Bulfleet.com - Official Forums

След битката в покрайнините на Коперникус продължихме навътре, за да изследваме по-подробно аномалията. Няколко хиляди километра по-навътре гаврата с природните закони продължаваше : промени в гравитацията без видим източник, електрически космични бури, които биха ни оставили без енергия ако не бяха щитовете. Натрупаната енергия се освобождаваше по най-различни начини - от въпросните бури до визуални ефекти, каквито бяхме видели по-рано. За щастие с подходящата навигация не минавахме в близост до опасни натрупвания. Доста полезно, като се има предвид че прихващащите лъчи на трите кораба бяха обхванали корветата и даваха нужното ускорение. За около четири часа успяхме да сканираме и запишем огромен масив от данни за аномалията, който щеше да бъде използван в по-нататъшни изследвания. По време на изследванията дългообхватният скенер на Вижън засече предаване - доста неясно, затова го записахме и го пуснахме през декодиращите системи на Венджънс : Насочихме се към дадените в съобщението координати с едно наум че всеки, засякъл това съобщение ще се поблазни от мисълта да се възползва от беззащитния кораб. Попитах :
- Време до пристигането?
- 40 секунди.
- Заредете оръжията.
- На позиция сме.
Изследователския кораб изглеждаше зле, все едно нещо много нажежено беше опряло двигателите. Свързахме се с тях:
- Роум, тук е Венджънс, моля отговорете.
- Венджънс, тук е Роум, ударени сме зле. Необходима ни е незабавна евакуация.
- Сервизните совалки вече пътуват към вас.
Един от офицерите ми се обади:
- Засичам няколко вражески кораба недалеч оттук!
- Побързайте, трябва да се изнасяме оттук!
- 30 секунди до прибиране на совалките.
Погледнах към екраните, където образите на корабите ставаха все по-големи. Вече си личеше че са от същия тип като предните няколко. Докато наблюдавах единия от корабите се наклони странно на една страна, а в следващия момент двигателите му се опитаха да компенсират завъртането. Зейтън се обади:
- Дееба, тия да не са пияни бе?
Отвърнах :
- На пътя им има аномалия, от ония злобните гравитационни дето се ебават с нормалното пространство, че за капак и са невидими. Мен ли да ми е гадно ся, а?
- И какво ще им се случи?
- Ако не се измъкнат, нещо неприятно....
В това време корабът се накланяше опасно към аномалията и се приближаваше все повече до нея. От кораба на Ленора доложиха:
- Там е тъпкано с аномалии, различни по размер и тип. Всяка крачка на ония може да ги прати в ада.
Аз се усмихнах и казах:
- За техен късмет, отскоро съм гид за пътя натам. Машинно, прехвърлете енергия към лазерните оръдия!
Ленора възкликна:
- Недей, има опасност да избухнат...ахааа. Ясно какво си намислил.
В това време лазерните оръдия бяха заредени до максимум и Венджънс изстреля унищожителната си мощ срещу аномалиите. Желаната верижна реакция се получи и многобройните експлозии разтресоха аномалиите и вражеските кораби. Два от тях избухнаха в огнени кълба, останалите три бяха повредени и с неработещи двигатели. Зейтън извика:
- Браво, Рейвънс, браво, копеле...
Ленора го прекъсна:
- Чакай, това не е всичко....гравитационните аномалии още са там, че и се разширяват.
- Пригответе се за изнасяне, но първо ще погледаме...
Трите кораба се носеха безпомощно към по-голямата аномалия, скоро корпусите им се сблъскаха и се появиха искри. Внезапно аудиоскенерите доловиха смразяващ скърцащ звук, който очевидно идваше от нещастните кораби.
- Какво по...за първи път Зейтън беше безмълвен.
На екраните ясно се видя как корабите започват да се усукват под действието на аномалията, трите корпуса вече не се различаваха един от друг. Усукването продължи още две секунди когато , съпроводени със страхотно пращене от скенерите, корабите се разцепиха на части и останките се разпръснаха около аномалията. Тези тук свършиха като предупредителен маяк за бъдещи кораби, минаващи оттук.
Зейтън промълви :
- Мътните да ме вземат....това чудо ги разфасова като отварачка за консерви....
Аз му отговорих :
- Да се махаме преди нещо такова да е сполетяло и нас.

Потеглихме с корабите обратно към познатия ни свят.Беше ми дошло до гуша от аномалии.Интересно беше,когато Рейвънс стреля по аномалиите и ги разцепи ония.
Дърпахме на буксир Корвета на Ленора,която ни беше много признателна и на мен и на Рейвънс.Почнах вече да си фантазирам за тройка…
Докато ходех из коридорите и гледах олигофренския ми екипаж как се справяше със работата ме извикаха по интеркома в главната зала на мостика.Отидох там и Рейвънс ме чакаше на отсрещния канал:
-Зейтън!-каза той и продължи:-Нови задачи се изискват от нас.Махаме се от тая адска дупка и отиваме да ескоритираме колонизатори до края на сектора им.Просто трябва да ги пазим от по-малки кораби!
-Аха…Да не стане като първия път?-казах с предубеждение
-Надявам се,че не-каза Рейвънс
-А тия “умните” чепове,к’во ще ги правим?-питах
-Учените ги взимаме с нас и ще ги предадем на някой там,а сега тръгваме!-каза рейвънс и затвори канала
Потеглихме към локацията.Докато траеше пътуването тия идиоти ми надуха главата-разправяха как са попаднали в аномалията и добре че сме дошли ние.Когато пристигнахме,сензорите отчетоха сборище обаче ние се оказахме прашники пред огромните кораби,а те бяха много!
Отворих комканал и казах на Рейвънс:
-Сигурен ли си за местоположението?
-Да..Това е преселване на хора към нови квадранти-потвърди Рейвънс
-Абе и аз съм чувал за преселване на идиоти,ама това е извън всякакви предели и граници!-казах аз с недоумение и добавих:-Мислех,че сме големи ние,ама……Ние изглеждаме като пичи въшки пред тия огромни кофи за боклук,бе!
-Е…цък..Не говори вулгарни работи!
-Добре де……..Кой е главния чеп тука да се свърже с нас!-казах аз и се облегнах назад в креслото ми.
Един свързочник каза:
-Открит канал за вас,Рейвънс и Стелар,отсреща ви чака флагмана на конвоя!
-Дай говедата!-изревах аз
-Тук е флагмански кораб “Courage” на конвой “Homestead”.Нека Ви се представя господа-аз съм Генерал Вилхем Сикърс.Довеодох Ви тука,чрез преопръка от “Озирис”…Вашата работа е да охранявате конвоя - Еxodus, Salvation, Genesis, ескорт - Courage, Resolution, Duty, Bravery, Adamance, Stronghold, Incomparable - ,както и да пазите ако изскочат кораби във вашия обсег на действие.Ще ни ескортирате до края на сектор “Гама Епсилон”.Това е…
Канала се изключи и пак с Рейвънс подхванахме:
-Абе!……Първо КУР-аж ще ни води компанията от над 250 говеда,второ оня уй от “Озирис” ни е пратил тука за да се поебава с нас и трето за капак-ем ни карат да хабиме гориво дотука,ем требе да ги водиме за ръчичка до края на сектора,ем требе да им помахме за чао-чао……Абе Рейвънс с тебе като съм,все се ебават с нас!-казах аз абсолютно недоволен
-Добре бе мама му стара,какво ти пречи,подразбрах,че ще взмеме по 50 бона!
-А щом има далвера,значи всичко е тип топ!-намихнах аз
Всичко около нас се разтресе.Явно големите кораби включиха двигателите си и резонанса им беше като земетръс за нас.Полека почнаха всички да се раздвижват.Колонизатори и тежки унищожители се придвижваха и аз изревах по комканала:
-Р-Р-Р-Р-Р-Р-Р,дийй овциии!-и чух казак Рейвънс се залива от смях отсреща.Лека полека всички кораби летяха равномерно-колоната бе огромна дори и за космоса.Всичко вървеше по мед и масло,че чак заспивах.По едно време обаче сензорите почнаха неистово да пиукат.
-Какво има олигофрени?!-казах на екипажа си
-Сър,метеоритни бури се задават към нас.Огромни са камъните!
-Включте щитовете на пълна мощ и заредете предните йонни батареи!
Огромните метероити почнах да нахлуват към нас.Имаше и по-малки от от нас и бяха безвързватно повредени.По големите като нас и големите колонизатори и суперунищожители бяха в отлично състояние.Много от корабите обърнаха….Явно се отказаха заради вълните метероити и отнесоха мангизите.няколко огромни камъка се бяха засилили към нас и “Венджънс”,но оръдията ни ги разтрошиха и ги направиха на прашинки.Само “Резълюшън” пострада лошо-един метеорит го уцели по хиперсветлинните двигатели и ги извади извън релси. Останаха около 40 кораба които бяха твърдо решени да стигнат крайната си точка. Пътуването мина без сериозни проблеми и скоро бяхме там, на останалите по-малки кораби ни дадоха заповед да пазиме “Резолюшън”.Другите кораби със ослепителна светлина и разтърсващ тътен изчезна в пространството.Обадих се на Рейвънс и казах:
-Абе,кога ще имаме и ние такива лодки бе?
-Немога да ти кажа Зейтън,но тези кораби са страхотни!
-И сега какво правиме?-питах аз
-Пазиме Разолюшън!-каза строго Рейвънс
-Еха ще играеме на “пази кокала от лоши помяри!”-казах аз саркастично
-Не ми е до закачките ти Зейтън,опитвам се да се свържа с комнадира на Разолюшън!-каза Рейвънс и се изключи.
Еми сега седиме и чакаме!

