивително лесно и такова преимущество не трябваше да се губи току-така. Изкарах колата на пистата пред сервиза, скоро дойдоха и другите две коли. Казах на Нитро :
- Хайде да излезем в града да ги тестваме в реални условия, а?
- ОК, да отидем.....
Тримата излязохме на булеварда, засилихме колите и набрахме скорост , когато ни се обадиха стари познати от предишни състезания - бяха в долната част на града. Отправихме се натам и когато наближихме намалихме скоростта и спряхме в т.нар. лилия - трите коли се подредиха като листата на лилия, което предизвика бурни аплодисменти. Слязохме от колите и седнахме на една от масите при нашите приятели. В последвалия разговор стана ясно че целия град знае за дуела, а също така и че няколкото отбора, които бяха тук са с нас и щяха да ни помогнат ако след състезанието имахме проблеми с Трошача и компания. Поседяхме още малко и се прибрахме обратно в сервиза при останалите, за да си довършим работата......

[TheBeast]

Реших след парламентьорите и подготовките да покарам камиона из квартала ни около сервиза и да поразгледам малко по "обстойно" града.Видях Краш и Стейси прегърнати и явно между тях пламъка се бе запалил.Побъзикахме се с Нитро за тях,но бяхме доволни от двамата,че бяха заедно.Качих се на форда и дадох газ из порутените улици.Минах покрай 2-3 полу разрушени постройки които явно някога са били красиви сгради.Между тях имаше малка дървена ограда,цялата изрисувана в графити.Спрях камиона и погледнах оградата,прецених и навъртях ляво волана и дадох малко газ за да застане камиона право срещу огрдката.Ухилих се и дадох мръсна газ,толкова подадох,че буталата накараха камиона да застане на заднитев си гуми единственно.Почупих оградата и със завой на 180 градуса спрях удоблетворен.Слънчев ден беше и се откриваше прекрасна пустинна гледка зад порутените блокове.Пустош докъдето ти видят очите.Докато гледах опрял се с лакът на вратата видях един гараж с една окачена врата.Скочих от камиона и отворих другата врата на гаража,просто от любопитство.Видях полусмазано бъги.Със задни спортни 36 атмосферови гуми и предни спортни гуми.Беше смазано от дясната страна.Гумата бе опряна до стената,а дясното окачване бе покривено и неизползваемо.Погледнах мотора...Просто плачеше за ремонт,но като видях че е 8 цилиндров боксообрзен със двойна свещ и нитровпръскване просто се влюбих.Бе отзад мотора,а над него антикрилото бе закривено със метални окрасителни елементи.Тази количка можеше спокойно да ми послужи за drive-by състезание.Стоях със скръстени ръце пред колата,когато се чу викане:
-ЕЕЕЕЙ...К'во правиш там бе?
-Ъъъъ..-бях като ужилен обаче се окопитих и отговорих към викането:
-Разглеждам...
От отсрещния блок се подаде глава на един около 50 годишен човек с посребряла коса и каза:
-Харесва ли ти?
-ДА!-извиках
Човека след 5 мин. се появи и ми каза:
-Беше на сина ми лека му пръст...беше луда глава и му коства живота това лудо каране из града...Тази кола го уби и ми е единственния спомен от него.Ту искам да се отърва от това малко чудовище,ту искам да го запазя...
-Продава ли се?-попитах многозначително
-Момче ти приличаш на сина ми...Но като се сетя по-добре да се отърва от нея...
-Колко струва?-попитах пак
-Като за теб....5000 $
Бръкнах се и веднага извадих 5000 хилядарки.Човека се почеса по тила и ги прие,а после ме попита:
-Къде работиш?
-В сервиза на Нитро Котарака
-Той е добро момче...Познавам го...Аз съм стария Пит,работех и аз някога там когато не бе на Нитро сервиза,а на баща му Улфи Инжекциона.Гена на автомонтьорството и бензина в кръвтта им се предава от поколения...Момче ако ти трябва някаква помощ аз съм насреща!
-Благодаря!-стиснахме си ръцете и човека си отиде.Паркирах форда на задна и с розатката качих бъгито горе в легена,пасна идеално.Прибрах се в сервиза и разтоварих "товара".Огледах пак малкото спортно бъги и някаква неописуема тръпка ме поби.Отидох при другите и за да се подготвяме за Турнамента.Очакваше ни диво шофиране...

