Bulfleet.com - Official Forums

нашия е на 22 във Санкт Петърбург или там както се води това в Пловдив де а колко ни е сплотен класа нямам думи разделени сме на малки групировки и така си караме от 6-7 души и така чат пат се организираме целия клас да си офейкаме ма да ги съберем на акфе всички ъбсурд.даже и албум май няма да правим никой нищо за тва дума не отваря.като се снимам с костюма ще ви я покажем къв съм

Аз пък ще ви кажа, че ви е малко алкохола. Вярно е, един клас и .... т.н. Имах клас ... до 9ти. От там само я карам ... Не, че с нашите сега не се събираме, ама като започна да уча някъде другаде ще ми е гадно за приятелите, не за класа

Fallen_angel написа:Цитат(Fallen_angel @ Apr 24 2008, 22:43) Колкото пъти сте казвали, че искате мъката, наречена даскало да приключи - хиляди пъти повече ще искате да се върнете обратно...гаранция.

Мда. Но преди да го завършиш, няма да се зароди подобна мисъл. Всичко е относително .

Fallen-е казвал съм го стотици пъти,но в края на 11-ти клас започнах да разбирам,че даскалото ще ми липсва ама ужасно... (за мен края на 11-ти започна когато започнаха олимпиадите..сиреч началото на 2-ри срок)

Всъщност дали ще ви липсва училището зависи единствено от вас самите, човек е строго индивидуален. Аз доста съм мислил, когато бях на вашето място дали ще ми липсва училището и адски много предполагах, че един вид света свършва за мен. Сега колко станаха, май 5 годинки по-късно, да ви кажа, хич не си тормозете главичките с това, а вложете цялата си енергия да влезете да учите някъде, защото за разлика от гимназията, от която след време ще останат само спомените за лудорийте, безрасъдните постъпки и първите гаджета, то в студентския живот ще разберете, че вече сте достатъчно пораснали за да проумеете, че рано или късно детството си отминава. В студентския живот ще намерите истински приятели/ки с които няма да ви делят само пиянски спомени, но и проблеми, взаимопомощ, храна, та дори и легло когато жена ви/приятелката ви ви изгонят. Истинските приятели не се изграждат с чашката на гимназиалното купонче, а когато имате толкова разсъдък и опит, че да съумеете да го споделите с така наречените колега/колежка и съответно един ден да очаквате същото от тях. А и другото специално с баладжийте тая година, най-вероятно ще имате привилегията да учим в едно Уни, щото ще започвам второ висше Доскоро и да си знаете, че живота и купоните не свършват с бала, напротив, тепърва ще разберете на много неща истинските имена

А бре, касо, и ти ли се появи Беше ми мъчно за теб Ти хубаво го пишеш това, ама знаеш ли колко си прав ? В смисъл, че повечето ми приятели /точно от тия, дето не се изграждат на чашка/ са с по 2-3-5, до 10 години по-големи от мен /от сегашната ми компания аз и едно наборче сме най-малките / Всички са ми го казвали това и им вярвам, че и затова казах в предния си пост, че няма да ми липсва училището, а приятелите, които остават някъде из България, защото дори да учат настрани, като си дойдат аз съм си тук, докато ако и аз уча ... вече няма да е така

Дам, аз също приключвам със средното. Класа... толкова пъти се е завъртъл всеки срещу всеки, че... ми е чудно колко задружни сме били няколко мига по-късно. Най-общото качество на класа ми е огромното му неприсъствие в учебните занятия, което контрастира с поведението на 3, най-много 4.
Но въпреки всичко раздялата ще промени всичко. „Ми нали си имаме Skype" са ми отговарряли, аз също, когато е ставало на въпрос за разпиляването на класа и за това, че може би никога няма да се видим вече. „Имаме си скайпа"… само дето май никой не вярва, че скайпа ще помогне чак толкова.
За повечето не ми пука - кучета ги яли, ноо за неколцина, за за четири момичета, които по някакъв начин успяха да ме докоснат, наистина ще съжалявам, че се разделяме... Но пък всеки край е едно ново начало, така че напред, пък каквото сабя покаже...

@Джак,защо си мислиш,че тези работи не са се случили 1-2-5-10 пъти вече ?
Да разчиташ на приятел в беда...
А случаи,когато приятели са ме прибирали за 2-3 вечери дори без предупреждение,единствено заявлението-"Няма къде да спя тази вечер",следва бърза организация и прибиране на безприютния/безприютните.И десетки други услуги от всякакво естество.
Конкретен случай,за да не останат думите ми без покритие:
Зима-АДСКА зима!Аз излизам на 4 или 5 януари май беше.Добрич-бедствено положение.Вечерта под -10 градуса.Няма жива душа по улиците.Таксита няма!Не живея близо до заведението,където щяхме да ходим,пеша съм и съм сам.Сняг около 50-60 сантиметра,на места и повече,улиците са неразчистени...
Едвам се добрах до центъра,усетих,че не мога повече...
Веднага една бърза "шайба" на приятел(съученик е ),който живee наблизо и добре че ме прибра,защото не знам какво щях да правя...
@Ван,всички имаме приятели,спокойно.Имам предвид приятелите от училище

JackDaniels написа:Цитат(JackDaniels @ Apr 25 2008, 03:50) Истинските приятели не се изграждат с чашката на гимназиалното купонче, а когато имате толкова разсъдък и опит,

Мда, ти за дроб ни взе май. Тия обяснения можеше да ни ги преподаваш га бяхме 3-ти клас, да ни дойде акъла до 4-ти. Ама сега на краставичари краставици пробутваш. . Аз приятели си имам, опит също, и нито едното, нито другото има нещо общо с гимназията или чашката. А и тя самата чашка не се наддига под път и над път, а само с верни другари. Другото си е прост алкохолизъм.

Каквото и да се каже все няма да е достатъчно. Просто трябва да се изживее.И бала , и гостите, и купона, и тоалетите, и напиването или секса през тази нощ
А дали ще се помните верно зависи от вас. Аз си поддържам връзка със всички съученици и се виждаме често,нищо че живота ни запиля къде ли не и как ли не...