.....след отпътуването на конвоя в мрачния космос на астероидните полета останахме едва трийсетина кораба, наредени като електрони около Резълюшън, който беше останал без основните си светлинни двигатели. Наруших тежката тишина и попитах капитана на Резълюшън :
- И сега?
- Сега...трябва да се връщаме, все ще ни намерят работа, пък и астероидния пояс надали е най-доброто място за почивки. Така че, формацията е същата като на отиване...да тръгваме.
- Дадено.
Потеглихме с пълна скорост към базата Мъркюри, където щяхме като за начало да минем основен ремонт за сметка на Галактическата Икономическа Коалиция. Пътят ни минаваше през Катакомбите - най-голямото струпване на космически останки и боклук в близкия космос. Там често имаше засади от недобросъвестни пирати, които мислеха това за лесен начин да изкарат малко пари. Е, обикновена засада не беше заплаха за нас....

След петнайсет минути вече обикаляхме из странните лабиринти, оформени от корпусите на потрошените кораби, като държахме една и съща посока за да не се изгубим. Ленора се обади :
- Нещо не е наред, и не го чувствам само аз...
- Същото ме ровичка и мене, - отвърнах - по-добре да пуснем скенерите да проверят.
- Вече се прави - отвърна капитана на Резълюшън. - не само вие имате шесто чувство. Да, прави сте...има някакво движение пред нас, в нещо като голямо разширение на лабиринта. Минете на тактическа тревога!
Продължихме напред, като се оглеждахме във всички посоки за неприятности. След три минути въпросното разширение се появи пред нас - широка в сравнение с лабиринта, от който бяхме се измъкнали отсечка, в която обикаляха голямо количество изтребители, очевидно пиратски. По-внимателното вглеждане ме изуми : количеството на корабите беше огромно!
- Тея са по-голямо стадо от нас в началото бре! - опули се Зейтън.
- Е, чак толкова не са....около двеста преброихме. - обади се капитана на Резълюшън.
- А сега де?
- Сега...няма къде да бягаме тук, ще се бием.
- Това ще е доста трудна задача....тея са по-бързи от орионско гонче. Целенето ще е трудна работа. - отвърнах.
- Засега се опитайте да свалите колкото се може повече, имам един-два варианта за след това.... - каза капитанът на Резълюшън.
- Чухте го, момчета и момичета, да им покажем че не сме кои да е! - казах високо по общия канал.
Всички се спуснахме в атака срещу пиратските изтребители, като първите успешни залпове бяха приветствани с възторжени викове. За съжаление броя на противниците си каза думата и скоро бяхме заобиколени от кръжащи като досадни оси изтребители. Всеки от корабите отнасяше по няколко десетки откоса в минута, а ответния огън рядко уцелваше мишената.
- Как да уцеля някой от тия негодници като се въртят по-пъргаво от задника на тамерианска кyрва ве дееба. - изпсува Зейтън ядно.
- Мхм...един път да съм съгласен и аз със тебе...Резълюшън, малко помощ няма да е излишна!
- Почти сме готови...вие само се доближете малко до нас!
- Няма проблеми, там сме. - с елегантни маневри корабите се доближиха до корпуса на огромната машина.
- Така...готово! - каза капитанът на Резълюшън.
Около нас се появиха сиянията на масивни защитни полета, които веднага засвяткаха от изстрелите на пиратските изтребители.
- Еее, най-накрая да свършите нещо полезно и вие бре... - измърмори Зейтън.
- Шшшшт...тихо бре, неблагодарник! - смъмрих го аз. - Ако искаш покажи се ти навън от полетата, а?
- Е, ако това е било недостатъчно, имам още една изненада. - подсмихна се капитанът на разрушителя. - Отворете доковете, момчета! - каза на екипажа си.
- От доковете на огромния разрушител излетяха почти стотина изтребителя, които се подредиха около нас.
- "Запознайте" се с елитната група изтребители Сигма, охраняваща Резълюшън. Смея да кажа, осемедесет от най-добрите пилоти в цялата галактическа флота! - каза не без гордост в гласа си капитанът.
- А, така вече е по-добре...с тяхна помощ ще ги разкараме далеч по-лесно.
- Така....готови ли сте за "лов на патици"? - обади се капитанът на Резълюшън.
- Ъ? - краткият отговор на Зейтън изрази недоумението му.
В отговор на въпроса защитните полета се раздалечиха едно от друго леко, оставяйки пролуки помежду си, през които се измъкна ескадрилата изтребители на Резълюшън. Те веднага подгониха пиратите с маневри, които бяха направо изумителни.
- А си мислех че пиратите са маневрени...пред тия колибритата ряпа да ядат! - изразих учудването си аз.
- Стига празни приказки, закуската се насочва към вас. - обади се капитанът на големия кораб.
Преди да отворя уста за да попитам "Какво по дяволите значи това?", видях как пиратските изтребители умело бяха насочени от нашите точно към пролуките в щитовете, а един път влезли там трябваше да направят доста сложна маневра, за да излязат обратно. Разбира се, времето необходимо за нея не им биваше дадено от артилеристите на големите кораби, стоящи на сигурно зад двете редици от полеви щитове - тези на Резълюшън и техните собствени. От своя страна, пилотите на изтребителите ни не си губеха времето,а със същите елегантни маневри принуждаваха пиратите да летят точно към удобните пролуки, които пък за нас изглеждаха като още по-удобни мишени. Благодарение на персоналните си щитове нашите изтребители не дадоха нито една жертва докато "ловуваха", и не ни тревожеха излишно докато ние се забавлявахме вътре. Те впрочем също се забавляваха, вероятно не по-малко от нас. Гласът на Зейтън се понесе по уредбата :
- Ърррр...насам...бечи-бечи-бечи....ух на батяя...
Докато се заливах от смях на мостика на Венджънс Ленора се обади :
- Абе така не е ли малко нечестно спрямо тях?
- Да бе, щото беше много честно от тяхна страна да ни чакат в засада, нали....сами се насадиха. - отвърнах. - Аз отивам малко да пострелям, съветвам и вас да направите същото.
Секунди по-късно бях зад щурвала на един от охраняващите изтребители на Венджънс и излизах от хангара. Кратки съобщения по комуредбата ме известиха че Майкъл, Ленора и още няколко изтребителя ме бяха последвали. Дадох пълна мощност на ускорителите и се понесох към един пиратски изтребител, който се чудеше къде да се скрие. Два откоса на лазерите и го облекчих от това му затруднение в решението.
- Хехеей, да не мислиш че си по-добър от мене, а? - обади се Зейтън докато минаваше над мен отдясно наляво, преследвайки един нещастен пиратски изтребител. - Уроците от Академията още ги помня ей!
- Хайде да видим тая работа! - отвърнах. В това време Ленора мина на сантиметри от носа на изтребителя ми и се обади с весел глас :
- Джейс, остави и на кака си малко де!
- Ъъъъ, кака? - тоя път аз гледах тъпо.
- Мдааа баце, с два месеца е по-голяма от тебе. - ухили се Зейтън. - Айде отлепи си ченето от пода и да почваме тия!
- Добре де...ти гониш! - казах, докато с прецизни маневри се залепих на опашката на един изтребител и секунда по късно го превърнах в три успоредно летящи части метал.
Закачките и гоненицата продължиха в същия дух до изчерпването на пиратите и коментара на Зейтън :
- Ееее, свъъършииииии.... - с престорено тъжен тон.
Зад щитовете изтребителите на Резълюшън довършваха последните останали пирати, с което светлинното шоу от лазери и тук-таме йонни лъчи приключи.
- Айде да се прибираме - казах - работа ни чака.
- Пак ли работа бе мамка му! - обади се Зейтън.
- Тоя път не. - обади се командирът на Резълюшън. - Отиваме към база Мъркюри, където ще получите безплатен ремонт, 200 000 кредита премиални задето останахте с нас до края...имате премия от 100 000 от нас също.
- "Вас"?
- Охранителна Ескадра "Ремо", работим предимно за нас си, е, и за другите когато заплащането е добро, като в случая с колонизационната флота. Корабите ни са наше производство, изобщо всичко си решаваме сами..
- Еее, искам и аз така бе! - обади се Зейтън.
- Мдаа... - обадих се мазно аз.
- В такъв случай имате поканата да се отбиете през нашата база някой път, винаги сте добре дошли. А сега на първо време отиваме на Мъркюри, където ще получим заслужена почивка и квалифицирано обслужване.
- Ееее, това беше приказка. - каза Зейтън. - Да вървим!

След интересната битчица с която загрях,отново потеглихме по лабиринтите на гробището.Обадих се на Рейвънс и му казах по личен канал:
-Абре, уй сплескан…най-накрая ще има ядение и пиение като хората,а?
-Ъхъ…Ти само затова мислиш,свиньо!-каза Рейвънс
-Е,и?Поне некой да мисли несериозно в цялата тая свинеферма дето сме си завъдили!-казах аз и изключих канала.
След дълги маневри и три четири одрасквания от реешия се космически боклук се изнесохме от катакомбите.
Казах на моите маймуни:
-Колко рециклаж момчета…..Яд ме фаща ЕЙ!
Командира на “Разолюшън” се свърза и каза:
-Готови за хиперпространствен скок…Координати 2-4-8 база Меркюри!
Корабите ни скочиха в пространтсвото.Стоях лениво на мостика и гледах навигационните системи които от време на време ги удрях да работят.Чичо Гошо дойде при мен и каза:
-Шефе…Тая чикия вече неможе да издържа на толкова битки,екипажа е уморен от тия простотии които правиш,а и на мен ми писна да кърпя тая коруба!
-Вие неблагодарни уйоглавци,какво искате?Не стига,че ви давам подслон,храна и мангизи да въртите дебелогъзите курви по станциите,ама и сега сте ми уморени,така ли?Сега намерих хора които ме приемат и имаме постоянна работа..Кеф ли ви е да стоите на Симас,да си барате мадурите и да теглите порно ит скайнет-а,а?
-Н..н..не шефе…ама такова…
-Няма “такова”..стегайте се,имам план,само да събереме още мангизи!
Чичо Гошо се завъртя и си излезе,а аз продължих да удрям по приборите за да работят съвестно.Излязохме скоро от хиперпорстранстовото и пред нас беше огромната станция Меркюри.Имаше население от 20 000 души.Слънчеви панели и ядрени рекатори захранваха станицията която си имаше всичко-търговски центрове,жилищни територии,ремотни и строителни докове,портове и военни бази.Приземихме се и вкарахме пострадалите кораби в ремонтните докове за поправки и кърпене.Екипажите ги разпуснахме на почивка,а аз,Джейсън,Ленора и Командира на Резълюшън с още няколко човека от неговия екипаж отидохме на ресторант.Там той ни се представи-адмирал Франк Ейджис…Добре се нагостихме с Франк.
По едно време докато ние дигахме поредната наздравица за почупените пирати Франк го викнаха за малко и после дойде при нас отново и каза:
-Надявам се да Ви е харесало партноьрството ни с нас.
-Мдам..-изфъфлих и надигнах чашката
-Млъкни пияницо!-издрънка Джейсъни се надигна и каза:
-Да оценяваме подкрепата Ви,защо питате?
-Търговски конвои са под жестока обсада от наемници и немогат да се измъкнат без помощ и се обръщат към нас.Каним ви вас да ни правите компания и да ги разбием намениците-възнаграждението е добро и ще можем да покажем още какво можем!
-Да мамка му!-вдигнах чашата
Всички се чукнахме и после не помня какво е ставало…Събудих се на сутринта в хотелска стая и проклетите 2 слънца грееха дори през щорите.Надигнах се бавно и главата ме цепеше адски.Погледнах се в огледалото и се уплаших..Чорлава коса,набола брада и един луд поглед.Окъпах се и се обляох и тръгнах да търся Ленора и Рейвънс,намерих ги да си лафят пред ремонтните докове.Запалих цигара,отпих от гнусното кафе от автомат и ги питах:
-Такаа…..Значи отиваме да спаяваме нечии задници,а?
-А..ма ти помниш ли какво си говорил снощи?-каза Рейвънс.Беше адски галантен.
-Мълчи ти…Кажи ся кака,кога ще те повозя?-попитах закачливо Ленора.
-Моля?-каза тя.
-Да те возя на Вижън,ти какво си помисли?
-Ааа –ухили се и два реда пефектно наредени бели зъби заискряха-Еми когато придобие по-хубав вид!-каза тя и пак се ухили.
-Оуу един на нула за Ленора-каза Рейвънс като държеше ръка пред устата си.
-ХА..ХА много смешно,кретен такъв!-измърморих аз.
Дойде Ейджис и каза:
-Готови ли са корабите?
-Да!-каза Рейвънс
-Тогава всички по местата…Да тръгваме!
-Пак бачкане…..Хубаво си беше снощи!-казах аз и се запътих към Вижън.Полека лека отлепихме от станцията и видях екипажа си видимо по-ободрен от преди-пак са топнали чушките си нейде-само аз съм на сухо...Отново навлязохме в хиперпространството след зададените координати на Резълюшън и след няколко часа пристигнахме на място-30 товарни кораба бяха извадени извън строя,а около тях кръжяха фрегати,крайцери и изтребители и явно чакаха техните товарни кораби да се явят за да почне беритбата.