[Sabret00th]

.....бях оставил Мустанга в ръцете на Нитро, за да инсталира необходимата техника и в момента бях без кола. Взех познатия ми Форд Мондео Турбо и излязох от сервиза в посока Калър Хилс. Малкият квартал се намираше на едно възвишение на юг от главната част на града. Скоро навлязох в квартала, но не той беше целта ми. Подкарах по една от крайните улици, след това рязко завих наляво през тревата. Не след дълго пред мен излезе стар черен път, по който можеше да се кара сравнително спокойно. За пътя бях чувал от други хора, носеха се слухове за него и за това накъде води. Бях събрал доста информация за местоположението му, но чак днес намерих време да проверя дали слуховете са верни. Вече беше късен следобед и слънцето скоро щеше да залезе, затова бързах да мина по пътя. След около пет минути отпред изникнаха големи стоманени врати, а зад тях сгради. Слуховете бяха верни - пътят водеше до изоставената военна база. Порталът беше полуотворен и не беше проблем да вляза вътре с колата и да паркирам. Потърсих стария генератор, намерих го и го включих. Първоначално се разнесе ръмжене, което по-късно премина в равномерен шум и базата се освети от прожекторите. Вероятно и останалите системи се бяха включили, скоро щях да разгледам по-обстойно. За момента имах друга цел - радиопредавателната кула, която имаше площадка почти на върха. С малко усилия се добрах до горе, подпрях се на парапета и погледнах към града. Бях леко изненадан от гледката - оттук се виждаше целият град открай до край. Реших да го разгледам по-обстойно :
---- Тт север идваше трансконтиненталната магистрала, която се свързваше с градската и след това продължаваше на югоизток. Обикновено новодошлите ги сваляха там, никой не искаше да си има работа в града. Оттам пристигащите минаваха по, или под градската магистрала, която обикаляше целия град, като от четирите страни се движеше перпендикулярно на града, а на ъглите завиваше широко настрани, обикаляйки километри от извънградска площ. Въпреки че изглеждаше неефективно, тази структура на магистралата позволяваше удивително висока скорост.
---- По-нататък беше градът - на север бяха едни от най-добрите квартали, където бяхме и ние, на юг имаше странна плетеница от жилищни сгради и заводи, която на югоизток преминаваше в чисто индустриална част. В източната част бяха тежките промишени комплекси, преплитащи се по удивително хармоничен начин - някои от транспортните ленти преминаваха през и над улиците, образувайки малък лабиринт из района. В западната и централната части на града се намираха жилищните и търговски зони на града - там той беше запазил голяма част от предишния си облик.....
---- Из града бяха оградени над 10 квартала SubStates - разделени от града с голяма бетонна ограда. В тях редът отпреди войната се спазваше и контролът беше много строг. Около пет-шест от тези квартали бяха в северната и западната част, два бяха в промишлената зона, два в центъра и един в южната част. SubStates представляваха безразборно оградени площи, които на места прекъсваха важни транспортни артерии. От години Съветът се опитваше да накара тези квартали да отделят булевардите от териториите си, но резултат нямаше никакъв.
---- Вътрещноградските високоскоростни пътища - или поне бяха такива преди, сега скоростта навсякъде беше еднаква - бяха два по дължината на града, разположени през равни разстояния - грубо казано през 6 километра, като се брои от единия край на града до другия. Подобни булеварди имаше и в северната част, разположени перпендикулярно на основните. Бяха четири - разположението им беше следното:
По ширина на целия град - 20 километра - имаше булеварди на 4-тия, 9-тия, 12-тия и 14-тия километри, пресичащи перпендикулярно града, както и основните два булеварда.Целият град беше обиколен с околовръстен път - широка улица, по която се движеха доста коли..преди войната. Той беше свързан с магистралата и даваше лесен достъп в двете посоки.
---- Целият град - без SubStates - се контролираше от Съвета - организация на най-силните предприятия, която поддържаше ред в целия град благодарение на групи като KCCF, KCEF и останалите поддържащи реда групи. Напоследък в Съвета се прокрадваше идея за частичното възстановяване на града, която обаче срещаше силна съпротива от страна на някои, които изтъкваха аргумента че това щяло да струва много пари. Никой не им вярваше разбира се, те просто бяха скъперници и искаха всичките пари за себе си.
---- на запад от града беше океана, там бяха и доковете с пристанищния комплекс - единственото място, което не беше оградено от магистралата -, въпреки че там почти никога не идваха кораби. Поради нестандартната организация на Кило Сити, жителите на малкото останали незасегнати градове отбягваха да се мяркат наблизо, което влияше зле икономически на града.

