Bulfleet.com - Official Forums

Взех пистолетите си и всичките ми джаджи,приспособления и оръжия и тръгнах с големия вълк.Докато вървяхме в тъмнината през непристъпната гора и леговището на вампира се замислих"-Защо върколака ме остави жив?За какво съм и защо се опита да ме оплаши като ми разнебити бивака?..."-такива мисли ми се въртяха в главата.Само чувах дишането на вълка и от време на време се обаждаше бухал.На зазоряване вълка спря на един хълм и погледна към една пещера.Погледнах и аз натам.Вълка избяга...явно бяхме стигнали до леговището на вампира.Слязох по склона и доближ пещерата.Когато небето стана кървавочервено и после стана тъмница....Лошо,явно вълка го е предусетил и избягал.Вой от пещерата се издаде и три вамипра излязоха към мен.Хванах камите си които бяха закривени със много остриета по тях.Първия вампир тъкмо да ми скочи когато аз се претъркулих,станах и заколих втория вамипр.Той изгоря и се превърна в пепел.Извадих револвера си и застрелях третия вампир който също изгоря и се превърна в пепел.Първия вампир обаче ме яхна.Простенах от тежеста му посегнах с дясната си ръка към десния си крак и извадих сребърен кол които се прибираше като антена.Разпънах кола и го забучих в гърдите на яхналия ме вампир с обратно намушкване.Вампира изстена,нададе вой,почна да гори докато ходеше,падна и се превърна в пепел.Сребърния кол падна до пеплта на вампира,после като си сложих ръкавица го взех и го прибрах отново в крачола си.Един вълк дойде при мен и почна да ме дърпа за крачола.Това е от слугите на Върколака.Явно искаше да отида с него..Но къде?.После тръгнахме с вълка по гористия хълм.Не след дълго тичане пред мен се разкри невероятна гледка-замъка на лорд Дрегорик.Когато наближихме портите бе кърваво пълнолуние.Върколака със шайка от най-добрите си вълци ни чакаше отпред.Звяра ми каза:
-Той отвлече нещо мое...Колкото и да ми е неприятно ще трябва да се съюзим за да бием вампирите веднъж завинаги
-Ха...-измях се аз-Искаш да ми кажеш,че трябва ти и аз да убим вампира
-Да-и изръмжа.
-Какво ще има за мен?-казах аз с лукава усмивка
-Ще те пусна жив и ще занесеш ковчега заедно със вампира във проклетата Ватикана и повече няма да се явваваш тук!!!-Последните думи ги каза докато ме бе вдигнал високо от земята душееики ме
-Добре става.-казах аз едва доловимо
Аз извадих ревоверите си проверих ги,върколака с ноктите си продра близката колона и каза ръмжейки:
-Готов ли си?
Кимнах.
-Да влизаме тогава....