-Пристигнахме точно навреме!-каза адмирал Ейджис по всеобщия канал.
-Еми какво да се прави..Да ги почваме!-казах аз и битката почна….
Рейвънс се обади и каза:
-Мамка му бая говеда са се сбрали на кацата с меда.Скенерите показват,че двигателите на всички кораби от конвоя са поразени,но нямат 1 драскотина по каросериите и товарите им.
Погледнах на 3D картата.Намениците и техните бойни еденици не даваха да потегли конвоя.Когато ние се вяснахме,ония останаха като застреляни.Не очкаваха да се появим-точно ние и то въоръжени до зъби.Няколко залпа от предните батереи на Вижън и Венджънс отнесоха един-два изтребителя от техните.Разолюшън стреля с пълна мощ и разцепи един крайцер.Когато неманиците се окопитиха стреляха със всичко налично.Мене ме удариха от ляво на борд и разкъсаха външната обшивка,Венджънс отнесе един йонен лъч който доста лошо го разстресе.Ония навлеци разбраха,че ние се държиме доста добре на бойното поле и се насочиха към дреднаута на Ленора и я подгониха.Две фрегати със 4 изтребителя следяха всеки неин лупинг и опит за оттърване.Това ме изнерви и изревах по интеркома:
-Ей я не пипайте шефката говеда..Ей ся ви ебах мамицата!
Разпоредих се чичо Гошо да поеме Вижън за 5 мин. и да се цели в северния квадрант дето са повечето крайцери,а аз отидох на изтребителя и отхърчах навън.Подгоних единия от 4те изтребителя и със 2 ракети го свалих.
-Там-тарам-рам-там..Там-тарам-там-там-пропя Рейвънс до мен и застана успоредно със своя изтребител.
-Кво си се разпял свиньо?Я давай тия помяри да ги почваме!-изкомандорих аз
Двамата направихме две сложни маневри и свалихме още един изтребител.Останах още двама.Накарахме ги тия да ни подгонят,за да останат фрегатите чисти за да бъдат ударени.Докато се гонехме казах на Рейвънс:
-Към фрегатите с пълна мощ…На 3 слизаме рязко надолу!
Говедата ни уцелваха,но бяха драскотини а ние с пълна мощ се насочихме към фрегатите.
-Зейтъъъъъън ти си идиооооооооооот!-ревеше Рейвънс
а аз крещях пеейки:
-ЛЕТЯ,ЛЕТЯ,ЛЕТЯ…КАМИКАДЗЕ СЪМ АЗ,ЩЕ ТЕ СВАЛЯ,СВАЛЯ!!!…Копеле готов ли си?!
-Готов съм!
Ония зад нас продължаваха да ускоряват,а ние ги закривахме към фрегатите.
-Добре на 3………1………………………..2………………………………..3………..сваляй!
Двата ни изтребителя в последния момент снижиха под фрегатите острани им.Двата вражи изтребителя направо минаха през фрегатите и ги взривиха адски мощно.Върнах се на Вижън и видях,че битката взима превес и ние печелим.Бяха останали още 2-3 крайцера,4-5 фрегати и няколко изтребителя който паническли обикаляха и бяха изтребвани.Адмирал Ейджис се обади и каза:
-Ескадрила “Сигма” в готовност!…Атака!
Елитните изтребители излетяха от търбуха на Разолюшън и с дружни усилия довършиха вражите изтребители и погнаха фрегатите.Вижън,Веънджънс и Дренаута с Ленора поехме крайцерите.Единия го свалихме с общ залп,а другите с си играхме на “кой ще дръпне пръв шалтера на другия”..Още един крайцер падна за сметка на 2 мои нива,1 на Рейвънс и счупен щит на Ленора.Разолюшън с батереите си взриви и последния крайцер и с това враговете свършиха…
Ейджис се свърза и каза:
-Добра работа,осебено ми хареса как Майкъл Зейтън и Джейсън Рейвънс излязоха самоотвержено да спасвят Ленора Стелар.Повиках охранителните части и ремонтните конвои.
-Франки,не ми говори за сульо и пульо к’во ще правят,а казвай къч пара ще щипнем от целата тая свинщина дето си сътворихме,а?-попитах аз
-200 000 кредита на цялата ви част щедро осигурени от капитана на конвоя-каза Ейджис и се изключи
Рейвънс пък се намеси след това и каза:
-Винаги искаш да ни изложиш,нали?
-Не,ти си некъв пикльо и не питаш колко пари ще вземе,все аз питам…-отговорих аз
-Ъъъ..Момчета,искам да Ви благодаря за това,че ми спасихте задника за пореден път!
-За твоя хубав задник..Винаги скъпа!-ухилих се аз
-Тц-тц-тц еййй аман от твойте простотии Зейтън-каза неодобрително Рейвънс и всички се разсмяхме.
-А ся дека?-попитах аз
-Скенерите показват,че база “Ремеди” е наблизо,там ще отидем да починем,да се позакърпим и да изчакаме ония да дойдат.
-Оххх,това е приказка!-казах аз и потеглихме натам…