.....междувременно слънцето почти се беше скрило и имах възможност да наблюдавам много красив залез...който дори щеше да е романтичен ако не бях сам. Гледах как слънчевите лъчи осветяват града в леко червеникав оттенък, който си пасваше изключително добре с общия изглед на занемарените сгради. След няколко минути сянката от скриващото се слънце пропълзя над града, покривайки метър по метър целия град...изглеждаше красиво. Последно слънцето освети възвишението на което бях, след това се скри съвсем. Междувременно уличното осветление на града беше запалено, и светлините на големите улици образуваха красива картина, която се запомняше. По един от булевардите профучаха няколко коли, явно имаше състезание..оттук се виждаха само светлините на автомобилите, а след секунда се видя и зрелищна експлозия малко по-надолу по пътя..явно някой беше отпаднал от борбата за купата, може би и за живота си. Погледах града още малко и слязох обратно долу в базата, за да видя какво мога да намеря . След кратък оглед на големите гаражи открих десетки строителни и военни машини, както и няколко полицейски коли. Малко по-нататък открих няколко малки фабрики за добив на различни ресурси, както и големи складове с най-различни стоки, а в някои имаше и доста техника, която можеше да ни е полезна. Явно базата имаше възможност да осигури съществуването на персонала си за доста време, но за нещастие последният така и не беше стигнал дотам......

....Оставих базата заключена и тръгнах обратно към сервиза при Стейси, Нитро, Вижън и останалите.....мислех да им кажа за откритието си. Междувременно видях една комета да се спуска надолу по небето.......красиво беше.

[TheBeast]