Гледах новата си невеста.
Тя бе прелестна.Така изящно беше тялото й,така неописуемо красиво бе нейното лице,така невъобразимо прелестна бе нейната осанка.
Анна-моята невста.Никога дотогава не бях имал жена до себе си-и когато това се случи се чувствах странно.Тя си седеше кротко завързана за метално легло-трянсформацията й във вампир не бе завършена,а не можех да рискувам да избяга.Затова просто я заключих в най-високата кула и я завързах с най-здравите въжета.
Тя щеше да бъде само моя.
Но случилото се в града ме притесняваше.Дочух,че няколко вампира също са били убити.След като Дрегорик бе мъртъв,замъка си нямаше господар.А замък без господар е нищо-затова реших да го направя мой.Но за целта ми трябваха събратя.....десетки от тях.Оставих Анна в своеобразния й затвор и тръгнах нагоре по стълбите.Стените около мен бяха стари,но годините не бяха оказали влияние и те изглеждаха като току-що иззидани.Навсякъде имаше тонове прах....сигурно Дрегорик бе ползвал само по-ниските части в последно време.Катерех се неуморно към най-високата точка-кулата Исилдир.Тя се намираше толкова високо,че от нея се виждаха териториите на стотици километри.В миналото,когато все още ходел сред света като жив,Дрегорик я ползвал за наблюдателница.Но аз имах съвсем друго предзначение за нея....
Бях събрал неимоверна мощ,която се подсилваше от радостта ми,че съм открил невста,и от яростта ми към Върколака и ловеца.Стигнах старата врата на кулата,открехнах я и излезнах на малка плодщадка.Действително от там се виждаше не само градчето долу,но и хълмистата местност на десетки километри.Сякаш бях на върха на света.
Магията,която щях да направя,бе сред най-трудните и сложни,открити от магьосниците.Извадих малък пергамент-на него бе нарисувана обърната пентаграма с множество руни около нея.След това извадих червен кристал-Кришал.Далеч в миналото бях взел тази могъща вещ от безполезен човек,който мислеше,че е само красиво парче руда.Какъв глупак само-та той бе държал един от най-мощните магически предмети,създавани някога!Опипвайки кристала си спомних как кръвта на мъжа се бе стичала по ръцете ми,докато го бях дрържал преди толкова много години.Кришал изглеждаше просто и незначително,но представляваше страховита сила.За някой с добри намерения би бил безполезен,но за един вампир бе като Библията за Ватиканците.Чрез Кришал можех да отворя портал до Ада и да получа неимоверна сила,стига да знаех правилната магия.
Точно това смятах да направя и аз.
Започнах да чертая обърнатата пентаграма от пергамента на площадката.Една грешка и щях да отида в Ада....с еднопосочен билет.Самият пергамент бях откраднал от библютека във Ватикана,за което ми бе забранено да припарвам там.Разбира се тогава аз още не бях станал вампир,но кражбата за Ватиканците бе равносилна на това да бъда зло същество.
Минутите препускаха неуморно,източи се час,после още един.Започнах все повече да бързам-усещах,че в далечината стотици Върколаци приближават като чума.Може би бяха минали два или три часа откакто бях почнал,когато свърших с пентаграмата и руните.Започнах бързо да проверявам......не открих някакви грешки.Изтрих потта от челото си,приех вампирска форма и застанах в центъра на пентаграмата.Започнах да повтарям думите от заклинанието:
-Ацедо торси Доминатор аб Елеборос!!Вос вела ацио!!
Около пентаграмата се завхриха черни пламъци,усещах невъоразима горещина около мен,ужасяващи ветрове заблъскаха кулата.Не можех да помърдна-магията бе проработила и ме държеше в прегръдката си.
Линиите на пентаграмата започнаха да почервеняват все повече и повече.Руните заблестяха с мистична сила,кулата започна да изнемогва пред неспиращата атака на ветровете,пламъците вече бяха обхванали цялата площадка.Изведнъж всички те се събраха не едно място пред мен и оформиха нещо като кървавочервена арка.
Портал.Бях отворил портал към Ада.
Знаех,че това е само половината работа.Сега Дяволът щеше да ме изпита,за да реши дали съм достоен да получа сила.
Огромна червена ръка излезна от арката и ме хвана.Не можех да се отскубна и бях издърпан в Ада.
Виждах само огън около мен.Ръката сякаш излизаше от нищото и ме носеше на някъде.Най-накрая стигнахме величествен трон,на който бяха изработени многобройни ужасяващи сцени от живота на Земята,стотици статуи на плачещи жени и мъже ме заобикаляха,картини на битки с хиляди жертви висяха във въздуха.
Бях пред трона на Дявола.
Гигнатският Бог стана,ръката ме пусна,оголеми се и се намести на мястото си-лявата част от тялото на Сатаната.Луцифер се смали и стана висок колкото мен.Знаех обаче,че спокойно може да ме убие с едно намигване,върпеки ръста,който бе приел.
-Толкова отдавна....толкова отдавна никой не е искал сила от мен.Сигурно е минал поне един век....не поне четири-пет са.
Паднах на колене пред Дявола и започнах.
-О,Всемогъщи Владетелю на Подземното царство,тук съм,за да помоля да получа сила от недрата на Ада!
-Сила.Всички това искат.Но повечето се провалят.Давам сила при едно условие-трябва да ми кажеш защо бях изгонен от Рая.
-Защото искахте той да стане по-добър и Вие да го владеете!-всъщност Луцифер бе изгонен,защото се бе разбунтувал срещу Всевиният.
-Добър отговор-опит за подмазване.Ще го приема.Има само едно последно изпитание-трябва да убиеш близък.
Той щракна с пръсти и пред мен се появи.....майка ми.Жената,която ме бе родила и изоставила.Дяволът призоваваше нея,защото всеки обичаше майка си.Не и аз.
Хванах я за врата.Всъщност това бе само нейно копие,но не ми пукаше.Извадих си зъбите и й източих кръвта.Сатаната гледаше злобно отстрани.
-Достоен си-Луцифер махна с ръка и аз паднах на колене по негова воля.Той извади дълъг меч,покрит с изскрящи руни.Сякаш ме посвещаваше в рицарство ме потупа по рамото.С всяко потупване усещах как нови сили се вливат в мен.
-Обявавам вампира Дрек'тар за пълноправен Демон!!
След това заби меча в гърдите ми.
Събудих се на площадката.До мен лежеше Кришал,а от пентаграмата,ветровете и пламъците нямаше и следа.Сякаш нищо не се беше случило.Но чак когато станах осъзнах,че греша.
Погледнах се и онемях.
Бях станал поне пет метра висок,дланите ми бяха получили нокти по-дълги дори от тези на повечето върколаци,черна като Смъртта броня покриваше гърдите ми,ръцете ми се бяха превърнали в купчина мускули,усещах прилив на магична и физична мощ.
Бях се превърнал в Демон.
Оставаше само още едно нещо.С новите си сили лесно направих заклинание,неказвано от векове.
Призовах всички вампири в радиус от стотици километри с вик,излезнал от дълбините на душата ми.Никой вампир нямаше да издържи на призива на Демон.Небето бе все така черно,но изведнъж тъмнината се размърда.Вампирите бяха толкова много,че закриваха светкавиците на небето.
Моята армия идваше.