Point of no return, Part One

Половин час по-късно седяхме в бара на станцията и пиехме уиски, наслаждавайки се на добре свършената работа. На екраните, поставени на стените малко под тавана на бара се виждаха околностите на станцията, които се изразяваха в два астероида, няколко танкера и един миньорски кораб. Внезапно два от екраните смениха изображението и показваха картина на северната околност на станцията под два различни ъгъла. Цялото пространство беше запълнено от охранителния конвой начело с Резълюшън, ремонтираните товарни и целия ремонтен конвой - общо наброяващи над 70 кораба. Зейтън се обади :
- Еба му майката Рейвънс,к'ва тая пасмина,дето идва?Тия са повече и от дупките по охладителните тръби на 3 сектор на моя кораб...
- Адмирала си е довел цялата компания....я, т'ва пък какво е?
- Кое бре, сельо?
- На южните монитори бре кьорав...тея трябва да минат на диета!
- Дееба и говедата....мязат на тоя нашия Резълюшън...
- Мда....това ще да са му братчетата сигурно.
- А стига бе, това да не го разбра от третата вертикална резка на първия кораб...да ти имам ясновидството.
- Не бе кретен осмоъгълен,на информационното табло пише Ескадра "Ремо".
- Оу, Резълюшън си е довел компания...и що в орбита има над сто говеда ?
- Ааа, чак до там ясновидството ми не стига. Дай да питаме адмирала....
Преди да посегна да се обадя Ейджис вече беше на линия и ни търсеше :
- Надявам се че сте си починали добре...има още работа, и то голяма.
Зейтън изръмжа :
- Мама му стара, вие това "работа" го казвате все едно за секс става въпрос бе! Добре поне че се плаща...
- Ха-ха, като стана въпрос - залогът този път е по-голям от обикновените мисии, съответно не става въпрос само за обикновените кредити....
- Я, изненада....-обади се Ленора - Каква е?
- Това точно зависи от изхода на мисията...
- Е че какво ще е толкова сложно че да не се справим, и то с милионите тонове метал в орбита? - попитах аз.
- Както казах, става въпрос за много по-сериозна работа....за мащабен бунт.
Отвърнах :
-Аха, ясно.."Най-добрият бунтовник е мъртвият бунтовник.".
Зейтън пак се изцепи :
- Те еба у дървения философ...та, Франки, кога тръгваме ?
- Вас чакаме.
- Ехее....там сме след две минути. - отвърнах.
След 111 секунди бяхме по корабите, строени заедно с цялата бойна флота на Ремо, охраната на станцията, още един конвой, зад нас бяха ремонтните кораби, които щяха да ни чакат настрани от битката да приключим. Общо бяха 40 бойни машини и около 30 сервизни. Координатите бяха зададени и преминахме на хиперскорост. Докато пътувахме към целта адмирал Ейджис ни разказа накратко историята :
Преди няколко месеца Галактическата Корпоративна Федерация наложи някои правила, които засегнаха редица компании и бизнеса им. Някои от тях не се съгласиха да продължат доброволно и се отделиха от Федерацията. По-малките от тях не бяха особено агресивно настроени и ги помирихме лесно. Остана Армасофт...един от големите производители на защитни технологии и титаниеви бронирани плочи. Също така Армасофт имат най-добрите инженери и конструктори в целия сектор...носят се слухове че построили нов линеен кораб от корпусите на няколко развалини, намерени от космоса!
Преди два месеца неизвестни кораби започнаха да нападат конвоите в една част от сектора. Атаките се различаваха от пиратските по това че корабите им бяха повечето от среден клас, за разлика от стандартните обирджии, използващи изтребители. Оттогава Галактическата Разузнавателна и Информационна Служба се стреми да събере достатъчно информация, за да разбере кой стои зад тези набези. Преди няколко дена информацията беше достатъчна да разберем че именно Армасофт стои зад тези атаки, и решението да атакуваме дойде очаквано бързо. За съжаление нямахме време да се подготвим и не знаем с какво точно разполагат Армасофт....
След десет минути бяхме на мястото, където ни чакаха около стотина кораба с най-различни размери....по всичко личеше че битката ще е трудна...Разрушителите се бяха подредили пред нас, ние с по-малките кораби гледахме да не сме на директен прицел преди първия залп, а сервизните кораби бяха останали много далече. Ейджис се обади :
- Зареждаме всички оръжия! Готови....огън!
Ослепителният залп на разрушителите освен че направи космоса едно малко по-светло място отнесе и близо двайсетина по-малки кораба, направили грешката да се скупчат на едно място. Сега беше наш ред...излязохме от прикритието си на пълна скорост и като внимавахме да не ни удрят много започнахме да изсипваме унищожителния си огън върху по-малките кораби. След пет минути те бяха почти на изчезване, но крайцерите и няколкото унищожителя ни създаваха сериозни проблеми. Тогава...
- Мамка му, що за чудовище е това? - извика Зейтън.
- Къде...мамка му! Това е по-голямо от станция!
Иззад планетата беше излязъл огромен кораб, на пръв поглед неприличащ на нищо познато. При по-обстойно разглеждане се оказа че са два големи унищожителя, скрепени един към друг, както и корпуси на редица по-малки кораби. Всичко това беше скрепено с тонове метални арматури и титаниеви плочи, а цялата конструкция беше облепена с подсилени титаниеви плочи, а енергийните щитове се забелязваха отдалече. Целия корпус на кораба беше нашарен със най-различни метални "израстъци", очевидно части от скрепените в конструкцията кораби. Набиваха се на очи и няколкото огромни йонни оръдия под и над корпуса, а по-малките сигурно бяха безброй. Докато гледах с невярващ поглед, механизираното изчадие се завъртя бавно към нашите разрушители и с ослепителен изстрел на две от главните си оръдия буквално изпари единия. Останалите бързо се окопитиха и се наредиха така че защитните им полета взаимно да ги пазят. Засега изстрелите на чудовищния унищожител се поглъщаха от щитовете, но така цялата енергия на разрушителите отиваше към щитовете и ние се лишавахме от тяхната подкрепа. Без защитата на големите кораби трябваше доста да се стараем да се измъкваме от изстрелите на крайцерите и фрегатите, а и огромния кораб ни обстрелваше с буквално стотиците си оръдия. Замислих се за няколко секунди...и казах на помощника си :
- Пази ми стола топъл, връщам се след малко.
- Ама къде хукна...
- Верно, къде ве да еба запраши...-обади се Зейтън по отворения канал.
- Ще вляза проклетата железария с моите момчета и ще го изкормя отвътре!
- Ааа не, да ги нямаме такива...идвам и аз, копеле! - отсече Зейтън.
- Момчета, без мен не отивате никъде...няма да ви оставя сами! - обади се Ленора. - И не, не ме разубеждавайте.
- Е, добре....подгответе най-бързите си десантни кораби, и най-добрите си екипи - вземете по 20 души и излитаме, преди да е станало късно!

@ СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ @

Point Of no Return.Part 2

Гласът на Ейджис по общия канал :

