Е няма страшно! Едно подписване с леко напояване...
И бременността е много хубаво нещо! Особено после, като се появи онова малко същество с мъничките си ръчички и нищо подозиращия си поглед за света...
Обаче, аз като чуя "Бременна е!" или "Бременна съм", и заради това видиш ли "Ще се женим!" и се потрисам!
И то не заради тези две прекрасни неща, които може да се случат на всеки, а заради самата последователност на събитията, които някак оттежняват и заробнически задължават от собствената морална остаряла гледна точка.
Защо след като е бременна и трябва да се женят? Защо не след, като са заедно и се обичат не се оженят, или след като е родила да се оженят? Ами трябва да има едно такова задължаващо тежко чувство? Не говоря специално за Фена, а по принцип - това е едно масово наблюдение от години... Заради какво се женят? Заради самата бременност ли, или заради самото задължение?
А нима подписът - сватбата не е за озаконяване на една връзка, любов, съжителство. На сватба трябва всички да се веселят и отпуснат, а булката трябва да се пази от... Опази боже! И накрая след цялата дъндания и паплач, всъщност се появява едно тягостно чувство и напрежение в младоженците...
Едно дете, за да може да расте здраво и щастливо няма нужда, а и едва ли му пука от един подпис с разпиляно напояване и преяждане до пръсване на лъскаво облечени в хлъзгаща се кръчма-ресторант... За да може да расте спокойно и сигурно, то има нужда от обич, внимание, грижи, ласки, игри и усмивки и то само от двамата си родители.
Иначе, всичко най-хубаво на Фена, бъдещата му жена и бебенцето - да им върви по вода!
И моля да извините критичното ми мнение, на тези които не успяха да ме разберат...