-------------------------------------------------------------------------------

П.С. Това:-Ацедо торси Доминатор аб Елеборос!!Вос вела ацио!! означава:Ела Могъщи Владетелю на Ада!!Призован си!!(латински)

Двамата със Силвър гледахме към черното небе.Кулата която гореше така и не разбрах какво е.Изведнъж дойде Рейко от някъде.
--Ти пък от къде се взе?
--Помагам със каквото мога.--и зад него вървяха 450 вълка.Следвани от огромна армия върколаци.За първи път виждах себе-подобни.
Един по възрастен върколак със черна козина се приближи.
--Кой си ти?--попита ме той.
--Повелителят на вълците.--бях си го измислил докато си играех като малък със Силвър.Двамата бяхме изоставени един до друг.
--Това ли е моща ти.Само толкова.--Отново вдигнах ръце.Призовах нови 2000 вълка.
--А така как е?--този не ми харесваше.
--Може би.--Изведнъж той видя Габриел,скочи върху него.
--Остави го той е от нашите.Макар че няма да е лошо ако си поиграеш с него.--и погледнах ловеца,странно нямаше вид на уплашен.Обърнах им гръб.Изведнъж вперих очи по стените на замъка.По тях бяха накацали...хиляди вампири.Между тях се открояваха и демони.Сатанинско.Знаех една магиика с която да им намаля силата.
--Скай шай!--е небето от черно стана червено.Снегът беше прекрасен на червена светлина.Вампирите изпищяха,но все още бяха достатъчно силни да убият всеки.Изведнъж Силвър ме по бутна с лапа.
--Забравяш някого.Върколашкият дух.--като каза това върколаците отстъпиха назад.
--Да.Сега ще ви видя демони.Цялата сила на върколаците ще асе стовари върху вас.--забих ръце във снега.Пуснах светкавици които разцепиха земята напред.Огромен дух.Огромна бяла върколашка глава излезе от земята.Изръмжа.Някой от вампирите полетяха,но бяха изядени заедно със по-смелите.След това духът придоби форма на обикновен върколак.Цялата армия застана на колене.
--Ти,изправи се.--каза ми.И аз станах.
--Анна ще се превърневъв вампир,не знам къде се намира.Може би по кулите или подземията.--Вампирът я е ухапал.Свършено е със нея.О,нее...
--Знаеш че в нея е ключът към унищожението.И тъй като тя е вампир и не може да бъде спасена задачата ти е да я убиеш.--Замръзнах на място.Силвър и Рейко също.Габриел гледаше в земята.
--Ще влезеш в замъка през подземията.Те са разрушени,но аз ще върна времето назад.Внимавай защото имаш само един час преди отново да се върнеш в нашето време.--каза той.
--Сега върви.--Тръгнах ,но Габриел ме спря.
--Някъде в замъка има отвара,можеш да върнеш Анна към човешката и форма.--нямах никаква надежда.Габриел отиде от другата страна на замъка.Превърнах се във върколак и застанах пред една решетка.Изкъртих я и влязох през нея.Намирах се в тъмен тунел.Всички наоколо тънеше в прах.Имаше счупени греди.Продължих напред докато стигнах един мост или поне краят му защото друго освен огромна дупка нямаше.Реших че тази пропаст е по възможностите ми,но не беше ,а го разбрах прекалено късно.Летях над дупката,но щях да се приземя един метър преди края.Чудесно щях да се провалия преди да съм почнал.Изведнъж наоколо прахът ,гредите всичко се оправи.Факлите по стените пламнаха.Както и мостът се оправи.Размазах се на него.Станах от чистия под.Продължих по светлите коридори.Както си ходех една стрела излетя от пода и ми одраска муцуната.На следващата крачка от стената в края на коридора излетяга три зъбати диска.Паднах на пода и този път се простих с върха на лявото си ухо.Беше пълнои със капани.Реших че ще е по безопасно по стената.Скочих и забих нокти в камъка.Обаче натиснах едно копче и в пода се отвори дупка.Продължих отвесно по стената.От другата стена излетяха копия,едно от тях се заби в опашката ми.Не издържах на болката и паднах на пода по гръб.От тавана падна огромен камък.Отскочих на страни.Скочих на тавана и продължих с главата на долу по коридорите.Излязох на голяма зала.Цялата беше осеяна с дупки.Колове.От среща през огромното поле от дупки се виждаше мост.Затичах се колкото мога по бързо през дупките.Зад мен се чуваше как излизат коловете.Тичах напред още няколко метра и щях да стъпя на моста.От тавана и от стените излетяха множество колове.Още няколко крачки,но 5 кола се забиха в мен.Едвам ходех,на следващата крачка коловете се забиха в краката ми.Скочих или просто паднах на моста.Оставях кървави петна докато пълзях към края на моста.Още малко но онова копие през дробовете ми ми пречеше да дишам.Силите ме напускаха,но сега Анна я нямаше да ме излекува.Започнах да се връщам в настоящето.Мостът започна да се чупи.Запълзях с последни сили.Ръцете ми бяха на твърдия под когато мостът се срути.Всичко отново беше разбито.А раните ми ги намяше.Опомних се и се хванах.Издрапах и стъпих на тъмния прашен под.Нещо не беше наред,едва ли беше изминал 1 час.Продължих напред по коридорите.Капаните бяха развалени и не работеха.Излязох на брега на една подземна река.Зад завоя се виждаше червена светлина.И тръгнах натам...