Бъгито бе идеално за целта.Нитро също много го хареса и ми каза,че стария Пит може да ни е много полезен.В сервиза докато монтьорите разглобяваха мотора на Ферари Енцо за да направят диагностика на цилиндрите и да видят коляно-мотовилковия мехнаизъм дали ще се върти опитамлно на 9600 оборота в секунда.При такива обороти сцеплението с асфалта бе доста важно.Гледах ги отгоре как оглежадат двигателя.Бях се качил на една палета вдигната от мотокар и се подпрях на легена на форда.Повдигнах козирката на синята си шапка и викнах:
-Хей Вини...Подай ми пистолета за боя.
Момчето изтича и ми подаде пистолета.На легена бях обрисувал със лепенки името на камиона си...Вижън Експрес.Сложих в слота на пистолета синя перлена боя и нанесох първия слой върхи стената на легена.После махнах боята и нанесох с четка по краищата на буквите цвят "Циан".Изчаках да изсъхне и после направих още чудеса с боите и стана като един красив графит."Вижън експрес 4х4"...това бе облика на камиона ми.
-Ей Вижън..Ела да помогнеш,че Нитро ако разбере,че колата не е оправена ще ни потроши-викна един от механиците
Слязох долу при тях и хвърлих поглед към графита...красиво.Заех се с мотора и направих диагностиката на буталата сам.Беше лесно.Взех една отверка и с върха на нокътя си,усещах всяко причукване при горна и долна мъртва зона на буталото.Пилната беше главата с 3 микрона даващо на Ферарито още мощност.Лагерите долу при коляното се въртяха отлично.Това Ферари можеше само с мотора си да убие конкуренцията си по пътищата.Монтьорите взеха коляно-мотовилковия механизъм и го качиха на една машина наречена "Центруфугата"....Калибрираха и изправиха изкривяванията на механизма.След това сложихме всичко на място.Качих се и запалих Ферарито...Мъркащ и приятен звук,форисирах и се чуваше рев на 1 520 коня под един капак.Чак купето неможеше да издържи на форса и вибрираше дори и с тампони и анти-вибриращи платки.Сложих слънчевите си очила и изпилих гумите на ферарито навън.Излязох на една права отсечка,включих фаровете и пуснах на CD-то Mortal Kombat-Theme song и изцвилих гумляците по асфалта до дупка.Около мен се вдигна димна перелина...Втора-нитро впръс...тртета...четвърта-нитровпръс...пета...шеста.Хвърчах по пътя със 420 км\ч.Два завоя на 45 градуса.Взех ги със 260,а оборотите не падаха под 9 200...Настървено давах газ и бях със широка усмивка.CD-то превключи на AC\DC-Highway star и излязох на високоскоростната магистрала извън града...Тука пуснах всички коне да бягат и летях направо със 440...450...Такъв адреналин ми се вкарваше в тялто,че щях да хвръкна.Изминах неусетно 80 километра.Презаредих на една бензинотстанция и отново със мръсна газ потеглих към Кило Сити.Пристигнах в севиза със мощна спирачка,а момчетата вече се бяха притеснили за мен.Излязох от колата видимо треперещ,със широка усмивка и казах:
-Майаката си трака...Ей това....-посочих към Ферарито-...Са италянските коне!
Отидох в стаята си и се проснах на леглото.Бях в еуфория....

[laila]

