Bulfleet.com - Official Forums

Toва дето ви го дава са събитията случили се в света на Уаркрафта.

Мерси ,но мисля ,че нямаме нужда.

Стоях на извитите стълби,пред имаше два трупа на уроди.Погледнах назад,немъртвите бяха затворили дупката.Затичах се по стълбите надолу и се блъснах в нещо.Паднах по гръб и вдигнах очи нагоре.Поредния дебел,отвратителен,миризлив урод.Замахна със сатъра си ,аз направих кълбо назад и се изправих на крака.Миризливеца тръгна към мен.Затичах се към него,скочих и забих меча си малко под гърлото.Той загуби равносие,както иаз.Паднахме от стълбите и полетяхме към зелената река.Докато летяхме се завъртях и се озовах върху урода вдигнах меча ,но тогава паднахме в реката.Замахнах към него ,но прекалено слабо.Водата ми пречеше затова доплувах до дебелака,хванах го за главата и през окото му си вкарах ръката в главата му.Късах каквото можех вътре.Мисля ,че се получи и гадта умря.Изплувах и скочих на брега.Няколко фургони бяха запалени,отвсякъде прииждаха орди мъртви гнусни същества.Към мен се затича един скелет.Леко се наклоних забих меча между костите му.Кокалите му паднаха във реката.Погледнах към тронната зала.Ескорт от най-добрите войни извеждаше кралицата и Варитамас.Влязоха в каналите и изчезнаха.Това значеше ,че е време да се оттегляме.Изведнъж скалата се срути.Скалите падаха в реката.От улицата се задеде Черепа и неговите приятели.
--Бягай!--какво ставаше.
--Бягай ти казвам!--минаха покрай мен.Нооо...О по-дяволите!! Скалите се рушаха и огромни парчета падаха по улицата ,като лавина.Затичах се след Черния череп.Настигнах ги и ги хванах за раменете карайки ги да спрат. Посочих стълбите към каналите от където излизаха прилепите.
--Да избягаме по шахтите?--кимнах няколко пъти.
--Да вървим!--тръгнахме обаче се наложи да спрем.Ние и още двама стражи се озовахме обградени от напастта.
--Пътя е отрязан.--
--Ха!Това няма да ни спре.--каза война и развя брадвата си.
--Стойте близо един до друг.--Видях как по улиците пълзяха паяци,идваха таласъми,уроди,некромансери.
--Да си направим път.--Трябваше да прекосим моста и да се изкачим по стълбите за каналите.Видях как към нас лети един прилеп.Скочих като прелетя над нас.Метнах се на гърба му и завих на обратно.Насочих се към стълбите и се метнах от гърба му.Забих се в един урод.Размахвах меча си ,колкото да не се доближат до мен.Черепа заледи няколко таласъма и започнаха бавно да се придвижват към мен.От скалите скачаха таласъми.Стражите и война стояха в кръг ,а вътре в кръга бяха черепа и уорлока.Една кука ме удари в гърба и паднах на стълбите.Веригата полетя отново към мен този път я хванах и я дръпнах силно урода се улюля и падна по стълбите.Прескочих го и застанах пред изхода на шахтите.До мен имаше един убит страж.В ръцете си държеше две брадви.Прибрах меча и ги взех.Един таласъм се засили към мен първия удар го спря ,втория разполови главата му.Групата изпадна в трудно положение.Един таласъм скочи от горе върху един страж,захапа го и го помъкна към паяците ,който го изядоха.Другия страж беше накълцан от един урод.Наближиха стълбите.Затичаха се нагоре.Черепа и уорлока дойдоха при мен ,но три таласъма скочиха върху война.Метнах една брадва и убих единия,на другия мозъка му се разхвърча по стълбите,третия война уби сам,доста брутално.Метна ми брадвата и всички влязохме в шахтите.Завихме и излязохме в тунела по ,който излитат прилепите.Но там ни чакаха около двайсетина таласъма.
--Можем да направим само едно.--каза война.
--В АТАКААА!!!--Впусна се бясно към тях с ревове и брадва в ръка.Аз го последвах.Тичахме напред по тунела,гадовете скачаха по нас.Някой пропускаха други убивахме в полет.Отзад черепа се окопити.