-Совалките се отделиха от корабите, маневрират към целта! Достигане на дестинациите след 40 секунди!
-Совалка "Вижън Едно" се приземи върху обшивката в задната част, оттам поемат към захранващите модули и комуникацията.
-Совалка "Венджънс Три" е отдолу, при оръжейните модули и щитовете.
-Совалка "Селена" успешно се приземи върху предната част на кораба, тяхната задача е да обезопасят подстъпите към мостика.
-------------------------------------------------------------
-Инициализиране на радиоканал...стабилен! Директно предаване :
-------------------------------------------------------------
-Совалка Вижън Едно на линия, продупчихме говедото като сирене марсиански дрил....Рейвънс, дееба и помията е тука…С още двайсетина сме на линия и ще търсиме захранващия модул,а комнукациите са на майка си в дъждовната част.Всичко го искам на сапун за рециклатори!
-Вие копелета дека сте бре?
-------------------------------------------------------------
- И идея си нямам точно, но при мен е като в язовича бърлога....тия копелдаци хич не си поддържат кораба. Търся от къде се изключват пушкалата....
-------------------------------------------------------------
-Ленора накъде я прати да бъхти?
-------------------------------------------------------------
-Не съм я пращал аз.....тя сама хукна към сервизните коридори около командния сектор, ще им вгорчава живота докато сме готови да се внесем всичките.
-Бе това момиче що си е кръстило така совалката?
-------------------------------------------------------------
-Може би щото е от китно райско СЕЛО!
-------------------------------------------------------------
-Да ти имам тактичността....или липсата на такава. А, ей ги де контролните конзоли!
-------------------------------------------------------------
-Да да..Я копелета.......................................Да подпуках ги,абе тия говеда не са много в тоя кораб,сигурно сме ги хванали по бели гащи...Какво пише тук?А,к-о-м-у-н-и-к-а-ц-и-и..аха,намерих кенефа!
-------------------------------------------------------------
-Научи се да четеш най-сетне бе мама му стара, да не осереш и там положението! И гледай да не срещнеш още, че такова грамадно добиче сигурно има 700-800 човека екипаж!
-Я, червена лампичка, какво ли съм деактивирал?
-------------------------------------------------------------
-Рейвънс пак ли си пил бе дееба,700-800 човека в момента гледат последния сезон на дързост и красота и не ги ебе к'во става в кораба.....Ъ,що стана тъмно...Ааа ще се гледаме на романтична червена светлина,иделано копелета!
-------------------------------------------------------------
-Ааа, тия лампите са при тебе, ти си я свършил тая мизерия.
-------------------------------------------------------------
-Абе това било,тока и тия задници са сложили табела "комуникации"...Ебати свинете!
-------------------------------------------------------------
-Стига си се въртял, объркал си конзолите....те еба у пумпала!
-Я, цък още веднъж...а....що замлъкнаха така тия оръдия?
-------------------------------------------------------------
-Тръгвам към комуникациите..Ти докъде стигне бе олигофрен?
-Рейвънс,осактихме кораба...Това ако го бяха направили на моя кораб,щях да съм много ядосан!
-------------------------------------------------------------
-До под крушата съм....тея щитове ся са заврени на майка си у кътния....а да знаеш че вече са ни усетили и са мнооого недоволни....мамка му! Поеми тоя лазерен изстрел гадино, какво ми пука че си защитаваш кораба....та, какво приказвах?
-Намери ли проклетите комуникации?
-------------------------------------------------------------
-Разказваше приказки,земи тоя изстрел твар, земете и вие от това аах...Копелетата се активизираха.Отивам към комуникациите,ама говедата са прекъснали аснасьорите към горните нива.Ще търся стълби или някакъв начин...Хей цайсмен..Ела тука с твойте тутурутки да отключиш тая врата!
-------------------------------------------------------------
-Ние влизаме в някакво тунелче, щитовете трябва да са нейде тука....
-Тука за климатик не са ли чували бе ?
-------------------------------------------------------------
-Алоо...Намерихме некви стълби,ама трябваше да избиеме половината кораб за да се добреме до тях.........Качихме се,абе тия за табели не са ли чували?
-Каюти........Столова.......Говеда......мъртви са!........Голяма блиндирана врата,аха зад тая вратичка сигурно са комуникациите.
-------------------------------------------------------------
- Евала, откри нагорещената плазма....а ся....дръж се за нещо!
-------------------------------------------------------------
-Аууу тука мирише на всичко друго но не и на хубаво.......Галактически комуникационен канал,интерком.......Дееба къде е главния терминал........а сигурно тука,здравейте момчета кафенце ли пиете?Земете това...
-------------------------------------------------------------
-Я, кабели! Дееба дебелите, по дебели са от моя....основен охладител!
-Опа лазерче....режи, режи, режи...оХ! Това пораздруса!
-------------------------------------------------------------
-Код ли ми искаш бе мизерно компютърно копеле......Игор къде е кутията?
-------------------------------------------------------------
-Ей, размърдай се щото скоро тука няма да става за живеене ако не си свършим работата...абе нашите не се ли сещат да спрат с изстрелите?
-------------------------------------------------------------
-Да отворих я,я ключ за изключване на комуникацията........Хоп и кораба остана без комуникации.....Ти докъде стигна,резна ли им крилата?
-------------------------------------------------------------
-Чакам те от сума ти и време....дай да се изнасяме към мостика че Лени чака от по-отдавна.
-------------------------------------------------------------
-Ае...Тръгваме!
-------------------------------------------------------------
-Дееба и желаещите за автограф....спокойно, за всички ще има, харесва ли ви лазерната ми писалка? Ае аз съм под мостика нейде, ще си проправя път нагоре!
-Накъде си бре, кестен?
-------------------------------------------------------------
-Ей тая пасмина отвсякъде изскача...Ъ,аз май съм отстрани на Мостика!
-Налага се да си направиме врата със плаземна бомба.
-------------------------------------------------------------
-Ръгай стената и идвай аз съм почти там вече.
-------------------------------------------------------------
-Ох още ли идвате да се видите с шампиона на народа има за всички.......3......2........1.....Fire in holeeee!!!!
-------------------------------------------------------------
-Що си изпусна огънчето в дупката бре....айде друг път ще го вземеш ся бързаме, ае че Ленора ни подканя вече!
-------------------------------------------------------------
-Идем...Чей,че тия свине не ми дават миг спокойствие!
-------------------------------------------------------------
-Прави ги на барбекю и се внасяй, че брадясах да те чакам!
-------------------------------------------------------------
-Чук чук.....Може ли да вляза и се обръсни най-накрая!
-------------------------------------------------------------
-Евала...айде да тръгваме, че съм си забравил лазерния бръснач в другия костюм!
-------------------------------------------------------------
-Аха......май го изпих или пропилях на комар.....
-А не бе е тоя червен пакет е!
-------------------------------------------------------------
-Дай го тука и се скатай много назаде...ееее при Ленора там . Аз ще тичкам....
-------------------------------------------------------------
-Внимавай,че батериите на детонатора не са сменявани!
-------------------------------------------------------------
-Бързо тичам казах....айде бегай....трак, готово....бягаааай!
-------------------------------------------------------------
-Тичай бе Рейвънс дееба мааму.
-------------------------------------------------------------
-Лягааай!
-------------------------------------------------------------
-На тоя под,ти луд ли си?!
-------------------------------------------------------------
-Падай мамка ти.....ох, дееба и взрива....сори че те съборих.
-------------------------------------------------------------
-Рейвънс знам,че си падаш по мен,ама не съм пе..сеш' се!
-Стани от мен свиньо!!!
-------------------------------------------------------------
-Аз трябваше да те оставя да отнесеш ударната вълна тебе...неблагодарна гадина такава!
-Айде влизаме!
-Стреляй на месо!
-------------------------------------------------------------
- Подаръци ще има, за всички ВЪВ сърце....
- Честит празник, плужеци!
-------------------------------------------------------------
-1.2.....60.......Мрете гадове!
-Избих повече народ и от бунта на Холиоската рампа!
-------------------------------------------------------------
-Колега, спри да стреляш, измряха.
-------------------------------------------------------------
-А.......аз да съм сигурен.
-------------------------------------------------------------
-Всички ли са тука....я, автоматична защитна система с детектор движение...честито, оцелели гниди!
-------------------------------------------------------------
-Ти се радвай,че се добарахме живи дотук и не беха включили тая простотия,щото ние щехме да скубеме праза!
-------------------------------------------------------------
-Мдаа....завърти едно съобщение на Ейджис, че нали се сеш', отряза комуникациите.....
-------------------------------------------------------------
-Ало.....Франки...Как е...Ааатака,големио дзвер остана без нищо!
-А ама тюх да се еба няма комуникации..кой идиот ги прекъсна?!
-------------------------------------------------------------
-Ти бе, леген изкорубен!
-------------------------------------------------------------
-Да бе сетих се......И сега как ще се обадя на Франко,плужек ненормален?
-------------------------------------------------------------
-Дръж радиостанцията....добре че някой е по-умен от теб!
-------------------------------------------------------------
-Франки......Кораба остана без нищо и сега какво правиме?