Вече от два дена се подготвяхме за реванша. Момчетата работеха с пълна пара, а тези от сервиза си имаха и друга работа освен тази. За мен нямаше кой знае какво за вършене, така че още към 10 сутринта реших да се поразходя извън града. Обичах да ходя до Океана, знаех едно малко скътано заливче. Качих се на една от свободните коли и потеглих на там. По пътя си пуснах Nightwish - Beauty Of The Beast, действаше ми отпускащо. скоро стигнах до крайбрежието. Паркирах на равното, метнах якето си в колата и по една пътечка заслизах към плажа. Когато стигнах долу, събух обувките си и тръгнах боса по пясъка покрай водата. Вълните заливаха стъпалата ми, а слънцето напичаше кожата ми, там където се мъдреха двата дракона. Татуировка, която ми беше спомен от времената, когато движех с Трошача. Тогава той не се наричаше така и не се подвизаваше в южната част, имахме общи идеали, но после той измени на символа на Дракона. Дракона означаваше вярност, преданост, мъдрост и сила, но за него остана само силата. Тогава се разделихме. Той се премести в южната част и се превърна в това което видяхме преди 2 дни. Знаех че ще иска да ме елиминира на това състезание, затова държеше да участвам. Бях го направила за посмешище на някои от предните състезания и с това засегнах честолюбието му. Неможеше да ми прости.
...Потънала в тези мисли и спомени не усетих кога измина деня. Слънцето почти се беше скрило. Май трябваше да се връщам в сервиза. Предполагам че момчетата вече се тревожеха за мен. Обърнах се и тръгнах обратно към пътечката която щеше да ме изведе до мястото където бях паркирала. Преди да тръгна нагоре седнах на един камък да обуя кубинките си. Тогава дочух шум от гуми някъде отгоре. Зачудих се кой ли може да е решил по това време да идва към океана. Заизкачвах се нагоре и когато стигнах с неприятно чувство установих кой всъщност е там. До колата ми беше спрял мотор, доста мощен. Веднага го познах. Неведнъж се бях возила на него. На капака на колата ми се беше подпрял един мъж. Добре сложен с тъмна кожа дълга черна коса пусната свободно по раменете. беше свалил коженото яке и седеше по фланелка без ракави. На раменете му се виждаха двата дракона. Същите като моите, единият огнедишащ крилат , а другият люспест с рога по главата и увит около дървен кръст. Това беше той, така няречения Трошача, май никой вече не помнеше предишното му име, може би само аз. Явно не беше забравил че обичам да идвам на това място когато съм подтисната. Очакваше ме с лека надменна усмивка. Аз също се усмихнах но кисело и с досада.
- Все още идваш тук а ?
- Да, но не мисля че ти имаш работа на това място вече.
- Защо продължаваш да упорстваш? Ти си страхотен шофьор, можеш да ми бъдеш от полза.
- Не, немога да предам принципите си.
- Тогава не ми оставаш друг изход освен да те накажа за дързоста ти.
- Това ще се реши утре на състезанието, Уриил.
Той се дръпна като ужилен.
- Невярваше че още го помня нали? По ти харесва да те наричат Трошача. Е, както казах, утре на състезанието, но дали ще ти стиска да се изправиш лично срещу мен или ще пратиш някой от горилите си ?
Бутнах го грубо и отворих вратата на колата. Преди да се кача, той ме задържа, погледна ме и каза:
- Ти решаваш. Но няма да има милост.
Аз се качих затворих вратата, запалих мотора и полека тръгнах. в огледалото видях как той се качва на мотора и също потегля. Даде газ и ме изпревари. Аз също засилих и се отправих към сервиза. Все още бях силно ядосана от неочакваната среща и неприятния разговор. Пуснах си диска с Металика и натиснах газта. Адреналина нахлу в кръвта ми и полека започнах да се отпускам от напрежението. Чувствах се волна като птица. Скоро навлязох в града. улиците бяха осветени с приятна жълтеникава светлина. Скоро стигнах сервиза. Паркинга от пред беше силно осветен и аз видях как Краш се разхожда нервно там и постоянно се вглежда в посоката от където трябваше да дойда. Щом ме видя, се забърза към мястото където се канех да паркирам.
- Всичко наред ли е? - попита той като едва сдържаше тревогата си.
- Да. - предпочетох да не споменавам за крадката неприятна среща.
- Хайде, трябва да си отпочинем и да се подготвим за утре.
Влязохме в сградата с офисите. Трябваше да се доуточнят още някои подробности по техниката и колите. Чакаше ни дълга вечер с коментари по състезанието......

[Wolfy]

С Краш стояхме в двора и гледахме един ягуар.Изведнъж мобифона извъня.
--Нитро.--казаз аз.
--Ей жалък нитро идиот искаш ли ти и приятелчетата ти да направите една разгрявка преди състезанието?--каза някакъв гаден глас.
--Къде?--
--В началото на фабриките.--
--Добре.--затворих.
--Какво има?--попита Краш.
--Да отидем да сплашим гадовете.--
След малко аз,Краш,Стеиси и Вижън се подредихме до четири спортни ферарита.Погледнах през прозореца.
--Да ви видим.--каза една мутра.Даохме газ и потеглихме.Онези започнахада стрелят по нас.Изтрелях една ракета ,която се заби в едно ферари и го изкара от строя.
--Нямат шанс.--Откъснах се от групата.Карах пред тях.В задното стъкло видях как още едно ферари се взриви.Две от фераритата се закачиха за двете ми страни.
--ха грубо ли ще играем?--не ми позволяваха да завия.направихме леко завойче.Краш и Вижън не смееха да стрелят защото щяха да отнесат и мен.Сега видях какво има зад завоя.Отпред имаше блокада.Около 10 човека с автомати в ръка.Картечниците ми бяха блокирали от колите.Карахме направо.Забих спирачката,но продължавах да се движа.Сега разбрах защо.На фераритата бяха сложени вилици като на електрокари.Вижън стреляше и едното ферари се взриви ,но вече беше твърде късно.Изпаднах,завъртях се и спрях пред дулата.Започнаха да стрелят по мен.Аз стрелях по тях ,дадох газ и се врязах в блокадата.Имаше няколко коли те се взривиха.Отзад Краш стреляше по хората.Един куршум влетя през прозореца и ме уцели в рамото.Видях как двигателя ми експлодира.Изведнъж от някъде видях как приближаваше ракета към мен.
--По-дяволите...--размазано видях как прозорците са счупиха,предната част на колата се разлетя.И тогава всичко стана бяло,после стана тъмно.......чух изтрели и после паднах в мрака.....

