Страница 2 от 3

Публикувано: пет юни 06, 2008 7:08 pm
от gajet_killer
Бе става :a013: Оценка: 5,25

....

Публикувано: пет юни 06, 2008 8:12 pm
от expendable
...

Публикувано: пет юни 06, 2008 9:20 pm
от Then and now
Браво. На мен ми хареса. Почувствах "естетическа наслада" и "вътрешно удовлетворение" придружено от "съпричастност към злощастната участ на главния герой на творбата" , който "преживява събития, които със сигурност оставят белег в неговото по-нататъшно съществуване", макар ние "да сме оставени с едно празно очакване"(ех, днеска правих контролно и още ме държи). Иначе ми хареса и като стил, и като историйка, и края беше добър. Само дето трябваше да е в тежката БГ действителност.

П.С. В крайна сметка сега, като се замислих, че може да го разкледаме от малко по-различни гледни точки. Не знам каква е основната.
П.С.2 Абе сега като поразмислих отново и го попрочетох, така, още веднъж, ми се струва, че финалът нещо не се връзва, както се казваше - "ни в клин, ни в ръка".

Публикувано: пет юни 13, 2008 9:34 pm
от CRACK_rules
Много sampel но имаше интересни моменти ;)

Браво

Публикувано: съб юни 14, 2008 5:35 am
от blood_dodo
@ Then and now: На това нещо му се вика разкази с неочакван край и си е съвсем регламентирано ;) Стига сте го нареждали, че било такова или онакова, има стандарти, в които напълно се вписва...

Публикувано: съб юни 14, 2008 8:00 am
от delta_squadron
blood_dodo написа:QUOTE(blood_dodo @ Jun 14 2008, 07:35) @ Then and now: На това нещо му се вика разкази с неочакван край и си е съвсем регламентирано ;) Стига сте го нареждали, че било такова или онакова, има стандарти, в които напълно се вписва...

Съгласен. Веднага се сещам за няколко разказа на Артър Конан Дойл, които прочетох наскоро... :74:

Публикувано: съб юни 14, 2008 8:10 am
от Then and now
blood_dodo написа:Цитат(blood_dodo @ Jun 14 2008, 07:35) @ Then and now: На това нещо му се вика разкази с неочакван край и си е съвсем регламентирано ;) Стига сте го нареждали, че било такова или онакова, има стандарти, в които напълно се вписва...
Знам бре, имам предвид нещо друго. Какво иска да каже с тоя край? Къв е тоя, кво му има, що така, с хумористично намерение ли го е направил? То всеки може да напише подобен разказ, само че е важно всичко на края да става ясно, поне аз така си мисля. Само да не ме разберете неправилно - супер си е, само финала не мога го вдяна.

Публикувано: съб юни 14, 2008 9:27 am
от blood_dodo
Toва, че на теб (и на мен tbh) ти харесва всичко да се изяснява на края съвсем не означава, трябва да бъде така написано ;)

Публикувано: съб юни 14, 2008 12:10 pm
от cursed
Сега ще ме накарате да правя нещо, което хич не обичам - литературна критика, че и на мои разказ на всичко отгоре :) Очевидно след преживяването на дълбока лична трагедия субектът на произведението е потърсил спасение в изграждането на една илюзорна действителност, отрицаваща претърпяната загуба (всяко негово действие и мисъл е насочено с посока на семейството му и как жена му ще приеме загубата на работата му). Чрез поемането на алкохол той рационализира възприятията си , в които присъстват обектите на неговата любов, и по този начин осигурява стабилността на самоналожената си заблуда (откъдето и името на разказа). Поне докато тя не бъде разбита от външна намеса, влизаща в директен конфликт с фалшивата реалност (обаждането по телефона).
п.с и все пак се радвам, че някой го е прочел два пъти, за да се опита да намери някакъв по-дълбок смисъл от този, получен чрез първтото впечатление :)

Публикувано: нед юни 15, 2008 8:43 am
от WhiteSnake
ахаха да беше влязъл с някъв друг ник да го напишеш тва последното. сам да си правиш критика на произведението и да обесняваш на неразбралите какво си искал да кажеш е малко абсурдно. не че ти си виновен, амааа ... :a013: