Bulfleet.com - Official Forums

Генерал Коста Георгиев бе доста доволен от новите придобивки-Площадки за кацане,Жилищни сгради,Минни комплекси изцяло роботизирани и най-удобното за целия състав на съюз "Моравия"-Административна сграда която лъщеше на слънцето.Стъклата бяха направени от специални кристали окоито бяха и изолатори и специални енергийни кондензатори на слънчевата свтлина-безкраен източник на ток.Силион се разрастваше неимоверно бързо.
:::
Месец по-късно планетарните защити бяха укрепнали и населението се бе разраснало-Много хора от Вселена 1 търсеха нов дом и ново начало след зверските битки между съюзите-гиганти.Коста вече имаше специален площад за изявления с катедра,микрофон и всичко останало.Той насъбра народа,застана зад микорфона и почна речтта си:
-Драги Силанци...Събрали сме се тук да отбележим 6 месеца от заселването на планетата Силион.Мога да Ви кажа,че тези 6 месеца бяха много много тежки за нас,но се справихме без проблем.Военните ни звена работят с пълни темпове и след дни ще имаме мощна флота готова да ни брани.Надявам се да завладеем целия квадрант и да унищожим враговете ни.Как ще ги унищожим ли?Имам изненада за вас съотечественци...
Коста се обърна и показа с цяла ръка небето................полека-лека стана тъмно.Слънцето бе закрито от гигантско метално кълбо.Всички бяха вторачени в размерите на това чудо.
-ДАМИ И ГОСПОДА.......ПРЕДСТАВЯМ ВИ ПЪРВОТО МОРАВЯНСКО ЗнС!!!!
Всички бяха обезумели и стъписани.Всички бяха чували слухове за това изчадие на смъртта,тази адска машина която е способна да руши и флоти и планети....Силон вече бе Моравянска империя и Коста се гордееше с ходовете които е направил досега обаче едно го обезпокояваше-Алианса между Одесос и Добруджа и тяханата съвместна флота.Далекобойните сензори пръснати из слънчевата система отчитаха тихи сигнали от флототе на двата съюза.Коста трябваше да намери съюзници срещу надигащата се опасност.....И то бързо трябваше да стане това....

-Сър,няма да повярвате!
Овчаров наистина не можеше да повярва на доклада,който държеше в ръцете си.Сякаш той бе донесен от някой лош и ужасен кошмар,по-страшен от всичко,което Кирил бе сънувал някога.
Корабът,за когото говореше доклада,според него,бе поне колкото една луна и бе обурудван със стотици оръдия,ракетни установки и лазерни куполи.Дори в най-ужасяващите представи на лейтенанта за развитие на ситуацията липсваше такова чудовище,такъв левитах...Овчаров се съмняваше,че дори цялата обидинена флота на "Одесос" и "Добруджа" щеше да издържи дълго срещу подобен противник.
Значи бе време за нещо ново,нещо,което да се опре на силата на такъв боен кораб.Овчаров отдавна си мислеше за подобна мисия,но досега все се противеше.Но явно бе дошъл мигът.
-Сержант,викнете командос Ивайлов.Искам да поговоря с него веднага в апартамента си.
-Слушам,сър.

--------------
Овчаров седеше на креслото зад прашясалото си бюро в кабинета на апартамента си и чакаше с нетърпение.Почукването го стресна и той чак подскочи......нервите си казаваха думата.
-Влез.
-Викали сте ме,сър-в малката стаичка влезна едър мъж,с гъста брада и грубо изражение.Въпреки размерите си той се движеше със странна грациозност,сякаш движенията му бяха незабележими и безшумни....каквито всъщност си бяха де.Бе перфектен за мисията.
-Да,Ивайлов,седни.Повиках те тук,защото искам да се възползвам от някои твои.....възможности.Мисля,че си точният човек за мисията,която съм намислил.Пък и имаш опит в подобни...
-Сър,да не искате да.....открадна нещо?-в миналото Ивайлов бе работил като наемен крадец за неизвестна групировка на Земята,с огромно влияние и предполагаеми връзки по високите постове на много държави.Овчаров никога не бе разбрал колко далеч може да са били връзките на човека пред него.
-Да,искам да откраднеш нещо.Технология,чертежи,проекти.
-На кораб?-Кирил започна да се дразни на това колко бързо Ивайлов го разбира.....все едно за него той бе отворена книга.
-Да,на кораб.На Унищожителя,това чудовище-показа му доклада- и каквито още мислят да строят.Проекти,чертежи,информация-ВСИЧКО!Искам ги тук възможно най-скоро.
-Предполагам ще се консултирате с "Одесос" преди това?
Овчаров се ухили ехидно.Тук Ивайлов бе сбъркал.Явно не можеше да го чете толкоз лесно.
-Това с кого ще говоря си е моя работа,командос.Имаш мисия,имаш каквото въоръжение искаш-просто го поискай от оръжейните,имаш шпионска сонда за кораб.Успех.
-Тръгвам,лейтенанте.
Ивайлов излезна и вратата тежко се затвори зад него.
-И гледай да не се върнеш без нищо,че ще ти откъсна ташаците....-каза си Овчаров и излезна от кабинета.