- Ами понеже елегантно го съсипахте, ще го теглим....хайде, това беше. Ся сме към базата на Ремо.....вие си заслужихте място там. И безплатни кораби, ако се включите към нас.
-------------------------------------------------------------
-Немаш грижи шефе!
-------------------------------------------------------------
- Е, това беше....да се прибираме по машините, и почивка....добра работа, Зейтън!
-------------------------------------------------------------
-Ядение,пиение и некоя сгодна женица Рейвънс,те това е!

...бях се проснал на леглото в каютата си и си мислех колко малоумни трябва да сме били, за да щурмуваме разрушител със совалки. Нищо, тя историята помнела смелите. Тъкмо се унасях в сладка дрямка, когато интеркомът изпука :
- Реейвънс, мързеливо говедо такова, къде си се скрил?
- Зейтън, един път поне си седни на четирибуквието и не се прави на идиот....
- Да се прави ли? Че той си е - включи си Ленора.
- И аз те обичам, скъпа - ухили се Зейтън.
- Стига сте се сваляли, ами вземете поспете.....няма да влезем в база Ремо с вид на прогресиращи алкохолици я!
- Че с какъв друг вид, бе колега - обади се отново Зейтън - някои от нас друг вид нямат....
- Лека нощ, ден, или каквото е там в тая част на космоса.... - изключих интеркома.
Няколко часа по-късно бяхме на доковете на база Ремо. Адмирал Ейджис лично ни посрещна в коридора, водещ към корабостроителниците. Докато вървяхме той каза :
- Имаме 23 чисто нови кораба от всякакви размери, съмнявам се да не си харесате нещо...
- Абе то на харизан кон зъбите не се броят... - промърмори като че ли на себе си Зейтън. Ейджис се обади :
- Ето че пристигнахме - корабостроителните докове на база Ремо.
Аз веднага си набелязах един от доковете и казах на останалите :
- Среща тук след 10 минути! - и се запътих към единия от доковете. А в него беше прибран един масивен боен кораб с леко ръбат силует, окичен с доста оръдейни кули. В това време към мен се приближи един от техниците на базата :
- Набива се на очи, нали? Това е един от най-тежките съдове в базата, а също и един от най-добрите. Оборудван си е със всичко : хангари, оръдейни кули, батареи, оръдия, щитове и т.н. Да обяснявам ли още?
- Не благодаря, вече си го харесах.
- Идеално, ще изпратя техническата спецификация на кораба ви. Така де, бившият ви кораб.
Нещо ме жегна отвътре, но не показах нищо външно. Вместо това казах :
Приятен ден! - и се запътих към централната площадка, за да разбера каква чудесия си е избрал Зейтън....

-Баай Кольооо...Ела тука куче мръсно!-изревах по интеркома и го ударих отгоре за да изпрати импулса в машинното отделение.Въртях се лепях тикосото от зейналите дупки и разни кабели даваха накъсо.Бай Кольо докуца при мен и казах:
-Кольо,стар коцкар такъв!Събрай си багажа,местим се на нова щайга,но първо тръгвай да си изберем корито от доковете на Ремо
-Добре,шефче,идем!-каза Кольо
Слязохме от старата барака и тръгнахме към доковете.Докато вяървяхме се разминахме с две диспечерки облечени в сини гащеризони по тялто и бяха руси със сини очи и закачливи погледи.
-Ще ми хареса тук,мамка му!-казах като ги огледах от главата до петите и се сбутах с бай Кольо пред една от големите хангарни врати..Влязохме и видях оня тумбак,Рейвънс нещо да ръкомаха пред някакви асистенти и си помисих”Пак го фанал кокошия синдорм да снове като марсианска кокошка” Походихме с Кольо и гледах всичко с презрение,влязох в друг хангар,походих малко и погледът ми се спря на масивен и страшен боен кораб,клас-„Глактион” II със последен модел двигатели.Имаше отсек за 14 кръстосвача,работилница...2 главни оръдия и рояк малки.Имаше 5 камерна защита,дифузионно заварена обшивка от композитен материал и всякви други благини.
Дойде няк’ъв бастун с бадж,явно техник и каза:
-Много добър кораб,един от най-добрите..
-Да да,знам,малкия!-прекъснах го и сритах Бай Кольо и казах:
-Ей дърто..Тоя ще е нашия!
-Красавец!-каза Кольо
-Айде да вървим към централната площадка,че оня вече се е запенил...
Отидохме там,а Рейвънс крачеше нервно,а Ленора ме гледаше с един вледеняващ поглед.
-Айдее бе Зейтън,къде ходиш по дяволите?!
-Ами..напъна ме и търсих къде...-казах като се подхилквах
-Да,да ясно...не ми обяснявай..избра ли си?-пита Рейвънс
-Избрах талига...
-Радвам се...поне няма да го командваш оня коч!
-Коч,коч ама ти спаси задника няколко пъти!-казах аз като се запалих
Дойде Ейджис и каза:
-Надявам се си избрахте корабите,господа и дамата...Но със това идва и другата част-малко заплащане на тези скъпи кораби и мисия в която да ги тествате и заслужите!
Спогледахме се тримата и захапахме устни...
-Колко?-казах аз
Ейджис каза:
-500 000 кредита
-Скъпо е бе майка му стара!-казах аз,а Рейвънс ме сръга и каза:
-Ще платим,а мисията каква е адмирале?
-Имам проблем в сектор „Епсилон” средна миньорска колония която се е опълчила срещу адмиралството,пратихме уморотворители,но ги взеха в плен и искаме да ги измъкнете оттам и да срваните всичко с земята.
-Разбрано!-каза Рейвънс
Ейджис си тръгна и аз не издържах и изревах:
-Бе ти луд ли си бе?Как 500 000 кредита?
-Искаше кораб и работа,нали?-каза рейвънс
-Да!
-Тогава ще играем по правилата замалко-каза Рейвънс
-Хубаво...абе,Рейви..обеща ми ядене и пиене!
-Охх алкохолизирах се покрай теб Зейтън...Добре да вървим..Хайде Ленора...

....а си мислех че аз съм се забавил. Чакахме Зейтън близо 15 минути и тъкмо когато мислех да хвана нещо тежко и да го потърся, говедото се появи - ухилен до уши естествено. След дежурната "размяна на любезности" и разговора с адмирал Ейджис разбрах че Зейтън си е избрал сходна по характеристики с моята машина, с тази разлика че аз бях заложил на кораб с корветни докове - повече за бройка, отколкото за тонаж. Новият кораб имаше точно 30 дока, всеки от които беше "дом" за една фрегата клас "Маринър". Е, и факта че машината на Зейтън приличаше на брониран бременен ежоид - ръбата фигура със стърчащи дула по нея...като се замисля добре че ТОЗИ е на моя страна.

