Bulfleet.com - Official Forums

Цитирам себе си от всичко написано до тук "Love is wretched but beautiful but sometimes both and the only things which makes you feeling alive is the thinking."

Няма любов , поне за мен , или поне не остана любов само една тънка нишка от мъка която те прорязвакато игла когато си припомниш старите времена

Raid написа:Цитат(Raid @ Jul 5 2008, 23:22) Цитирам себе си от всичко написано до тук "Love is wretched but beautiful but sometimes both and the only things which makes you feeling alive is the thinking."

Чия е тази мисъл? Харесва ми. Доста е точна. Винаги съм харесвал подобни мисли. Интересни, точни, кратки, категорични. Според мен истинският гений е този, който може да събере истината във възможно най-малка опаковка, така да се каже. Да ги събере в едно изречение. Но всъщност, като се замисля, вече не знам дали съм прав. Защото има разлика. Не може просто така с лека ръка да се отмята. Просто е грешно. Трябва да се мисли. Мисълта е важна. Мисълта е основна. Колко е лесно да отметнеш и да кажеш, че си прав. Много е по-трудно да докажеш, че е така. Убеждаването не е трудно - себе си вече си убедил. Проблемът е доказването. Трудно е да се докаже, че е така. Лесно е да се убеди. Когато казваш нещо, хвърляш камък в езерото да размътиш водата, както се казва, ти си сигурен какво правиш и защо. Но е по-трудно да докажеш, че е правилно. Психопатите убиват. За себе си те са убедени, че трябва да го направят. Но не могат да докажат пред никого, че са прави. Могат да убедят доста хора, да ги облъчат психологически. Но не могат да докажат, че са прави. Реално не може да се докаже лъжата. Лъжата може да те убеди. Единствено истината може да се докаже. Но пък пак не съм прав. Единна истина има ли? Има може би във фактите. Има в математиката. Но в живота няма такова чудо. В живота има гледна точка. В живота има възприятия. Тогава реално няма истина. Истината е въпрос на възприятие. Истината е нещо крайно относително. Тогава какво с получава. В крайна сметка. Един прост размисъл и хопа! Реално нямаме истина. Всичко в тоя живот е относително. Всеки сам разбира и оценява случващото се около него. Мамка му! Тогава какво става с този свят. Откъде обаче се формира цялостното виждане на човек. Ами един вид откъде ни се получава гледната точка. Каша, буламач. Мъглата над Лондон. Мислиш и се чудиш. Откъде? Нали според нея ние разбираме и възприемаме. Чрез нея определяме нашата истина. Истината за нас. За случващото се около нас. Някак си се формира. Не от само себе си. Зависи от средата. Зависи от живота. Зависи от множество фактори. Затова и човек е сложен и индивидуален. Всичко му оказва влияние. Няма събитие, което просто да не повлияе по един или друг начин. Всеки човек е различен. Всеки живот е различен. Всичко е различно. Нищо на този свят не еднакво на друго. Много неща си приличат, но нищо не е еднакво. Хаос май беше. Единствено 2плюс2 си е 4 и винаги ще е четири. Просто защото това е математика. Това вече е чистата истина. Нещото, което не се влияе от възпрятия. Чистата истина. Нещото, което не се влияе от гледната точка. Но чистата истина не е реална. Защото реална истина няма. Чистата истина се отнася за идеалния свят. А идеален свят нямя. Няма идеален кръг. Няма идеален триъгълник. Има ги в един измислен свят на истината. Не и в нашия. Тук властва различието и индивидуалността.

Да осера хубавата темичка. Любов = компромис = саможертва, която обаче, забележете, ОБЕКТИВНО погледнато НЕ СИ СТРУВА. Само дето ние сме СУБЕКТИ, така че не ни дреме изобщо. И това е. Не знам, любовта не е толкова егоистична при мен - даже напротив, кара ме да се замисля. Може би защото няма перфектна ситуация. И за перфектните неща писах преди малко. Разбира се. Няма как иначе. Ако е перфектно, води до дефекти и израждане. Ако не ми вервате - пуснете си Aerosmith - Jaded. Ай съз сдрафе

яка песен, но не съответства напълно на становището ти ама пък е супер песен така че кво ти дреме

Eми той човека се е поунесъл малко и важното е, че се старае. Той все някога ще улучи точната "рецепта" за това как се пише есе ... без да прекалява с увод. Това е без значение когато си го направил с труд и желание.

Много трудно е да се докажат състояния отвъд предела на видимото Then and now.Така ,че за доказателство неможе да става дума всеки си има своята лична представа за това чувство.Винаги ще има хора с различно чувство за любовта така ,че предполагам налагането на мнения за любовта е излишно.

ПП. Любовта се чувства , няма точна дефиниция за нея.
ПП. и немисля ,че някой може да ме убеди , защото още не съм я почувствал , просто стрелям насляпо със това дето писах горе

Raid написа:Цитат(Raid @ Aug 27 2008, 23:29) ПП. Любовта се чувства , няма точна дефиниция за нея.
ПП. и немисля ,че някой може да ме убеди , защото още не съм я почувствал , просто стрелям насляпо със това дето писах горе

И все пак си прав.

абе гледам и не вярвам на очите си любов като сварен картоффф,разчупиш ли го -той суров...
всичко е наред ,докато тя не изчезнее,после всички я псувате...айде моля ви се,точно така е...кво толкова хубаво има?!има я до време,после и с лупа не можеш я намери...и се чудиш какво се е случило,и защо така...ами то не може само единия да дава,а другия да консумира и да смуче...винаги единия дава, а другия...а после винаги единия остава наранен.Вие от коя група сте?!

.........