""Травма на главата,прободни и огнестрелни рани.Господи този да не го е смачкал влак.Направете път.Още банки кръв.Има и обгаряния.Към операционната.По-дяволите губим го.Пулса спада......

[Sabret00th]

.....решихме да приемем едно малко предизвикателство от страна на противника и отидохме на състезание 4 на 4 души. Оказа се клопка, на трасето имаше засада и Нитро попадна право на нея. Нямахме възможност да го измъкнем, без да го ударим. Онези го подхванаха отстрани, карайки го да се движи право към наредените отпред коли. Колата му се вряза във барикадата, взривявайки двигателя си и тези на спрените коли. Получи се страшно меле, в което не личеше да има оцелели. После видях как в остатъците от колата на Нитро нещо се движи, скочих, изтичах дотам, извадих Нитро - беше в безсъзнание - измъкнах го настрани малко преди втора експлозия да довърши колите. В далечината се чуха сирените на линейка, а до мен спряха Стейси и Вижън. Почти веднага линейката беше тук, медиците взеха Нитро и заминаха към болницата. На известно разстояние след линейката бяхме и ние, следвахме я и стигнахме до болницата. Там се наложи да изчакаме в чакалнята с обяснението че Котарака имал " опасност за живота" . Висяхме така близо пет часа, стана късно и пратих Вижън и Стейси в една празна стая, а аз останах да чакам пред операционната. Късно през нощта един от лекарите излезе и каза:
- Приятелят ви е пострадал сериозно, но за щастие го стабилизирахме и няма опасност за живота му. За съжаление, тъй като е пострадал много му е нужен поне месец за възстановяване. Предполагам че утре следобед ще можете да се видите с него.
Изтощен се отправих към стаята, събудих Стейси и Вижън и им казах:
- Добре е, ще се оправи, но не скоро...нищо не можем да направим сега, по-добре да се прибираме вкъщи.
Погледнах Стейси, сълзите и напираха, аз я прегърнах и казах:
- Спокойно всичко ще е наред, недей се тревожи......
След това я прегърнах, Вижън застана до нас и тримата излязохме от болницата и потънахме в мрака.....

[TheBeast]