--След тях.--те тръгнаха,но спряха.Отзад от канала излезе един алхимик а зад себе си теглеше елфката завързана с вериги.
--Хи хи ха ха няма да оставя това месо на труповете ще си направя хував урод от теб малката...хе хе.--Черепа се обърна.Един таласъм излетя от някъде и откъсна главата на алхимика.Елфката падна на земята.ерния череп хвана веригите и я помъкна със себе си.
--ХАЙДЕЕ вие там долу!!--провикна се война наближавахме изхода виждахме луната.Те тръгнаха избиваха скачащите по тях таласъми.Скоро всички излязохме.Посочих им кулата на цепелините в далечината.
--Напред!--и се затичахме през поляните.Зад нас се чуха писъци.Не само таласъми,но и гаргоили ни преследваха.Един от тях хвана уорлока и го метна на 3 метра напред.Той се изправи и пусна един shadow bоlt по гаргоила.Той изпищя и падна върху едно дърво.Кулата беше на около петнаисет метра.Дотичахме до нея,качихме се по стълбата и излязохме на върха където се приземяваха цепелините.Но нямаше и следа от такива.
--Ами сега?--Война залости вратата така че да не могат да се качат при нас.Вгледах се в луната.Имаше една черна точка в далечината.Посочих я.Цепелин идваше насам,но докато дойде сигурно ще сме мъртви.Някой удраше по вратата.По поляната идваха орди от скелети.
--Кога ще дойде?--попита уорлока.
--МОже би петнайсет минути.--каза черепа.Направи някаква магия и накара елфката да заспи след това я остави до рампата по която се качва на цепелините.Война застана пред вратата а аз зад него.Черепа и ъорлока застанаха до парапетитеи започнаха да обстрелват ордите със какви ли не магии.Скочо чяха да избият вратата.Война се разкрачи,стисна брадвата,озъби се и се приготви.Аз също погледнах към един парапет.Видях края на една стълба.Надвесих се над парапета и видях как по стълбата се катерят скелети.Блъснах стълбата и всички полетяха надолу.Обърнах се и се озовах срещу един скелет бяха се качили.Замахнах с брадвите и отново се разхвърчаха кости.Някой изби вратата и изкочиха таласъми,който бяха размазвани от война.Заобиколих кулата и бутнах друга стълба.Обърнах се и видях как два скелета прескачат парапета.Затичах се към тях и ги блуснах от кулата.Нещо много силно се заби в гърба ми и паднах по лице.Обърнах се бавно един гаргоил ми се зъбеше.Метнах една та брадва и тя разкъса леявото му крило.Тогава някой го заледи и аз го разбих на парчета.Още скелети се качваха.Избивахме ги,но те идваха и идваха.Цепелина ясно се виждаше.Заехме позиции на рампата.Един таласъм ми скочи и захама коста на крака ми.Забих брадвата в главата му.Един гаргоил полетя към нас ,но ние се дръпнахме.Площадката на кулата се покри с кости и кръв докато чакахме цепелина.Най-после се паркира до нас.Един гоблин изкочи при нас ,но като видя какво става се върна на цепелина.Черепа метна елфката на борда ние скочихме.Черепа запали дървената рампа и таласъмите се отказаха.Излетяхме изведнъж онзи гаргоил дето ни изпусна отново се насочи към нас.Обаче летеше към цепелина.Уорлока и Черепа не успяха да го уцелят с магиите си.Реших и аз да опитам метнах брадвите ,но и а пропуснах.Изведнъж някаква шурикена се заби в главата му и той полетя надолу преди да спука балона на цепелина.Обърнах се и видях елфката да държи звезди в ръка.Вече летяхме над морето далеч от всякакви гадини.Насочихме се към Thunder bluf.По обяд на другия ден се приземихме на малка площадка на върха на една планина.Имаше разни тотеми и навсякъде щъкаха таурени.Цепелина ни стовари и отлетя на някъде.
--Е да разгледаме на около.--Черепа не отвърза елфката.Наехме стай в страноприемницата и решихме ,че е време за малка почивка.
Мисля ,че някой ни обяви война.Спомних си за пророците.За краля....о,неее....