.......Чий болен мозък беше измислил това чудовище??Да направиш кораб с размерите на малка луна си беше чиста лудост, особено при тези условия.Симеонов поиска статус на текущата ситуация и разбра, че има възможност за производството на най-големия кораб - Унищожителя.Лейтенантът моментално заповяда производството на унищожители, които да се противопоставят на Звездата.При надвисналата опасност Симеонов заповяда преработката на защитните технологии, за да осигури адекватна защита на системата.

Скоро бяха готови около 200 унищожителя, които моментално бяха дислоцирани на границата на системата за да посрещнат евентуална атака от страна на Моравия.Крехкият баланс беше вече нарушен и скоро щеше да настъпи нещо мащабно.

--------------------------------------------------------------------------------------

Симеонов изпрати съобщение до Добруджа, за да уточни какви действия ще предприемат вследствие на скорошните събития.....

Коста привика при себе си лейтенант Панчев които отговаряше за Бултерра.Панчев след седмица бе в офиса на Коста.
-Лейтенант Панчев...Радвам се да ви видя!
-И аз господин генерал...Виждам че сте готови със всичко на тази планета
-Да и аз се радвам...Чуствам се по-спокоен когато около мен е главната ни флота и Знс-то ни.Само искам едно нещо...
-Какво е то сър?
-Отивай да патрулираш на границите ни с Добруджа и Одесос.Искам единственно ако те да ударят да удариш с пълна мощ по техните ключови обекти-мините и корабостроителниците....И ако успее ЗнС-то......Удари планетата им......Разкарай я от лицето на вселената...Ясно?
-Ясно сър!
-Добре...Ще получиш личен Унищжител-Под пряко мое командване си и ще командващ флотата ми...Полковник Панчев...
-БЛАГОДАРЯ сър.Няма да Ви разочаровам!
-Надявам се.
:::
След часове фолтата отлетя за границите и Коста само гледаше докладите---Всеки ден поне по една шпионска сонда бе забелязвана в слънчевата система.Добруджа и Одесос си търсеха причина да бъдат нападнати.Коста не трябваше да действа прибързано.Той продължаваше да търси съюзници...Преговорите с няколко малки съюза приключваха с унищожение на лидера им или до краткотрайна война без никакви поражения от страна на Моравия и тотално изсмукване на ресурсите им.Коста се надяваше поне на един голям съюз да прояви интерес към Силион и да инвестира в планетата.Този съюзник скоро щеше да се появи...

Ивайлов нервно пушеше поредната цигара в малката кабинка на шпионската сонда.Бе прекарал тук 2 дена и му оставаше още съвсем малко път......ако клаустрофобията не го завладеше преди това.Контролното табло бе толкова близо,че още малко щеше да го целуне,а задната част на кораба притеснително го опираше на едно място.........който бе измислял седалката сигурно е бил гей.Всяко завъртане завършваше със шумен трясък от сблъсъка с нещо висящо и метално,по възможност и тежко.След няколко болезнени опита Ивайлов се бе отказал да се обръща много-много и сега врата го болеше ужасно.Очите му гледаха черния монитор,на който се виждаше,че остават още 6-7 часа път докато стигне планетата на "Моравия".....после същинската мисия щеше да започне.
---------------------------------
През това време Овчаров упорито спореше с командира на отбраната.Според лейтенанта някое голямо оръдие щеше само да помогне,без да пречи.И за него бръщолевенията на човека пред него бяха глупости.Консервативен до край.
-Но вижте,сър,за Бога!Този щит ще ни е изключително полезен!
-Никакви щитове не искам,за същите ресурси десет ракетни установки ще направим!
-Моля ви се,сър,само погледнете!Това е 100 пъти по-добро от тях!
-За Бога........дай да видя тия чертежи.Хъм.....-Кирил разглеждаше с интерес скиците на някакъв щит,който създателят искаше да нарекат Малък Планетарен.Сега като се замислеше не беше толкова лоша идеята-щеше да пази защитата на планетата и да защитава от наземни атаки,поне докато беше включен.Допадаше му.
-Ще помисля и ще ти кажа решението си скоро.Ясно?
-Да,сър.

Овчаров тръгна по гъчканите улици на Мишал'исак.