Новият ми избраник беше друго нещо : широка и доста дълга машина, компенсираща с "едва" 12 палуби в хоризонтално отношение. Близо двестате метра дължина на корпуса респектираха всеки, доближил се до космическия бехемот. Хм...."Бехемот" звучи добре за ново име, ще си помисля. Широкият 53 метра в най-широката си част корпус отстрани завършваше с т.нар. мобилни докове - автономни отсеци, които при нужда се "откачаха" от главната част и служеха за сборна точка за ресурсните колектори, включени в състава на бойния кораб "за всеки случай". Същата подвижна схема беше приложена в долната част на кораба - за военните докове, и отгоре - за резервната двойка лазерни оръдия "Маунт", понастоящем разглобена в складовете на кораба. Единствената причина да не са и монтирани И ДВЕТЕ двойки масивни оръдия беше нестабилността при свързването на кораба в новата конфигурация. Останалата част от оборудването продължаваше да впечатлява с названия като "ударни бойни глави", "йонни акселератори", "лазерни синхронизирани оръдейни корпуси" и други сложни наименования на играчки за пораснали деца. Десетките лазерни и гаусови кули по корпуса някакси избледняваха пред останалата част от арсенала. Естествено корабът беше покрит с многопластова адаптивна титаниева броня, а щитовете сигурно можеха да издържат и случайно ударил се в кораба планетоид....

Пак се отплеснах, време беше да настигна Ленора и Зейтън, които обсъждаха новия баражен боен кораб на Ленора - машина с повече оръдия, отколкото спътници имаше в целия сектор около планетите. Тоя, който щеше да се изправи срещу тези дула хич не беше за завиждане. Настигнах ги и им казах :

- Готови ли сте да си заработим новите играчки?
- Мдааам....надали ще е трудно с тези грамади - каза Зейтън.
- Добре .... да потегляме!

След двайсет минути бях на мостика на бойния кораб и се оглеждах със задоволство - всичко беше последна дума на техниката. Новите попълнения на екипажа - всичките професионалисти от база Ремо - си вършеха работата и огромният кораб в момента изпълзяваше бавно от дока. Поглед към външните екрани показваше че и корабите на Зейтън и Ленора не изоставаха. Координатите на колонията бяха въведени в системите и веднага щом се отдалечихме на безопасно разстояние от звездната база включихме конвенционални двигатели. С впечатляваща за размерите си скорост и маневреност корабите се отправиха към целта на мисията. За съжаление пътят минаваше през астероидно поле и бяхме принудени да намалим с оглед на безопасността и целостта на щитовете. Тогава един от навигаторите се обади :
- Шефе, можем да сме една диря пред останалите, какво ще кажете?
- Я кажи как?
- Корабът има една идея повече маневрени двигатели от останалите и можем да заобикаляме по-големите камъчета по пътя.
- Ами давай тогава! - засмях се аз при мисълта за учудения Зейтън. Интуицията не ме подвете и четири минути по-късно арогантното същество, което имах за боен другар се обади по комуникационната система :
- В името на Мъглявината на Осемте Проскубани Бълхи, как ги правите тия чупки бе?!
- Завиждаш ли кучееее.....
- Сериозно те питам, бе идиот! - направо се стреснах от първата дума.
- Сещаш ли се оня конвой дето го охранявахме след като се запознахме с тебе?
- Ахааа, и какво за проклетите кошници?
- Ами това "бебче" има повече двигатели от тях взети заедно.
- Мама ти да е.... - започна Зейтън, но Ленора отново се намеси в подходящия момент :
- Беше ми приятно да ви слушам, но вече наближаваме системата.....време е за галактическо парти!

Даа,кораба беше найстина хубав вид пръчка.Имаше всякакви телеметрични устройства и системи.Имаше защита от 4 слоеви щитове тип „кошер” който можеха да спрат дори и космическо тяло от ранга на земната Луна.Оръжията бяха уникални-линейно ускорени бомби способни да взриват всичко до Унищожител,касетъчни ракети,рояк бойни лазерни кули, и много гаусове,както и две главни оръдия-Имплозивни азурни (сини) кълба който можеха да отнесат и малка планета.Кораба също имаше и лазерен „унищожител” който за секнуди може да прихване и нареже цяла ескадрила от малки самолети...Това оръдие беше страшно ефектвно срещу малките,освен естествено кръстосвачите...14 кръстосвача последен модел.Ремо попълни отсъсвията и новите зайци строго изпълняваха заповеди.Кораба не беше толкова бърз и маневрен колкото на оня задник Рейвънс,но можеше да отнесе много бой и да нанесе много много бой...
Гледах на главния пространствен екран колонията и враждебно увисналите фрегати,крстосвачи и бойни кораби в ниска орбита около колонията...
Включих интеркома и изревах като заклано прасе:
-Рейвънс!Гад галактическа!!!
-Не викай!Това не ти е страта черупка...тука сме на чисто ново-изрева Рейвънс
-Аа,ще вземе да ми харесва...Оттука виждам как ще ги размажем!
-Аз предлагам първо дефанзива и после офанзива-каза Рейвънс
-Да пробваме щитовете?!-обади се Ленора
-Идейно!-казах аз и дадох заповед
-Клъстърни щитове...60 % мощност,Включи!
Чу се финен шум на турбините и видях на личния ми дисплей че кораба бе покрит със блед зелен слой.Рейвънс и Ленора светнаха съответно в синьо и оранжево...
-Да видим тия говеда какво могат!-казах аз и дадох заповед:
-Да си припоня...Заповед:Алфа,Епсилон,Делта 22-00-66 Дефанзива,пригответе клъстърните ракети,лазерния унищожител и пилотите на кръстосвачите в пълна бойна готовност!
Видях,че и Рейвънс се подготви както и Ленора също.Три ескадрили кръстосвачи тръгнаха към нас и стреляха с ракети..Щитовете погълнаха всичко и ония сигурно се бяха стъписали.Още две ескадрили изпразниха ракетния си арсенал по нас,но нищо...Дори на 60% при мен дори не трепна
-Абе Рейви,гъз такъв...Не трепна,а?-казах аз със задоволство
-Шо аз не ти.. Друго си е новото!-каза Рейвънс
-Да им покажем к’во можем ние,а?-каза Ленора
-Звучи добре-каза Рейвънс
Протрих ръце и казах:
-Офанзива-заповед Делта,Епсилон,Гама 33-00-66,всички кръстосвачи имат зелена свтлина,ръковдител лазерен „унищожител”-стреляй!
Кръстосвачите се пръснаха и сваляха на поразия вражите кораби,”унищожителя” ги довършваше а Ленора и Рейвънс с техните кораби бяха подпукали фрегатите и ги мачкаха със гаусове и ракети...Корабите се държаха отлично,фрегатите който преди ни нанасяха вреди,сега падаха като мухи.Стрелях със едното главно оръдие което разпръсна една фрегата и повреди други две лошо.Рейвънс със неговите гаусове просто опукваше всичко в радиуса на оръдията му,а Ленора имаше зашемтяващо точни ракети и гаусове които размазваха огромните ескадрили от кръстосвачи.
-Абе кючекчията?!Май ги отнесохме без забелжки,а?
-Плъх такъв!Размахме ги!-хилеше се Рейвънс
-Ами умиротворителите?-каза Ленора
-В оная голяма сграда са,открихме ги чрез хак в системата им,и ние Зейтън имаме мощни компютри-каза Рейвънс
-Ами к’во чакаме?Да ни паднат гъзовете?Да слизаме със совалките надолу,да изнсем гадовете от оная сграда и да ги изведеме живи и здрави...Ще имаме въздушна подкрепа от кръстосвачите ми...-казах аз доволно
-Звучи добре,хайде да слизаме!-каза Ленора
-Добре,но ако ни подпалят задниците...Зейтън,ти ще си виновен!-каза Рейвънс
-Скоро пусвал ли съм те?-казах аз
-Десетократно...да тръгваме!-каза Рейвънс
След минута слизахме към сградата с обозначение 14-C...