Публикувано: пон май 11, 2009 1:11 pm
Ето го и поредното стихче (отново трагедия). Замислете се малко над смисълът на стхът и ми кажете харесва ли ви.
ПС. Имах си помощник за него
Черна Фея
В черната дупка на безличната вечер –
Ни луна, ни звезди.
В черната дупка на скучната вечер,
А сме щастливи нали?
В този наш дяволски кръг
По този безизходен път.
Невинни?
Безпричинни?
Безпризорни?
Позорни?
Какво очакваме от безличната вечер?
Смисъл? Отрова? Порой?
Какво търсим насред скучната вечер?!
Тук има само ръжда и застой.
Унасяме се блажено успокоени
От инертността си неусетно упоени...
А ето я идва и тя,
Без залп, без оръжие в ръка.
Наричат я често Смъртта.
Неочаквана гостенка?
Наша вярна слугиня?
Безкръвна красавица –
Премръзнала просякиня...
С ощипване рязко по хълбока
Тя съобщава, че е нахълтала.
И ние крещим беззащитни в съня си,
А тя се усмихва, кротко замлъкнала.
Та тя все пак е фея,
Макар и от страшните.
Хладна, отвъдна феерия,
Смилена над нас – прашните.
Идва да ни пробуди
Със своята ясна заплаха
Идва, за да прокуди
Змията под нашата стряха.
Не помним от кога
Сърцата ни са жестоко забравени.
Съществуваме тъй – наизуст.
Не помним от кога
Обитаваме клетки от нас създадени.
Светът ни е пуст.
Сами изпросихме нашата горка присъда
И мъртви сме вече.
Виновни за пропиления изгрев сме ние,
А срокът за прошка изтече.
Затова тя излезе от черната утроба на безличната вечер.
Само страха от Нея останал е в нас.
Тя възкръсна от черния ад на скучната вечер,
За да бъде Надежда, Спасител и Шанс.
Ще ни изведе на предела,
За да ни освободи.
В скута си ни е приела –
Там да ни съхрани.
Последен извод от тунела –
Присъдата да отмени.
Със силата на нашия ужас от Нея –
На нашия жалък инстинкт,
Ще ли успее тя да изтръгне злодея
У нас яростно впит?
Ще ли ни върне живота,
Стремежа към него?
Или ще останем сенки в сирота
Над гроба на нашето Его? . . .
ПС. Имах си помощник за него
Черна Фея
В черната дупка на безличната вечер –
Ни луна, ни звезди.
В черната дупка на скучната вечер,
А сме щастливи нали?
В този наш дяволски кръг
По този безизходен път.
Невинни?
Безпричинни?
Безпризорни?
Позорни?
Какво очакваме от безличната вечер?
Смисъл? Отрова? Порой?
Какво търсим насред скучната вечер?!
Тук има само ръжда и застой.
Унасяме се блажено успокоени
От инертността си неусетно упоени...
А ето я идва и тя,
Без залп, без оръжие в ръка.
Наричат я често Смъртта.
Неочаквана гостенка?
Наша вярна слугиня?
Безкръвна красавица –
Премръзнала просякиня...
С ощипване рязко по хълбока
Тя съобщава, че е нахълтала.
И ние крещим беззащитни в съня си,
А тя се усмихва, кротко замлъкнала.
Та тя все пак е фея,
Макар и от страшните.
Хладна, отвъдна феерия,
Смилена над нас – прашните.
Идва да ни пробуди
Със своята ясна заплаха
Идва, за да прокуди
Змията под нашата стряха.
Не помним от кога
Сърцата ни са жестоко забравени.
Съществуваме тъй – наизуст.
Не помним от кога
Обитаваме клетки от нас създадени.
Светът ни е пуст.
Сами изпросихме нашата горка присъда
И мъртви сме вече.
Виновни за пропиления изгрев сме ние,
А срокът за прошка изтече.
Затова тя излезе от черната утроба на безличната вечер.
Само страха от Нея останал е в нас.
Тя възкръсна от черния ад на скучната вечер,
За да бъде Надежда, Спасител и Шанс.
Ще ни изведе на предела,
За да ни освободи.
В скута си ни е приела –
Там да ни съхрани.
Последен извод от тунела –
Присъдата да отмени.
Със силата на нашия ужас от Нея –
На нашия жалък инстинкт,
Ще ли успее тя да изтръгне злодея
У нас яростно впит?
Ще ли ни върне живота,
Стремежа към него?
Или ще останем сенки в сирота
Над гроба на нашето Его? . . .