....във лагера на Одесос положението също не беше розово.....кипяха приготовления за посрещането на Звездата...ако дойдеше.Вече бяха готови близо 800 унищожителя, както и голям брой по-малки кораби.Някои от помощниците на Симеонов имаха доста интересни идеи за оползотворяването на някои технологии....щяха да бъдат много полезни.
Една сутрин лейтенантът получи следния доклад:
+ В съседната галактика беше забелязан непознат съюз.Оттам изпратиха дипломатически кораб към нас.+
Кратката информация говореше за приятелски настроен съюз, който вероятно имаше желание за Алианс със Одесос.Симеонов определи площадка за кацане на кораба и зачака срещата с нетърпение.След 4 часа дипломатическият кораб се приземи на определеното място и делегацията слезе по рампата на кораба.Водачът им заговори:

- Ние сме делегация от съюз Искър.Наскоро се преместихме тук от вселена 1 и разбрахме, че вие сте най-наблизо.Решихме да ви предложим Алианс, за да си помогнем взаимно.

- Принципно сме съгласни, но в момента сме във военно положение със съюз Моравия.Наскоро те построиха Звезда на Смъртта и се опасяваме, че на вас такъв Алианс ще ви донесе само неприятности.

- Имахме проблем със Моравия във Вселена 1 и с радост ще помогнем да ги поуспокоим малко....

- Тогава няма проблем да сключим Алианс.Време е да уточним подробностите....

След няколко часа Алиансът между Одесос и Искър(респективно и с Добруджа) беше факт.Командващият съюз Искър майор Танев каза:
- Време е да върнем слънцето на Силионци обратно....стига са седели на сянка под ЗнС-то...
След тази реплика избухна бурен смях, с който вечерта приключи с притесненията...

-Генерале лоши новини...-каза капитан Тренчев от комуникационно-радрния център на Силан по интеркома.
-Какви са?-попита загрижено Коста от кабинета си в администрацията на Моравия
-Съюз Одесос и съюз Добруджа сключиха съюз със съюз Искър
-Ние....Нямахме ли вземане-даване с Искър във Вселена 1?
-Да имахме военни конфликти с поражения от двете страни
-Панчев да ми се яви незабавно!
След часове полковник Панчев долетя с Унито на Силан.И после влетя като комета в кабинета на Коста и попита:
-Какво има сър?
-Одесос и Добруджа се разраснаха...Имаме си тройна коалиция...
-Готови сме с позиционирането на кораби по границите но вътрешността не ми харесва..Значи...
-........Кхъъъъъъъъъът.....Генерале прощавайте че Ви прекъсвам но спешно елате в коминукационния център.
Коста заедно с Панчев отидоха в комуникационния център и само с поглед питаха"Какво има?"
На огромен екран излезе образа на спретнат мъж със небесносиня униформа(състоеше се от ръкави с бели кантове,яка с червени кантове и златни копчета) окачен с медал "Орлов поглед" и "Златен кръст"-2 степен Адмирал.Човека седеше зад голямо дървено бюро изящно изработено от видни майстори.Зад човека бе огромно знаме на което бе инкустирано планета с две големи гръмотевици под логото имаше девиз"Свобода,Братство,Равенство" и под девиза националния флаг на България.
Коста и Панчев бяха изумени от този мъж изглеждащ в разцвета на силите си.Той почна:
-Имаме ли връзка?.......Така...Нека Ви се представя господа-Аз съм Адмирал-Генерал Александър Тренчев,лидер на съюз "България"--водеща сила в три галактики във Вселена 1.Разбрахме,че вие сте едни от първите доминатори на Вселена 2 и затова решихме да се свържем първо с вас.До колкото ми е ясно вие сте във война със съюзите Добруджа и Одесос?
-Да Адмирале-каза смирено Коста
-Нас това не ни засяга...Ние гоним съюз Искър...Там има дезертьори от нашия съюз които подлежат на военен съд и ние ги желаем.Затова ще помогнем на вас защото и вие сте имали проблем с тях(Коста мислеше,че всичко е засекретено като информация,но техниката и вливането на ресурси в шпионска технология си казваше думата).Дипломатическия кораб ще е при вас до 2 часа.
-Радвам се да го чуя господин Генерал-Отговори Коста и козирува.
Връзката прекъсна и Панчев и Коста Георгиев седяха стъписани.Коста се сепна и каза:
-Да действаме...
Точно след два часа на почитната площадка кацна преобурудван Унищожител със отличителните знаци на съюз "България".Всичко бе подписано с посланниците и "Моравия" имаше така необходимия съюзник.2 седмици по-късно съвместните флоти конторлираха по-голямата част от близките 3 слънчеви системи.Не 1 а цели 4 ЗнС-та имаше вече във състава на съюзниците.Одесос,Добруджа и Искър трябва да му мислят....

-Генерале имаме снимкови изображения на Силион и Dominion Flagman ship направени от новите фотокамери инсталирани на шпионксите ни сонди-каза един от инжинерните техници работещи в Изследователския център
-Добре...дай ги-каза Коста и зачака на големя екран в офиса му......И ето какво излезе:
===
http://thebeast666.free.bg/across%20Silion.jpg -Dominion Flagman ship и отзад Силион
===
http://thebeast666.free.bg/gateway.jpg -преобурудвани бойни Моравянски кораби
===
http://thebeast666.free.bg/spheres.jpg -част от Моравянската флота със радарни и отбранителни малки луни...
===
-БРАВО....Прекрасни са-каза Коста....
-Генерале...сигурно ще има и още...
-Очаквам ги с нетърпение...






(Това не са мои картини.Благодаря на Борис Валехо и неговата галерия )

....Сър, един от разузнавателните кораби ни донесе интересни снимки...
- Пусни ги да ги видим.
http://www.andromedaonline.net/images/s ... _front.jpg

http://max.grafika.cz/daril/spaceship.jpg

http://mothership.beyondunreal.com/feat ... p/atb6.jpg

http://classic-space.com/concept/BigShi ... terran.jpg
- Интересни са.....имаме ли сведения за някой от съюзите?
- Не, сър.Няма активност.
Странно...всичко е затихнало.Затишие пред буря вероятно.....





(Снимките принадлежат на техните автори, за което благодаря.)

Ивайлов гледаше блещукащите светлини на Силан в далечината.Чист и неподправен късмет си бе,че още е жив и има всички крайници след като му се бе наложило да премине със шпионската сонда през флотата на "Моравия" незабелязан......Как го бе направил историята упорито не ще да каже,но важното е,че го е сторил.Сега обаче оставаше същинската част-трябваше да се промъкне до технологичния център на града и да открадне плановете на Звездата на Смъртта.След няколко часа усилено мислене бе решил,че най-добре ще е да се престори на редовен Силански граджанин.Трупът в краката му бе осигорил дрехите с знака на "Моравия",макар и те да бяха на един прост миньор.Щяха да свършат работа така или иначе.Какво бе правил миньора толкова далеч от града си оставаше загадка за командоса,но не го и инетересуваше особено.
Ивайлов погледна лежащият мъж,изплю се пренебрежително и тръгна облечен в нови дрехи към Силан.
------------------
След по-малко от час бе стигнал мините и се бе внедрил в една за метал.Тежкият физически труд не му се нравеше,но трябваше да потърпи......денят бе към своя край.
И скоро сирената удари,миньорите тръгнаха кой откъдето е.Бе настанал момента за действие.Ивайлов се скри в един кенеф и облече стария си командоснки костюм,с когото бе обирал не един и двама видни граждани на Старата Земя.Когато свърши нощта вече бе покрила с черното си було висооките сградки на Силан.Луна нямаше и тъмата извън бледо осветените зони бе непрогледна,по-черна от Ада.Любимо място на комадноса.
Той извади един нож и тръгна към центъра на града.Колкото по-близо стигаше до него,толкова повече ставаха светлите зони и групичките хора или с други думи-повече опасности.Сградите на Силан се извисяваха около Ивайлов като зверове,готови да го излапат на един дъх само при команда.Добре че бяха многото години опит иначе Ивайлов досега да бе напълнил гащите с познатата кафява и миризлива субстанция....
Около центъра на града коадосът видя целта си-Информационния център.Там бяха плановете.Там щеше да приключи мисията.
В този миг нещо тежко се стовари върху него.Още преди да се осъзнае в гръб го изблъскаха грубо с крак.Просна се и се обърна,но получи нов ритник в лицето.
-Къв е тоя бе,такъв костюм не съм виждал-дочу се глас.
-Тихо бе,тъпак!Зимай му парите и да се махаме!
"Ще ти зема аз топките на тебе,келешче дребно"-дойде светкавично отговорът като мисъл на Ивайлов и ножът му се заби между бедрата на крадеца.Пискът бе оглушителен,сигурно и на Старата Земя го бяха чули.
-Мамка му,тоя ме наръга в ташаците!-бяха последнтие му думи преди ножът да се забие в окото му и да стигне до малкия му мозък.
Ивайлов стана,изтупа се и вдигна ножа.Другият нападател местеше бавно погледа от трупа към него.Тънка струя се стече по крачола му преди да избяга в писъци.Ивайлов се усмихна ехидно."Готино е да убиеш някое малко копеленце."
След това продължи от сянка на сянка към Информационния център.