Гледах през парапета на огомната тераса двете армии.Те още се гледаха и всяка чакаше другата да започне последната битка.Чудесно за моите вампири-щяха да се въстановят от подлата магия,която върколака им бе казал.Но той щеше да си плати за болката,която им бе нанесъл-рано или късно.Леденостуден вятър брулеше лицето ми,но то така и така си беше студено-не ми правеше особено впечатление.Сякаш самата придора се бунутваше срещу събиране на толкова нечовешки,респективно не създадени от нея,същества на едно място.Сняг падаше тежко на парцали към земята,но цветът му не бе бял като Рая,а странно тъмен като че бе изпълнен с тъга.Замъкът беше стар,но щеше да издържи.Чух невестата си да се бори за освобождение от веригите,но тя не знаеше,че след превръщането ми в Демон бях казал специална задържаща магия-сега дори и да скъсаше веригите нямаше да успее даже да стане от каменното си легло.Но нещо друго ме притесни....усетих чуждо присъствие.Някое нахално същество си позволяваше да влиза в замъка ми без разрешение!Тръгнах да обикалям по залите.....преминах през повечето и открих,че колко по-надолу отивам,толкова повече усещането за чуждото присъствие се засилва.Явно каквото и да бе пробило защитата бе някъде сред подземията.Влезнах в разнебитените такива и започнах да ги обхождам.Чувстовото ме предпупреждаваше,че нарушителя е близо,но в тесните коридори под замъка можеше да е до мен в съседния коридор и да чувствам едно и също.Но изведнъж чувството се усили неимоверно.Обърнах се рязко и хванах върколака,който бе скочил към мен,още във въздуха.Разпознах лидера на армията от вълкоподобни,който бе наранил вампирите ми.
-ТИ!Ах,ти мръсна твар!
Върколака се опита да се измъкне от захвата ми и почти успя,но аз го стиснах още по-силно.
-Може и да си силен пред моята армия,но да те видим пред един ДЕМОН!-последната дума бе хваната от застоялия въздух в подземията и се разнесе чак до замъка над нас.
-ПФУ!-Върколакът се изплю върху мен.Избърсах се и се охилих.
-Плюем,а?Е да те видим как ще плюеш като дойдеш в МОЯТА Равнина!-с тези думи протегнах ръка и отворих нов портал към най-долната равнина- Ада.Вече бях Демон и това не ми костваше никакви сложни ритуали.Метнах вълкоподобния през арката и го последвах.Портала се затвори зад гърба ми.
Озовахме се на изключително странно място.Около нас се водеха войни,лежаха умиращи от болести,бедствия опустошаваха градове.
И всичко беше замръзнало във времето.
Според древните митове това трябваше да е Колекцията на Дявола-тук той събираше опустошителни моменти от човешката история,запечатваше ги във времето и ги гледаше като оживели картини.Видях как стотици римляни се борях с картагенци,как гърци се защитават от перси,как парчета от срутващи се сгради бяха заседнали във въздуха,а около тях хората пропадаха в гигантски дупки от земетресение,как огън бе обхванал Атина,как Тигър и Ефрат наводняват и опустошават Месопотамия.
Това бе събирателна стая на всичкото зло,стоварило се върху кирливата човешка раса през мизерното й съществуване.Върколака,който лежеше близко до мен и гледаше наоколо, също бе онемял от странната гледка.Извадих го от вцепенението с "лека" магия-огромна огнена струя опърли опашката му,защото той се усети и скочи навреме.Оголи си зъбите и скочи към мен отново.Посрещна го невидима стена и той тупна на земята.Опитах отново да го изгоря-върколаците имаха фатална слабост към себрото и огъня-с огнена топка,но той отново я видя навреме.Бях издигнал щит около мен и вълкоподобното същество само скачаше наляво-надясно,търсейки пробив в него и същевремено избягвайки огнените ми струи и топки.Не смеех да използвам нещо по-силно,защото можеше да нараня ценните "експонати",а тогава Луцифер щеше жестоко да ме накаже.Не повярвах,когато върколакът скочи и премина през малка пролука в щита ми,но се случи.Зъбите му се опитаха да пробият катраненочерната броня на гърдите ми,но опита на гадната твар се увенча с неуспех-бронята бе изкована,за да ме защитава от доста по-силни неща от върколашки зъби.Хванах вълкоподобното с ръка,докато в другата ми се появяваше огнено ласо.Увих врата на съществото с камшика-то се опита да се измъкне,но полетя много нагоре,изхвърлен от нечовешката ми сила.Падането му на земята бе съпроводено с появата на голям облак прах-бе паднал точно сред вдиганата от една колесница.Застиналите във времето прашинки се разлетяха и застинаха на съвсем различни позиции.Сатаната нямаше да е доволен.Щом видях върколака да става и да се оттръсква,метнах пак камшика и го хванах за врата.Придърпах го и отворих нов портал.
-Айде пак в Материалната равнина,гадна твар!-пристъпих през арката и с върколака се озовахме на върха на замъка-малката платформа,където бях отворил първия портал към Ада.В Долните равинини можех да черпя сили от всичко около мен,но тук не бе така.Върколака се изви под неестествен ъгъл и заби ноктите си дълбоко в лявата ми буза.Аз изстенах от болка и го пуснах.
-Нисше създание!!Тук ще умреш!-извиках аз.
-Ще видим това,тъп Демон.Тук аз имам предимство,не ти!
И действително той скочи назад през ръба.Приближих и надникнах-не се виждаше нищо,освен замъка и многото парапети,колони и статуи,но нито следа от вълкочовека.В този момента получих жесток удар отзад и политнах.Успях да използвам ласото и да се задържа за една статуя,но тя не бе сигурна опора.Мигновено се изтеглих и след това разперих крилата,останали ми от времето на вампир.Чак тогава осъзнах какво бе имал предвид върколака-в Ада ние бяхме на една повърхност,без височини или други.Но на върха на замъка неговата акробатика щеше да му позволи свободно да скача между етажите,кулите и въоще всяка част на замъка бе достъпна за него.Но аз можех да летя-бяхме наравно.Видях как нещо космато претичва по една кула.Приближих се и зачаках зад една колона.Върколакът излезна от неговото скривалище,огледа се и като не ме видя тръгна по покрива.Явно търсеше нещо....дали не бе момичето?Не,тя бе вампир и той го знаше.Тогава ми просветна-щом го знаеше,искаше да го промени.Търсеше лекарството,което покоиния Дргорик бе скрил някъде из замъка.
Нямаше да му позволя да ми отнеме невестата,не и когато тя бе почти готова за оплождане,готова да роди вампири,които аз със своите демонични способности щях да върна към живот(вампирските деца се раждаха мъртви,защото самите вампири бяха живи мъртъвци).Ласото ми прелетя през нощта и за пореден път хвана врата на върколака.Придърпах го към мен,матеализирах меч в другата си ръка и замахнах.В този миг нещо бяло ме заслепи....
Нещо ме бе спряло,спасявайки върколака.
Но какво?