Краш закара Стейс в тях,а аз отидох в сервиза...Нямаше никого тъй като монтьорите вече си бяха по къщите.Доакто почвах да оправям колите все си повтарях"Нитро ще се оправи,Нитро ще се оправи...".Докарах с мотокара бъгито си и го почнах.Първо го качих на крикове и му свалих помазаното окачване.Спойките и сварките меду отделните компоненти бяха толкова изгнили,че при едно чукване с чука падаше две-три тръби били някога подсилвачи на амортисьорите.Сложих нови "Макферсони" отпред със жълта пружина.Заднито окачване бе прекрасно сложено,направих малки заварки по ъглите и всичко бе точно.Свалих двигателя му,смених буталата и ги пригодих за нитрооксиден впръскач.Подмених филтрите на инжекциона и смених 13 цоловите тръби на въздушния смукач със 18 цолови за по-добро всумукване на въздух в цилиндрите.Сложих и нитро-оксидна система със сухо впръскване.Смених фаровете със ксенонни и задните стопове със ледени кристални.Боядисах бъгито в цвят "циан".Слжих отпред сини калинци със дупка по средата заради предните амортисьори.Отзад не бе нужно от калиник.Вътрешния салон бе просто ново кормило-дървено с лак,кожен салон-синьо-жълт.Бъгито бе двуместно и не позволяваше много фантазия.Сложих як CD чейнджър с един буфер насочен нагоре центрлано между двете облегалки за глава и две 4 лентови колони по вратите.След цяла нощ работа бях готов с мойта втора кола.Отворих вратите на сервиза и загасих синьото осветление.Идваше прекрасен летен ден и слънцето тъкмо хвърляше първите лъчи светлина на оспалия се град.Бе тишина,която от време на време бе раздирана от шума на някой двигател.Подпраях се на вратата на сервиза със скръстени ръце и си казах:"Нитро е в болиницата,но аз ще ги прецакам...Той ще се оправи!"Скочих в бъгито,включих CD-то и се завъртя Tony Touch feat. Nina Sky,B.Real-Hey DJ(reggeaton remix).Буфера дънеше перфектен бас.Видях нитро мера и дадох газ със бъгито.8 цилиндровия двигател ми даде да разбера,че с малкото шега не бива.180 за по малко от 10 сек. Щеше да е перфектно бъги.Върнах се и първите монтьори идваха на работа.Всички ме питаха какво е станало вчера с Нитро,когато се събраха всички им обясних,че е в болинца и т.н и аз поемам за малко сервиза.Те си отдъхнаха,а аз се захванах със колите на Краш и Стейси едновременно.Бях капнал,но трябваше да ги оправя.Почнахме с още 3 монтьори.Направихме силов тунинг като подмяна на лагерите,пилване на буталните глави,нови нитровпръсквачки и нови колянови валове на двете коли.Краш и Стейси искаха и оръжейни системи-Сложихме и в двете коли от вътрешната страна на фаровете откъм решетката два топлинни лазера,които режеха метала като горещ нож-масло.Едно мое старо изобретение бе катюшата в колата,така че монтирах кутията със ракетите в багажника.Кутията се надигаше барабар с капака на хидравлични х-образни крикове.Направих го така че също да може да се завърти на 360 градуса.Ефективно,но вече нямаше багажник.Бе като ракетна кула която стреляше ракети над главите на шофьорите-бе уникално маняшко и красиво.Сложих 6-цевни мингъни на вратите на колите и ги скрих под аеродинамична "шапка" която следеше извивките на колите.На Краш колата оцветихме в тъмносиньо заедно със праговете,и задната по широка броня.На предната и направихме хидравлично изместване напред за да може да бута и чупи другите без да наранява купето.На Стейси колата я оцветихме в перлено червено и направихме също бронята изместваща се напред.Подсилихме слоя на ламарината двукратно както и сложихме специални подпирвачи на по-чупливите местенца.На Краш монтирахме зелен неон под праговете на колата,а на Стейси монитирахме прекрасен цвят "морско синьо" което направо подхождаше отвсякъде на колата й.Аудио системи фигурираха и в двете коли.3 буфера по 300 вата във всяка кола,както и 4 колони-две на вратите и две до буферите даваха прекрасен саунд на колите.
Пред врата изцвилиха гуми и се появиха Краш и Стейси.Вече бършехме колите.Краш се ухили максимално и каза:
-Момче ти си гений!- и прекара пръст през колата си.Стейси ме прегърна и изтича да разгледа новата си придобивка.Обясних на Краш всичко за колите им и им дадох ключовете със ключодържателче изборазяващо черна гума и на нея пишеше "Northside Nitro Riders".Краш даде ключа на Стейс,хвана ме за рамото и каза:
-Отиди да поспиш Вижън...работи достатъчно!
-Знам и найстина се отправям към леглото.Двамата продължиха да оглеждат колите,а аз отидох в стаичката си,проснах се на леглото и заспах веднага....