Ишара лежеше на легло, в което можеше да се събере 3-4 пъти, а може би и повече.Възглавницата беше нова и чиста, но останалото имаше доста западнал вид-одялата бяха прокъсани,чаршафите-омърляни, а леглото заплашително скърцаше.Да,това беше най-пропадналта стая в страноприемницата в Гръмотевичната скала (Thunder Bluff), най-големият град на таурените и тяхна столица.Немъртвият магьосник, който бе чула да наричат "Черепа" , бе излезнал нанякъде и сега само по-тъпичкия, но по -як събрат беше пред вратата на елфката.Тя стана и се приближи към прозореца, по който имаше отдавнашни петна.За горд и отдаден на честта народ, таурените бяха доста мърляви.Ишара бе успяла да види само част от живеещите в Гръмотевичната скала, но не бе останала очарована от обитателите на града.Крави.Какво друго да се каже за тях?
На вратата се почука....


P.S.Съжалявам,че не мога да пиша много, но днеска се мотам по районно и общини за лична карта. :inso24

Разказа е много увлекателен и се надявам да го продължите до край.

Войнът немъртъв влезна с един друг полуумрял, когото май наричаха "Майк".Грубо изблъска елфката от прозореца и я запрати в другия край на стаята.Ишара се приготви за среща с твърдия под....вместо това усети как пада в нечии ръце.Леко умрели, но все пак по-приятни от мръсния и омазан с кравешка мас, а май в единия край и с петно кръв, под.
-Хванах те...-чу мъртвешки тихия и дрезгав глас на Майк в ухото си.Той я пусна леко на пода и не отрони и дума повече.Другият го изгледа презрително и потърка прозореца.Като не успя да изчисти мръсотията,реши проблема по неговия си начин.Заби меча в рамката и го изкърти.Елфката се учудваше колко глупави може да са войните понякога...
В този миг стана още по-лошо - побъраканият Уорлок също влетя в стаята с див кикот, а по петите го следваше адската хрътка, готова да изпие магическата енергия, стига господaрят й да заповяда.Той се приближи до елфката и прокара пръст през сребристата й коса.Очите му жадно,налудничаво дори шареха нагоре-надолу и оглеждаха лицето й.
-Мда...хи-хи-хи...усещам магия в теб...щеше да си чудесна жертва за хрътчицата ми...хи-хи-хи...но пък защо да губим таква красота като твоята-може да я оползотворим двамата преди да се срещнеш с животинчето ми...хи-хи-хи...
-Махни се от нея,Призрачен!Или ще те накрам да изядеш хрътката си! - извика слабоумният войн.
-Хи-хи-хи....може да се опиташ,Побъркан....обзалагам се, че един Инфернал насред тоз град ще оживи малко тия млекодаващи бизони..хи-хи-хи...
Побъркан(ако това му бе името, Ишара не можа да разбере точно) извади оръжията си.Хрътката застана между него и Уорлока, готова за бой.А Майк седеше тихо отстарани и гледаше с любопитство развръзката.Войнът беше готов да нападне, а Призрачен,ако така се казваше Уорлока, просто го гледаше и се хилеше влудено.Ишара местеше очи от единия на другия и мислеше как може да избяга в суматохата.Уорлокът се гавреше с война.Накрая търпението на глупавия немъртъв се изчерпи и той скочи в яростна атака.По средата на скока просто....спря.По-точно се заби в невидима стена.
-Не мога ли да ви оставя за ПЕТ минути и да не се сбиете?-гласът на магьосника.Черепът бе дошъл....