Огромна бяла светкавица се заби в земята ,като разруши северните стени.Експлозията беше толкова силна,че с вампира паднахме от кулата и полетяхме към долните покриви.Светлината го беше заслепила,освободих се от примката.Паднахме върху черни керемиди.Те не издържаха и пропаднахме в зградата.Размазах се върху студен каменен под.Станах готов за бой ,но вампирът беше зашеметен от удара.Това ми даде време да си поема дъх,огледах се намирахмесе в катедралата на замъка.Икони и кръстове отдавна разрушени от времето се въргаляха по пода.Обърнах се,пуснах си ноктите и се насочих към вампира.Хванах го за главата и се прицелих в сърцето му.Точно тогава очите ми се спряха на отсрещната стена.Имаше картина на стената,на нея беше изобразено как един вампир се превръща в човек.На пода се въргаляше празна епруветка.Това беше лекарството.За да го намериш трябва да следваш пътя господен.Пуснах вампира и започнах да оглеждам залата.В една сянка видях решетка на подземните тунели.От горе беше сложен кръст.Влязох вътре и тръгнах из мрачните тунели.
Часове наред се лутах из мъгла и мрак докато изведнъж не видях светлина.Тръгнах към нея и излязох от един процеп в скала.Озовах се на място обградено от високи скали,а по виенето на вятъра предположих че е и доста на високо.Всичко беше покрито със сняг,а из под него стърчаха замръзнали кости и черепи.Имаше и няколко гроба от които падаха ледени висулки.Напред имаше огромна каменна арка с тежки и огромни метални врати.Приближих се до портата и я избутах.Стъпих на малка кръгла площадка също затворена между високи скали.Тя беше обградена от статуи на вампири застинали в ужасни пози на болка и мъка.В центъра имаше малък алтар а на него една епруветка със синя течност.Протегнах ръка ,но тогава статуите оживяха.Живи вампири се изправиха срещу мен.
--Носферату.--познах ги по телата,изгнили трупове.
--Хайдее.--и се хвърлих срещу петте гадняра.Умело ме хванаха в полет и ме метнаха в снега.Отърсих снега от себе си.Един от тях полетя към мен и аз скочих във въздуха.Литнаха след мен ,но отскочих от скалата,право към един от вампирите който стоеше на земята.Забих си ноктите във врата му и се приземих като му откъснах главата.Снега стана червен от кръвта.Един вампир полетя ниско и ме спъна.Друг ме хвана и ме метна към скалите.Точно преди да се размажа отскочих и се приземих върху гърба на един от летящите вампири.Разкъсах му крилете и го забих в алтара.Главата му се размаза по камъка.Тримата оцелели се спряха.Нахвърлих се върху тях с цялата си ярост.Очите ми светеха.Скачах от врат на врат.Разкъсвах ги бавно и мъчително.Скоро целия сняг наоколо се оцвети в червено.Три обезобразени трупа се въргаляха по снега.Отидох до алтара и взех епруветката.Изведнъж нещо ме блъсна в гръб и паднах по лице на пода.Нечии смях се разнесе из въздуха.Пред мен се приземи Анна.Очите и бяха и черни.Имаше криле и дълги зъби.Тя литна отново и отиде в другия край на площадката.Вдигна един каменен капак и влезе под земята.
--Анна!--нямах избор последвах я.Озовах се в тъмен склад с неколко дървени греди по тавана.Отново онзи смях.Неочаквано излетя от една сянка и ми разкъса дясната ръка,после отново се скри в сенкята.
