Bulfleet.com - Official Forums

Нее, масови убийства, пичове Give me an R! Give me an I! C'mon, i need an O now! And sure... T!!! RIOT, RIOT, RIOT! Let's start a riot Много яка песничка, бтв. Вижте в ютуб, води се пост-гръндж ;] НЕ ЕМО, моля ви :D Band is called Three Days Grace. Иначе не-есето ще го поуспамя след малко сигурно. ;]

"Добре дошла в работната лабораторна Вселена, Адриана." - чу се безплътен глас.
- Здрасти, мерси за топлото посрещане, сега и да ме светне някой за какво става въпрос...
- Охо, Ади! - кресна мило, но силно и почти до ухото ми Инлак. - Толкова се радвам да те видя! Изглеждаш зашеметяващо.
- Не е вярно, ти изглеждаш добре, радостта е споделена и не ми викай в ухото, не съм глуха, въпреки усилията ти! - отвърнах аз в обратен ред - както винаги. - Между другото и аз те обичкам. Та какво има този път? Кой е нашият Биг Бед Лошко™?
- Хах, да не мислиш, че някой знае? Просто има пробив в системата - к'во да ти кажа - обичайната история? Е, ама не е обичайната история, просто защото не се е случвало от сто и кусур години.
- Ясно. И какво се очаква от нас?
- Да им оправяме бакиите - засмя се той. - Както винаги.
- Готов отговор за всичко. Както винаги - заинатих се пък аз.
- Добре де, става дума за нано-технологичния институт.
- Винаги го казваш с малки букви.
- Радвай се, че съм достатъчно цивилизован, за да не се изплюя! - каза той ядно и се изплю многозначително.
- Да, естествено, една утеха повече. Значи пак те? Чувстват се безполезни?
- Не, чувстват нуждата, присъща на първобитната им природа - тук той пак се изплю, но този път еднозначно - да рушат. Утопията ни. Това, над което работехме толкова усърдно и всички заедно. Мръсни варвари! - заключи той, а аз се изплюх.
- И все пак - продължих аз - може би трябва да оставим 'системата' да се оправя този път. Тъй де, но винаги сме имали проблеми с нано-технологичния. Нали именно за това създадохме проклетата джажа, която работи от сума време... и се държи от разпадa само на честна дума, но това няма смисъл да се споменава - то си се подразбира.
- Е, не е ЧАААК толкова афиф... - започна да оправдава добрата стара пущина Инлак.
- Хайде, хайде, нали ние сме я правили! Иначе и аз си я харесвам, ама хич не я бива. И все пак най-долнопробното ни творение издържа толкова време... представи си колко са глупави - изсмях се аз, лееко надменно.
- Ти май някога ми казваше да не подценявам врага.
- Някога врагът си беше враг, и спамът би минал за флъд при днешните занижени стандарти. Днес всичко е изнежено до умопобъркване. Неизбежно е при утопиите. Е, поне ние сме си ние.
- По-луди от всякога.
- Дано си прав. И така освен да се залавяме за работа - казах аз, макар че за мое учудване малко ме мързеше. Утопията си е опасно нещо... потиска инстинктите!

Много плюнки, много нещо... Както и да е, радва историята...И това с мързела беше готино...

Мене пък ми хареса частта със спама и флъда....какво да го правиш, професионално изкривяване

П.П. И ми се струва че е закодирано нещо в тоя разказ :D

Добре дошла в работната лабораторна Вселена, АРИАНА

Браво за въображението! Въпреки че не е точно мой тип ми се стори интересно.

хаха, манете го тоя джафар, той от изкуство не разбира, само от бира мааа ма като се замисля и бирата сама по себе си е изкуство. иначе за разказа, отдавна съм признал линкин

браво за "разказ4ето"