Е браво тоя разказ е мнооооо як
Надявам се все така да е увлекателен

Война си разтърка смачканата муцуна.Призрачен се хилише.
--Успокойте се.--каза Чения череп.
--Ние сме екип нали?--опита се да ги сплоти той.
--Даа...--отвърнаха те.
--Айде стиснете си ръцете.--и те си ситиснаха ръцете,но война вложи малко повече сила.
--Сега трябва да решим какво да правим.Трябва да превземем Подземния град.--каза черепа и седна на едно три крако столче.
--Ами да се върнем и да ги избием.--каза война.
--Атакува ни напастта може би искат да превземат целия континент.--Елфката се размърда и от джоба и падна един лист хартия.Тя се наведе да я вземе ,но Уорлока беше по-бърз.
--Хе какво е това?--той го отвори се зачете в нещо.
--Какво има?--попита война.Но той продължаваше да чете.
--Тя...е дошла за да убие Каел Соулрипър.Тя е наемен убиец.--Аха това не ме учудва.Тук тя проговори.
--Също така дойдох за да разбера кой ни атакува.--каза тя.
--Атакували са алианса?--попита черепа.
--Да същата напаст.--Значи Артас найстина е решил да завладее нови земи.Хах ха ха побъркано старче с мания за величие.Това значи ще скоро ще дойде тук.Станах и те ме погледнах.Взех листа от Призрачен и едно перо.Написах на листа няколко думи и го дадох на черепа.
--"Пригответе се за бой."--той го прочете на глас.Призрачен се обърна към мен:
--Защо?--вдигнах пръст.Той погледна тавана с неразбиране.Точно тогава се разнесе вой на рог.Сигнала за тревога.Излязох навън.Таурените се приготвяха за бой.След мен излязоха и другите.Сигурно не са забравили да завържат елфката.Отидох до един пътен знак.Града имаше два изхода.И двата бяха със асансьори.Черепа се приближи до мен.
--Хъм...Призрачен,Белязан отивайте на онзи изход.Майк ти идваш с мен.--Те тръгнаха и Черния череп се затича към ръба на скалата къдете бяха асансьорите.Аз се спрях и се огледах.Видях няколко бъчви с барут.Завързах ги една за друга и ги завлачих след мен към входа.Асансиорите бяха вдигнати.Няколко таурени стояха на тях и стреляха по....отидох до ръба на скалата от долу идваха орди гадини.Цялото поле беше покрито с скелети.Открояваха се и много уроди.Сложих буретата на един асансиор и избутах таурените от него.Черепа започна да обстрелва гадовете със разни магии.Върнах се и взех още бъчви от едно магазинче чиито собственик беше отишъл да се бие.Занесох бъчвите на другия асансиор.Изчаках гадовете да се струпат до ръба на скалата ,запалих фитилите на буретата и скъсах въжетата на асансиорите те паднаха долу в сганта и последваха няколко мощни ескплозии.На всякъде се разлетяха кости.До ръба на скалата се събраха много стрелци кои с лъкове кои с пушки.Дадоха ми една пушка и на мен.Прицелих се и стрелях в един урод.Заредих и стрелях пак този път го ударих в главата и малкия му мозък се разлетя.Туловището падна назад.Ръба на скалата беше дълъг около двайсет метра.Заливахме врага с куршуми и стрели.Няколко цепелина излетяха.Стрелях още веднъж и оставих пушката.Затичах се към другия изход.Таласъмите се качваха по ръба на склата.Призрачен и хрътката му ги бутаха обратно долу.Оправяха се....засега.Тогава отидох до група таурени.Подадох им едно листче и те ме поведоха на някъде.Отидохме до една голяма палатка.Дръпнаха покривалото и пред нас се показа един красив катапулт.Ибутахме до нашия ръб и го заредихме.Стреляхме към полето долу.Кръглия камък илетя и се приземи помитайки доста гадини.Но тогава от някъде се зададоха гаргоили.Черепа и другите стреляха по тях.Но те бяха много прекалено много.Почти закриваха слънцето.Вълната се заби в нас и помете стрелците.Гаргоилите запалваха палатките и разкъсваха таурените.Хванах един за краката ,качих се на гърба му и забих меча си в главата му.Паднахме на земята.Май я закъсахме.

Впечатлен съм ! ДЪ БЕСТ !

Момчета - влезте в wow-europe.com/en и четете Road to Damnation.