--Недей.--но тя нямаше да ме чуе.Скочих върху една от гредите на тавана.Тя спря във един лъч светлина.Красива ,но опасна.Корема и беше издут.Тя носеше вампирското поколение.Изведнъж ме видя и полетя към мен.Скочих от гредата,но чух как ноктите и раздират старото дърво.Приземих върху следващата греда.Анна ме последва и ме спря в полет.Зъбите и изчаткаха до главата ми.Пусна ме и аз паднах на земята.Изправих се и не помръднах.Чаках я да излезе от сянката.Чух писък,рязко се обърнах с епруветката в ръка и хванах Анна за гърлото.Изподра ми врата,но преди да ме ибие и излях синята течност в устата.Тя започна да пищи и да се превръща отново в човек.Крилата,зъбите и потомството и изчезнаха.Свлече се на земята,но беше жива.Превърнах се в човек и се приближих до нея.Отново беше добра,неопетнената женска красота.Наведох се я целунах.Доне не ми се сърди.Пуснах устните й и излязох през дупката отново на кръглата площадка.Знаех че вампира ще намери невестата си.Между времнно в подножието на замъка,битката ставаше все по яростна.Върколаците надделяваха,но на цената на много жертви.Едни скачаха по летащите вампири и ги разкъсваха във въздуха.Други се нахвърляха върху демоните които изпепеляваха всичко около себе си.Габриел скачаше по стените и покривите сваляйки всичко с криле.Замъкът гореше и някой згради започнаха да се срутват.Но изведнъж в небето се отвори огнен кръг.
--Армагедон.--казах си докато гледах червеното небе.За да бъде спрян трябва да убия вампира който го е създал.
--Пак се срещаме.--един огромен черен демон се приземи върху арката.Погледнах го.
--Скоро ти и цялата ти армия заедното със слънцето ще бъдете погълнати от ада.
--Не бързам за никъде.--той полетя към мен,но аз отскочих встрани.Спря във въздуха и се подготви за нова атака.Скочих върху гърба му и му скъсах едното крило.Той ме свали от себе си.Размазах се на земята,след това ме хвана и ме заби в скалите.Нова атака разкъса лявото ми рамо и ме запрати в снега.След това отиде до една ръчка която не бях видял, дръпна я и площадката се издигна в небето,образувайки огромна кула.Бяхме съвсем близо до огненият кръг.Вятърът виеше и разпръскаваше снега.
--Наслаждавай се на последните си мигове.--крилото му заздравя и тръгна да излита.
--Няма да стане.--станах и точно преди да излети се вкопчих в крилата му.Той се обърна и ме просна на пода.Започна да си забива ноктите в гърба ми.Сваляше кожата от гърба ми.Претъколих се встрани.Той отново се опита да излети.Този път разкъсах крилете му.Посегна да ме удари,но му хванах ръката.Опитах се да го изхвърля от площадката,но той си заби ноктите в земята.Извърна се и ме хвана за врата.
--НЯМА ЛИ ДА УМРЕШ!--и ме метна от кулата.В последния момент се хванах за ръба.Вампира се изправи пред мен.
--Последни думи?--и той разкъса пръстите на едната ми ръка,понечи да стори същото и с другата,но тогава се случи нещо.Огнения кръг се разтвори и засмука вампира.Той ме хвана за ръката.И двамата полетяхме към ада.Приближавахме се,пламъците започваха да ни поглъщат,ако не се освободя бързо....
--Идваш с мен,ха ха.--той се запали,но не пускаше ръката ми.Нямах време сам да ме пусне.Стиснах зъби и разкъсах ръката си.Полетях отново към земята,но бях твърде високо щях да умра при удара.Кръгът започна да се затваря след като създателят ме беше мъртъвПодминах кулата.Затворих очи.Вятърът свистеше покрай мен.
Изведнъж някой ме хвана,отклони полета ми.Приземихме се върху стара къща.Обърнах се.Бях спасен от върколак.Той се превърна в човек.
--Анна!!--тя беше върколак.
--Здравей.--
--Но,как...--тя сложи пръст върху устата ми.
--Това няма значение важното е че си добре.--тя се приближи към мен.
--Така и не разбрах кой си.--съвсем се приближи към мен.
--Просто един добър върколак.--нежна целувка.
Върколаците спечелиха битката,а аз спечелих нещо много повече.
Цялата армия нададе вой.И след това настана тишина.Райска тишина.

