Bulfleet.com - Official Forums

Сигурно ще има....не си ли свикнал да чакаш автор в Лично Творчество

Ама колега, айде верно си размърдай четирибуквието, а

е то напоследък, както каза някой, творците тука мн се разглезиха от славата и ни държат в напрежение по 2 седмици. или пък изпадат в дълбоки творчески кризи

Нито е гордост, нито е треска това че не пиша Мързел му се вика... все си намирам разни оправдания ама утре-вдругиден поствам втората част.
Ще се запознаем с двама нови героя, и след тях има още

Не знам дали си играл Fallout, но със сигурност ще ти помогне за разни детайли, като например парична система и т.н.

Видях и още една неточност....десет пъти по-голяма комета от онази, утрепала динозаврите щеше да раздроби земята на късчета...където и да падне

Oк, казах че ще се коригира Ще посъкратя явно невярното инфо и ще добавя новия пост като е завършен.

И не, не съм я играл

сейбър, той докато изиграе 2-те части на Fall Out-aaa ще загуби всякво желание да пише сигурно, като гледам как се е умързелил

а ина4е ми се струва, че Бизаре не злослови по адрес на авторите, просто се шегува.

Може да пробва и Brotherhood of steel ако иска

П.П. И аз се шегувам бе, не гледай че няма емотиконка в бележката Съдържа тънка иронична бележка за това че двама от пишещите в тази тема са модератори на раздела....

И неска никак не ми се пише - една моя бивша съученичка се удави, ама викам си - стига вече извинения. Доста е кратичко, но дано ви хареса.


На първия етаж на една от по-големите обсерватории на Хаваите един мъж повдигна леко защитната покривка.
-Стига си се чудил, Майк, на другия край на света сме, за Бога... Би трябвало вече да е безопасно да излезем навън. Иначе щяхме да сме умрели вече... нали?
Винаги го притесняваше това й качество - да казва точно това, което мисли.
-Още един ден, за всеки случай.
Тя му се ухили и промърмори, уж наранена.
-Вече колко дни стана си лежим двамата на това легло и само за малко смъкваш чаршафите, а още нищо не си свършил.
В началото той се опули невярващо. Как, по дяволите, й хрумна точно това - сега, когато светът гореше?! После след кратък размисъл разбра - точно успешните й опити да се надсмее над реалността я държаха далеч от захвата на лудостта. Затова и той се ухили и просто замълча.
Мислеше си за нея - за Лиз, към която изпитваше симпатии, и то по съвсем очевидни причини, и за това как само тя беше решила да остане - поне да била свършела някаква работа... поне така му каза.
Той самият беше загубил родителите си, а нямаше семейство, при което да се върне, затова реши да изчака тук, едва ли не на първия ред за най-великото светлинно шоу от 65 млн. години насам.