ЕПИЛОГ

И така..настана мир в земите на Реивън холм.Замъкът на Дрегориг беше разрушен и на негово място построиха нов.Палата на върколашкият дух беше реставриран.Тишината в гората повече никога нямаше да бъде нарушена.Силвър и Рейко се отдадоха на мързел.А аз и Анна заживяхме щастливо в стария замък.

КРАЙ


Дано да ви е харесало,все пак доста труд хвърлихме.

Огромна бяла светкавица светна пред мен.Заредих магнумите си и застнаах начело на армията от вълци и върколаци,готов да се бия за доброто на човечеството.Срещу мен идваха напливи от първата вълна вампири.Заредих пистолетите и почнах да стрелям...Всеки магнум имаше по 8 патронна в барутника си,общо 18 мъртви вампира превърнати в пепел.Извадих камите си и нададох рев.Всички се втурнахме към вампирите.Прескочих първия вампир и посякох втория вампир.Върколаците с нокти и зъби разкъсваха телата на вампирите.За минути бях оплискан със всакаъв вид кръв-вампирска,върколашка и вълчешка.Озверих се и един след друг падаха вампирите от камите ми.Доста вълци и върколаци изпопадаха край мен.Един вампир замахна и ми раздра кожата на дясната ръка,простенах но забих завитата си остра кама в гърдите му.С другата кама направих движение отдолу нагоре и разпорих лицето и гърлото на друг вампир.Зад мене скочи друг вампир целящ се към врата ми но един вълк се жертва за мен като хвана със скок,скока на вампира и умря от ноктите на вампира.До мене един върколак взе един кол и го запрати със въртеливо движение по един вампир до мен.Леко се отдръпнах да дам път на кола който се заби в гърдите на вампира.Обаче един добре затичал се вампир ме блъсна мощно,прелетях 20 метра,разбих дървенно-каменна стена и се озовах в несвяст в една зала-явно малък забравен от Дрегорик параклис.Един вълк дойде и почна да ме ближе докато се освеста.Дигнах се с мъки и жестоки болки в гърба.Поразстегнах се,превъзмогнах болката и разгледах залата.Стените бяха написани на латински,имаше много икони и сребърни кръстове.Почнах да чета следното на главната стена написано на латински(превждам):
"През лято господне 7145(цифрите са измислени) или 1234 г от н.е лорда на вампирите в Трансилвания,лорд Дрегорик не посмя да влезе в този специално построен параклис гонещ вампирите.Потърси пътя господен и намери меча на арахангел Михаил,тогава ти чадо мое ще станеш силен в борбата с изчадията дяволски.

В отца Сина и Светия Дух

Амин!"
-значи меча...-казах аз
Огледах се наоколо но не намерих нещо.Битката около мене ставаше жестока и вампирите надделяваха.Точно в този момент застанах на колене в центъра на параклисчето и почнах да се моля Богу горещо.Небесна свтлина светна и ме обгради.Ослепях.След минута зрението ми се възвърна,а пред мен бе забит голям закривен сребърен меч.Чух в главата си"Вземи го чадо мое и се бори,Ада е разтворен и Луцифер е пуснал нов демон да изпепели човечеството,бори се срещу сганта и нека да възтържествува рая"
Взех меча и се почуствах като нов човек.Заредих пистолетите си.Затъкнах 2 дървени кола в раницата ми и с рев и вдигнат меч тичах към битката.Вампир след вампир падаха посечени от меча.Въртях го толкова леко,че с една ръка го държах,а с другата забивах кол в гърдите на вампира.Доста жертви падаха от нашите.Извадих магнумите си разтрелях пак 18 вампира,после оново взех меча и с един много як замах от дясно на ляво посякох 4 вампира наведнъж.Небето стана червено и видях как се разтвори огнен кръг.
-АРМАГЕДДОН-изкрещях аз
Продължах обаче да посичам вампир след вампир.Видях кака Върколака и Демона-Вампир бяха засмукани в огнения кръг,след 2 минути когато си мислех,че всичко е загубено Върколака падаше към земята но друг го хвана.Отдъхнах си.Огнения кръг се затвори,а всички вампири спряха свирепата си атака,обезвериха се и спряха боя.Избихме ги всички до крак.Върколака дойде до мен,превърна се в човек и сложи ръка на рамото ми.
-Благодаря за помощта Габриел
-За нищо-казах аз
-Вземи това за което си дошъл и...првърна се отново във Върколак и ми изръмжа заплашително:
-Изчезвай оттук и никога повече не се връщай ти и твойте дружки от Ватикана тука...ЯСНО?!
-Да добре-казах спокойно аз вече омаломощен от битката
Върколака с един скок изчезна от погледа ми.Някакво странно влечение отново ме закара в параклиса,точно в кръга.Пак ослепях и след минута отново виждах.Пак прокънтя глас в главата ми"
Браво чадо мое...може да си вървиш"
Тръгнах си от Рейвън холм.Минах през пещерата на вампира и взех ковчега.Всъщност за това бях дошъл...Ватикана...Прибирам се...

ЕПИЛОГ

битката беше безмилосттна и за двете страни отче.Изповядвам ти се да ти кажа,че в Трансилвания може да се намерят и добри свирепи същества като този върколак обичащ едно момиче....Какво ще правя аз оттук нататъка ли?Ще продължа да ловя вампири и Демони-все пак съм Габриел-ловеца на Вампири...


КРАЙ

Епилог на Вампира-Демон

Вятърът бавно навяваше пръст на бойното поле.Стотици върколаци и вълци лежаха в последна смъртоносна хватка с вампир или демон.Телата покриваха полето от край до край.Замъкът вече го нямаше и наоколо се виждаха само черните планини,зад които Слънцето грееше с топлите си лъчи.
Магията за мрак бе развалена.
Дни бяха минали откакто Арамагедона бе спрян и Демона-Вампир Дрек'Тар бе засмукан от мистичните му сили.Всяка жива душа гледаше да стои настрани от ужасяващата гледка на многобройните тела,разпръснати като покривка над бойното поле.Най-малкото защото от тях се носеше непоносима смрад на разложено.
Но сред падналите воини блесна ослепителна светлина.Малка арка се отвори сред труповете и от нея едвам-едвам излезна дребна и незначителна фигура.Арката се затвори и силуетът остана сам.Имаше отчайващ вид-едното му око го нямаше,само черна празнина зееше на негово място,жестоки белези по лицето и оголеният гръб на силуета свидетелстваха за забити надълбоко нокти,разкъсали голяма част от кожата и вътрешностите.Едната ръка на фигурата беше извита в неестествен ъгъл,най-вероятно коста бе раздробена на парчета.Силуетът присви едното си око при ослепителния блясък на слънцето и скъса малкото останало от дрехата си,която сега покриваше само кръста му,и превърза празната орбита на загубения зрителен орган.Окъсаните му панталони,който стигаха едвам до колената,се вееха на силния вятър.Здравата му ръка все още държеше меч,макар и леко неуверено.Единственото оцеляло око на Фигурата погледна едвам различимите очертания на замъка Рейван Холм.Странен пламък проблясна в издължената зеница.
Това жалко подобие на нещо бе останалото от Демона Дрек'Тар.
Но той вече не чувстваше демоничната сила в жилите си.Тя се бе изпарила........може би именно това бе причината след поглъщането му от Арамгедона да оцелее.Ужасния пръстен бе изпил тъмната енергия и го бе върнала в Ада,а оттам го бяха върнали на Земята.
Но вампира в него се бе запазил,бе устоял на тежките болки.
И неговото вампирско сърце гореше.Армиите му бяха победени,невестата му бе отново човек,а той самия бе станал пак само вампир.
То гореше.Както силните лъчи на Слънцето изгаряха земята в последните мигове на деня,така сърцето му гореше.Едно единствено чувство,една единствена дума бе прогонила всичко останало от него,докато единственото му око наблюдаваше върколашкия замък под кървавочервения залез.

Отмъщение.




Следва продължение

Мненията в МНЕНИЯ & КРИТИКА.